Като Александър III казва на смесената българско-източнорумелийска делегация, водена от В. Друмев, «За разединение и дума не може да става», а на свиканата на 24 октомври, 1885-та, по инициатива на Русия и със съгласието на Портата т. нар. посланическа конференция, която трябвало да се занимае с анормалното, според Великите сили, положение, създадено от съединисткия акт Русия подкрепя България. А Англия е била против... преди конференцията лично Уайт, британски посланик в Турция, разпространява в Цариград идеята за непризнаване на Съединението чрез назначаването на княз Александър за генерал-губернатор на Източна Румелия, т. е. Да не се допусне пълно и органично държавно сливане, а с персонална уния, зависеща много от съдбата и поведението на тогавашния български монарх, с което британците смятат че ще вбесят руснаците и… българите, а междувременно Русия решително възразява против мераците за всякакви териториални компенсации на Сърбия, Гърция и Румъния, и потвърждава несъгласието си за въоръжено навлизане на Турция в Източна Румелия, е, след една война и още някои и други дипломатически номера на 24 март 1886 г. е подписан т. нар. Топханенски Акт за спогодбата относително работите на Източна Румелия, с който длъжността генерал-губернатор, напук на английските мераци, е закрепена не към личността Александър Батенберг а към титлата княз на България, което позволява и на Фердинанд едновременно да управлява васалното княжество България и автономната турска провинция Източна Румелия, е, руснаците успяват да се сборят и с турския мерак при „необходимост“ турските войски за в бъдеще да влизат в Източна Румелия , като забраната за такава „самодейност“ изрично е вписана в одобрения и подписан от всички участнички договор;)

защо, нито в официалният сайт, нито във фейсбук страницата на РФ има поздравленив за 6 Септемви, Съединението на България. Затова пъ има поздравления от ЕК, Италия,Германия, Обединеното кралсво......

Интересите на политицие са коренно различни от нашите и когато са оставени на спокойствие те првят всичко за да защитават техните, а не нашите. В същото време ние сме се разцепили на агитки до такава степен, че се надпреварваме да защитаваме бъдещето и интересите на една или друга политическа партия (т. е. техните), а нашите няма кой да защитава. Съвсем различно би било ако сме сплотени и единни, като всички заедно ги притискаме да работят в наша полза, а не в тяхна. Много повече сме от тях и заедно бихме били много по силни. Автора го е осъзнал и казал още през 16 век, а ние в 21 не можем да го проумеем. 1. "Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека." 2. "Свободата, Санчо, е сладко нещо. От сладкодумците властимеющи не я чакай – с обещанията ще си останеш. Сладките неща те за себе си ги пазят. Я гледай за година власт само какви търбуси правят. Теб най-много с някое позагнило морковче да те залъжат. Свободата, Санчо, сам трябва да си я вземеш..." (Сервантес – Дон Кихот)

Райхщадското споразумение е тайно дипломатическо споразумение между Руската империя и Австро-Унгария, сключено на 8 юли 1876 година в замъка Райхщат (днес Закупи, Чехия) по време на Сръбско-турската война и и повечеот година преди началото на на Руско-турската война. Прието е условие, неотменено и до днес: "Съгласно текста на това споразумение Австро-Унгария и Русия се съгласяват, че „ако се стигне до териториални промени или разпадане на Османската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено" Из писмо от Александър III до началника на генералния щаб Обручев, само 6 дни след обявяване на Съединението: "— Ние трябва да имаме една главна цел — да овладеем Константинопол, за да се утвърдим веднъж завинаги в проливите и да знаем, че те винаги ще бъдат в наши ръце. Това е в интересите на Русия и трябва да стане наш стремеж; всичко останало, което се случва на Балканския полуостров, е второстепенно за нас. Стига сме се правили на симпатични в ущърб на интересите на Русия..." Ако трябва да сме по конкретни успеха на Съединението се случва и благодарение на лобирането на Англия за успеха му, но не толкова от съпричастие към делото на българите, а по скоро за да се противопоставят на Русия.

Среден пръст за росия са показали тогавашните велики Българи. Сега имаме посерко Радев, който поема средния пръст на росия, както сърбите са го поели тогава. Радев е предател! Да живее България!

За 5-6 години руските офицери успяха да подготвят прекрасна, стегната армия и отличен офицерски състав. Да се знае! Гнусняра Стамболов изби героите-капитани и така осигури на България две национални катастрофи и избягване на косъм на трета.

Това е българско дело, а Русия е тотално против.

Проблемът на Русия със Съединението е, че независима от нея България ще увеличи силата си, а Русия винаги е искала слаба България като неин васал.

Да не вземе да се окаже Османската Империя , че ни е освободила хахахахха

Русия изтегля своите офицери от младия български авангард и армията. Тя се надява, че оставена без висше командване, българската войска ще бъде разбита при евентуална война.

Русия вижда в българския княз основен виновник и враг, тъй като той подкрепя националната кауза. По-късно тя организира русофилски офицерски бунтове и преврат за неговото сваляне.

Руската дипломатическа политика косвено подтиква Сърбия да нападне България в гръб (Сръбско-българската война от 1885 г.), за да накаже непокорна България и да спре обединението.

Задунайската губерния на Русия иска да бъде свободна страна.

Русия, Русия,Русия тя е причината от тогава и до днес България да е на тоя хал.

Руският император Александър III е бесен, че актът е извършен без съгласието на Великата руска империя. Русия настоява за възстановяване на статуквото преди 6 септември.

Все някой му пречи - вятъра, русия или собствената бълхарска тъпотия

Съединението изобщо не се харесва на Русия, която вижда в обединението на Българския народ заплаха за нейните имперски интереси на Балканите и заплаха за нейните съюзници, начело със Сърбия. Затова началникът на Азиатския департамент изпраща телеграма на управляващия руското консулство в Русчук от 8 септември 1885 година, която гласи: „Моля Ви още днес повикайте в консулството всички висши руски офицери от гарнизоните: Русчукски, Видински, Търновски и Шуменски, а така също началниците на отделните части и им предложете да решат следните въпроси: В случай на отзоваване на руските офицери от България способни ли ще бъдат младите български офицери да заместят руските и да командват бригади, полкове дружини? Има ли сред българските офицери достатъчно способни артилеристи? За колко време приблизително може да бъде приведена в бойна готовност българската армия със свикването на запаса? В състояние ли ще бъде българската войска при отсъствието на руските военни инструктори да устои на въоръжено стълкновение от страна на друга държава? Какви мерки руските офицери намират по – удобни за това, щото в настоящия момент да се затрудни положението в българската армия?

„Русия беше първа от европейските сили, която съветваше Турция да окупира Източна Румелия“ пише той и добавя: „И тъй, светът доживя до чудното зрелище, че не пострадалата и в правото си нарушена Турция се обърна против българското съединение, а … матушка Русия. Матушка Русия не ръкопляскаше и не викаше браво на смелите българи, а посипа незарасналата рана със сол...“

След като Русия се обявява против Съединението група либерални русофили около Др. Цанков отправя писмено послание "мазхар" до Високата порта, в което те ПРИЗОВАВАТ СУЛТАНА ДА ОКУПИРА БЪЛГАРИЯ. Този документ предизвиква широко недоволство. Дори турците изпитват погнуса от подобно поведение и наричат Цанков предател. Но след 9 септември документа е скрит от българската общественост защото не е в унисон с официалната политика.

КЪДЕ Е МИТРОФАНОВА ДНЕС ДА ПОЛОЖИ ЦВЕТЕ.

Кореспондентът на "Кьолнише цайтунг" А. Фон Хун, който следи час по час събитията, добре познава княз Батенберг, а и българските политици, е категоричен: Никоя държава не се показа толкова враждебна спрямо Съединението, колкото Русия. Ако и любовта към Русия да беше доста поохладняла през последните години, то тя охладня сега съвсем. Повикването на руските офицери из българската армия показа ясно на българите, че Русия обича България, а не българския народ. Тази враждебна постъпка отвори очите и на простолюдието, което преди вярваше в благодеянието и в любовта на руския цар, както в Евангелието. Следствието от това беше, че българският народ обърна гръб на матушка Русия (А. фон Хун, Борбата на българите за Съединението си, Русе, 1890 г.).

През 1885 година Руската империя заеема враждебна позиция срещу Съединението на Княжество България и Източна Румелия, защото се страхува от силна и независима българска държава извън неин контрол.

„…Русия беше тая, която се обяви против съединението на Южна и Северна България. А когато Съединението, въпреки това, беше извършено, Русия не само одобряваше, но и насърчаваше Сърбия да обяви война против България“, (Работнически вестник, 18 март 1913 година).