БЪЛГАРКАТА
Минало несвършено: Жената е всякога на власт и винаги се държи опозиционно
"Изгубената България" с намигване към дамите
Редактор : / 6835 Прочита 13 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето.
На 8 март, отричан от едни и признат от други празник, поглеждаме към този ден със закачка и усмивка. Така, както са го правили родните хумористични вестници през 30-те и началото на 40-те години на отминалия XX век.
Красива млада жена в народна носия, 30-те години на ХХ век
Жената и политиката:
Жената до 25 години се намира в криза и търси кому да повери мандат за управление.
До 30 години управлението ѝ омръзва и сама се обявява за диктатор.
До 35 години предпочита републиканския строй и сменява често председателите си.
Към 40 години става пренебрегната опозиция и е готова да влезе във всяка предложена коалиция.
След 40 години се чувства разтурена партия.
Жената е всякога на власт и винаги се държи опозиционно.
Жената е политическа личност - колкото и да е добра, щом поеме управлението, започва да дотяга.
Жени с пушки на обучение по стрелба в горското стопанство, неизвестно къде, 50-те години на ХХ век
Жената и танците:
Жената до 20 години е танцов кръжок за изучаване на хватките и стъпките.
На 20 години прилича на ръченица. Играе се лудо и изморява възрастните играчи.
На 25 години - чарлстон. Колкото повече се играе, толкова повече се изучава и може да се играе всякога когато се пожелае.
На 30 години - фокстрот. Много лесно се схваща. Нужна е само учтива покана от страна на кавалера.
На 35 години - танго. Играе се плавно, не лудешки, но затова пък доставя удоволствие, даже и на околната среда.
На 40 години - валс. Дълго се играе и доставя удоволствие само на опитни играчи.
От 45 нагоре - старинен кадрил - не се предвижда в програмите на никой бал.
Елегантна млада дама пред туристическо и рекламно бюро в София, 1938 г.
Мнения за жената:
На учителя по граматика:
Жената до 20 години е въпросителна и много има да пита докато узнае всичко.
На 25 - препинателен знак - има да се препъваш много, ако се захванеш с нея.
На 30 - удивителна.
На 35 - многоточие.
На 40 и нагоре - точка.
Работничка по поддръжка на електрическата мрежа, 30-те години на ХХ век
На аптекаря:
На 20 години е аква дестилата - чиста е, но не е за пиене.
На 25 - аспирин, повече от три таблетки действа зле на сърцето.
На 30 - екстракт от витамините K, E и F - действа благотворно на здравето.
На 35 - камфор - добре действа при разтриване.
На 40 - синап. Сгрява, ако се дължи продължително.
От 40 нагоре - рициново масло.
Конкурс за красота, Златни пясъци, 1974 г.
На артилериста:
На 20 - сигнална ракета - свети, но не е боен припас.
На 25 - картечница - затова атаката трябва да се води внимателно.
На 30 - скорострелно оръдие с верен мерник.
На 35 - мина. Рядко убива, но на място.
На 40 - газова атака.
От 40 нагоре - празна гилза - служи като ваза за домашно украшение.
Стюардеса от българската гражданска авиация преди полет, края на 60-те години на ХХ век
Не се женете за жена интелектуалка, защото:
Ако е юристка ще ви държи дълги пледоарии и постоянно ще рови из законите, за да търси за коя ваша простъпка какво наказание ви се пада.
Ако е лекарка ще ви държи на диета и ще ви кара да пазите и стаята, и къщата, докато тя ходи по визитации.
Ако е аптекарка ще ви дава любовта си само по точно определени дози.
Ако е книжовница постоянно ще иска да чете в душата ви.
Ако е историчка ще иска да изучи цялата ви минала история от първата ѝ страница.
Ако е възпитателка никога няма да е доволна от поведението ви.
Ако е архитектка ще изгради дома ви на по-висока цена, отколкото сте се уговорили.
Ако е финансистка ще ви налага големи данъци.
Ако е учителка ще ви кара да вдигате ръка, когато искате да кажете нещо.
Ако е професорка ще ви кара да слушате редовно лекциите ѝ.
Ако е депутатка винаги ще е от опозицията.
А ако е председателка на Народното събрание, никога няма да ви дава думата!
Момиче, облечено в софийска носия носи кобилица с менци за вода, 20-те години на ХХ век.
Какво правят ревнивите жени
Ревнивата испанка убива съперницата си.
Ревнивата французойка убива себе си.
Ревнивата англичанка пътува, за да забрави съперницата си.
Ревнивата американка играе на борсата, за да забрави мъката си.
Ревнивата сръбкиня набива съперницата си публично.
Ревнивата румънка става лека жена, за да отмъсти на неверника.
Ревнивата туркиня плаче денонощно.
Ревнивата гъркиня изяжда един чувал чирози.
Ревнивата българка измисля най-жестокото отмъщение за неверника - омъжва се за него!
Елегантна млада дама, вероятно края на XIX век
Българката
Въпреки, че българската жена днес работи и то много успешно във всички клонове на нашия обществен, културен и стопански живот, въпреки добрия процент образовани жени у нас, и въпреки получените избирателни права, трудът и силите на жената не се зачитат твърде у нас и тя все още има да чака да бъде призната за равноценен член на обществото.
Погледнем ли отблизо и с чисто сърце над нашия семеен и обществен живот някога и днес, с радост ще установим незаменимите качества на българската жена като съпруга и майка и като ценна и дейна сътрудница на мъжа извън семейството.
Българката е будна, природно интелигентна, любознателна, здравомислеща, съобразителна, сръчна, трудолюбива, ученолюбива, издръжлива, търпелива и пестелива. А едно от най-ценните ѝ качества е високо развитото чувство за дълг.
Млада учителка с учениците си, началото на XX век
Затвореният живот, който българската жена е водила през робията, е усилил и закалил тия добродетели и ние я виждаме грижовна жрица на домашното огнище, да внедрява своите добродетели на поколенията, от които по-късно ще израстат апостолите на свободата.
Все през черните години, когато духовният живот по цяло Българско бе замрял под двойното робство, българката бе усърдна пристойница на българщината. Тя пазеше свято и предаваше през вековете на децата си съкровищницата на българския дух - нашите дивни народни песни, обичаи, приказки, гатанки, игри и хора. Па и днес като някога, българската селянка е як стожер на народните традиции.
Новите амазонки (група от артистки) в локала "Нова Америка" в София, началото на ХХ век
Истински щастлива българката се чувства само в семейното огнище. Многобройна и здрава челяд е върховният идеал на нашата жена. За децата си българката е готова на всяка жертва, баснословно е станало нейното залягане да изучи и нареди децата си, макар това да ѝ струва живота.
Българката е грижлива къщовница. Тя обича да реди и украсява своя дом. Чистота и ред цари в българските къщи. Навсякъде се познава де е похванала сръчна женска ръка. Тънкият усет на българката за красота е богато изразен в изработените от нея тъкани, везма и плетива, чиито хармонии на цветове и подбор на материалите откриват висока художническа одареност. Голямото разнообразие в кройка и форма и богатат украса на селските носии е също доказателство за стремлението на българката към красота.
Тъкачка от Шоплука тъче черга на дървен стан, началото на ХХ век.
Българската жена е била винаги вярна сътрудница на мъжа в грижата за хляба. През лятото тя е негова незаменима помощница на нивата, а зиме, когато мъжете почиват, жените седят до късни нощи да предат, да тъчат, да приготовляват облекло за всички у дома. Така неуморно българската жена работи и в напреднала възраст. През своите пътувания из селата аз често съм се удивлявала от неизтощимата работоспособност на нашата селянка.
Мойте наблюдения върху женския труд по селата ми позволяват да твърдя велегласно, че нашата селянка работи двойно повече от мъжете и че тя възприема много по-лесно от тях всяко нововъведение целящо подобрението на селското стопанство.
Оцветена фотография на три млади момичета, облечени в носии от Софийско, началото на ХХ век
Занимливо е, че българската селянка има пълно съзнание за своето значение в семейството. Тя не е кротък и безропотен работник. Дълбоко в душата ѝ е стаен бунт срещу тежкия товар от задължения, които сама изнася на плещите си. "Селската жена е роб на мирна земя", ми казваше една копришка баба.
Портрет на млада дама от София, 1906 г.
Още преди Освобождението жените от подбалканските градчета са взимали живо участие в търговията на мъжете си. Докато мъжете са били по гурбет, жените са оставали пълни разпоредители у дома и покрай всекидневните домашни грижи са имали грижата да приготвят материали и да изработят текстилните произведения - предмет на търговията на мъжете им. Жените са умеели да ръководят всичко така разумно, че когато мъжете напролет са се връщали с тежки кемери (широки кожени колани за носене на пари - бел.ред.), денковете стока са чакали вече готови за износ. И не е чудно, че българката по тия места е станала самостоятелна и бойка и че по-късно през освободителните движения тя е била най-вярна и предана сътрудница на мъжа в борбата за свобода.
Елегантно облечени дама и момичета, Видин, 1906 г.
Още по-бойка и самостоятелна българката бе през войните. Докато мъжете бранеха Родината, българската селянка не остави ни една нива неизорана и незасята, и работите в селските стопанства вървяха така добре, като да ги водеше сам стопанинът. У нас в България са крайно редки случаите жена да разпилее имот. Остане ли вдовица, българката заляга с все сила да запази, да събере, да увеличи имота, а не да го продаде.
Открай време българката се отличава със силно развито чувство за обществен и организиран живот. Още преди Освобождението жените основават свои дружества с благотворителни обществени цели. На тия дружества дължим широкото разпространение на девическото професионално образование у нас. И до днес стопанските училища за девици се издържат главно от женските дружества. Те вземат дейно участие във всеки обществен почин, а и сами предприемат редица общополезни начинания. Те поддържат сиропиталища, старопиталища, ясли, дневни детски приюти, летни колонии, пансиони за работнички и ученички, народни кухни и трапезарии. Така те се явяват първи радетели на организираната благотворителност. Някои дружества откриха училища за майчинство. Всички женски дружества в България са организирани в мощен женски съюз със свой дом в София.
Даринка Константинович, 19-годишна мома, 220 сантиметра висока, 150 килограма тежка, ок. 1910 г.
Водачите на женското движение бяха първите пионерки на самарянското дружество, членките на което платиха скъпа дан на Родината през войните. И днес, при пръв знак хиляди български жени и девойки се записаха да следват драговолно курсовете за самарянки и противогазова защита.
Момичета от Сливен в народни носии, около 1916 г.
Животът на женските дружества подчертава дебело и здравото домакинско чувство и пестеливостта на българката. Много рядко са женските дружества да нямат свои собствени домове, повечето снабдени с доходни помещения.
Жените бяха първи, които се погрижиха за чистотата и украсата на столицата, основавайки скоро след голямата война дружество за чистота и украсяване на София.
Лекарки с награди от Първата световна война, около 1918 г.
Извън женския съюз, в който членуват близо 131 дружества, у нас има още редица дружества с по-специален характер. Нека споменем дружествата на жените тракийки, родопчанки, македонки, добруджанки, дружество "Любов към Родината", жените висшистки и много други.
Жаждата пък за наука и просвета заведе още преди половин век българската жена в университета у нас и в чужбина. Добър брой от жените висшистки са посветили живота си на просветна служба. Две трети от учителското тяло в България са жени - основни, прогимназиални и гимназиални учителки. А има и българки така солидно подготвени, че с достойнство биха заели професорска катедра.
Дама на средна възраст, София, 20-те години на ХХ век
Българката с професия, била тя фабрична работничка, телефонистка, шивачка, лекарка, учителка, журналистка, архитектка, та до най-високия пост по кое да е ведомство, е съвестна, точна и изпълнителна, а където ѝ е даден простор за действие, българската професионалистка проявява почин и смелост. В областта на изящните изкуства българската жена отбеляза високи постижения. България може да се гордее и с жени писателки. И жените художнички излъчиха от своята среда високо надарени майсторки на четката и чука. По върховете на театъра тя създаде незабравими образи. Можем да посочим и имената на редица наши певици, цигуларки, и пианистки добили слава дори през океана.
Така, полека лека българската жена се нарежда рамо до рамо с мъжа почти във всички професии.
Райна Кацарова,
сп. "Отец Паисий", януари 1941 г.
Варна, млада жена в бански костюм на градския плаж, 20-те години на ХХ век
Жени, облечени в носии от Софийско наливат вода в стомни от селската чешма, 20-те години на ХХ век
Дамски футболен тим "Бенковски" - София, 1925 г.
Момиче в костюм за ориенталски танци, 20-те години на ХХ век
Девойка с народна носия, 30-те години на ХХ век
Младо момиче в народна носия позира до овощно дърво, 30-те години на ХХ век.
Булка със своите шаферки, София, 1941 г.
Участнички в конкурс за красота, Варна, 40-те години на ХХ век
Жена в униформа на подпоручик, София, юни 1945 г.
Забавната програма на тържество по повод 8 март за работещите в АЕЦ Козлодуй, 80-те години на ХХ век
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}