Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Минало несвършено: Метаморфозите на софийския храм "Свети Седмочисленици"

СВЕЩЕНИ МЕСТА

Минало несвършено: Метаморфозите на софийския храм "Свети Седмочисленици"

Тази църква, толкова почитана и обичана днес, е огледало на историята на града. Построена като джамия, през годините тя променя няколко пъти предназначението си – била е оръжеен склад и затвор, докато накрая е преустроена в православен храм

Снимки: "Изгубената България"/ Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

В деня, в който Българската православна църква почита паметта на Светите Седмочисленици, и се навършват 117 години от освещаването на църквата, разказваме нейната история.

Снимки: "Изгубената България"

От края на XV в. София започва да се развива като важно политическо и военно средище в Османската империя. Според оскъдните исторически сведения за строежа на джамията, тя е построена по инициатива на Великия везир на султан Сюлейман I Великолепни, Мехмед паша. Сигурни данни за съграждането дава една мраморна плоча, поставена над вътрешната врата на сградата, а днес съхранявана в Археологическия музей в столицата.

Надписът на плочата показва, освен името на инициатора, също и годината, в която започва градежът на храма - 1528. По това време София е седалище на румелийския бейлербей, комуто са подвластни всички европейски владения на Османската империя, с изключение на Морея и Босна. Градът има стохилядно турско население.

София, скоро след Освобождението, улица “Самоковска”, която днес се нарича “Граф Игнатиев”, а в дъното се вижда Черната джамия (Коджа-дервиш Мехмед паша)

Смята се, че джамията е построена от прочутия по онова време архитект Коджа Синан. За неговия произход се спори, но едно от преданията е, че той е българин, роден в Родопите, взет още като дете от родителите му и даден за еничар в Истанбул.

Джамията се нарича Коджа дервиш-Мехмед паша, а също и Имарет джамия, но всички, дори и след превръщането ѝ в православен храм, я наричат Черната (Кара) джамия. Прозвището идва от черния витошки камък, от който е направено минарето ѝ. То пада при едно земетресение през XVIII в. и не е възстановено повече, но името остава.

Улица “Самоковска“ с Черната джамия, автор: Йозеф Обербауер, 1892 г.

В архитектурно отношение зданието се отличавало с огромния си купол, разположен непосредствено върху стените, който покривал почти цялото пространство на сградата. Известният турски пътешественик Евлия Челеби пише, че към джамията имало медресе - духовно училище; имарет - място за приют на бедни и болни хора, и безистен, където се предлагали за продажба различни стоки и с печалбата от тая дейност се издържал целият комплекс. Освен това в близост до джамията имало хан - керван сарай и баня.

Общ изглед на София с поглед от Военния клуб; в средата в дъното се вижда куполът на джамията

С упадъка на империята, значението на София намалява, турското население постепенно се изселва, издръжката на джамията става непосилна и тя е занемарена, и почти изоставена. Около годините на Освобождението е приспособена за склад за муниции, а някогашното медресе е превърнато в затвор с доста мрачна слава. Тук са били затворени видни български държавници, като Петко Каравелов, Димитър Петков, Димитър Ножаров и др. В двора на джамията е стърчала бесилката на затвора.

Църквата скоро след освещаването ѝ

След провъзгласяването на София за столица на Третото българско царство, градът започва да се развива и нараства. На мястото на изселилите се турци от цялата страна започват да прииждат хора и в югоизточна посока се оформя цял нов квартал, наричан Алигина махала. Възниква нужда от църква, която да служи на православните граждани. На дневен ред излиза въпросът къде точно да бъде построен новият храм.

Снимки: "Изгубената България"

Още

Образът на Свети Георги сам се изписал в Зографския манастир

Образът на Свети Георги сам се изписал в Зографския манастир

Решено е мястото да бъде в градинката пред Черната джамия. През 1896 г. Министерският съвет даже издава указ в Държавен вестник за това решение. Но Петко Каравелов предлага вместо да се строи чисто нова сграда, която ще изисква огромни разходи, а и ще е еднотипна с други църкви, строящи се по това време, да се преустрои джамията.

Тази идея среща редица пречки. Министър-председателят Тодор Иванчов налага забрана, казвайки, че по никакъв начин няма да позволи джамията да се превърне в църква. Наследникът на поста му, ген. Рачо Петров, вдига забраната, съгласявайки се с енориашите, че сградата принадлежи на тях, а не на държавата, и че те могат да разполагат с нея както намерят за добре.

Ъгълът на ул. “Граф Игнатиев” и бул. “Патриарх Евтимий”, вдясно се вижда църквата “Св. Седмочисленици” (след преустройството), вляво домът на инж. Михаил Момчилов (допреди няколко години сграда на Нотариата), след 1903 г.

Още

Три дни продължава освещаването на храм-паметник "Свети Александър Невски" преди 95 години

Три дни продължава освещаването на храм-паметник "Свети Александър Невски" преди 95 години

Предложението на кого да бъде посветена и наречена бъдещата православна църква, отново идва от Каравелов - храмът се издига в прослава на светите братя Кирил и Методий, и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

Основните планове за преустройството са изготвени от руския архитект Александър Померанцев, проектант и на катедралния храм "Св. Александър Невски", а по-нататък са разработени и осъществени от българските архитекти Петко Момчилов и Йордан Миланов.

Около 1909 г.

Още

Гробно мълчание: 95 години от атентата в "Света Неделя"

Гробно мълчание: 95 години от атентата в "Света Неделя"

Църквата е съградена с доброволни пожертвования от гражданите, предимно от енорията, и от спестените от фонда на старата църква "Св. Петка" 40-50 хил. лева.

Този фонд е бил предназначен за изграждане на нова църква със същото име, тъй като старата е предвидена за разрушаване. Но след като е решено да не се строи нова сграда, парите се влагат в преобразуването на Черната джамия.

Строителните работи продължават няколко години.

Снимка от въздуха, с днешните булевард "Васил Левски" и ул. "Граф Игнатиев". Вижда се църквата с градинката пред нея, 1926 г.

Още

Първата експозиция на Археологическия музей е открита 12 г. след основаването му

Първата експозиция на Археологическия музей е открита 12 г. след основаването му

На 27 юли 1903 г., празникът на Светите Седмочисленици, софийският митрополит Партений тържествено освещава храма. Присъстват хиляди столичани. Липсва обаче основният инициатор на това богоугодно дело, Петко Каравелов. Той не доживява да види резултата от усилията си - държавникът умира шест месеца по-рано. Но присъствието му се усеща буквално, тъй като по негово желание е погребан зад олтарната стена на църквата.

При освещаването си храмът все още не е напълно изографисан. Този процес продължава повече от 70 години - чак до края на 70-те години на ХХ век, а едва през 1996 г. стенописите са осветени.

Църквата с градинката пред нея, вдясно – ул. “Граф Игнатиев“

По време на управлението на столицата от ген. Владимир Вазов (1926-1932 г.) площадът пред църквата е разчистен и превърнат в красива градина по проект на френския градинар Йосиф Флей.

Градинката пред храма, 1959 г.

Постепенно спомените за зловещата някога Черна джамия избледняват. Днес църквата "Свети Седмочисленици" е едно от знаковите кътчета на София, свещено място, предпочитано от хиляди хора за извършване на светите тайнства. Казват, че запалена свещ в храма носи късмет.

Храм “Св. Седмочисленици“ преди няколко години

Снимки: "Изгубената България"

Още

Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах

Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах

Още

Кост по кост вадят останките на Димчо Дебелянов от лобното му място край Демир Хисар

Кост по кост вадят останките на Димчо Дебелянов от лобното му място край Демир Хисар

Още

Екзарх Йосиф I - великан, дълбок философ, строг аскет и тънък юрист

Екзарх Йосиф I - великан, дълбок философ, строг аскет и тънък юрист

Още

Защо е създадена азбуката? Строго научно изследване на вестник "Щурец"

Защо е създадена азбуката? Строго научно изследване на вестник "Щурец"

Още

Пенчо Славейков: Когато ме изгубите, само тогава ще ме намерите

Пенчо Славейков: Когато ме изгубите, само тогава ще ме намерите

Още

105 години от смъртта на Госпожата, която остави всичко свое на България

105 години от смъртта на Госпожата, която остави всичко свое на България

 

Коментирай 5

1/1

Снимки: "Изгубената България"/ Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Снимка от въздуха, с днешните булевард "Васил Левски" и ул. "Граф Игнатиев". Вижда се църквата с градинката пред нея, 1926 г.

Около 1909 г.

Ъгълът на ул. “Граф Игнатиев” и бул. “Патриарх Евтимий”, вдясно се вижда църквата “Св. Седмочисленици” (след преустройството), вляво домът на инж. Михаил Момчилов (допреди няколко години сграда на Нотариата), след 1903 г.

Снимки: "Изгубената България"

Църквата скоро след освещаването ѝ

Общ изглед на София с поглед от Военния клуб; в средата в дъното се вижда куполът на джамията

Улица “Самоковска“ с Черната джамия, автор: Йозеф Обербауер, 1892 г.

София, скоро след Освобождението, улица “Самоковска”, която днес се нарича “Граф Игнатиев”, а в дъното се вижда Черната джамия (Коджа-дервиш Мехмед паша)

Снимки: "Изгубената България"

Храм “Св. Седмочисленици“ преди няколко години

Градинката пред храма, 1959 г.

Църквата с градинката пред нея, вдясно – ул. “Граф Игнатиев“

Календар

Препоръчваме ви

Гробът на генерал-майор Георги Тановски, убит жестоко, остава загадка

На 15 юни се навършват 137 години от рождението на героя, който цял живот се бори с несправедливостта и който ни завеща: Командирът трябва да бъде готов да умре за войниците си, те – за него, а всички заедно – за родината!

Пенчо Славейков: Когато ме изгубите, само тогава ще ме намерите

На 10 юни (28 май ст. ст.) 1912 г. далеч от родината си, в малкото италианско градче Брунате над езерото Комо, умира Пенчо Славейков.

Полковник Борис Дрангов: Винаги горди юнаци и никога бити негодници!

103 години от смъртта на героя, който завеща: За да победим, от смърт не трябва да се боим. Две смърти няма, без една не може!

Защо е създадена азбуката? Строго научно изследване на вестник "Щурец"

"Не е вярно, че българската книга не се чете!... Дори обратно: бюрокрацията от книжнина глава не може да вдигне"