НАЙ-СТАРИТЕ МУЗЕИ В БЪЛГАРИЯ
Първата експозиция на Археологическия музей е открита 12 г. след основаването му
На 18 май преди 115 години Княз Фердинанд открива официално един от най-старите музеи в България. От неговите сбирки водят началото си още няколко културни институции
Редактор : / 3302 Прочита 1 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Траяна Генчева
Нощта на музеите, навръх Международния ден на музеите - 18 май, няма да се състои тази година, затова днес ви разказваме историята на един от най-старите музеи в България.
Идеята за създаване на общобългарски музей се оформя постепенно през втората половина на ХІХ в. За научното издирване и описание на българските исторически и археологически паметници важна роля има Феликс Каниц. Пътувайки из Дунавските области, той се запознава с културата и археологията на тези земи и впоследствие ги описва в монографията си "Дунавска България и Балканът". В нея разказва за непросветеното отношение и вандалските прояви на тогавашните турски големци, на населението и многобройните иманяри към старините.
Една от първите грижи на строителите на държавата ни след Освобождението, е създаването на културни институции. Още на 4 април 1878 г. софийският учител и секретар на Градския съвет Михаил Буботинов предлага да се учреди "публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение". И действително, само няколко месеца по-късно - на 28 ноември (10 декември н.ст.), със съдействието на губернатора на София Пьотр В. Алабин и Марин Дринов, който по това време е началник на отдела за народно просвещение и духовните дела, се основава Софийска публична библиотека. На 5 юни 1879 г. тя получава статут на държавно учреждение под названието Българска народна библиотека.
В отчет на Княз Александър Дондуков-Корсаков се споменава, че "при основаната публична библиотека в София се предполага да се уреди и музей за старини, в който ще постъпват откритите вече и ония, които тепърва ще се открият, археологически паметници". Така, през 1879 г. - като Отдел за ценности към Библиотеката, е основан Народният музей.
Буюк джамия, построена в края на XVв., заснета в края на ХIХ век
Поради липса на достатъчно подходящи за подобни цели сгради, Министерството на Народното просвещение предоставя за временно ползване Буюк (Голямата) джамия. Бившият мюсюлмански храм, датиращ от XV век, пострадва при две силни земетресения през 1818 и 1858 г., вследствие на които минарето пада и джамията е изоставена. По време на Руско-турската война е превърната в болница. Сградата е в окаяно състояние. За да може да се използва, една трета от пространството е преградено с дъски и са оформени четири помещения, от които най-голямото за читалня.
За директор на Библиотеката с Музей през юни 1880 г. е назначен чешкият учен д-р Константин Иречек.
Според него музеят трябва да има три сбирки - археологическа, природонаучна и етнографска. Той предвижда в археологическата сбирка да се съхраняват всички известни паметници в Княжеството, а също така новопоявили се при строежи или случайни находки.
Директорът има намерения да преустрои поверените му неугледни и непригодни за целите на Библиотеката и Музея помещения на джамията и да ги преоборудва по европейски образец.
Иречек остава на поста си едва няколко месеца - до ноември 1880 г., но е назначен отново през август 1883 г.
Тогава пише рапорт до Министерството, описвайки непригодността на помещенията - те са влажни, тъмни, задушни, тесни и са абсолютно неподходящи за съхранение на културни ценности, и настоява за предоставяне на нова сграда. Това обаче не се случва.
Сградата на музея в началото на ХХ век
За известно време в джамията се помещава и Държавната печатница - до построяването на модерното ѝ собствено здание през 1887 г. Междувременно и Библиотеката се мести на нов адрес - на ул. "Раковски".
"Временният" дом обаче се превръща в постоянен за Археологическия музей. Аргументираните доводи на Константин Иречек, който междувременно за втори път е напуснал поста на директор, Марин Дринов, Васил Друмев, д-р Константин Стоилов, Васил Д. Стоянов (новият директор на Библиотеката) за необходимостта от специфична музейна работа със събраните културни паметници не намират разбиране и музейният отдел към Библиотеката близо 13 години си остава само хранилище за тях. Съвместният им живот продължава до 1892 г., когато е взето решение за отделяне на музея от Народната библиотека и той се превръща в самостоятелно учреждение под името Народен музей. За пръв негов директор на 2 септември 1892 г. е назначен друг чешки учен - филологът, археолог и учител от Софийската класическа гимназия Вацлав Добруски.
От 1 януари 1893 г., с указ на Княз Фердинанд, музеят се обособява като отделен научен институт със свой собствен бюджет и печат.
Вацлав Добруски (1858 - 1916), директор на музея от 1893 до 1910 г.
Първоначалната сбирка на музея се състои от 343 археологически и етнографски предмети и 2357 старинни монети. През първото десетилетие колекциите му се допълват основно от дарения. Само няколко години по-късно той се нарежда непосредствено след тези в Атина и Константинопол по богатства и важност на Балканския регион.
Според записките на директора в началото на ХХ век, музеят вече разполага с 22 642 експонати, от които почти половината (10 027) - монети.
Вътрешността на музея в началото на ХХ в.
Вътрешността на музея в началото на ХХ в.
Докато е на ръководния си пост, Добруски организира подреждането на сбирките, вземайки за образец устройството на музеите в Прага и Виена. Предприема прибирането на всички открити в страната подвижни археологически паметници. Започва и първите системни археологически разкопки в България в античните градове, издигнати от римляните - Улпия Ескус (днешното с. Гиген, Плевенско) и Никополис ад Иструм (край с. Никюп, Великотърновско).
През 1907 г. поставя началото на българската археологическа периодика с издаването на първата книжка от "Археологически известия на Народния музей в София".
Вацлав Добруски на разкопки на Улпия Ескус при с. Гиген
Разкопките на Добруски при Никополис ад Иструм, 1908 г.
Постепенно се натрупват голям брой предмети, което налага разделянето им в различни сбирки: естествено-историческата е предадена на Университета с цел да послужи за основа на бъдещ музей; останалите са разделени на три - Старовековна (включва паметници и художествени произведения от различни епохи), нумизматична и етнографска.
Дълго време обаче, многобройните експонати остават непознати за широката публика, тъй като сградата не е пригодена нито за излагане на ценностите, нито за посещения от граждани. Едва след молба на дейния директор, от Министерството на народното просвещение се отпускат средства за преустройство на бившата джамия. В периода 1900-1905 г. тя е ремонтирана, облагородено е и околното пространство. Започва подготовката на първата експозиция.
Народният музей, в дъното вляво – Дворецът, оцветена фотография от 1905-1906 г.
Официалното откриване на Народния музей се състои на 18 май 1905 г., цели 13 години след основаването му. Церемонията е особено тържествена и съвпада с имения ден на Княз Фердинанд. След църковната служба, извършена в чест на монарха в църквата "Св. Крал" (дн. "Св.Неделя"), се провежда военен парад, след което в 11,30 ч. Негово Величество пристига пред зданието на музея.
Присъстват и двамата му сина - Князете Борис и Кирил, както и гражданската и военната свита на Фердинанд, дипломати, министри, военни, столичният кмет Петко Николов, висши магистрати, професори от Университета и много граждани. Директорът Добруски прочита отчет за досегашната история на институцията. Следва реч на Княза, в която той обявява музея за открит. Министърът на народното просвещение д-р Иван Шишманов също произнася няколко думи и връчва на монарха диплома на покровител на Българското археологическо дружество. След този жест на признание за заслугите на Фердинанд, той, заедно с децата си, прави обстойна обиколка на музея и става първият му посетител.
Музеят в деня на официалното му откриване, 18 май 1905 г.
В дните след откриването на музея печатът отразява широко събитието, а в. "Дневникъ" пише:
"С Народния музей ще може да се гордее целият народ, ще имат право да се гордеят всички, които са спомогнали за да направят от Народния музей онова, което той е днес: един паметник на славни минали времена, учител за бъдещи по-добри времена."
Интересът към тази съкровищница е неимоверен. През първите седем месеца от откриването тя е посетена от 86 282 души. За сравнение - населението на София през 1905 г. наброява 86 621 жители.
През 1906 г. е взето решение етнографската сбирка, заедно с Архива на нашето Възраждане, да се отдели от Народния музей като самостоятелен Народен етнографски музей.
Със Закона за народното просвещение от 1909 г. музеят е преименуван в Народен археологически музей. Утвърден е и временният правилник за устройството и дейността му. Възложени са му функции по съхранение на паметниците на културата и са обособени четири отдела — Старовековен, Средновековен, Нумизматичен и Художествен. През 1911 г. е създаден и Праисторически отдел.
Музеят, вече официално носещ името Археологически, 1912 г.
Вацлав Добруски е пенсиониран през 1910 г. и е наследен от д-р Богдан Филов, който допринася изключително много за развитието както на това културно учреждение, така и за археологическата наука като цяло.
Проф. д-р Богдан Филов (1883 - 1945), първият българин, оглавил Народния археологически музей
През 1921 г. експозицията е основно преустроена, а от 1928 г. започват да се организират временни тематични изложби.
Филов, както и следващият ръководител, Андрей Протич (1920-1928 г.), периодично повдигат въпроса за нова сграда, но трагични исторически събития или недостиг на средства осуетяват нейното осъществяване. Още преди началото на Балканската война до музея са направени основите на бъдещата му сграда, които десетилетия остават открити.
През 30-те години обаче за наченатия строеж се преборва Народната банка, а музеят получава като компенсация две нови крила, прилепени към източната и южната фасада. Те са завършени до 1940 г.
На 30 март 1944 г. при бомбардировката на София музейната сграда е силно засегната. Лявото крило е уцелено от запалителни бомби, изгаря помещението на нумизматичния фонд, заедно с цялата документация, както и покривът, прозорците, и част от мебелировката на административното крило. Изложбената зала е неизползваема, вдясно е разрушена пристройката от 1900-1905 г. Музеят остава без отопление, осветление и вода и всички сътрудници могат да работят само в една стая.
Най-тежко е положението с паметниците, тъй като външни хора могат свободно да проникват през събореното помещение. Сбирките остават недостъпни повече от една година, а сградата, поради липса на средства, е окончателно ремонтирана едва в края на 1946 г. Следва цялостен ремонт и едва през 1948 г. музеят отново отваря вратите си за публика.
След бомбардировките от 1944 г. - улица „Леге“, вдясно - Археологическият музей
Тежките поражения, нанесени на сградата на музея (вляво)
През 1949 г. Народният археологически музей се слива със създадения през 1921 г. Български археологически институт под името Национален археологически институт с музей при БАН, както е известен и днес.
В момента Археологическият музей в София съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров. Обектът е третата най-стара запазена до корниз вековна сграда на София след ротондата "Свети Георги" и църквата, дала името на българската столица - "Света София".
Снимки: "Изгубената България"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}