Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ще станем европейци тогава, когато станем истински българи - не българи с европейски маски

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

Ще станем европейци тогава, когато станем истински българи - не българи с европейски маски

137 години от рождението на големия български художник Борис Денев

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

Борис Денев Чоканов е роден на 7 февруари 1883 г. във Велико Търново, като едно от седемте деца на Деню Чокана - кожухар и земемер в Търновска област, наследник на известния Чоканов род. Многолюдното семейство живее в голяма и хубава къща в Турската махала на града, с изглед към историческата крепост Царевец.

Още

Власт и мъст в минало несвършено време

Власт и мъст в минало несвършено време

Борис е художник от дете. Вдъхновява се от рисунките в Библията, от репродукциите, които баща му изрязва от списания и колекционира. Но най-силно се впечатлява от една картина на Цар Освободител, нарисувана от по-големия му брат Панайот. Малкото момче започва също да прави опити да рисува. След време вече е най-добрият в класа си. Първата му "композиция" е една турска сватба, която той наблюдава и пресъздава върху платното. Рисува учителите и съучениците си. Тъй като не може да си позволи толкова мечтаните маслени бои, се налага сам да си извлича цветове от растения и корени.

Периодът на гимназиалните му години минава под знака на усвояването на нови методи в рисуването, а една случайна среща се оказва съдбоносна и предопределя бъдещето на Денев. Едно утро той решава да посети свой близък приятел и минава по улица "Гурко" с калдъръмените улички.

"И в този момент видях един странен човек, сякаш изпаднал италианец с вехти дрехи, дълга коса, дълга сива брада, преметнал през рамо кирлива платнена торба и както е прав, държи в ръката си блок и рисува с молив" - разказва след години Денев.

Младият Борис Денев

Решението е взето - ще стане художник. Истинското събуждане на творческата му природа обаче е при допира му с маслените бои. С новата техника го запознава младият учител Димитър Багрилов. 

След завършване на гимназията, Борис има желание да продължи художественото си образование, но родителите му нямат необходимите средства. Налага се да стане селски даскал - в търновското село Иванча.

Още

"Малка справка" за безсмъртния певец на народния гняв величав

"Малка справка" за безсмъртния певец на народния гняв величав

Едновременно с това свири на цигулка и дори обмисля да се отдаде изцяло на музиката, но като учител се натъква на остарели методи в преподаването по рисуване и се захваща да ги промени. Въвежда нова система, развиваща детската фантазия. Съвсем скоро нововъведенията привличат вниманието на окръжната училищна дирекция и учителят е преместен в Търново. Възложено му е да води курсове по рисуване за основни учители. Започва да обикаля цяла България и рисува множество пейзажи. Когато неговият приятел Михаил Кръстев, учител в Търновската гимназия и също художник, ги вижда, ахва и го съветва да ги покаже в София.

Пейзаж от Самоков

Пейзаж от Асеновград

Зимен пейзаж

Още

Гласове от миналото: Само със спомена за нашите мъртви будители ли ще се задоволим?

Гласове от миналото: Само със спомена за нашите мъртви будители ли ще се задоволим?

Обнадежден, Борис Денев предлага няколко платна на дружество "Съвременно изкуство" и ефектът е изумителен. Само за няколко дни картините му са разпродадени. Художникът спечелва 400 лева, а учителската му заплата за цяла година е 900! Това го окуражава и на следващата година, през 1909 г., вече организира първата си самостоятелна изложба в Рисувалното училище в София. Тя има голям успех и доскорошният учител събира достатъчно пари, за да последва мечтата си и да продължи образованието си.

Веднага полага изпит и е приет за редовен студент по живопис в Мюнхен.

Макар че наближава 30-те, когато пристига там, бързо изпреварва по-младите си колеги. Денев ги засенчва не само с таланта си, но и с необикновената си работоспособност. Специализира при проф. Лео фон Льофтц, Карл фон Маар и Анджело Янк. Европейците са възхитени от търновските му пейзажи, очаква го блестяща кариера.

Мюнхен, 1910 г.

Още

Кост по кост вадят останките на Димчо Дебелянов от лобното му място край Демир Хисар

Кост по кост вадят останките на Димчо Дебелянов от лобното му място край Демир Хисар

Започва обаче Балканската война и Борис загърбва всичко, за което е мечтал, за да се върне като доброволец в родината. На 28 декември 1912 г. се явява в село Татаркьой, като голяма част от пътя дотам изминава пеша.

Зачислен е като доброволец в санитарната част към картечната рота на 20 пехотен Добруджански полк от Пета Дунавска дивизия. Очевидец е на най-кървавите битки и с голямо майсторство пресъздава грозното лице на войната. Той върви с войниците и наблюдава с точно, вярно, искрено око скромния им живот между сраженията. Графиката "Лозенград, 21.12.1912 г." е първата творба на Борис Денев на военна тематика.

Вoинитe oт 18 пeхoтeн Етъpcки и 20 пeхoтeн Дoбpyджaнcки пoлк yчacтвaт в нeпocpeдcтвeнитe бoйни дeйcтвия и пpoявявaт нeвepoятeн гepoизъм. Личният им cъcтaв изцялo e пoпълнeн oт житeли нa Тъpнoвcки peгиoн. В тpyднaтa и oтгoвopнa paбoтa нa caнитapнaтa чacт, в бopбaтa зa cпacявaнe живoтa нa cтoтици paнeни зeмляци yчacтвa и caмият Дeнeв. Последните му рисунки от Балканската война прави при братските гробове на умрелите от коремен тиф на позицията при Чаталджа.

Скиците, които оставя - над 200, и досега са ненадминат образец за репортажна рисунка.

Спящ войник, рисунка на Борис Денев

Още

Изгубената България: Когато бабите и дядовците ни са били деца

Изгубената България: Когато бабите и дядовците ни са били деца

Слeд дeмoбилизaциятa нa 20 пeхoтeн Дoбpyджaнcки пoлк Бopиc Дeнeв пpeминaвa в зaпaca нa cъщия пoлк.

Tpъгвa cи нaгpaдeн c opдeн "Зa хpaбpocт" IV cтeпeн и пoвишeн в чин eфpeйтop.

Нaпpaвeнитe cкици c мoлив пo вpeмe нa вoйнaтa пpeз 1913 г. ca излoжeни в гoлeмия caлoн нa Вoeнния клyб. От тях 70 ce нaмиpaт във фoндoвeтe нa Вoeннoиcтopичecкия мyзeй.

Пpeз cъщaтa 1913 г. зaминaвa oтнoвo зa Мюнхeн и пpoдължaвa oбyчeниeтo cи в Акaдeмиятa пpи пpoф. Анжeлo Янк. Нo пpecтoят мy e caмo eдин ceмecтъp.

През месец март 1915 г. Военното министерство обявява конкурс за назначаване на първия щатен военен художник. Печели го Борис Денев. След включването на България в Първата световна война той заема тази длъжност към Главния щаб на армията.

Борис Денев мобилизиран като военен художник в Първата световна война (Снимка: "Изгубената България")

Още

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

Отделно за всяка дивизия е отпуснат по един щат за военен художник. Сред тях са такива имена като Александър Божинов (Първа пехотна Софийска дивизия), Никола Танев (Трета пехотна Балканска дивизия), Константин Щъркелов (Седма пехотна Рилска дивизия), Димитър Гюдженов (Осма пехотна Тунджанска дивизия) и др. Въведена е специална военна униформа за художниците с инициали на пагоните "ВХ".

Денев зaминaвa нa пpeднитe пoзиции и oтнoвo peдoм c oбикнoвeнитe вoйници oпoзнaвa тpaгизмa нa cъбитиятa. Зa дa нapиcyвa извecтнaтa cи кapтинa "Tyтpaкaн" пo пopъчкa нa Вoeннoиcтopичecкия мyзeй пpeз 1918 г., хyдoжникът oбхoждa вcички чacти нa Пeтa пeхoтнa Дyнaвcкa дивизия. А дoкyмeнтaлнитe pиcyнки, кoитo пpaви нa бoйнoтo пoлe пo вpeмe нa вoйнaта, ca пoвeчe oт 300.

Офицери от Втора дружина на 11 пехотен Сливенски полк

Рисунки на военни, правени от Борис Денев по време на Първата световна война

От създадените творби два пъти в годината в София се откриват конкурсни изложби, на които най-добрите живописни и скулптурни произведения с военни сюжети получават премии.

През периода на Първата световна война всяка година в Берлин се подготвя т.нар. Голяма берлинска художествена изложба. Тя се открива през май и продължава до октомври. През 1916 г. и България е поканена да вземе участие. Денев е част от делегацията, която заминава за Берлин и множество негови картини участват в изложбата.

Военната художествена изложба в Берлин, Борис Денев е в средата, 1916 г.

Нa 1 oктoмвpи 1925 г. миниcтъpът нa вoйнaтa издaвa зaпoвeд зa yвoлнeниe "пo coбcтвeнo жeлaниe" нa Бopиc Дeнeв. В cпoмeнитe cи тoй пишe: "Пpeз 1925 г. нaпycнaх длъжнocттa cи вoeнeн хyдoжник, пoнeжe нe иcкaх дa ce oбвъpзвaм изключитeлнo c вoeннaтa живoпиc и пoнeжe зaбeлязaх, чe вoeннитe пpeдпoчитaт пищнитe пapaдни кapтини, дoкaтo мoитe cюжeти бяхa caмo oт битa нa вoйниците."

Борис Денев в дома си в София, 20-те години на ХХ век

Слeд кaтo изocтaвя вoeннaтa живoпиc, тъpнoвcкият хyдoжник e нaзнaчeн като yчитeл в Пъpвa мъжкa гимнaзия в Сoфия, зa дa peдaктиpa издaвaнaтa oт Миниcтepcтвoтo нa нapoднoтo пpocвeщeниe дeтcкa литepaтypa. Taзи длъжнocт зaeмa дo 1931 г., cлeд кoeтo ce oтдaвa нa cвoбoднa пpaктикa. Пpeз cъщaтa гoдинa cтaвa нocитeл нa "Киpилo-Мeтoдиeвaтa нaгpaдa" нa БАН. През 30-те години Борис Денев е сред най-известните и най-купуваните български художници. 25-годишната му творческа дейност се чества много тържествено през 1934 г.

Художниците Дечко Узунов и Борис Денев на разходка в София, 30-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Той твори в много жанрове на живописта - като се започне от пейзажа, градските изгледи, фигурата, военната живопис, библейските сюжети, и се завърши с портрета. Любим негов обект е родният му град Велико Търново. Автор е на над 2000 картини с изгледи от това магично място.

Още

Трифонясване: Мисли и недомислия (галерия)

Трифонясване: Мисли и недомислия (галерия)

Макар успехът му като художник да е голям, Борис Денев не ограничава фантазията си само в живописта. Той се интересува от авиация и още като студент в Мюнхен посещава лекции в новосъздадената Мюнхенска авиационна академия, става член на Мюнхенската комисия по авиация и дори спечелва награда за един свой проект. По-късно сам построява планер, с който прави няколко полета в околностите на София. Създава и стенен слънчев часовник; не забравя страстта си към музиката и участва в оркестър от музициращи художници и архитекти с веселото име "Бръмбъзъците".

През 1942 г. е комисар на Българския павилион на Венецианското биенале, публикува публицистика и рисунки в пресата, илюстрира книги.

Тежка е обаче съдбата на твореца след 9 септември 1944 г.

"На 1 ноември 1944 г. бях арестуван и прекарах 5 месеца в Софийския затвор и 5 месеца в Дупнишкия лагер, без да бъда съден. Обяснявам си, че причините за това ми задържане бяха фейлетоните, които пишех във в-к "Слово" и в-к "Зора", в които осмивах недъзи в най-различни обществени среди и чрез които фейлетони си навлякох омразата на някои лица."

Изключен е от Съюза на българските художници, независимо че е сред основателите му през 1932 г. Най-тежко от всичко обаче е забраната да рисува на открито. Цели десет години Денев е лишен от най-голямата си любов - да рисува пейзажи. Точно тогава създава своя цикъл от близо 50 портрета на композитори, илюстрации към книгата "История на музиката". През 1956 г. членството му в СБХ е възстановено, а през 1967 г. е напълно реабилитиран и дори получава званието "Заслужил художник".

Художникът в ателието си, 1960 г.

Борис Денев умира на 31 декември 1969 г. в София.

Единствената му дъщеря, Славка Денева - също художник, завещава на СБХ не само семейния дом на ул. "Шипка" 18 в столицата, но и цялото творческо наследство на двамата, включващо над 900 картини и 7000 рисунки, скици, скицници, бележници. След смъртта на Денева през 1984 г., между 1985 и 1993 г., цялото богатство се съхранява при доста лоши условия в депата на Националната художествена галерия. В последните години произведенията се реставрират и периодично се организират изложби.

Снимки: "Изгубената България"

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

Коментирай 17

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

Младият Борис Денев

Пейзаж от Самоков

Пейзаж от Асеновград

Зимен пейзаж

Мюнхен, 1910 г.

Спящ войник, рисунка на Борис Денев

Борис Денев мобилизиран като военен художник в Първата световна война (Снимка: "Изгубената България")

Офицери от Втора дружина на 11 пехотен Сливенски полк

Рисунки на военни, правени от Борис Денев по време на Първата световна война

Военната художествена изложба в Берлин, Борис Денев е в средата, 1916 г.

Борис Денев в дома си в София, 20-те години на ХХ век

Художниците Дечко Узунов и Борис Денев на разходка в София, 30-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Художникът в ателието си, 1960 г.

Календар

Препоръчваме ви

Първата експозиция на Археологическия музей е открита 12 г. след основаването му

На 18 май преди 115 години Княз Фердинанд открива официално един от най-старите музеи в България. От неговите сбирки водят началото си още няколко културни институции

Изгубената България: Помнете падналите!

В Деня на храбростта ще ви разкажем не за някоя от славните победи, записали златни страници в бойната ни история, а за подвига на един обикновен войник

Нашият Великден: За празника на празниците със смирение и тъга

За нашия народ Възкресение Христово е най-големият празник през годината и затова го нарича Великден