СЛОВОТО БОЖИЕ
Светите Ивановци
Св.св. Йоан Кръстител, Йоан Богослов, Йоан Златоуст и Иван Рилски - мъченици на вярата и носители на Божието слово
Редактор : / 2217 Прочита 0 Коментара
Кръщение Господне. Св. Йоан Предтеча кръщава Иисус, стенопис в Кремиковски манастирНа празника на Ивановците, първото име, което споменават българите, е това на светеца от Скрино Иван Рилски. Той бил пастир до 25-годишната си възраст и когато родителите му умират, оставя цялото си богатство на бедните, а сам става отшелник. С вяра в Бог се посвещава на духовна мисия и основава манастир в Рила, който днес носи неговото име.
Живял е по времето на трима български царе - Борис Първи, Симеон Велики и Петър Първи, но придобива по-голяма слава и от царете - като светец, който помага на хората и чудодейно ги лекува.
Преди него с името Иван славят Господа други Негови апостоли и ученици.
Св. Йоан Предтеча /Йоан Кръстител/ е син на свещеник и братовчед, роден половин година преди Иисус Христос - измолен от родителите си в горещи молитви към Бог-Отец.
Младенецът Йоан избягва участта на хилядите убити младенци във Витлеем, в очакване на раждането на Христос.
Според Евангелието той водел аскетичен живот на бреговете на река Йордан и след като навършва 30 започва да проповядва и да кръщава хората.
Йоан Кръстител дава Свето Кръщение и на Иисус Христос, откъдето и прозвището му.
По заповед на цар Ирод е наказан чрез отсичане на главата.
Йоан Богослов е известен като един от 12-те апостоли на Иисус Христос и любим Негов ученик, призован за апостол лично от Него.
Според ортодоксалното тълкуване именно Йоан Богослов обляга глава на гърдите на Христос по време на Тайната вечеря.
Именно Йоан е Христовият апостол, който се грижи за Божията майка - Св. Богородица чак до нейното Успение.
Йоан Богослов живял в Смирна и Ефес, а в края на живота си бил заточен на остров Патмос, където написва своето знаменателно "Откровение".
В Новия завет му приписват авторството на пет книги: Евангелие от Йоан, три послания и Апокалипсис.
Богослови спорят по автентичността на някои от тези свещени писания. Евангелието от Йоан се отличава от останалите три канонични евангелия. То не описва живота на историческия Иисус, а философски разяснява Неговото учение.
Св. Йоан Богослов, худ. Диего Веласкес
В Евангелието си Йоан Богослов развива етическото учение за Любовта не само като отдаденост на Бог, но и на отношение между човеците: "Бог е любов";
"Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?" (1 Йоан 4 гл).
Сред учениците на Христос се прочува още един Иван - Св. Йоан Златоуст, роден през 347 г. в Антиохия, пет века преди нашия Иван Рилски. Бащата на Йоан бил висок ранг военен в императорската войска, но умрял млад - още докато Йоан бил дете.
Благодарение на майка си Йоан се изучва, става адвокат , но когато се запознава със Свещеното писание, се изпълва с любов към Бога и пожелава Тайно кръщене в Негово име, за да посвети живота си Нему.
След смъртта на майка си, и той като Иван Рилски, раздава имането си на бедните и отива да служи като монах в пустинята. По-късно придобива чудотворни способности да лекува хората.
Като свещеник в родното си място - Антиохия, се прочува с проповедите си за милосърдие. Веднъж, докато говорел пред хората, една жена, в знак на възхищение от словата му, спонтанно възкликнала:
"Златни ти уста, Йоане, бъди благословен!"
Оттогава прозвището му станало Йоан Златоуст. След като става много прочут, император Аркадий решава да го направи цариградски архиепископ и тайно от жителите на Антиохия извежда Йоан от града, за да го ръкоположат за епископ. В Цариград Йоан Златоуст построява болница, близо до църквата.
Праща мисионери при славянските племена в Тракия, книгите му по богословие стигат чак до Персия.
Св. Йоан Златоуст пред императрица Евдокия
В проповедите си не се страхувал да изобличава нечестивите властимащи и затова си направил много врагове. Воглаве с Александрийския архиепископ те организирали събор срещу него и го осъдили на заточение.
Две денонощия народът не допускал стражата да отведе техния любим архипастир, но накрая той сам се предал, за да не им навреди. В църквата произнесъл трогателна реч:
"Силни вълни, жестока буря! Но аз не се боя от потъване, защото стоя на камък. Нека беснее морето! То не може да съкруши камъка. Нека се повдигат вълните! Те не могат да погълнат Иисусовия кораб. Кажете от какво да се боя? От смъртта ли? За мене животът е Христос, а смъртта придобивка. От изгубване на имение ли? Нищо не сме донесли на тоя свят и нищо не можем да изнесем..."
В нощта, след като св. Йоан бил отведен от Цариград, в града станало земетресение. Изплашена, императрицата помолила царя да го върне. Народът ликувал. Всички излезли да посрещнат Йоан, но лошите пак надделяли над Двора и пак си извоювали заточението му - поискали да го пратят в Никея. В нощта, в която за втори път го отвеждат, избухнал пожар в Цариград.
Връщат мощите на Св. Йоан Златоуст в Константинопол
От Никея преместили заточеника в Кукуз (Армения), където Йоан престоял две години и после заповядали да го преместят в един малък град на брега на Черно море.
По пътя бил жестоко измъчван и влачен в дъжд и пек, до пълно изтощение. Умрял в град Коман, с думите "Слава на Бога за всичко!"
Починал на 14 септември 407 г., но поради големия празник (Кръстовден), паметта му е пренесена на 13 ноември.
Светите му мощи почиват в катедралата "Св. Петър" в Рим.
Еми МАРИЯНСКА