Т.нар. "фаюмски портрети" е съвременното наименование, с което стават известни откритите в края на 19 век под пясъците на Либийската пустиня погребални портрети на хора, прикрепени към мумиите им. Датирани към периода I-IV век сл.н.е., тези портрети представят еволюцията на вековните традиции на древноегипетското изобразително изкуство под въздействието на елинистичната живопис от времето на Птолемеите и реалистичния римски портрет от епохата на римското владичество над Египет. 

Древните елини обитават онези земи между I в.пр.н.е. и III в.н.е. Те използвали тези портрети в погребалните си ритуали, подобно на това което правим днес - почитаме със снимка покойника, на поклонението и на панихидата му.

На археолозите са известни досега 800 фаюмски портрета. Най-впечатляващото е, че те изобразяват лицата на съвременници на Иисус Христос.

Първото описание на фаюмските портрети датира от 1615 г., когато италианският изследовател Пиетро делла Вале донася в Европа от оазиса Сакар-Мемфис два такива портрета. В момента те се съхраняват в Държавната художествена галерия на Дрезден.

По-сериозни изследвания на портретите започва в началото на 19-и век, тъй като през 1827 г. , неизвестно откъде, в Европа се появяват още два фаюмски портрета.

Известно е, че през 1820 г. при корабокрушение изчезват други няколко портрета, които барон Минутоли пренася от Египет към Европа, по поръчка на Германия. По същото време се появяват няколко портрета и в Лондон, за които се твърди, че са били във Флоренция. За тях специалистите са категорични, че изобразяват членове от фамилията на архонт Полио Зотер.

Първите разкопки в самия оазис Фаюм започват през 1885 г. Археолозите Хант и Гренфел намират много портрети, както и няколко мумии, завити в парчета папирус. Открити са и ранни работи на Аристотел и Софокъл. Удивителната находка, обаче, минава под знака на т.нар. "фаюмски портрети".

Според историците, те са знак за това, че римските колонизатори някакси са се приобщили към египетските ритуали. Но докато местните хора използвали маски за мъртъвците си, римляните започнали да им правят портрети.

Благодарение на сухия климат в пустинята, изображенията са се съхранили до наши дни. Цветовете на някои от тях все още са направо свежи. Главната особеност в технологията на създаването им се състояла в това, че боите са били смесвани със злато. На някои от портретите е позлатен дори целият фон. Портретите са рисувани върху дърво - тис, смокиня, липа, кедър, кипарис и дъб.

Еми МАРИЯНСКА