Днес Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници - Преображение Господне. Денят ни отвежда към началото на християнството и едно от най-важните евангелски събития - явяването на Исус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици - Петър, Яков и Йоан.

Когато Исус тръгва сред хората със своите проповеди, мнозина не вярвали в божествената Му същност. Хората не разбирали как страданието и смирението могат да ги извисят до Бог. Всъщност, и днес много миряни не разбират тази част от християнската религия. За да укрепи вярата на учениците си в своя божествен произход, Исус се изкачил заедно с тримата свои ученици Петър, Яков и Йоан на Таворската планина в Галилея и след молитва се преобразил - засиял в ослепителна светлина. Отляво и отдясно на него се явили пророците Мойсей и Илия.

"Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим. А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него"

Мощно прогърмял от небесата гласът на Бог-отец:

"Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте". (Лука 9:28-36)

Това чудо имало за цел да укрепи вярата на апостолите и да ги предпази от униние. И днес празникът е символ на надеждата за промяна.

В народните схващания това е и времето, в което природата се "обръща" - дните видимо започват да намаляват. Слънцето "обръща гръб" на лятото.

На този ден народът вярва, че Небето чува ясно молитвите ни, защото се "отваря" и "чува" нашите най-съкровени желания.

На днешния ден вярващите се причестяват след петдневен пост, а в православните храмове се прибавя молитвено песнопение за "освещаване на гроздето". Това е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи с благословия за берекет.

Исус е казал: "Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила." (Марк. 9:1)

По традиция първата икона, която изписва всеки иконограф, е Преображение. Счита се, че така Христос ще донесе в душата му светлината на славата Си, както е направил и с апостолите.

В един ръкопис от Атон се казва: "Да се моли със сълзи, за да прониже Господ сърцето му. Да отиде при свещеника, за де се моли за него и да му прочете тропара на Преображение. Имайки мисията да проповядва чрез изображения тайните Христови, той трябва подобно на Петър, Яков и Йоан да изживее Преображението".

Преображението е фундаментална тема и богат извор, от който черпят знания богословите. Свети Григорий Палама казва, че Бог е наречен светлина не според Същността, а според Енергията Си. За Палама Божествената светлина не е нито материална, нито духовна, защото тя се издига над цялото творение като неописуем блясък на единствената Светлина с три Лица - Бог-отец, Бог-син и Светия дух.

Символичното изобразяване на Преображение Христово, както е в мозайка от VІ в. от абсидата на Свети Аполинарий, където Христос не е в цял ръст, а апостолите са изобразени като агнета, отива на заден план, и в центъра на иконите зографите започват да рисуват самото евангелско събитие.

На една руска икона от ХІ в. приписвана на Теофан Грък виждаме Христос, облечен в бяло и злато, за да се подчертае светлината на божествената Му същност.

Така Преображението в иконите се представя като символ, отвеждащ към момента на Възкресението, на славата Божия. То разкрива и главната цел на историята - пълното и окончателно преображение на човечеството при Второто Христово пришествие. Всъщност, счита се, че именно то е онова, което Спасителят показва на своите ученици при Тавор.

Още

Реални събития, описани в Библията

Още

Евангелия, които няма да прочетете в Библията