Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Коя е истинската Лиляна Паница, извън филма "Недадените" и спектакъла на композитора Георги Андреев?

ПЪРВООБРАЗИ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ

Коя е истинската Лиляна Паница, извън филма "Недадените" и спектакъла на композитора Георги Андреев?

Българският евреин Самуел Ардити от години се бори за нейното признаване за "Праведница на народите"

Лиляна Паница

Самуел Ардити e български евреин, напуснал страната ни през далечната 1935 г., и оттогава насам живее в Израел, но "с България в сърцето". Той е инженер по професия, но също така - общественик и писател - автор е на две книги - "Човекът, който изигра Хитлер: Цар Борис Трети - гонител или приятел на българските евреи", и "Спомени от годините на Холокоста - 1940-1943".

Вероятно писателският му талант е "по ген", защото инж. Ардити е роднина на световноизвестния писател Елиас Канети. За приноса си в българо-израелските отношения, е награден с най-високото отличие на Министерството на външните работи на България - "Златна лаврова клонка".

Една от мисиите на живота на големия общественик е да бъде призната за "Праведница на народите"българката Лиляна Паница, която според него изиграва огромна роля в спасяването на българските евреи, като служителка в Комисарството по еврейските въпроси през 1942-1943 г. Паница, под риск за живота си, първа съобщава на еврейски организации за т.нар. Договор Данегер, касаещ плана за депортацията на евреите.

Животът на Паница завършва по ужасен начин, а ето че толкова години истината за него не излиза наяве, въпреки опитите да бъде художествено пресъздаден. Лиляна Паница е първообраз във филма "Недадените", а наскоро предстои спектакълът на композитора Георги Андреев, в който певицата Деси Добрева пресъздава образа на смелата българка.

Самуел Ардити

У нас, обаче, все още малцина знаят за реалния живот на Лиляна Паница. Ето какво разказва за нея Самуел Ардити:

- Лиляна Паница се превърна в мисия на моя живот. Боря се тя да бъде призната за "Праведница на народите". Преди години още направих и постъпки да бъде наградена посмъртно с Указ на президента за присъждане на орден "Стара планина". Не успях да постигна до днес нито едното, нито другото. Но поне ще ви разкажа за тази велика жена, за която трябва да знаят повече хора не само в България, но и по света.

Във филма "Недадените" нямаше физическа прилика между актрисата и първообраза, а и историята не беше съвсем правдива. Лиляна Паница е била изключително красива жена - с кестенява коса, бяла кожа и сини очи. Във филма я представят като любовница на Александър Белев, главния комисар на Комисарството по еврейските въпроси в най-тежките години на депортацията на евреи - 1942-1943-та. Истината е по-различна: Лиляна е била секретарка на Белев, но не и негова любовница.

Александър Белев, шефът на Лиляна в Комисарството по еврейските въпроси, антисемит

Объркването идва оттам, че Белев е имал връзка с друга жена, пак Лиляна - негова първа братовчедка!...Двамата са били снимани на срещи, на разходки, на басейна в Борисовата градина. Лиляна е знаела за връзката на шефа си, и е познавала и любовницата му. Мит е, че е била отровена от "съперницата" си, защото е криела тайната на шефа си за другата Лиляна.

Каква е истината за смъртта на Лиляна Паница: Тя умира от перитонит, след жесток побой в милицията, когато я арестуват. Били са я с железни пръти в корема, черепът на главата й е бил буквално смлян. Опитва се да открие свидетели, които да дадат сведения за нейната помощ с информация за депортацията на евреите, но не намира такива - изселените евреи още не са се завърнали, за да потвърдят, че говори истината.

депортация на евреи, 1943 г.

Едва по-късно за нея свидетелства един гинеколог - д-р Бенаров, но неговите показания не се приемат за благонадеждни, защото й е бил личен лекар?!? Основна роля за реабилитацията на Лиляна Паница изиграва докторът по право Нисим Буко Леви, който дава показания пред Народния съд коя е тя, и Съдът я оправдава. Няколко месеца по-късно, обаче, Лиляна Паница умира, вследствие на вътрешни кръвоизливи и тежък перитонит, причинени от побоя.

Още

Деси Добрева е Лиляна Паница в ораторията "Меланхолична красота" от Георги Андреев

Деси Добрева е Лиляна Паница в ораторията "Меланхолична красота" от Георги Андреев

Има и писмени документи, доказващи големия принос на тази смела жена. Като машинописка през февруари 1943 г. , тя научава за предложението на Данегер за изселването на 20 000 евреи. От доклада на шефа си Александър Белев разбира още, че 12 000 евреи трябва да бъдат изселени от Беломорието и Македония, а 8 000 от България. Каквото е научавала покрай работата си, Лиляна Паница е предавала на четири очи на д-р Леви, председател на еврейската консистория.

Може да се каже, че именно благодарение на Лиляна Паница българските евреи научават за депортацията на евреи от Тракия, Македония и България. Тя съобщава и кога точно ще бъде депортирана първата група - предава списъка на набелязаните за депортация евреи от София.

Лиляна Паница предупреждава д-р Леви за датата, в която вечерта трябва да се укрият извън домовете си няколко еврейски семейства. За това свидетелства и друг свидетел - Бети Юлфаса-Юлзари. Бащата на Бети се скрива при бащата на Лиляна Паница. Това е описано и от проф. Михаел Бар-Зоар в книгата му "Извън хватката на Хитлер".

Сътрудничеството на Лиляна Паница е безспорно за българските евреи, и още по-ценно заради това, че под огромен риск за живота си тази жена помага на евреите със сведения, които е можело да й струват главата.

В крайна сметка, обаче, главата й взимат онези, които не вярват в думите й. Лиляна Паница има една нещастна и несправедлива съдба, която до днес търси своята реабилитация!...", каза пред Impressio.dir Самуел Ардити.

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 0

1/1

Самуел Ардити

депортация на евреи, 1943 г.

Александър Белев, шефът на Лиляна в Комисарството по еврейските въпроси, антисемит

Календар

Препоръчваме ви

Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката

"Още отвечер (понеделника) забумтяха удари на брадва и уплашиха всичко живо в махалата - ковяха и пристягаха бесилката", разказва съвременничка на Васил Левски, станала свидетелка на обесването му

Съвременници на Левски в София

През 1938 г., по случай 65-годишнината от обесването на Васил Левски, Бончо Хаджи Бонев – внук на видния общественик, един от най-заможните и влиятелни хора в София около Освобождението и съратник на Левски Хаджи Боне Петров, споделя част от дневника на дядо си и спомени на друг съвременник и очевидец на дейността и трагичния край на Апостола.

Преди 90 години Люба Йоцова става първата Мис България

"Избор на "Мис България"! Никой дотогава не беше чувал подобно нещо!", спомня си в книга Драган Тенев за предстоящото невиждано до този момент събитие у нас

Църковни ритуали, народни традиции и военни паради се преплитат на Богоявление

Вижте как са отбелязвали празника през 30-те години на миналия век

На проф. Марин Василев дължим паметника на Васил Левски в Карлово

Освен на Военния клуб, видният ни творец е автор на декоративната украса и на още редица обществени сгради в София, създава и множество паметници и бюстове на български национални герои

Срамните фотографии, които Хитлер се опитва да унищожи

Личният фотограф на Фюрера Хайнрих Хофман го е запечатал в различни "нелепи" пози, докато репетира речите си