ЕВРОПА И ЕВРОПЕЙЦИТЕ
Основателят на футуризма - фашист и женомразец
80 години от смъртта на Филипо Томазо Маринети
Автор : / 3604 Прочита 5 Коментара
Филипо Томазо Маринети (1876 - 1944) писател, основател и импресарио на футуристичното движение, което прославя войната, индустриализма, иновациите и героизма / Снимка: Getty Images
"Ще прославим войната - единственият хигиенист в света - милитаризма, патриотизма, разрушителния жест на борците за свобода и красивите идеи, за които си струва да умреш, и презрението към жените", написва Филипо Томазо Маринети, авторът н Манифеста на футуризма.
Този войнолюбив апел изглежда антихуманен и открито женомразки. Да не говорим, че е направо парадоксален за поет, какъвто е авторът му - Филипо Томазо Маринети. Но нека уточним един немаловажен факт - Маринети е човек от времето на "турбулентния" ХХ век, времето на Втората световна война - време на краен национализъм и политическа агресия.
Маринети е убеден фашист и това е причината, която кара много хора да се дистанцират от творчеството му. Но нека проявим обективен поглед и колкото и да не одобряваме идеологията му, да отбележим, че Маринети е талантлив автор и изразява идеите си като интелектуалец.
Филипо Томазо Маринети, ок. 1910 г. / Снимка: Getty Images
Освен това, в полето на културата, няма как да говорим за футуризъм и да не отбележим личността на Маринети. Именно той прокарва това движение. Футуризмът е авангардно художествено движение, което революционизира италианското изкуство в началото на 20 век. Движението се фокусира върху динамиката, прогреса и модернизацията на бъдещия свят.
В този смисъл футуризмът е прогресивно движение, фокусирано в машинизация и модернизация; за технологии, развита индустрия и високи скорости. Самият Маринети бил обсебен от машините. Един много любопитен случай задава въпроса, бидейки войнолюбец, дали Маринети е бил човеконенавистен антихуманист като фашистите в униформи? Ето един действителен случай от неговия живот: През 1909 година той карал своя чисто нов фиат, когато на пътя му се изпречили двама велосипедисти. За да не ги удари, Маринети завил към пропаст, с риск за собствения си живот, и напълно унищожил любимия си автомобил.
Този случай има връзка с Манифеста на футуризма, който ще излезе скоро след това под перото му. Ето какво пише в него: "Думите едва излязоха от устата ми, когато обърнах колата с яростта на куче, което се опитваше да захапе опашката си, и там изведнъж двама колоездачи се приближиха до мен, разклащайки юмруци, люлеещи се като двама еднакво убедителни, но все още противоречиво. аргументи. Тъпата им дилема ми препречи пътя - по дяволите! Уф! ...Спрях за кратко и за мое отвращение се търкулнах в пропастта с колела във въздуха..."
Някои намират фразите му за проява на брутална избухливост, но толкова крайна преценка не изглежда обективна. Маринети безспорно се гневи, но в крайна сметка жертва автомобила си, за да спаси човеци. Той е този, който се "търкулва в пропастта".
Манифестът му бил публикуван във френското списание "Фигаро" и по този начин се популяризира самия термин "футуризъм". Целта на Маринети била да убеди обществото за промяна в културата на отношение към едно механизирано и модерно бъдеще. И макар и краен в изказа си, главната му цел е била прокламирането на прогреса.
Историците разделят футуризма на два етапа - на "героична" фаза и на "второ поколение футуризъм". Датират героичната фаза приблизително до края на Първата световна война, а втората - до смъртта на основателя на движението Филипо Томазо Маринети през 1944 година. През втората фаза футуризмът пряко подкрепял фашисткото правителство на Мусолини, но дори и преди това прокламирал агресивен експанзионизъм и италианско културно надмощие.
Как един поет се обвързва с фашизма? Наглед изглежда парадоксално. Още повече, че Маринети е майстор на образния език и смело може да се каже, че използва всички прийоми на романтичната фантастика. С течение на времето, обаче, у него надделява егоцентризмът и става характерна употребата на формите "ние" и "вие", за да раздели и в същото време да приобщи читателите си към движението. Поставя 11 постулата на футуризма, които могат да бъдат обобщени с фразата му "Съществените елементи на нашата поезия ще бъдат смелост, наглост и бунт". И другаде: "Искаме да издигнем движенията на агресия, трескаво безсъние, двоен марш, опасен скок, шамар и удар".
Какво го е въодушевявало? - "Заявяваме, че великолепието на света е обогатено с нова красота: красотата на скоростта. Състезателна кола с капак, украсен с големи тръби като змии с експлозивен дъх... силна моторна кола, която изглежда, че работи с картечен огън, е по-хубава от Nike в Самотраки", написва Маринети.
Може би ще се съгласите, че има нещо инфантилно в начина, по който представя красотата, като съчетание от сила и скорост. Така се радват децата на играчка-автомобилче. А каква е представата му за поет? - "Поетът трябва да бъде погълнат с топлина, блясък и екстравагантност, за да се увеличи ентусиазираният плам на първичните елементи. Красотата съществува само в борбата. Няма шедьовър, който да не е агресивен. Поезията трябва да бъде насилствена атака срещу силите на неизвестното, за да я принуди да се преклони пред човека". Тук ясно личи не само желание за прилагането на сила, но и намерение за постигане на надмощие. "Борбата", за която говори и Хитлер.
Най-драстичният от всичките постулати на Маринети в неговия манифест е: "Искаме да съборим музеи и библиотеки, да се борим срещу морала, феминизма и всички опортюнистични и утилитарни страхливци". Звучи толкова драстично, че граничи с неразумното перчене. И футуристите отхвърлят лозунга за събарянето на музеи и библиотеки, но на практика отричат цялото културно наследство - според тях то пречело на пътя на новата поетика. Футуристите отричат и значението на психологията в литературата, като за нейна сметка обожествяват машината.
Ето откъс от една от речите на Маринети от 1914 година:
"Отечество = експанзия + мултипликация на егото. Италианският патриотизъм = да съдържаш и да усещаш в себе си цяла Италия и всички италианци на бъдещето.
Войната ще помете всички свои врагове: дипломати, професори, философи, археолози, критици, любители на културата, гръцки, латински, история, дъртизъм, музеи, библиотеки, туристическа индустрия. Войната ще даде тласък на гимнастиката, спорта, практическите училища по земеделие, бизнес и индустрия. Войната ще подмлади Италия, ще я обогати с мъже на действието, ще я накара да живее не с миналото, не с руините и мекия климат, а със собствените си национални сили".
През 1918 година, след края на Първата световна война, Филипо Маринети основава "Футуристична политическа партия". Вестникът "Народът на Италия" става знаме на футуристите в Италия. През 1919 година партията влиза в редовете на Италианската фашистка партия (Fasci Italiani di Combattimento), основана от Мусолини през 1914 година. Маринети е сред първите, които оказват подкрепа на фашистката партия. Той и Алсесте де Амбрис са автори на Фашисткия манифест - основополагащият идеен документ на италианските фашисти.
Самият Мусолини по онова време пък се обявява за привърженик на футуризма. Между двамата с Маринети съществува явна симпатия. Двамата говорят заедно на предизборни митинги в Италия. Мнозина са на мнение, че повечето фашистки идеи първоначално се коренят именно във футуризма.
Филипо Томазо Маринети (1876 - 1944)
Когато през 1919 година фашистите не успяват на изборите, Маринети се разочарова от политиката и "се разделя" с Мусолини, но продължава да го подкрепя. Проявява нетърпимост единствено към егоцентризма на Мусолини и зараждащите се признаци на култа към личността. През 1920 година Маринети напуска фашистката партия и решава да се съсредоточи върху работата си. Организира изложби, обиколки и вечерни събирания. Въпреки това той продължава да бъде и е считан за важен съюзник на фашистката партия. Не без връзка с този факт, през 1929 година бива обявен за академик на Италия.
Умира на 2 декември 1944 година, на 67 години в Беладжио, Италия, но е погребан в Милано.
Маринети е високоинтелигентна личност. Завършва Генуезкия университет и постига голям успех и като поет и писател, и като журналист и издател. Мнозина се питат, четейки биографията му, какво го кара да стане фашист. Роден е в Египет, в красивия град Александрия през 1876 година, в семейството на адвоката Енрико Маринети. Още като колежанин при йезуитите младият Маринети прави впечатление с огромната си култура и основава литературното списание, "Папирус".
След като семейството се връща в Италия, родителите му решават да го пратят да учи в Париж, където взема бакалавърска степен по литература. Впоследствие следва право в Италия и се дипломира с работа по темата "Монархията при парламентарното управление". Още като студент публикува стихове и разкази в италиански и френски списания. Както вече споменахме, неговият Манифест на футуризма е публикуван във в. "Фигаро". По време на Балканската война Маринети работи като кореспондент на Балканите и има данни, че опознава добре и България. В книгата си "Zang Tumb Tumb" за обсадата на Одрин, описва и българите.
Извън манифеста, основните творби на Маринети са: "Старите моряци", "Conquete des étoiles" и "Poemi simultanei futuristi". Маринети е написал няколко стихосбирки на френски и няколко - на италиански език. В много от тях развива теорията за свръхчовека. Маринети е автор и на пиесите "Elettricità sessuale" и "Le roi Bombance". В "Elettricità sessuale" за пръв път се появява споменаването на роботи (б.а. с друго наименование).
Маринети бил почитател на Емил Зола и още в основаното от него литературно списание в йезуитския колеж публикува негови творби. Зола бил считан за скандален автори и това възмутило някои родители на коллежаните, и те се оплакали от Маринети. Той бил предупреден за изключване. Предполага се, че това е една от вероятните причини семейството да се завърне в Италия и после да изпратят Маринети да учи в Париж. Там, както вече споменахме, той следва право. Учи заедно с брат си Леоне, който умира само на 21. Смъртта му е голям удар за Маринети и според някои именно тази загуба го превръща в "гневен атеист".
Манифеста му не е оригинален литературен жанр, макар самият Маринети да претендирал за това. В крайна сметка дори литературоведите признават това негово произведение за най-добрата му творба. Самият Маринети популяризира манифеста, като няколко години обикаля Европа и Америка, за да разпространява футуристичната идея с лекции и литературни четения.
Корицата на първия брой на "Поезия" / Снимка: Getty Images
Речта му се отличава с експресивност, която нарушава синтаксиса и потиска прилагателното, наречието и препинателните знаци. По този начин е постигал вниманието на аудиторията.
Някои казват, че започва да симпатизира на фашизма, когато започват да се появяват нови конкурентни на футуризма авангардни движения. Ако е така, очевидно ексцентризмът е бил доминираща черта на характера му, исскал е на всяка цена да изпъква сред тълпата. И той го постига с цената на една човеконенавистна идеология - негласно бил считан за официален поет на режима на Бенито Мусолини.
Писателят защитава използването на сила и военни действия и заема важни позиции в диктаторския режим. Но пак подчертаваме, като интелектуалец. Академичното му признание идва в отговор на произведенията му "Футуристична демокрация" (1919) и "Футуризъм и фашизъм".
Умира в забрава, но остава верен на фашизма.
Филипо Томазо Емилио Маринети (1876 - 1944)
Филипо Томазо Маринети - цитати
"Състезателната кола е по-красива от победата при Самотраки."
"Няма друга красота освен борбата. Няма шедьоври без агресивен персонаж."
"Нова красота беше добавена към великолепието на света - скоростта."
"Куражът, смелостта и бунтарството ще бъдат ключовите елементи на нашата поезия."
"Миналото винаги отстъпва на бъдещето."
"Времето и пространството умряха вчера. Ние вече живеем в абсолюта, защото създадохме вечната, вездесъща скорост."
"Във футуризма абсолютните принципи са постоянното развитие и неспиращия прогрес както на тялото, така и на духа на човека."
"Изкуството не може да бъде нищо друго освен насилие, жестокост и несправедливост."
"Войната е единствената форма на хигиена в света."
"Войната изчиства ненужното, отделя житото от плявата. Да гледаме на войната единсвено като омраза и жестокост е само една перспектива, и то доста ограничена."
"Харесвам дамите. Това, което не ми харесва, са романтичните глупости, които ги заобикалят."
"Институциите са като гробища - хранилища на мъртви идеи и образи."
"По, Бодлер, те боготворят класическите идеали за измъчения поет. Истинските мъже не са измъчени. Те са тези, които вършат работа, мечтаят. Те се влюбват в бързите коли, а не в туберкулозата."
"Не се срамувам да призная, че харесвам войната. Тя разделя момчетата от мъжете. Тя също разделя мъжете от семействата им, но не можем да се концентрираме в носталгични детайли."
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}