Джордж Бърнард Шоу е една от най-интересните личности на 19-и век. Той напуска училище на 15 и се самообразова, за да стане един от най-великите световни драматурзи и една от най-интересните личности в историята на човечеството.

Най-известните му творби са "Професията на мисис Уорънс", "Света Жана" и "Пигмалион", като само последната е достатъчна, за да го наречем гений.

Джордж Бърнард Шоу / Снимка: Getty Images

Интересите на Шоу са в широк диапазон - като започнем от изкуството, преминем през интереса му към идеите на социализма и пацифизма, и стигнем до посвещаването му във вегетарианството. Шоу е известен като драматург, но интересите му далеч не приключват с театъра - той е изключително оригинален  автор в областта на музикалната и литературната критика.

Наричат го майстор на парадокса и кръстник на Театъра на абсурда, както и "умен глупак". И той наистина е всичко това, защото е трудно многопластова личност като него, да бъде охарактеризирана едностранчиво.

През 1925 г. е награден с Нобелова награда за литература. През 1938 г. филмът "Пигмалион", заснет по едноименната му пиеса, грабва "Оскар". По-късно същата пиеса е играна като мюзикъл на Бродуей, под името "Моята прекрасна лейди", а филмът с това заглавие спечелва 8 награди "Оскар", включително за най-добър филм.

 

Самият Джордж Бърнард Шоу имал сложен характер, така че и днес на много критици им е трудно да определят, дали е бил повече хуманист, или антихуманист; повече борец за еманципация на жените, или откровен женомразец; повече социалист, или утопист и отрицател на всеки строй.

Нито една от неговите идеи не е така постоянна, че да бъде изразена по категоричен начин. Но може би именно заради това, той е толкова интересен, неповторим и известен като единственият Джордж Бърнард Шоу.

Изтъкан от гениални противоречия... Джордж Бърнард Шоу, ок. 1920 г. / Снимка: Getty Images

Роден е на 26 юли 1856-а година в Дъблин, в семейството на търговец-алкохолик. От малък изпитва презрение към биологичния си баща, което по-късно се превръща в безразличие.

В това на пръв поглед цинично отношение, прозират много от чертите на бъдещия драматург - човек, който обича да наблюдава човешката природа, не се страхува да осъжда негативите й, и може да регистрира съвсем точно всяко "движение" на човешката душа. Шоу не уважава с присъствието си дори и погребението на баща си - осъжда го на пълна забрава.

Драматургът наричал навеса в градината си "Отстъпление", ок. 1946 г. / Снимка: Getty Images

Любопитен факт е, че и баща му и пастрокът му носят едно и също име - Джордж. За да ги разграничи, наричал единия "пияницата Джордж", а другия - "музикантът Джордж", тъй като вторият съпруг на майка му бил учител и диригент. От него Джордж Бърнард Шоу получил първите си музикални познания.

В домашния уют / Снимка: Getty Images

Училището му било скучно и го смятал за безполезно. На 15 напуска завинаги този "дом на тъгата" и започва работа във фирма за недвижими имоти. Среща се както с мизерията на изпаднали хора, които губят домовете си, така и с охолството на богати хора, които търгуват с жилища, сякаш се готвят да живеят няколко живота занапред.

Биографите на Шоу отдават голямо значение на този негов период - според тях именно тогава у него се оформили социалните му възгледи за справедливост в обществените отношения.

Джордж Бърнард Шоу / Снимка: Getty Images

Когато е на 20, Джордж Бърнард Шоу вече имал житейския опит на човек, който сам си изкарва хляба. Заминава при майка си в Лондон и започва работа като учител по пиано. В свободното си време обичал да се "шляе" из Британския музей. За повече тежест, и за да прикрие един белег от шарка на бузата си, си пуснал брада.

Бързо променял както вида си, така и възгледите си. Незнайно по каква причина, става вегетарианец, а след това и член на дискусионен клуб на социалисти, известен под името "Фабианското общество". Там за пръв път изучава марксизма и държи пламенни речи по социализъм в Хайд парк.

Първите му писмени опити са в романистиката, но претърпява няколко неуспеха, след които решава да се преориентира в друг жанр - драматургията.

Обичал да пише в градината на дома си / Снимка: Getty Images

Първият му успех като драматург е през 1894 г., с комедията "Оръжията и човекът". Публиката я харесва, но критиката - не. Това му подействало "отрезвяващо" и напук на "лошите критици" написва една наистина добра творба - "Професията на Мисис Уорънс".

Главната героиня е бивша проститутка и съдържателка на публичен дом. Дъщеря ѝ научава късно за занятията на майка си, и това съществено променя възгледите й за живота и хората.

Ирландският драматург Джордж Бърнард Шоу (1856 - 1950) лежи на платформа за плуване, на която е написано „Какво мисля за читателите“, 26 юли 1949 г. / Снимка: Getty Images

Всъщност, пиесата е алюзия за живота на самия Шоу, който отрано се среща с житейския урок, че всяко събитие в човешкия живот води до промяна на светогледа.

Пиесата, обаче, изглежда твърде провокативна за поставяне на сцена, и не се сдобива с лиценз. Пробивът на Шоу е труден, но затова пък и до днес пиесите му не слизат от световните театрални сцени.

Джордж Бърнард Шоу / Снимка: Getty Images

През 1925 г. той написва пиесата "Света Жана", за която е награден с Нобелова награда, придружена от високата оценка:

"Творчеството му е белязано от идеализъм и човечност, а стимулиращата му сатира прелива от странна поетична красота".

За 60 години творчество Джордж Бърнард Шоу написва 63 пиеси, голям брой политически есета и над 250 000 писма. Идеите му за еманципация на жените дават старт на феминизма в театралното изкуство.

Героините на неговите пиеси са силни и целеустремени жени и дават възможност на актрисите, които се превъплъщават в тях, да създават многопластови и драматични женски образи на жени с воля. Друг е въпросът, че, както често се шегуват някои критици, повечето от тези актриси "нямали волята да устоят на мъжкия чар на автора на пиесите". Шоу е известен с голям брой интимни връзки с актриси, макар че до края на живота си минавал за сексуален въздържател.

27 октомври 1930: Ирландският писател и драматург Джордж Бърнард Шоу (1856 - 1950) в студио Elstree в Лондон за снимките на „Как той лъже съпруга й“ / Снимка: Getty Images

Драматургът имал осанка, която винаги правела силно впечатление - той бил висок и слаб, а изражението на лицето му и ледено студеният му поглед, криели онази загадъчност, която безотказно провокира и пали женското въображение.

Тук следва да се отбележи, че докато се оставял да бъде "съблазнен", този странен, но интригуващ мъж, маниакално претендирал за своята девственост. Сам признава на късни години, че до 29-ата си година, изобщо не познавал "мириса на жена". За пръв път го прелъстила "против волята му", една ученичка на майка му, която го "заблудила", като го поканила "на кафе".

1949 г. Дж. Б. Шоу обичал да плува / Снимка: Getty Images

"Неспособен бях да проявя бруталност и да я отхвърля", разказва самият Шоу по неговия си начин така, че никой не може да бъде сигурен, дали се шегува, извинява, или иронизира любовното си "кръщене".

Жени се на късна възраст - чак на 42. Естествено, за феминистка - Шарлоте Пейн-Таунсенд, като двамата подписват предбрачен договор за... отказ от секс. Бракът, според биографите му, останал неконсумиран, но двамата съпрузи били щастливи заедно цели 45 години.

През целия си "брачен период" Шоу имал задявки и кореспонденция с много жени, така че зад кулисите в театрите постоянно се шушукало, че драматургът "едва ли продължава да държи на девствеността си"? Каква точно е била тайната на неговото полово въздържание, и до днес остава "биографична" тайна.

Дървен навес в гпрадината на Шоу, който можел да се завърта към слънцето / Снимка: Getty Images

Объркани като личния му живот, са и политическите схващания на Шоу. По време на Първата световна война той пише статии против войната и се изявява като страстен пацифист.

Идеята му, британците да не се бият с германците, обаче, се възприела от самите британци като политическа незрялост и мнозина го обявили за "смахнат дърдорко".

Джордж Бърнард Шоу / Снимка: Getty Images

Пропадат и утопичните му идеи за социализъм, а най-разочароващо за симпатизантите му било да чуят, как прочутият хуманист изразява симпатия към диктатори като Сталин и Мусолини. Всъщност, Шоу решава да отиде и да види с очите си Съветския съюз през 1931-ва година, когато е вече на почтената възраст 77 години. Среща се на живо със Сталин и продължава да е очарован от личността му. До такава степен, че публично нарича "лигльовци" пострадалите от сталинисткия режим.

Докато се изживявал като борец за мир, Шоу по някакъв начин харесвал и Хитлер? Нарекъл го "изключително интелигентен и способен мъж". В една статия възхвалява дори нацистите, понеже искали да се "справят с непълноценните хора". Това е схващане от т.нар. евгеника, което по никакъв начин не се възприема като хуманно отношение към човешкия род.

Твърде объркващите сигнали, които изпращал в публичното пространство авторът на "Пигмалион", му създали много врагове, а мнозина почнали дори да обръщат гръб на "лудия старец".

Джордж Бърнард Шоу умира на 94 от бъбречна недостатъчност в имението си Ейът Сейнт Лпрънс, Хердфордшър. Причина за кризата станал нелеп инцидент - драматургът паднал от стълба, докато подрязвал плодно дръвче.

Твърде ироничен край, но в стила на неговия хумор можем да отбележим, че този завършек на житейската му "пиеса" е напълно "подходящ" за майстор на иронията като него.

В кабинета си / Снимка: Getty Images

Още като съвсем млад той се самоиронизирал, когато в една своя  автобиография описал произхода си като човек, израстнал в "изтънчена бедност". Всъщност, това напълно отговаря на фактическото положение. Майка му била дъщеря на фалирал земевладелец, а баща му - пропаднал търговец. Ирония откриваме и във факта, че като син на алкохолик и женкар, самият Шоу държал да е страстен въздържател и девственик. Е, повече от сигурно е, че не е отбягвал компанията на жени, но във всеки случай й се съпротивлявал?!?  

Изживявал се като социалист, но през целия си живот защитава частната собственост и се бори за радикална промяна на избирателната система.

Страстта му към писмата е другата му мания, след тази за девствеността. Дълги години, по време на официалния си брак, Шоу си пишел интимни писма с актрисата Патрик Кембъл, която играла в главната роля в пиесата му ,,Пигмалион" (1913).

Джордж Бърнард Шоу / Снимка: Getty Images

Джордж Бърнард Шоу си имал идол сред световните драматурзи - Хенрих Ибсен, и враг - Оскар Уайлд. Шоу публично се обявил за осъждането на автора на "Портретът на Дориан Грей" и смятал, че "дяволът" Уайлд трябва да бъде изпратен на каторжен труд. Двамата майстори на словото били в постоянна и  злостна конкуренция.

Джордж Бърнард Шоу / Снимка: Getty Images

Мнозина от съвременниците на Шоу разказват за неговия ораторски талант. Шоу е герой и на много анекдоти, които разкриват хитроумието и острия му език. Говори се, че един от тези анекдоти е по напълно достоверен истински случай. След една премиера на негова пиеса, Шоу излязъл на сцената и попитал публиката, какво е мнението й за творбата му. Оттам се чул гласа на един зрител: - Отвратиттелна! - Шоу се поклонил и отвърнал: - Приятелю, и аз съм на твоето мнение, но какво можем да направим само двамата, срещу мнението на толкова много други хора тук?!

Обичал разходкте сред цветни градини / Снимка: Getty Images

Джордж Бърнард Шоу е писал, може би повече от всеки друг драматург на своето време, и за пресата. Той сътрудничел на "The Star", "The Pall Mall Gazette", "The World" и др. издания. Водел рубрики за музикална критика и театрален живот. Подписвал статиите си с инициалите G.B.S. Много от читателите изобщо не подозирали кой се крие зад тези три букви, но оценявали, че авторът "трябва да е много кадърен журналист".

България е в центъра на действието на пиесата му от 1895-а година "Героят и войникът". Събитията, описани в творбата, визират Сръбско-българската война.

ИЗБРАНИ ЦИТАТИ НА ДЖОРДЖ БЪРНАРД ШОУ

Когато четете биографии, помнете, че истината никога не става за публикуване.

Какво ще каже историята? Историята ще поизлъже, както винаги.

Много велики истини са били в началото кощунство.

Моят начин да се шегувам е да говоря истината. На света няма нищо по-смешно.

Никога не казвай всичко, което знаеш, но винаги знай какво казваш.

Не е нужно да изядеш цялото яйце, за да разбереш, че е развалено.

Не съм достатъчно млад, за да знам всичко.

Приятелството е като чая - трябва да бъде силно и не много сладко.

Алкохолът е упойка, която помага да се изтърпи операцията, наречена живот.

Да изучиш законите на живота, значи да изпиташ поредица от унижения, все едно се учиш да караш кънки. Единственият изход е да се смееш над себе си, заедно със зяпачите

Единственият начин да не сте нещастни е да нямате достатъчно свободно време, да се чудите дали сте щастливи, или не.

Разумният човек се опитва да се приспособи към света. Неразумният - да приспособи света към себе си. Затова човешкият прогрес се дължи на неразумните.

Заслуга за обществото имат както оптимистите, така и песимистите. Оптимистът, например, е измислил самолета, а песимистът - парашута.

Песимист - някой, който смята, че всички са толкова лоши, колкото него, и затова ги ненавижда.

Човек, който не вярва в нищо, се страхува от всичко.

Нищо, което си заслужава да притежаваш, не може да бъде постигнато без риск.

Живата несполука е по-добра от мъртвия шедьовър.

Най-страхливият човек в затвора е неговият директор.

Свободата значи отговорност. Ето защо мнозина се страхуват от нея.

Демокрацията е механизъм, гарантиращ ни, че ще ни управляват толкова добре, колкото заслужаваме.

Любов - това е грубо преувеличаване на различията между един човек и всички останали.

Задачата на една жена е да се омъжи възможно по-рано. Задачата на един мъж е да остане неженен толкова дълго, колкото може.

Който не умее да се учи, преподава.

Човекът е като тухла - когато се пари, заяква.

Колко много неща щях да науча, ако не бях ходил на училище!

Колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам животните.

Светът се състои от безделници, които искат да имат пари, без да работят, и от глупци, които са готови да работят, без да забогатяват.

Сега, когато се научихме да летим във въздуха като птици, да плуваме под водата като риби, ни остава само едно - да се научим да живеем на земята като хора.

Вестникът е печатен орган, който не вижда разлика между падането от велосипед и падението на една цивилизация.

Ако съседът ми бие жена си всеки ден, а аз - никога, в света на статистиката ние и двамата бием жените си през ден.

Демокрацията е балон, който виси над главите ни и ни кара да гледаме нагоре, докато други хора ни обират джобовете.

Здравият разум и трудолюбието компенсират липсата на талант.

Еми МАРИЯНСКА