Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Алек Попов на 55: Самоиронията е за предпочитане пред самоомразата

НА ФОКУС

Алек Попов на 55: Самоиронията е за предпочитане пред самоомразата

"Боя се, че ирационалната алчност на големите компании, в съчетание с новите технологии, могат да се окажат прелюдия към тоталитаризъм от нов тип, в който човекът е сведен до безгласна нула, лутаща се в дигиталния лабиринт" споделя писателят

Писателят Алек Попов (Снимка: Личен архив)

Алек Попов е един от най-изявените съвременни български писатели. Автор на романите "Мисия Лондон" (2001), "Черната кутия" (2007), "Сестри Палавееви в бурята на историята" (2013), "Сестри Палавееви. По пътя към новия свят" (2017), пише също така разкази, радиопиеси, излъчвани по Българското национално радио. През 2001 г. БНТ снима филма "Чуждите стъпки" по едноименния разказ от сборника му "Мръсни сънища", а през 2010 г. режисьорът Димитър Митовски направи филм по романа му "Мисия Лондон" със същото име. 

Разговор с Алек Попов за равносметките, когато навършиш 55, смисъла по време на изолация, какво носят промените, какво е лицето на обществото ни, което пандемията разкри и новия му роман, чиято премиера очакваме през пролетта. 

 - Г-н Попов, на 16 януари навършихте 55 години, кое е онова, което научихте през всички тях, за какво най-вече си давате сметка днес?
Да не взимам себе си прекалено насериозно. И да се отнасям най-сериозно към работата, на която съм се посветил. Да уважавам метода в изкуството, да не обръщам особено внимание на модите и да имам собствен критерий.

- Последната година на какво Ви научи?
Да не правя големи планове. Да се радвам на това, което имам. И че ако човек не обича най-близките си, няма как да обича и човечеството... Нищо необикновено така да се каже.

- Кое е другото лице на обществото ни, което пандемията разкри?
Обществото има много лица. Донякъде и от нас зависи кое ще видим... кое ще ни се разкрие. В повечето случаи това са само маски, които се сменят в зависимост от случая.

Обществото е сцена и хората масово играят роли, в които понякога най-искрено се вживяват. В този смисъл винаги трябва да имаме едно наум по отношение на общественото мнение. Днес е така, утре може да е иначе...

Обществото като цяло е по-непостоянно от отделния човек, тъй като мултиплицира индивидуалните ни колебания и страсти и ги хиперболизира.

Писателят Алек Попов (Снимка: Личен архив)

- Каква ще бъде литературата по време и след пандемията, как ще се промени отношението към нея и на автора, и на читателя?
- Каквато я направят писателите, такава и ще бъде. В момента настроението е доста минорно, но силата на артиста се състои и в това - да надмогва обстоятелствата. На мен лично като читател ми липсва наратива.

В такива условия човек започва да цени приказките. Добрите сюжети, вълнуващите герои, обратите, тръпката от приключенията. Може би на хората ще им писне най-сетне от прекаленото взиране в себе си. От дидактиката и баналните истини за живота, маскирани като прозрения. Статичността е предпоставка за депресия, движението и смехът лекуват.

Поне докато четем, да напуснем клетката на самоограниченията, с които се ограждаме. Да отворим вратата на спарената си тясна стая и да се потопим в динамиката и многообразието на света навън.

Още

С Теодора Димова, Алек Попов и Мария Лалева започват "Литературни понеделници" в "Перото"

С Теодора Димова, Алек Попов и Мария Лалева започват "Литературни понеделници" в "Перото"

- Смятате ли, че България има нужда от политическа промяна, включвам и промяна в самото мислене на гражданите, и в каква посока трябва да се осъществи тя?
Промяната сама по себе си не винаги е за добро. Внимавай какво си пожелаваш, така да се каже. Средният път е най-добър, стига да можеш да го откриеш и да го следваш. От всичко видяно досега, най-трудно ми се струва да постигнеш умереност в желанията и нуждите си. Крайностите са лесни. Умереността изисква дисциплина.

Българинът, уж прагматичен, уж земен, често се натоварва с нереалистични очаквания и надежди. И за себе си, и за обществото като цяло. Това поражда неизменни разочарования. На мен лично най ми допада принципът: "Живей и остави и другите да живеят." За съжаление, все още никоя партия не е издигнала подобен слоган.

Боя се, че ирационалната алчност на големите компании, в съчетание с новите технологии, могат да се окажат прелюдия към тоталитаризъм от нов тип, в който човекът е сведен до безгласна нула, лутаща се в дигиталния лабиринт, управляван от алгоритми, подчинени единствено на идеята за печалба. Да съхраним човечността и мярката - може би това ще се окаже най-голямото предизвикателство и през този век.

- Почти сте готов с новия си роман. Доколкото разбрах, това ще е "нова мисия", 10 години след филма "Мисия Лондон" и 20 години след написването на романа. От този жанр ли имаме нужда в този момент? Доколко е важна самоиронията и защо? Разкажете повече за самия роман? Кога да го очакваме?
Самоиронията определено е за предпочитане пред самоомразата.

Още

Писателят Илия Троянов: Тази система оставя истината да плува в блато от лъжи

Писателят Илия Троянов: Тази система оставя истината да плува в блато от лъжи

Мисля, че за последните години натрупахме много негативизъм към самите себе си, който ни пречи да се разгърнем като личности. Човешката ситуация поначало е трагикомична. Иронията отваря път за преодоляването или поне за осъзнаването на комплексите ни. Така се случи, че успях да завърша новия си роман навръх рождения си ден - най-добрият подарък, който съм получавал. В жанрово отношение книгата напомня на "Мисия Лондон", макар че сюжетът е съвсем различен. Бих я определил като "геополитическа сатира".

Действието е ситуирано в центъра на Азия, в хипотетичната люлка на древните българи. Необходими ми бяха години наред проучвания, включително едно вълнуващо пътешествие до Южен Сибир, за да разбера отчасти този свят и да постигна известна степен на автентичност, която придава плътност на разказа и допълнително усилва абсурда на ситуацията. Сред водещите теми са демографската криза, търсенето на корените, митът за произхода да българите, миграцията на народите на фона на нестихващия политически карнавал.

Разказ за пътешественици от различни епохи, които се срещат в полето на идеите. Но и разказ за любовта на хора от различни култури, които търсят мястото си в глобализиращия се свят. За читателя, измъчен от месеците на изолация, мрачни статистики и прогнози, това ще бъде глътка свеж въздух. Или поне така се надявам. Всички имаме нужда от пролет!

Интервю на Юлия Владимирова

Още

Ясен Григоров и загадката на неговия "Телогинариум"

Ясен Григоров и загадката на неговия "Телогинариум"

Още

Жаклин Вагенщайн: Животът е най-непредвидимият сценарист, а реалността понякога надминава и най-смелото въображение

Жаклин Вагенщайн: Понякога реалността надминава и най-смелото въображение

Още

Георги Господинов за Ковид, миналото и края на бъдещето

Георги Господинов за Ковид, миналото и края на бъдещето

Още

Ешкол Нево: Жаден съм като в пустиня за връщането към живота

Ешкол Нево: Жаден съм като в пустиня за връщането към живота

Още

Етгар Керет: Маслини или блус за края на света

Етгар Керет: Маслини или блус за края на света

Още

Салман Рушди, Етгар Керет и Селя Ахава - в програмата на Софийския международен литературен фестивал 2020

Салман Рушди, Етгар Керет и Селя Ахава - в програмата на Софийския международен литературен фестивал 2020

Коментирай 2

Календар

Препоръчваме ви

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър

Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката

Прочутият цигулар идва за два концерта у нас