Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Жаклин Вагенщайн: Животът е най-непредвидимият сценарист, а реалността понякога надминава и най-смелото въображение

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Жаклин Вагенщайн: Животът е най-непредвидимият сценарист, а реалността понякога надминава и най-смелото въображение

В търсене на позитивната нагласа

Снимка: Темелко Темелков

Казват, че красотата на живота се крие в неговия контраст, каращ човек понякога да мисли, че основите на битието са изградени от щастие, а друг път - от мъка и страх... Да, ако дните бяха лишени от лошите моменти, то действително никой нямаше да бъде в състояние да оцени хубавите, но през тези тежки мигове хората най-силно се нуждаят от вяра и надежда, които не само да им вдъхнат увереност, но и да им донесат утеха, за да преминат през поредното изпитание на съдбата.

В търсене на позитивната нагласа, решихме да ви срещнем с поредната силна жена, чиито устрем и жар могат да ни послужат като муза през това трудно за всички ни време. Нейното име е Жаклин Вагенщайн и тя не само е изпълнителен директор на издателство "Colibri", но и основател на кино-литературния фестивал "Cinelibri", а също така е изключително ярка личност, която в предстоящото интервю разкрива своята тайна, помагаща ѝ да запази и укрепи своя дух в дни като днешните, когато малодушието става все по-силно с всяка изминала минута.

За изкуството и културата, театъра и литературата, както и всичко онова, което ни е необходимо в сивото напоследък ежедневие, говорим с Жаклин...

Здравейте, Жаклин! Нека започнем с факта, че въпреки трудната ситуация, обхванала целия свят, вие сте живото доказателство на добре познатата поговорка, че когато човек има желание - той винаги намира начин. Изпитанията, които съдбата поднесе на всички ни, обезвериха мнозина, но вие сякаш сте неподвластна на отчаянието и не спирате активно да работите. Така например сега стоите на прага на третото издание на #НавънКъмСебеСи. Преди да обясните повече за този проект, бихте ли споделили къде се крие ключът към вашата целеустременост?

Снимка: Личен архив

Способността на човека да вярва и да се надява е сигурно един от най-мощните двигатели на оцеляването. Вероятно затова надеждата умира последна. Съхранението на духа е жизненоважно в моменти на криза. Обезверяването, отчаянието, самосъжалението е обратната страна на монетата, лесното бягство, което би ни струвало много по-скъпо.

Covid-19 е изпитание в глобален мащаб, многолико и повсеместно. То посегна на бита ни, на психиката ни, на социума, на икономиката, на философията на съществуването. Над всички ни тегне една и съща заплаха - без оглед на раса, религия, пол, националност, политическа и ценностна ориентация. Затова сега, повече от всякога, са необходими единодействие, съпричастност, човечност. Затова в момента оптимизмът, надеждата, силният дух са от изключително значение, за да не позволим да вземат връх онези сили, които ни раздалечават, обезсърчават, раняват, отчайват.

Да не позволим на болката и страха да задавят стремежите ни. Да обезкървят мечтите ни. Да обезсмислят биографиите ни. Това е и посланието на проекта #НавънКъмСебеСи, своеобразен жест за спасяването на духа по време на криза.

Какво точно представлява #НавънКъмСебеСи и какво могат да очакват зрителите от него?

Следвайки пътя на себеоткриването, превъзмогвайки себе си ден след ден, ние влияем на другите и се влияем от тях. Ние сме социални същества и не можем да съществуваме изолирани, това е противоестествено на нашия архетип. Принудителната изолация ни накара да се обърнем към онлайн формата на изразяване, като единствената "безопасна" форма на общуване.

Проектът #НавънКъмСебеСи обединява едни най-емблематичните монолози в историята на изкуството, изиграни пред камера както от утвърдени, така и от изгряващи млади таланти. Монологът като похват да изразиш мислите си на глас, обръщайки се не само към себе си, но и към другите, ни се стори най-подходящата форма на изразяване, най-личната и най-искрената, едновременно поглед към себе си и поглед извън себе си. Повод за размисъл на глас и наум. Нашият символичен апел бе да превърнем драматургичната форма на монолога от разговор със себе си в диалог с другия, другите. Да превърнем изолацията в комуникация, защото човек е това, което споделя.

Снимка: Ненчо Балкански

Кои са актьорите, които ще се качат на сцената, за да отведат публиката на това вълнуващо пътешествие в света на изкуството чрез своите монолози, и как се спряхте на техните имена?

Още

Нека погледнем #НавънКъмСебеСи

Нека погледнем #НавънКъмСебеСи

#НавънКъмСебеСи стартира с някои от най-известните и обичани български актьори като Владимир Пенев, Иван Бърнев, Йоана Буковска, Бойка Велкова, Велислав Павлов, Деян Донков и др. Последва второ издание с актьорите от няколко класа на НАФИЗ, завършващи през 2020, сред тях Лана Гекова, Явор Вълканов, Боряна Бабанова, Живко Сираков, Венцеслав Димитров, Ралица Петрова и др. Третото издание прие формата не на монолог, а на поетичен диалог, този на любовта.

"Красива като деня, грозна като лошото време. Пълна със щастие. И с присмех", онази любов, която е необходима като въздуха и която единствена може да ни спаси. За "Тази Любов" избрахме да говорим точно тази Коледа, в тази година, в която се докосваме с ръкавици и общуваме през маски. "Тази Коледа. Тази Любов" е извънредно издание на проекта #НавънКъмСебеСи, което обединява музика, театър, кино и балет. В него актьорите, двойка и в живота, Весела Бабинова и Владимир Зомбори, изиграват, и даже преживяват, поезията на Жак Превер. Участват още музикантът и композитор Божидар Василев - TromBobby и балерината Теодора Друмева. Зад камера през целия проект е Петър Вълчев, който има изключителен принос за общото визуално послание и внушение.

Споменатите вече артисти казват, че са избрали да застанат зад акцията като символично спасяване на духа. Според вас културата ли е начинът да се съхраним в сегашното тревожно време?

Духът е най-ценното нещо, което човекът притежава. Културата като общ знаменател на изкуствата е неговият израз. Категорично няма нищо друго, което да ни съхрани или да заслужава да бъде съхранено. Любовта, тъгата, всички палитри на емоциите са там.

Всички разрези на реалността и всички въображаеми нереалности, цялата красота и грозота на света намират израз в изкуството. Изминалата година ни показа от колко малко неща се нуждаем действително. Но и без какво не можем.

И със сигурност не можем без култура във всички смисли на думата. Затова книгата трябва да е стока от първа необходимост, толкова важна, колкото насъщния. Затова кината, театрите, музеите трябва да функционират с приоритет. И това не трябва да звучи утопично.

Снимка: Марни Чамуркова Неделчева

Провокиран от името на инициативата, няма как да не попитам какво виждате когато погледнете както вътре в себе си, така и извън вас самата?

В словосъчетанието "Навън към себе си" се съдържа един очевиден парадокс. Идеята е, че поглеждайки по-задълбочено навътре, ще разберем по-добре това което е извън нас. Това се старая да правя и аз самата. И не е никак лесно.

Изкуство в криза е истинско предизвикателство. Как успяхте да реализирате този спектакъл и какви премеждия срещнахте по пътя?

Изкуството винаги е предизвикателство. А кризите понякога са необходим лакмус. Или движеща сила. Обаче сега предизвикателството засяга не само творческия процес, а и икономическото оцеляване на сектора. Проектът не само предлага смислено и любопитно съдържание на публиката, но и дава алтернативна сцена на актьорите, които в момента са лишени от досег с публиката. Това е нашият миниатюрен принос към каузата на изкуствата. И той не би бил възможен без подкрепата на отговорния бизнес в лицето на "Филип Морис България", чийто екип устойчиво подпомага социално значими проекти и каузи.

Свободомислещият ирландски писател и драматург Джордж Бърнард Шоу е казал някога: Ти виждаш нещата и питаш "Защо?". Аз мечтая за неща, които никога не са били, и питам "Защо не?". Според мен думите му могат да опишат същността на изкуството като цяло. Какви обаче биха били вашите?

Изкуството е полет отвъд стените на действителното, което всъщност прави най-ценната дисекция на реалността. Според мен въпросите "Защо?" и "Защо не?" са еднакво важни.

Вече от години сте изпълнителен директор на издателска къща "Colibri", което означава, че дните ви са изпълнени с красотата на литературата. Истина е, че книгите притежават силата да ни пренасят на различни места и в други времена. В тази връзка, когато искате да избягате за кратко от реалността, към кое заглавие от библиотеката си посягате?

Това е предимството да си издател. Имаш голям набор от възможни реалности, към които да посегнеш.

Снимка: Личен архив

Чие бе словото, оставило траен отпечатък в съзнанието ви и защо?

Словото на непримиримия дух на твореца и на ума, който не робува на клишета, статукво или материални интереси. Словото на силата, разума, човечността.

Животът на човек често бива сравняван с книга, чието съдържание се пише от самия него. Мигове преди да обърнете новата глава, 2021 поред, каква е личната ви равносметка за последните 12 страници, символизиращи изминалите месеци? Имаше ли голяма промяна в живота Ви, която бихте споделили?

За мен лично това е най-трудната година в житейския ми път дотук. Годината, в която загубих важни хора. Загубих и доверието в хората.

Преживях разочарования, лъжи, измами, неща, които не бих искала да помисля дори, че съществуват. Животът е най-непредвидимият сценарист.

А реалността понякога е по-невъобразима от това, което и най-смелото въображение може да сътвори. Но тези 12 страници са вече прочетени и сега могат да бъдат само урок. При всички случаи това няма да е от книгите, които искам да препрочитам.

И какво бихте желали да впишете в новото начало?

Ново начало.

Снимка: Диляна Флорентин

Интервю на Стелиян Стоименов

Още

Руският филм "Бедните хора" грабна първа награда за късометражен филм на "Синелибри"

Руският филм "Бедните хора" грабна първа награда за късометражен филм на "Синелибри"

Още

"Кръстницата" с Изабел Юпер от селекцията на Синелибри 2020 влиза в киносалоните на 27 ноември

"Кръстницата" с Изабел Юпер от селекцията на Синелибри 2020 влиза в киносалоните на 27 ноември

Още

"Алиса в страната на чудесата" отново в ръцете на българските читатели

"Алиса в страната на чудесата" отново в ръцете на българските читатели

Още

"Берлин Александърплац" на Бурхан Курбани спечели голямата награда на "Синелибри"

"Берлин Александърплац" на Бурхан Курбани спечели голямата награда на "Синелибри"

Още

Роман на Станислав Лем излиза за пръв път на български

Роман на Станислав Лем излиза за пръв път на български

Още

Мелодията на дъжда, прекъсвана от музикални паузи с Владимир Набоков (ОТКЪС)

Мелодията на дъжда, прекъсвана от музикални паузи с Владимир Набоков (ОТКЪС)

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Режисьорът Владлен Александров: Хората искат да бъдат щастливи в едно нещастливо време

"Пиесата е един изключително неочакван и безкомпромисен поглед върху взаимоотношенията на мъжа и жената", коментира режисьорът най-новата си премиера в Сатиричния театър "Искам Вашия Мъж"

"Котешка джаз симфония" - уникална световна премиера със запазения знак на Христо Йоцов

Събитието е в Държавна опера Варна на 20 януари, 19.00, Основна сцена

Ясен Григоров и загадката на неговия "Телогинариум"

"Добрите приказки за възрастни са тези, които черпят силите и темите си от дневника на възрастния, но ги представят по един детски, фантазен, смешен път и изказ", казва визуалният разказвач за най-новата си книга

Американската етнографка Кристен Годси: За социализма, женските движения и секса

"Ако повече жени в едно общество правят секс с мъже, които обичат, в сравнение с друго такова, където повече жени правят секс с мъже по финансови причини, има логика жените в първото общество да правят по-добър секс", споделя тя пред Impressio

Ешкол Нево: Жаден съм като в пустиня за връщането към живота

"Вече съм изтощен. Искам да съм на плаж в България, да събирам тен, да срещам нови интересни хора и да се забавлявам!" сподели израелският писател

Маестро Емил Табаков: Свиренето на концерт без публика е служебно действие

Маестро Емил Табаков гостува в Impressio – разговор за музиката на двете Америки, музиката в пандемия, диктатори ли са диригентите и как някога е бил изхвърлен от училище, защото свири поп и рок