СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Жаклин Вагенщайн: Животът е най-непредвидимият сценарист, а реалността понякога надминава и най-смелото въображение
В търсене на позитивната нагласа
Автор : / 7341 Прочита 0 Коментара
Снимка: Темелко Темелков
Казват, че красотата на живота се крие в неговия контраст, каращ човек понякога да мисли, че основите на битието са изградени от щастие, а друг път - от мъка и страх... Да, ако дните бяха лишени от лошите моменти, то действително никой нямаше да бъде в състояние да оцени хубавите, но през тези тежки мигове хората най-силно се нуждаят от вяра и надежда, които не само да им вдъхнат увереност, но и да им донесат утеха, за да преминат през поредното изпитание на съдбата.
В търсене на позитивната нагласа, решихме да ви срещнем с поредната силна жена, чиито устрем и жар могат да ни послужат като муза през това трудно за всички ни време. Нейното име е Жаклин Вагенщайн и тя не само е изпълнителен директор на издателство "Colibri", но и основател на кино-литературния фестивал "Cinelibri", а също така е изключително ярка личност, която в предстоящото интервю разкрива своята тайна, помагаща ѝ да запази и укрепи своя дух в дни като днешните, когато малодушието става все по-силно с всяка изминала минута.
За изкуството и културата, театъра и литературата, както и всичко онова, което ни е необходимо в сивото напоследък ежедневие, говорим с Жаклин...
Здравейте, Жаклин! Нека започнем с факта, че въпреки трудната ситуация, обхванала целия свят, вие сте живото доказателство на добре познатата поговорка, че когато човек има желание - той винаги намира начин. Изпитанията, които съдбата поднесе на всички ни, обезвериха мнозина, но вие сякаш сте неподвластна на отчаянието и не спирате активно да работите. Така например сега стоите на прага на третото издание на #НавънКъмСебеСи. Преди да обясните повече за този проект, бихте ли споделили къде се крие ключът към вашата целеустременост?
Способността на човека да вярва и да се надява е сигурно един от най-мощните двигатели на оцеляването. Вероятно затова надеждата умира последна. Съхранението на духа е жизненоважно в моменти на криза. Обезверяването, отчаянието, самосъжалението е обратната страна на монетата, лесното бягство, което би ни струвало много по-скъпо.
Covid-19 е изпитание в глобален мащаб, многолико и повсеместно. То посегна на бита ни, на психиката ни, на социума, на икономиката, на философията на съществуването. Над всички ни тегне една и съща заплаха - без оглед на раса, религия, пол, националност, политическа и ценностна ориентация. Затова сега, повече от всякога, са необходими единодействие, съпричастност, човечност. Затова в момента оптимизмът, надеждата, силният дух са от изключително значение, за да не позволим да вземат връх онези сили, които ни раздалечават, обезсърчават, раняват, отчайват.
Да не позволим на болката и страха да задавят стремежите ни. Да обезкървят мечтите ни. Да обезсмислят биографиите ни. Това е и посланието на проекта #НавънКъмСебеСи, своеобразен жест за спасяването на духа по време на криза.
Какво точно представлява #НавънКъмСебеСи и какво могат да очакват зрителите от него?
Следвайки пътя на себеоткриването, превъзмогвайки себе си ден след ден, ние влияем на другите и се влияем от тях. Ние сме социални същества и не можем да съществуваме изолирани, това е противоестествено на нашия архетип. Принудителната изолация ни накара да се обърнем към онлайн формата на изразяване, като единствената "безопасна" форма на общуване.
Проектът #НавънКъмСебеСи обединява едни най-емблематичните монолози в историята на изкуството, изиграни пред камера както от утвърдени, така и от изгряващи млади таланти. Монологът като похват да изразиш мислите си на глас, обръщайки се не само към себе си, но и към другите, ни се стори най-подходящата форма на изразяване, най-личната и най-искрената, едновременно поглед към себе си и поглед извън себе си. Повод за размисъл на глас и наум. Нашият символичен апел бе да превърнем драматургичната форма на монолога от разговор със себе си в диалог с другия, другите. Да превърнем изолацията в комуникация, защото човек е това, което споделя.
Кои са актьорите, които ще се качат на сцената, за да отведат публиката на това вълнуващо пътешествие в света на изкуството чрез своите монолози, и как се спряхте на техните имена?
#НавънКъмСебеСи стартира с някои от най-известните и обичани български актьори като Владимир Пенев, Иван Бърнев, Йоана Буковска, Бойка Велкова, Велислав Павлов, Деян Донков и др. Последва второ издание с актьорите от няколко класа на НАФИЗ, завършващи през 2020, сред тях Лана Гекова, Явор Вълканов, Боряна Бабанова, Живко Сираков, Венцеслав Димитров, Ралица Петрова и др. Третото издание прие формата не на монолог, а на поетичен диалог, този на любовта.
"Красива като деня, грозна като лошото време. Пълна със щастие. И с присмех", онази любов, която е необходима като въздуха и която единствена може да ни спаси. За "Тази Любов" избрахме да говорим точно тази Коледа, в тази година, в която се докосваме с ръкавици и общуваме през маски. "Тази Коледа. Тази Любов" е извънредно издание на проекта #НавънКъмСебеСи, което обединява музика, театър, кино и балет. В него актьорите, двойка и в живота, Весела Бабинова и Владимир Зомбори, изиграват, и даже преживяват, поезията на Жак Превер. Участват още музикантът и композитор Божидар Василев - TromBobby и балерината Теодора Друмева. Зад камера през целия проект е Петър Вълчев, който има изключителен принос за общото визуално послание и внушение.
Споменатите вече артисти казват, че са избрали да застанат зад акцията като символично спасяване на духа. Според вас културата ли е начинът да се съхраним в сегашното тревожно време?
Духът е най-ценното нещо, което човекът притежава. Културата като общ знаменател на изкуствата е неговият израз. Категорично няма нищо друго, което да ни съхрани или да заслужава да бъде съхранено. Любовта, тъгата, всички палитри на емоциите са там.
Всички разрези на реалността и всички въображаеми нереалности, цялата красота и грозота на света намират израз в изкуството. Изминалата година ни показа от колко малко неща се нуждаем действително. Но и без какво не можем.
И със сигурност не можем без култура във всички смисли на думата. Затова книгата трябва да е стока от първа необходимост, толкова важна, колкото насъщния. Затова кината, театрите, музеите трябва да функционират с приоритет. И това не трябва да звучи утопично.
Снимка: Марни Чамуркова Неделчева
Провокиран от името на инициативата, няма как да не попитам какво виждате когато погледнете както вътре в себе си, така и извън вас самата?
В словосъчетанието "Навън към себе си" се съдържа един очевиден парадокс. Идеята е, че поглеждайки по-задълбочено навътре, ще разберем по-добре това което е извън нас. Това се старая да правя и аз самата. И не е никак лесно.
Изкуство в криза е истинско предизвикателство. Как успяхте да реализирате този спектакъл и какви премеждия срещнахте по пътя?
Изкуството винаги е предизвикателство. А кризите понякога са необходим лакмус. Или движеща сила. Обаче сега предизвикателството засяга не само творческия процес, а и икономическото оцеляване на сектора. Проектът не само предлага смислено и любопитно съдържание на публиката, но и дава алтернативна сцена на актьорите, които в момента са лишени от досег с публиката. Това е нашият миниатюрен принос към каузата на изкуствата. И той не би бил възможен без подкрепата на отговорния бизнес в лицето на "Филип Морис България", чийто екип устойчиво подпомага социално значими проекти и каузи.
Свободомислещият ирландски писател и драматург Джордж Бърнард Шоу е казал някога: Ти виждаш нещата и питаш "Защо?". Аз мечтая за неща, които никога не са били, и питам "Защо не?". Според мен думите му могат да опишат същността на изкуството като цяло. Какви обаче биха били вашите?
Изкуството е полет отвъд стените на действителното, което всъщност прави най-ценната дисекция на реалността. Според мен въпросите "Защо?" и "Защо не?" са еднакво важни.
Вече от години сте изпълнителен директор на издателска къща "Colibri", което означава, че дните ви са изпълнени с красотата на литературата. Истина е, че книгите притежават силата да ни пренасят на различни места и в други времена. В тази връзка, когато искате да избягате за кратко от реалността, към кое заглавие от библиотеката си посягате?
Това е предимството да си издател. Имаш голям набор от възможни реалности, към които да посегнеш.
Чие бе словото, оставило траен отпечатък в съзнанието ви и защо?
Словото на непримиримия дух на твореца и на ума, който не робува на клишета, статукво или материални интереси. Словото на силата, разума, човечността.
Животът на човек често бива сравняван с книга, чието съдържание се пише от самия него. Мигове преди да обърнете новата глава, 2021 поред, каква е личната ви равносметка за последните 12 страници, символизиращи изминалите месеци? Имаше ли голяма промяна в живота Ви, която бихте споделили?
За мен лично това е най-трудната година в житейския ми път дотук. Годината, в която загубих важни хора. Загубих и доверието в хората.
Преживях разочарования, лъжи, измами, неща, които не бих искала да помисля дори, че съществуват. Животът е най-непредвидимият сценарист.
А реалността понякога е по-невъобразима от това, което и най-смелото въображение може да сътвори. Но тези 12 страници са вече прочетени и сега могат да бъдат само урок. При всички случаи това няма да е от книгите, които искам да препрочитам.
И какво бихте желали да впишете в новото начало?
Ново начало.
Интервю на Стелиян Стоименов
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}