Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ясен Григоров и загадката на неговия "Телогинариум"

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Ясен Григоров и загадката на неговия "Телогинариум"

"Добрите приказки за възрастни са тези, които черпят силите и темите си от дневника на възрастния, но ги представят по един детски, фантазен, смешен път и изказ", казва визуалният разказвач за най-новата си книга

Снимка: Яна Лозева

"Какво би станало, ако следвахме всеки свой импулс? Ако поставяхме себе си на преден план във всичко, което правим? Какво би станало, ако се "слеем с природата"? Ако се отпуснем? Ако спрем да се радваме, ако станем по-сухи?

Тази книга съдържа петнадесет фантастични истории, в които състоянията на духа добиват плът. Повечето от тези истории са леко плашещи, като разкази на древен пътешественик. Тялото е борхесиански лабиринт от възможности - в края на всяка от тях дебне чудовище. И чудовището си ти.

Освен ако не се случи най-фантасмагоричната от тях: един човек среща друг човек. И този друг човек го вижда изцяло", казва визуалният разказвач Ясен Григоров за книгата си "Телогинариум", която излезе с печата на издателство "Точица" и новата им библиотека "Нов ред" в края на миналата година.

Ясен Григоров е дългогодишен автор и илюстратор в швейцарското издателство "Joie de lire", носител на наградата "Опера Прима" в Болоня, кинорежисьор ("Малък-голям", "Лили Рибката" и др.) На български е илюстрирал сборника с английски стихотворения "Колко ягоди растат по морето" в превод на проф. Шурбанов, а през 2015 г. излиза авторската му книга "Ангелите пазители".

Защо тази малка книжка ще ви спипа натясно - вас и всичките ви демони, разговаряме с Ясен Григоров:

Снимка: Темелко Темелков

- Как преминаваш през изолацията и цялото необичайно положение, в което се намираме?
- За мен не е толкова необичайно. Това е, защото по принцип съм по-затворен и това положение не ми е променило толкова навиците, честно казано.

Минаха около 3-4 години, откакто ги прекъснах и промених, след дълги години работа в рекламна агенция, после криейтив директор в студио за постпродукция. Това ходене на работа всеки ден ме свързваше с хора и комуникация, но през 2017 г. напуснах и въпреки всичките ми страхове преминах на свободна практика, и това е нещото, което ме удовлетворява.

Принципно се изморявам от много хора, общуване с компании и т.н. Затова и за мен изолацията е ОК и нямам усещането за нещо специфично.

- Най-новата ти книга "Телогинаруим" ни пренася в много личен свят, а освен това е като малък бисер, който можеш да разгърнеш с ръцете си, създаден с изключително внимание към детайла...
- Благодаря ти много!

Книгата, освен съдържанието, илюстрацията, текста, е един предмет, който държим в ръце и аз имам специално отношение и към корицата, и към усещането за формата. Важно е много по какъв начин съдържанието й ще попадне в ръцете на читателя.

Източник: Издателство "Точица"

Имам едно разочарование покрай тази книга. Аз винаги се движа с джобни тефтерчета, в които си записвам идеи или рисувам, и тази книжка беше изцяло нарисувана и написана в едно такова тефтерче.

Искаше ми се да запазя този формат, интимния, на споделяне, все едно е дневниче или нещо, което може да си носим в джоба навсякъде.

И тя трябваше да има т.нар. ласе, нещо като платнено разделителче, но в печатницата забравиха да го сложат. Това щеше да е още едно малко допълнение към формата.

На съдържанието не влияе, но спомага да усетиш цялостното отношение към книгата. За мен е много важно и производството, и въобще цялостната концепция.

Книгата е направена по всички правила и има различни елементи. Тя е с твърди корици и след тях, за да се захване тялото в класическото производство на книгите има т.нар. форзац - цветна вътрешна страница, която свърза корицата с тялото. Едно време тази двойна страница ги е държала, но днес е малко фалшиво и не е точно така направено, т.е. форзацът си е част от тялото.

След него има т.нар. авантитул и в по-старите издания той е съдържал само заглавието на книгата, както е и в "Телогинариум".

На чисто бяла страница е заглавието на книгата, към което може да се дописва лично послание. След това идва титулът, на който е заглавието, авторът, издателството и допълнителна информация, като посвещения от автора и т.н.

Снимка: Яна Лозева

- Защо "Телогинариум"?
- Има препратка към "имагинаруим" и началото идва от една книга, която ме впечатлява и много харесвам - изключителното издание Codex Seraphinianus на Луиджи Серафини. Тя е, може би, последният имагинариум, който е създаден в 70-те години на миналия век.

Енциклопедия, която разказва за свят, който е възможно да съществува, но не е реален. Вътре има описания на анатомията на човешки същества, на растения, на всякакви неща. Към 500 страници е, голям формат, но стои и въпросът, че е написана на език, който също не съществува.

Интересното е, че авторът твърди, че е написана от неговата котка, което е малко странно, но това си е негово право. Разни изследователи на тайни кодове, на шифри, военни учени, занимаващи се специфично с разкодиране, се заинтересували и се оказало, че според тях, типографията, която Серафини използва, наистина разказва нещо, но не могат да хванат стъпките и знаците.

Бях чел, че се намесва български учен, който успява да разкодира само цифровата система в книгата, но не може да мине нататък и в буквената.

Така Codex Seraphinianus си остава загадка до ден днешен и е рядко издание, което ме вдъхновява изключително със свободата на фантазията си.

А иначе тези имагинариуми са част от културата на по-късните средни векове, след 16-и, 17-и век, и стават популярни с това, че хората са любопитни да закачат съзнанието, фантазията си за измислени и възможни светове, които приемат за истина. Имало е пътешественици, които твърдяли, че са видяли по света шесткраки хора или двукраки слонове, рисували са ги и са ги представяли за възможни истини.

На моята книга заглавието идва от там, заради пътешествието в собственото ми тяло по един такъв магичен начин, както и присъствието му въобще в пространството. Един магичен начин, който е колкото реален, толкова фантазен.

Снимка: Impressio/Dir.bg

- Умишлено ли "У" в заглавието ти е по-различно, и като ръкописно изписване, и като червен цвят?
- Не. Това е нещо, което е като закачка. За мен дава някакво визуално разчупване. Не съм търсил да подчертая някакъв смисъл. Но не знам, подсъзнанието работи на много нива и е възможно да е свързано с начина по който си изписвам името с латински букви: изписвам Ясен с "Y" (Yassen), тъй като цялото ми детство бе в Мароко и научих първо да си пиша името така. Но абсолютно спонтанно се е получило. Възможно е така да съм си маркирал собствения инициал.

Хубавото е, че всеки може да си представи каквото му се иска и смятам от това идва красотата на някои по-абстрактни неща.

- 16 истории, озаглавени "Фигури" и 17 цветни снимки, фигури към тях, но текстът не върви прикрепен към илюстрацията. Защо са на различни места и читателят трябва да ги търси сам, като две различни истории?
- Има два плана в това решение. Едното е извън концепция или свързаност със смисъла на книгата, а отново връщане към по-старите издания. Тогава, когато цветните картинки или илюстрации са се влагали между текста. Те са се печатали отделно от него с други техники и чак после са се влагали в книжното тяло. И така се получава текст, на който е маркирана фигура еди коя си, но после трябва да се потърси съответния номер в страниците, съдържащи изображенията.

Спонтанно се сещам за един от по-старите учебници по история на изкуството, който е по този начин построен и навремето, докато учех в Художествената академия, това винаги ме дразнеше. Чета примерно за първобитния човек, строй, изкуство и после търся сто страници напред, вложените илюстрации към този текст. Това се е правело, за да може въобще изданието да съществува, спрямо печатните техники на времето.

Снимка: Яна Лозева

Вторият план е свързан със самата концепция на книгата. Аз говоря за усещане за собственото тяло, на възприемането му като нещо ценно, въпреки че понякога пречи и не съответства на това, което си представяме. Имаме духовни представи, но изведнъж физическото ни изненадва с някаква тромавост.

Търсенето по този начин е превърнато в механичен жест, освен в концепция на книгата. Текст след текст, но се налага читателят да потърси съответствие между текста и илюстрациите. Стана ми интересно, че ги нарече снимки, защото те са илюстрации, но аз реално искам да бъдат възприемани като снимков материал.

Ако текстът има абстракция, фантазия, ако той е нереален по някакъв начин, тези илюстрации, или снимки, или фигури, както съм ги описал, доказват, че той е реалност. Това, което читателят е прочел, после го вижда и илюстрирано и това изображение идва да докаже, че написаното в текста е съществуващо.

Снимка: Яна Лозева

- След като си прочел и размислил "Телогинариум" оставаш с впечатлението, че тя е много интимна, лична и въпреки всичко се откриваш почти навсякъде, виждаш познати демони, странно се ужасяваш и накрая се разсмиваш.
- Това е механиката. На първо място съм искрен. Опитвам се във всичко, което правя, на първо място да поставям искреността, защото аз не съм някакъв единствен човешки екземпляр на Земята и ако съм искрен, със сигурност ще достигна до тези, които ми приличат. А те вероятно са доста и е изключително претенциозно да считам, че аз съм еди какъв си уникат и никой не може да достига до същите неща като мен.

Така че, искреността винаги ми е връзката с това разпознаване, за което ти казваш, че и други хора се разпознават.

Демоните са в това, че в тази искреност аз признавам трудността с това, което имам като тяло, да заставам срещу човека, когото обичам по един адекватен начин. Тук не говоря за повече килограми или за някакви пропорции, които не са ми според разбиранията и мечтанията, а за заемане на физическо пространство.

Връзката между двама човека става и в духовен план, и чисто като присъствие, и дори като ежедневно движение в помещенията, които обитаваме заедно, оформяйки двойки и търсейки любовта на другия.

Самото присъствие е също начин да покажеш уважение и любов. С начина по който се движиш, изглеждаш и заемаш това пространство. Там идват демоните, защото "съхненето" може да стане и с това да отнемаш от физическото пространство на другия. Например конфликтите имат и физически аспекти, като не минавам в крайности, които са деформация, като насилието.

Не искам да бъда разбран по такъв начин, т.е. става дума за физическо присъствие с уважение към този, който обичаш. И когато говоря за неща, които са ми трудни, и ми се иска да се самоуспокоя отивам към автоирония, или към опит за хумор, който пък разсмива.

Историите често ги завършвам рязко с едно изречение. Все едно натягам, казвам че има нещо, което е сериозно, трудно, тежко, но се случва някакъв обрат, който го поставя в абсурда, а често в него се намира усмивката, олекотяването, погледът който ни помага да се измъкнем.

По този начин в книгата има тези три неща - демони, усмивка и достигане до много хора, заради искрения подход.

Още

Ясен Григоров: Лили Рибката изплува, когато прецени, че има слушатели за приказката й

Ясен Григоров: Лили Рибката изплува, когато прецени, че има слушатели за приказката й

- В предишно интервю си споделял, че и като художник, и като писател и като режисьор се чувстваш най-вече разказвач на истории. И във филма ти "Лили Рибката", а сега и в "Телогинариум" има една особена приказност и лекота. Какво е да си разказвач на приказки за възрастни?
- Това е състояние, в което аз спирам ежедневния си мисловен поток и се оставям на едно чисто фантазно усещане, което може и да е подсъзнателно, нарича се поток на съзнанието.

Т.е. тръгвам от някакво чувство, от някаква ситуация, от състоянието ми като автор и оттам нататък пускам съзнанието ми по тази нишка, за да стигна до финал.

Така разказвам моите истории, без да знам какво ще се случи, пиша хронологично и се изненадвам, че се появяват различни ситуации и персонажи. Нямам представа какъв ще е краят, както до последно не знаех какъв ще е финалът и какво ще се случи с момчето в "Лили Рибката".

Историите в "Телогинариум" са свързани с моменти, които са ми били трудни в комуникацията ми, когато съм във връзка. Те са свързани с моменти на спорове, на конфликт, и вместо да му се отдам - аз сядам и започвам да пиша. По този начин се изчиствам и отстранявам от конфликтната ситуация.

Не съм се крил, разбира се, когато съм в двойка, аз ценя това да говорим много и да обсъждаме, но ми помага и това да се погледна от една друга гледна точка, моя, лична, която ме успокоява.

Т.е. добрите приказки за възрастни са тези, които черпят силите и темите си от дневника на възрастния, но ги представят по един детски, фантазен, смешен път и изказ.

Това е баналност, но е така - няма човек, който не дундурка в себе си детенцето и който да не иска някой да го гушне и успокои, независимо дали е голям, космат огромен мъж или работеща майка на три деца, бореща се с невъзможни неща от ежедневието.

Всеки иска да има глътка успокоение и в приказките за възрастни е хубаво това усещане да се случва.

- А кое беше първо в книгата - рисуването или писането, историята или картината?
- Историите. Първи идват думите, а рисунките следват, като надграждат, допълват, стоят внимателно встрани от самите истории. Думите са тези, които написах най-първо и цялата книга се случи за около месец.

- Има ли момент и кога идва такъв, когато един творец е готов да излее толкова вътрешни и емоции, и размисли в книга?
- Може би е свързано с някаква зрялост. Но важно е да кажа, че на първо място в мен винаги стои творческият импулс. Той няма никаква връзка с достигането на някаква публика на това, което се опитвам да правя.

Даже аз не седнах да пиша тези истории, защото си ги представях като книга. Те дойдоха като един вид успокоение, в моменти на трудност и конфликтност и когато се понатрупаха, след 5-ата, 6-ата, чак тогава започнах да си го представям като книга и да го оформям в тази посока.

Тогава се залових да ги рисувам, а нататък беше важно да не се поддам на това, че правя книга, а да остана в полето на искреността. Това са неща, които мога да контролирам в себе си.

Първо идва личният ми импулс да създам нещо и след това идва желанието да го споделя. Но със сигурност има и един момент на зрялост, в който съм сигурен в това, което съм и не се притеснявам от атаките на хората.

Още

Лили Рибката - Дарина Досева: Възрастни, бъдете добри и вярвайте в чудесата!

Лили Рибката - Дарина Досева: Възрастни, бъдете добри и вярвайте в чудесата!

В това отношение "Лили рибката" много ми помогна. Преди да излезе филмът бях като малко дете, честно казано. Смятах, че нещата, които правя са както едно време, когато ходих на уроци по рисуване в Младежкия дворец и носих рисунките на тати вкъщи. Майка ми и баща ми ги слагаха в библиотеката зад стъкло, казваха страхотно и всички ми се радваха.

По такъв начин направих и филма, с пълното убеждение, че правя нещо красиво и всички хора ще го аплодират, усетили любовта и красотата. А всъщност се оказа, че много по-голям процент от тези харесали филма, се чувстват обидени, наранени и съответно ми отговориха през техния светоглед с обиди, наранявания и т.н.

Така че, едно такова случване в живота на опитващия се да бъде творец човек е много важно. Да бъда трезвен спрямо тези неща, но и да бъда вече доста искрен. Опитвам се да не ползвам крайни изрази, но нека да го кажа така най-общо: Не ми пука!

Много често хората задържат в себе си някои неща от притеснение и тъй като на мен не ми пука, аз го споделям, като давам възможност на тези, които харесат историите също да си кажат: Какво толкова? И аз изпитвам страшни неща, и аз нося в себе си демони, но в крайна сметка не съм за изхвърляне. Мога пък да обичам!

Единственият инструмент, който един творец има, за да контролира качеството на творбите си е искреността. Ако е дълбок и искрен, и споделя дълбочини, които са осмислени, които са негови, лишени от притеснения, от поза, от клишета, тогава той е спокоен, независимо от реакцията на хората.

Когато има някакво изопачаване, има опит да се копира нещо, или да се влиза там, където не е лично, тогава вече могат да настъпят доста неприятни емоции.

Снимка: Яна Лозева

- Мислил ли си какъв искаш да е пътят на книгата, още повече, че сега заради пандемията е сложно и се отложи и представянето й, което трябваше да е изложба?
- Тук малко ги разделям нещата. Книгата бе много топло посрещната от издателите от "Точица" - Зорница Христова и Марин Бодаков. Оттам нататък и не защото не ми се занимава, достигането до читателите и представянето е ангажимент на издателя по някакъв начин. Аз като като автор съм дотук.

Никога не съм обичал мои изложби, на които идват хора говорят някакви неща и пият вино. Някак нещо ми е криво и затова имам много малко изложби. В живота си имам три или четири такива, в които съм участвал и правил. Винаги малки, камерни, тихи. Отказвал съм да участвам в по-големи събития и т.н. Някак си не е моето това нещо и не мога да го усетя.

Така че, най-силният момент за мен беше, когато взема книгата от печатницата. Когато я видя в ръцете си, когато усетя страниците й и когато я разлиствам. Там някъде е удовлетворението на мечтата ми към книгата.

- С твоят "Телогинариум" издателство "Точица" започват нова поредица "Нов ред". Ще ни разкажеш ли за него?
- "Точица" натрупа богат опит и изгради солидно издателско портфолио. Усетиха как някои текстове за деца ги доближават до възрастната публика. На ръба между двете.

И тогава им предложих този мой "Телогинариум", който формално прилича на детска книга, защото е текст с цветни илюстрации, но е изцяло насочен към възрастна публика. Тогава си казаха, че тя е едно добро начало за поредица, която и Марин и Зорница отдавна обмислят. Името "Нов ред" ми се стори, че спонтанно изскочи в решението да го обяват като нова страница в развитието им.

Така тази книжка постави и нова посока в тази издателска дейност - с книги за възрастни, които ми е любопитно да видя как ще продължат нататък.

Интервю на Тина Философова

Снимка: Архив на издателство "Точица"

Ето какво пише за "Телогинариум" писателят и режисьор Йордан Славейков:

"Книгата на Ясен говори много за самотата, за остаряването, смъртта. Това не са вечни теми във времето, в което живеем. Време, в което на остаряването се гледа като на нещо, което можем и трябва да отложим. Много тънко е усетил голяма тема - тази за самотата, Самотата е призната като болест в САЩ.

Харесва ми и как мисли за очакването, за чакането. което ни спира да живеем животите си. Едновременно сериозен и смешен е подходът му към фетишизирането на тялото, но и към вредата от фиксирането върху един здравословен проблем. Книгата мисли и разсъждава не само кои сме ние тук и сега, а и като такива какво оставяме във времето, какво ще разберат за нас археолозите на бъдещето. Дори и дигиталните археолози...

И завършва много оптимистично. че човекът разбира кой е само при среща с друг човек. не със себе си, не с виртуалния си образ. Илюстрациите са изумителни, покъртителни, бляскави."

"Телогинариум" можете да намерите - ТУК

Още

Венелин Шурелов: Един човек може да бъде всичко, но и нищо

Венелин Шурелов: Един човек може да бъде всичко, но и нищо

Още

Режисьорът Йордан Славейков: Ако не творя, ставам зъл!

Режисьорът Йордан Славейков: Ако не творя, ставам зъл!

Още

Владимир Зарев: Дано страхът от смъртта вразуми човечеството. Пред нея всички сме равни

Владимир Зарев: Дано страхът от смъртта вразуми човечеството. Пред нея всички сме равни

Още

Между отвращението и бунта: Крис Шарков поставя "Серотонин" по Мишел Уелбек

Между отвращението и бунта: Крис Шарков поставя "Серотонин" по Мишел Уелбек

Още

Здравка Евтимова: Ние, хората, сме часовниците на Бога

Здравка Евтимова: Ние, хората, сме часовниците на Бога

Още

Кърт Вонегът: Искам да живея възможно най-близо до ръба. Оттам виждаш всякакви неща

Кърт Вонегът: Искам да живея възможно най-близо до ръба. Оттам виждаш всякакви неща

 

 

 

Коментирай 2

Календар

Препоръчваме ви

Режисьорът Владлен Александров: Хората искат да бъдат щастливи в едно нещастливо време

"Пиесата е един изключително неочакван и безкомпромисен поглед върху взаимоотношенията на мъжа и жената", коментира режисьорът най-новата си премиера в Сатиричния театър "Искам Вашия Мъж"

"Котешка джаз симфония" - уникална световна премиера със запазения знак на Христо Йоцов

Събитието е в Държавна опера Варна на 20 януари, 19.00, Основна сцена

Американската етнографка Кристен Годси: За социализма, женските движения и секса

"Ако повече жени в едно общество правят секс с мъже, които обичат, в сравнение с друго такова, където повече жени правят секс с мъже по финансови причини, има логика жените в първото общество да правят по-добър секс", споделя тя пред Impressio

Ешкол Нево: Жаден съм като в пустиня за връщането към живота

"Вече съм изтощен. Искам да съм на плаж в България, да събирам тен, да срещам нови интересни хора и да се забавлявам!" сподели израелският писател

Маестро Емил Табаков: Свиренето на концерт без публика е служебно действие

Маестро Емил Табаков гостува в Impressio – разговор за музиката на двете Америки, музиката в пандемия, диктатори ли са диригентите и как някога е бил изхвърлен от училище, защото свири поп и рок

Етгар Керет: Маслини или блус за края на света

В интервю за Impressio световноизвестният израелски писател казва, че светът губи все повече смисъл