Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Между отвращението и бунта: Крис Шарков поставя "Серотонин" по Мишел Уелбек

СЪВРЕМЕНЕН ТЕАТЪР

Между отвращението и бунта: Крис Шарков поставя "Серотонин" по Мишел Уелбек

Премиерата на спектакъла е на 25 септември в театър "Азарян"

Снимки: Орлин Огнянов/ НДК /Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg

"За разлика от Русо не можех да кажа, че съм "отхвърлен от обществото с единодушно съгласие": хората не се бяха по никакъв начин съюзили срещу мене; беше станало просто така, че нищо не беше станало, че моята връзка със света, от самото начало ограничена, беше станала постепенно никаква, докато вече нищо не можеше да предотврати свлачището." ("Серотонин", Мишел Уелбек, изд. "Факел Експрес")

Мишел Уелбек (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Той е на около 40 години, сам и напълно депресиран. Антигерой по уелбекски. Във "Възможност за остров" се казваше Даниел, в "Платформата" Мишел, в "Подчинение" Франсоа. В "Серотонин" е Флоран-Клод.

"Серотонин" е типична творба на enfant terrible на френската литература, с протагонист, който е уморен от живота, секса и любовта.

Наистина е невероятно как романите на Мишел Уелбек предвиждат и коментират точно реалността - не само като критика на пагубните последици от неолиберализма, емоционалното обедняване и неоново студеното отчуждение на човека.

Сутринта на един 7 януари Уелбек е в радиостудио и казва от микрофона: "Републиката е мъртва. С нейния лаицизъм, с нейното Просвещение. Можем да сложим три кръста на Просвещението. Да почива в мир."

Малко след това нападатели нахлуват в редакцията на френския сатиричен вестник "Шарли Ебдо". "Подчинение" е един от шедьоврите на Уелбек, където той не се подиграва с исляма, но най-добрият му приятел Бернар Марис е прострелян в главата заради "закачки" с Пророка.

Уелбек също е пророк, защото и със следващия си роман "Серотонин" предвижда появата на бунтовете на Жълтите жилетки из улиците на Франция и по-важното - централните политически проблеми на нашето време.

В романа има протести на все по-обедняващи фермери и млекопроизводители от френските провинции, които завършват фатално.

Завладяващите описания на хора, острият взор в абсурдите на съвременното общество, мрачността на индустриалните имоти и супермаркетите; ироничните изречения се редуват между крещяща комедия и бездна на меланхолия.

Режисьорът Крис Шарков (Снимка: Теодора Лилян)

Режисьорът Крис Шарков поставя Уелбек в театъра за първи път в България. Това е негов независим проект на сцената на театър "Азарян". Премиерата ще бъде на 25 септември, след като беше отложена от април. Така обаче постановката влиза по нов начин с днешните протести тук.

Участват актьорите Васил Читанов, Ирмена Чичикова, Ивайло Драгиев, Биляна Георгиева, Веселина Конакчийска, Боряна Маноилова, Николай Николаев, сценограф е Илияна Кънева, музика - Емилиян Гацов-Елби, костюми - Елис Вели.

С Крис Шарков, освен, че споделяме взаимното си възхищение от Мишел Уелбек, разговаряме за адаптирането на такъв литературен феномен в театъра, за трудната поява на такива автори в българския театър, драматургичните му визии като режисьор и най-важните смислови линии за него от "Серотонин". И в крайна сметка - може ли антидепресантът, който стимулира образуването на серотонин в тялото, да спаси Флоран-Клод?

 - С какво романът "Серотонин" предизвика в теб такъв интерес, че реши да го поставиш на сцената на театър "Азарян"?
Ако чисто лексиконно трябва да говоря, това е може би любимият ми писател. Той описва много добре Zeitgeist-а, тоест "духът на времето". Уелбек говори за тези години от края на миналото хилядолетие, края на 90-те до сега и то без да се води по някакви представи как трябва да бъде писано, как трябва човек да се изразява, как трябва да звучат нещата откъм социална позиция (тя си е много негова).

Аз от много време искам да направя Уелбек. В съвременната драматургия, която се пише, много трудно намирам пиеси, които толкова открито и пряко да говорят за проблемите на съвременния човек. Ако Уелбек е силен в нещо, то това е неговата способност да назовава проблеми за човека, за времето и може би точно този негов талант за назоваване го прави толкова противоречив автор. Много е директен, но зад тази директност не мисля, че има политическа програма. Той назовава нещата, такива, каквито ги вижда в момента, изцяло като артист, като писател. Зад това не стои нито консерватизъм, нито либерализъм, а напротив - в него има и социална критика на неолиберализма, както е в "Серотонин", едновременно може да се провиди и една консервативност в чисто човешки профил, спрямо любовта.

Но той не може да бъде вписан в етикет, защото е уникален сам по себе си. Също така ми харесва, че Уелбек е последовател на голямата френска литература. Стефан Иванов го беше определил като "последния романтик", което е много хубаво определение за мен, защото зад целия му привидно лайфстайл цинизъм, стои един оцелял романтик от края на 19 век, който се опитва не само да критикува днешния свят, а да се адаптира към него, осъзнавайки го, разбирайки го.

За мен, във всичките ми театрални постановки, по някакъв начин стои проблема за съвремието. Независимо дали правя пиеса на Ибсен от края на 19 век, дори Шекспир. До сега винаги съм работил през проблемите на това време. И е съвсем логично да намеря автор за театрална работа, който да се занимава с тях. Това, което в случая е съвършено ново е, че работя върху проза. Нямам пиеса, което ме изважда извън зона на комфорт, извън конвенционалните рамки.

Исках да пробвам нещо съвършено различно - театър, който се изказва пряко, театър на смисъла, театър на осъзнаването. Защото моментът на осъзнаване на даден проблем, независимо дали личен или социален, той вече е пърформативен акт. Моментът на обговарянето на проблема е действие. Ако гледам от режисьорска гледна точка, това че правя епически формат на театър, който е близо до Брехтовия театър, е нещо съвсем различно. До сега винаги съм работил по-скоро през пиеси. Всичко това тематично, емоционално присъства в моята гледна точка към света. В голяма степен тя е споделяна при Уелбек. В крайна сметка е логично най-накрая да се случи такъв спектакъл в България.

Плакат: Ралица Георгиева

Още

Излезе новият роман на Мишел Уелбек, предугаждащ появата на "жълтите жилетки"

Излезе новият роман на Мишел Уелбек, предугаждащ появата на "жълтите жилетки"

- С всеки свой роман, с всяка своя публична изява, Мишел Уелбек предизвиква възхищение и обратното - отвращение, отхвърляне. И двете обаче са предизвикани от едно и също нещо - неговото умение да изрази травмите на света по възможно най-болезнения начин. Едните са съгласни с неговата критика, другите не са, но то е защото е трудно смилаема и трудно поносима. Възможно ли е в България да е имало страх от поставянето на такъв автор?
Предполагам, че има известна доза страх, може би по-скоро предразсъдъци.

Но по-основната причина е, че политиката на българския театър в последните години не е свързана със смисъла. Тя е огледална на всичко, което се случва с обществото, театърът не може да е нещо друго. Въобще режисьорският театър, театърът на автора, на позицията е оцелявал много трудно през последните 10 години, които са моите най-активни години след завършването ми. За мен в българския театър няма среда, която да прави автори като Уелбек. Не само Уелбек. Всички автори, които изискват допълнителни усилия. Това е независим проект, който се случва в театър "Азарян", продуциран е от мен и актьорите помагат с участието си.

Проблемът за Уелбек е проблем на средата, в която битува българският театър в последно време. Той не е социално значим. Самият факт, че беше изтласкан в полето на пазара, означава, че от него не се изисква критика на обществото.

- Как подходи към адаптацията на този текст. Нужна ли е дистанция от него, или пък трябва да бъде разчленен, или подложен на критика, или осмян?
В моя случай подходът е по-скоро обективен. Гледал съм в адаптацията максимално да запазя целостта на романа. Това не е от този тип адаптации, които избират само една линия или само една тема. Имам двете основни: романтичната, свързана с любовната равносметка на главния протагонист и социалната, свързана най-вече с неговия приятел Емрик и изчезването на земеделците, протестите и всичко това, което стои зад нея. Аз не съм се опитвал да превръщам текста на Уелбек, който е в 1л. ед.ч. непременно в диалог.

Напротив - играем, че играем Уелбек, че играем проза и сме откровени в това. Подходът се доближава по-скоро до немския театър. Адаптацията мина една първа версия, която я направих самостоятелно. След това по време на репетициите, след като чух гласовете, мненията на актьорите по персонажите и казусите, направих втора цедка на целия текст, а по време на репетициите на маса направих нещо като финална версия. Като цяло адаптацията е синтезирана, интензивна версия на романа.

Кадър от "Серотонин" - адаптация на Крис Шарков по френския писател Мишел Уелбек. Премиерата е на 25 септември в театър "Азарян" (Снимка: Орлин Огнянов/ НДК)

- Романът "Серотонин" е и политически роман, както и в предишни книги на Уелбек, тук отново той критикува неолибералната система, регулациите на ЕС и унищожаването на френските фермери и земеделци, индивидуализирането на хората и изпадането им в тревожност и несигурност... Важна ли беше за теб тази посока?
Има го като пласт в спектакъла. Французите са много чувствителни към всякакви революции, има един мини протест, който е много ключов за един от героите. Уелбек има пристрастие към т.нар. земеделска тема, защото самия той е учил в агрономическия. Това е част от неговата биография. То разбира се е много далеч от мен, но остана в спектакъла. Протагонистът, който работи в Министерство на земеделието и неговия най-добър приятел от студентските години, който избира съвършено друг път - да живее във френска провинция и прави нещата такива, каквито са, каквито трябва да бъдат.

Това е тема, която много ме вълнува. Тя присъства, защото имам отношение към изчезването на занаятите в съвременното общество. Изчезването на тези неща, които изискват усилие, отглеждане, специфична протекция. Тези фермери не получават такава протекция от френското правителство и заради квоти на ЕС, те фалират и обедняват.

Ако трябва да правя някаква връзка към моя живот, по някакъв начин театърът, като едно аналогово изкуство на отминала цивилизация, което се прави с много труд, с много грижа, също по някакъв начин е заплашен от изчезване. Колкото и да говорим, че той преодолява всякакви социални кризи и времена, изчезването на занаята, изчезването на отделни сектори в обществото, които са носили в миналото друго значение от сегашното и хвърлянето им в абсолютни пазарни условия, е важна тема. Има я тази линия в спектакъла - че ако нещо бъде хвърлено без никаква мисъл в пазарни условия, то няма как да не загине.

- Кое е централното ядро, което си взел от романа в твоя спектакъл?
Във всички романи на Уелбек има самота и отчаяние, това си тегне. Той излиза от тяхното клише и започва да говори за тях по нов начин. В "Серотонин" като че ли има най-много самота и отчаяние. В хода на спектакъла има едно санаториумно начало, такова, каквото е във "Вълшебната планина" на Томас Ман, която е цитирана от самия Уелбек.

Без да издавам, първата сцена започва от този санаториум през всички актьори и цялата история минава като ретроспекция, каквато е и в романа. Романтичната линия, трите типа връзки на протагониста, който олицетворяваме с Уелбек, това са Юзу, Клер и Камий - и тях ги има. Това са три съвършено различни отношения към жената. Едно е към Юзу, съвсем друго е към Камий, където мъжът се чувства несъвършен в тази връзка. Втората е социалната линия.

Кадър от "Серотонин" - адаптация на Крис Шарков по френския писател Мишел Уелбек. Премиерата е на 25 септември в театър "Азарян" (Снимка: Орлин Огнянов/ НДК)

- Една от критиките, с които се сблъсква Уелбек идва от неговото отношение към жените. Постоянно е обвиняван, че е мизогинен и че възприема жените само като обекти, които са създадени, за да служат на сексуалните нужди на мъжете. Ти обаче смяташ, че това не е така. Защо?
Според мен това е предрасъдък спрямо Уелбек, аз не го приемам като мизогин. По-скоро има такива моменти към определени персонажи. Възможността да се случи любовта с този женски образ е белег на провал, личен. И този провал е в него, в мъжа. Едно от другите клишета при Уелбек е еротизмът. Самата еротика при него откровено има порно елементи, които в следващата страница преминават в Бодлер.

Такъв автор, толкова откровен в тялото и в духа, е много ценен. Еротизмът е едно от нещата, които също отблъскват читателя на Уелбек. Като студент много харесвах Батай, бях чел "История на окото" и бях много впечатлен. При самия Уелбек намирам нещо от Батай, но с някакво много модерно отстранение, на което Батай не е бил способен.

Цялата линия с тялото е тема на Уелбек, която е всъщност религиозна тема. По нов начин той говори за Христос, за религията. Героят на Уелбек е подложен на изпитания като дали духът може да превъзмогне тялото. Тази еротика в никакъв случай не е самоцелна, това не е еротиката на Бегбеде, тя се цели другаде. Тя поставя огромния проблем дали любовта е възможна отвъд тялото. Има го и в "Серотонин", и в другите романи на Уелбек.

- Основното усещане в романа е безнадеждната умора от живота на главния герой Флоран-Клод.
Всички знаем, че серотонинът е хормонът на щастието. Уелбек измисля антидепресант, който произвежда серотонин, обаче за сметка на това мъжът си губи либидото. Това е измислица на Уелбек, в действителност няма такъв антидепресант. Капторикс е лекарството, което дава щастие в романа, но мъжът си губи либидото.

И това е толкова проста метафора на кризата на идеите, на потентността. При Уелбек героите сякаш чакат някакво второ пришествие, където всичко ще се нареди - с нов морал.

Да, при него светът е много изморен. Просто в "Серотонин" той е намерил много конкретна, забавна, даже леко пикантна форма на тази умора. Антидепресант, който дава щастие, но си губиш либидото, губиш способността си да се развиваш и мислиш.

Кадър от "Серотонин" - адаптация на Крис Шарков по френския писател Мишел Уелбек. Премиерата е на 25 септември в театър "Азарян" (Снимка: Орлин Огнянов/ НДК)

- Според теб това индивидуалният провал на героя ли е или това е провалът и на обществото?
И двете. Уелбек колкото и да изглежда искрен, е хитър автор. И според мен през този личен провал и лично споделяне за умората и изтощението му от света, той казва неща за всички нас. И аз от там съм изхождал за постановката. Неговият език е абсолютно релевантен за всеки европеец, независимо дали източен или западен.

Има едно изречение в "Серотонин" "никой вече няма да бъде щастлив на Запад", а в нашата версия е "никой вече няма да бъде щастлив в Европа". Въпреки че все още има някаква разлика между Източна и Западна Европа, има общ профил на изморения европеец, който привидно живее в свят с много възможности, но чувства това, което чувства героят. Така че това според мен е по-скоро социален жест.

- Важно е да споменем, че този роман се появи точно с протестите на Жълтите жилетки във Франция. Уелбек е усетил Zeitgeist-а още преди да се случи този бунт.
Това е поредният роман на Уелбек, който излиза в много точно време. Той винаги се оказва много пророчески автор. Романите са му актуални в момента, в който излизат, а не в момента докато го пише и замисля. Той наистина има таланта да усеща напреженията в Европа. А протести има навсякъде и в България дори закъсняха, те трябваше да се случат много по-рано.

Цялото това напрежение, което във Франция се изразяваше през Жълтите жилетки 2018/2019, сега се случва при нас, по някакъв друг начин, разбира се. Но 2020 е годината на нашето социално напрежение. В самия роман също има протест на фермери, който завършва фатално. Ние имаме такава сцена, няма да издавам повече.

Кадър от "Серотонин" - адаптация на Крис Шарков по френския писател Мишел Уелбек. Премиерата е на 25 септември в театър "Азарян" (Снимка: Орлин Огнянов/ НДК)

Още

Мишел Уелбек не смята, че светът ще е нов след пандемията от Ковид-19

Мишел Уелбек не смята, че светът ще е нов след пандемията от Ковид-19

- Разкажи повече как визуално си пресъздал романа, как изглежда сцената, каква е музиката (в романа има доста музикални препратки, основно към рок музика от 70-те)?
Няма как да пресъздадем всяко място от романа, това не ни е било и цел. Романът се развива на няколко места във Франция, в Париж, във Фалез, той пътува до Ривиерата, има връщане в годините. Като последовател на немския театър, измислихме едър ход - един сценографски пространствен ход за всичко. Използвам медия, но това не е нещо революционно, то е интегрирано много отдавна в театъра. Тя не е специална, а записана, не е лайф. Нямаме жива музика този път.

Работя с Емилиян Гацов-Елби, с когото много отдавна исках да работя, защото той има много точен слух за драматургията на сцените. Имаме цитати към групи, които се появяват в романа, самия Уелбек също е меломан, много близък приятел е с Иги Поп. Един албум на Иги Поп е писан по "Възможност за остров". Самият Уелбек има записан албум, който ние слушахме по време на репетициите.

- Трагедия, комедия или фарс ще видим на сцената по "Серотонин"?
И аз мисля, че има хумор в романа, надявам се и в представлението да има. Бих казал, че жанрът е трагикомедия. Японката Юзу е много фарсова като персонаж. Има отделни персонажи, към които той има само такова отношение.

Кадър от "Серотонин" - адаптация на Крис Шарков по френския писател Мишел Уелбек. Премиерата е на 25 септември в театър "Азарян" (Снимка: Орлин Огнянов/ НДК)

- В крайна сметка приемането на лекарството, което предизвиква отделяне на серотонин в тялото, не помага на героя. Всички герои на Уелбек са смлени от безмилостен и безполезен свят. Остава ли им нещо?
Аз виждам в Уелбек позитивизъм напук на всички, които го приемат като мрачен и мизантропски автор. За мен не е така. За мен е точно обратното. Уелбек е филантроп. Той е абсолютно обърнат към човека, емпатиращ човека, просто изказва неща, които не всеки би изказал. Не мисля, че Уелбек някъде дава отговора на въпроса къде е щастието.

Според мен самия акт на осъзнаване и такъв тип обговаряне на нещата е един вид излизане от ситуацията. Това е вече случване. Затова тази книга става за театър, за игра. Защото човек изпитва много мощна енергия, когато осъзнае истина за нещо. Дори това да е истина за безнадеждност, бидейки споделена, написана, изиграна, вече е друго.

Самият факт, че това съществува, изказано е и ние взаимодействаме с него, вече задвижва нещо повече от отчаянието.

- Премиерата на "Серотонин" трябваше да бъде през април, но заради извънредното положение и изолация, тя не се случи. Промени ли това прекъсване на репетиците нещо? Засилиха ли се някои усещания в романа заради месеците изолация. Точно това присъства в книгата.
Така е, разликата в романа и това, което се случи през тази година е, че героят на Уелбек доброволно избира изолация. Новото, което се случи са протестите. Ние трябваше да излезем април месец, протестите се случиха лятото. Тоест сега имаме по-актуален социален контекст, отколкото ако бяхме излезли април. Като цяло е трудно, театърът е много фино изкуство, то работи на други честоти и не може просто механично да бъде възпроизведено наново след няколко месеца, след като съществуването на театъра беше под въпрос.

На мен лично това прекъсване ми се отрази много тежко, заради несигурността около театъра. Виждаме как в мерките срещу коронавируса на преден план излиза не биологичната логика, а икономическата. Виждаме как се карантинират образование и култура, от които не може да бъде загубено много, но други места се пускат на пълни обороти.

И един човек, посветил живота си на театъра, не може да не изпадне в безсмислие. В началото на изолацията си мислех, че може би много хора биха се припознали в спектакъла. Липсата на перспектива, затварянето...героят стои в една хотелска стая. За мен лично не, за екипа лично не, но за публиката може би да. Може би ще преосмисли нещо по някакъв начин.

Интервю на Юлия Владимирова

Още

"Серотонин" на скандалния Мишел Уелбек предизвика фурор във Франция

"Серотонин" на скандалния Мишел Уелбек предизвика фурор във Франция

Още

Спектакли от Германия, Франция, Израел и Балканска колаборация на ACT Фестивал за свободен театър 2018

Спектакли от Германия, Франция, Израел и Балканска колаборация на ACT Фестивал за свободен театър 2018

Още

 Жоел Дикер - най-четеният франкофонски писател във Франция през 2018 г.

Жоел Дикер - най-четеният франкофонски писател във Франция през 2018 г.

Още

Варгас, Мюсо и Вюйар са най-четените франкофонски писатели във Франция през 2017 г.

Варгас, Мюсо и Вюйар са най-четените франкофонски писатели във Франция през 2017 г.

Още

Ирм Херман - разомагьосаната муза на Фасбиндер

Ирм Херман - разомагьосаната муза на Фасбиндер

Още

Фасбиндер си отиде едва на 37, но остави 44 шедьовъра на световното кино

Фасбиндер си отиде едва на 37, но остави 44 шедьовъра на световното кино

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър

Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката

Прочутият цигулар идва за два концерта у нас