Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Венелин Шурелов: Един човек може да бъде всичко, но и нищо

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Венелин Шурелов: Един човек може да бъде всичко, но и нищо

"Инсталацията, обектът, художественото произведение "Един човек" би могло да допринесе затова да слезем от 111-ото място в класацията по свобода на словото. Неслучайно се намира на точно това място, заредено с призраците от миналото, с тяхната авторитарност и репресивност", казва създателят му

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

Високотехнологичната интерактивна инсталация "Един човек" на Венелин Шурелов вече близо един месец е сред нас, на емблематичната площадка "Мавзолей" в центъра на София.

Още

Един човек на мястото на мавзолея

Един човек на мястото на мавзолея

Инсталацията е сложно технологично съоръжение със строго определени функции. Визуално обектът е 13 метра висока антропоморфна фигура, изградена от модулна стоманена конструкция и двустранни LED дисплеи. Динамичното съдържание се подава към екраните, което се генерира от компютърен алгоритъм.

"Един човек" е индивидуален, но и колективен. Важното е в колективното да бъде разпознато индивидуалното и да се отстоява. Важно е да се разпознава различното и то също да има право на съществуване. Той е различен, но може да поема върху себе си всички другости и различности, които биха искали да бъдат съставна част от него. Тоест, той е един добър пример", казва неговият автор и създател доц. д-р Венелин Шурéлов.

"Един човек" е признак за това, че може да се говори свободно и че механизмите на управлението биха могли да се калибрират, така че да отговарят на демократичните процеси. Вероятно до много голяма степен нашите проблеми са свързани и с автоцензурата. С това, че допускаме, че едно или друго твърдение в публичното пространство биха могли да ни поставят в уязвима, неудобна позиция. Но моята поява в контекста на програма "Навън" и реализацията на проекта, не е свързана с каквито и да е процеси на лобиране, на кръгове, на интереси", коментира творецът.

Венелин Шурелов и неговият - наш, "Един Човек", пред Impressio:

Венелин Шурелов пред "Един човек" при подготовката му (Снимка: Стефан Н. Щерев)

- Ще ни разкажете ли за първите емоции след откриването на "Един човек".
- Основните са удовлетворение и загриженост. Осезаемо понасям силно контрастните реакции в преобладаващо положително настроената публика около "Един човек" и средновековната осъдителност, развиваща се тук-там в онлайн пространството. В мен се концентрират всички реакции. Опитвам да навигирам сред възприятията и оценките на едно многолико общество.

Основното, което искам да кажа на този етап е, че приемането е важна предпоставка за разбирането.

Венелин Шурелов и "Един човек" в част от началото му (Снимка: Стефан Н. Щерев)

- Как преминахте през изолацията, която отново ни застрашава?
- Евакуирахме се на село. Бяхме пет месеца в Ясна поляна и направихме една житейска реорганизация. Адаптирахме се много бързо към новата среда, която всъщност не е толкова нова, а винаги търсена. Имаше много приятен процес на подивяване и връзка с местната флора и фауна, който изживяхме с цялото семейство.

Изолацията, времето и пространството за себе си, са винаги търсени и сега бяха намерени, но по малко принудителен начин.

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

От друга страна художникът е винаги в състояние на криза. Поне аз никога не съм усещал някакъв стил или начин на живот, които да не са в непрекъснатото усилие, в устояването на идеи, територии, възможности. Това бе един по-различен режим, изглеждащ като генерална репетиция за едни действително екстремни състояния. Глобалния порядък на свързаност и обмен изведнъж секна, показаха се възможностите за глобална мобилизация с профил капсулиране.

"Един Човек" (Снимка: Тедд Георгиев/Dir.bg)

Споделените форми на изкуство изпаднаха извън борда с изключение на някои форми на медийни записи на реалността. Все още краткосрочната криза не позволява дългосрочни изводи, но по практически причини се стопира културно-социалния живот, защото последното нещо, за което човек се залавя е онова, което ние можем да му предложим. Обикновено екзистенциалните проблеми са на първо място и това, което светкавично бива отменено, отстранено от дневния ред е ирационалният живот на идеите, онова, което е свързано с натрупванията, които преосмислят нашето духовно съществуване.

Венелин Шурелов пред "Един човек" при подготовката му (Снимка: Стефан Н. Щерев)

Още

Един човек с електронно тяло в градска среда

Един човек с електронно тяло в градска среда

- Инсталацията "Един човек" обаче е социално явление?
- Да, и в моята представа е по-скоро такова. "Един човек" може да бъде всичко, но и нищо. Него го има, но и го няма. Той не е фиксиран обект, като съдържание и образ, той е постоянно изменчив. Тази изменчивост изцяло зависи от нашето социално поведение и доколко ние включваме и него в общия социален организъм и система.

Много е любопитно като постановка за едно художествено произведение - да бъде мислено като нещо извън контрола на автора, зависимо от фактори, които са непредсказуеми. Тоест, елементът случайност, непредвидимост, спонтанност е част от неговата природа и характер.

В случая авторът стои като организатор, който подава рамка и параметри. Произведението се отделя от него, еманципира се и заживява собствен живот. Той може да бъде прелюбопитен, вълнуващ, но и банален и безличен.

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

Още

Венелин Шурелов: Машината не осъжда несъвършенството, а се опитва да го поправи

Венелин Шурелов: Машината не осъжда несъвършенството, а се опитва да го поправи

- "Един човек" представлява какво?
- "Един човек" представлява едно колективно тяло. Една фигура в пространството, която е изградена от множество други фигури, които той си присвоява благодарение на две камери за видеонаблюдение. Те са разположени в неговия обсег, в неговата непосредствена близост. Компютърният алгоритъм е настроен така, че през равни интервали да записва кратки видеа и съответно да качва тези записи върху своята електронна тъкан.

Обобщеният образ тогава, когато има присъствие достатъчно дълго, е един човек, съставен от множество други хора, които изпълват неговия силует. Това е образ на обществото, на държавата. Оттук чисто визуално тръгва и самата идея - от корицата на книгата на Томас Хобс "Левиатан" от 17 век. В нея държавата е изобразена по този начин - като една фигура с корона и скиптър, но изградена от множество малки тела.

Тази представа напомня и внушава това, че всички ние сме свързани в един сложен организъм, в жива система, в която всяка част има специфична роля и ние трябва да си даваме сметка за това. Каква е нашата роля и как бихме могли да съществуваме като един здрав организъм.

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

- Доколко присъства изкуственият интелект?
- Има такъв елемент в една от функциите му. Той е фрагмент, който се нарича "машинно самообучение" (Machine Learning) - част от множеството измерения на изкуствения интелект. Това е един модул, който се самообучава в това да интерпретира заглавия от шест уебсайта, които са за изкуство, политика, икономика, градска култура, технологии.

Той преобразува синтактично заглавията на новините, така че те да звучат в първо лице, единствено число. Той ще поема отговорността за онова, което някой друг извършва, или е причинено от определени обстоятелства, т.е той ще бъде онзи комуникационен тотем, който от името на всички ще изрича, онова което се случва в настоящия момент.

Подготвяйки, почти като драматург неговия характер се виждаше, че това е един човек без глас. Прибавяйки тази функционалност той се снабди с възможността да изрича фрази, концентрирани извадки от световния информационен поток. Очакването е това многообразие да покрие различни значими и важни събития, да подчертае словесно актуалностите на деня и то в един по-обширен план, не само от непосредствената му среда.

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

Другата технологична особеност в "Един човек", която го прави пряко зависим от непосредствената му среда, е ползването на данни от интернет пространството, свързани с метеорологичната обстановка, с температурата, посоката на вятъра, влажността, атмосферното налягане и данните, които са обществено достъпни за замърсеност на въздуха, т.е. непосредствената физическо-климатична осезаема обстановка около нас. Той взима тази информация, за да определя поведението на едни частици, наречени партикъли - тяхната динамика, посока, скорост на движение, цвят и големина.

Те ще зависят от тези информационни звена за физическата обстановка. Дори и един пиксел, дори една частица от "Един човек" да се промени, това ще бъде неговата адаптивност, неговата способност да се актуализира и така той никога няма да един и същ през целия период на съществуване. Визуалната рамка е компактна и общо взето предвидима, но вътре в него целият спектър от стойности ще бъде изменчив.

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

Още

Венелин Шурелов пред Impressio: Красивото не трябва да e знаме на рафинирано превъзходство

Венелин Шурелов пред Impressio: Красивото не трябва да e знаме на рафинирано превъзходство

- Как се осъществява такава идея и преди колко време започна направата му?
- Такава сложна идея се осъществява с лекота, когато имаш опита, познанията и доверието в хората, с които работиш. "Един човек" се оформи благодарение на поканата за проектно предложение от програмата "Навън" на Столична община. Конкурсът стартира в края на 2018 г., а решението на комисията, която избра моя проект за реализация, беше обявено през февруари 2019 г.

Не знам дали й е било лесно или трудно да вземе това решение, защото имаше сериозна конкуренция от 17 други автора. Обективно погледнато това е един много рисков проект. Не се залага на нищо сигурно.

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

Голяма авантюра предприехме всички участници в реализацията, разбира се, с огромното участие на екипа от Дирекция култура към Столична община. Усещането ни е, че проекта може да послужи като ледоразбивач в проправянето на пътя за всеки следващ. Цялата процедура по съгласуване отне около една година, преминавайки през всички институции, които имат отношение към града, пространството, изобщо към появата на някакъв обект в градска среда. Направих впоследствие видим целия процес.

Описах по дати и по вид всеки от документите, етапите на съгласуване с всички експертни съвети, комисии, институти и прочие ангажирани лица. Това мисля, че е ценно за всеки, на когото му е интересно, какво означава да съгласуваш един такъв проект. Действително не е лесно, но не съм имал нито един момент, в който да почувствам някаква съпротива от институция или личност. Всичко премина добронамерено и с желание за съдействие и ангажимент за реализирането на проекта.

Но, понеже за първи път се минава цялата тази процедура, имаше някои неизвестни и доста заплетени казуси. Това продължи до началото на 2020 година, до момента в който с общината стигнахме до прекия договор между нас, защитавайки взаимно интересите си. Тъкмо постигнахме съгласие и настъпи кризата с Ковид-19 и преценихме, че финансовият ресурс, който веднага трябваше да бъде активиран в полза на проекта, трябва да бъде задържан в полза на сектор с по-голяма необходимост. Тогава имаше безпокойство и неяснота, какви ще бъдат приоритетите на управлението.

Скоро след края на извънредното положение, през юни финално подписахме договора и аз пристъпих към изпълнение. Цялото забавяне на проекта обаче постави на изпитание договорките с изпълнителите ангажирани от мен, някои от тях трябваше да бъдат заменени.

Сглобяването на екип за реализация стигна до неефективния август месец и реално осъществяването на проекта стартира от септември. Така че за около месец, месец и половина успях да сглобя всички елементи от този сложен проект - програмиране, техника, монтаж, електричество, мълниезащита, конструкция, интернет доставка, подготовката на самата строителна площадка, координацията на транспорт, на доставки, на материали, на работници, успоредно с комуникацията с различни компании, фирми, които припознаха проекта и партньорски съдействаха за реализацията. Действително времето беше много кратко.

Имахме няколко кризи, които преодоляхме в движение. Те бяха свързани с монтажа и изпълнението на стоманената конструкция. Също и с много отговорния и рисков процес по монтажа на LED дисплеите към нея. Към него се прибавиха капризите на времето и електрониката. А като капак, малко преди финала, преминах и през близка среща с най-коментирания вирус.

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

"Един Човек" (Снимка: Тедд Георгиев/Dir.bg)

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

Още

Венелин Шурелов с изложба в Париж

Венелин Шурелов с изложба в Париж

- Това, което преминава през "Един човек" ще бъде ли архивирано?
- Системата не прави трайни записи. Това е част от идеята и характера на "Един човек", той не е настроен собственически. Той не иска да събира, да акумулира, да трупа. Той е система, през която всичко минава и си отива. Временно се отразява върху повърхността му, но той не иска да го притежава. Разчитам на мимолетни, мигновени, визуално-концептуални образувания, които ще бъдат архивирани от нас, или като остатъци в спомените, разказите ни, като колективна памет.

"Един човек" с помощта на инсталираните върху него две камери за видеонаблюдение регулярно трупа върху себе си десетсекундни записи, чиято собствена продължителност на съществуване като видео луп е около един час. След това хронологично всеки от фрагментите бива подменен от нов.

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

- Не искате ли да анализирате процесите?
- Всичко е един поток, една река, един постоянно променящ се, динамичен процес. Въпрос на шанс и на стечение на обстоятелствата е да видиш реакцията или състоянието му. Това е част от непредвидимостта, за която говорих в началото - и го има, и го няма.

- Как се свързва с мястото, на което е поставен - площад в центъра на столицата, мястото на бившия мавзолей, място в близост до институции, място на протести?
- Сериозно изпитание за всеки автор е да отстоява идеите си във време, което има напълно различни приоритети и дневен ред. Това художествено произведение трудно може да се каже дали ще заеме някаква позиция, защото това е основният въпрос.

В кой от лагерите ще застане, дали "Един човек" ще бъде обявен за враг на народа, дали ще бъде замерян с яйца и домати, или той ще бъде трибуната, през която ние ще съобщим необходимостта от промяна или ще обозначи друга чувствителна проблематика?

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

Според мен той би могъл да изпълни всяка една от тези функции, защото той е събирателен, колективен образ. Той отразява и би могъл да бъде ползван като инструмент. Той е всичко друго, но не и декорация, украса за градската среда. По-същинската му природа е социалната интервенция.

Действително би могъл да послужи за различни послания, които да покажат цялото многообразие на онова, което ни вълнува като колективно тяло. Да, вярно е, "Един човек" в природата си е за промяна, той е либерален, той е за свобода на словото и изразяването. Фигурата не е авторитарна, не е култ към личността, не извежда и на героизира една определена фигура, а всеки един от нас би могъл да порасне с неговия мащаб. Съответно и неговото послание и поведение могат да придобият такъв размер.

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

Но същевременно трябва да подчертая и това, че допустимостта, правото да съществува един такъв проект, показва и едно от възможните добри лица на управлението. Възможността един автор да работи с подобен мащаб, да получава това доверие и подкрепа се отразява на неговото самочувствие и върху увереността той да развива своите послания и намерения. Така че, да, проектът е многолик и вероятно ще бъде употребен по най-различен начин, но е важно да подчертая, че той не е казионен.

Управлението на града и столична община не го използват като инструмент и обществена индулгенция, а застават зад автора, зад неговите послания, такива каквито са, а те не са обслужващи, не са казионни.

- Мислите ли, че можете да бъдете обвинен и нещо притеснява ли ви в този социален експеримент с "Един човек"?
- Не. Абсолютно нищо не ме притеснява. Напълно почтено и коректно съм развил проекта си и отстоявам неговите качества като художествено произведение. Видях, че текат абсолютно несъстоятелни подозрения с клеветнически нюанс, че има някакви схеми, някакви сенчести процеси, или че съм нечие поставено лице и подобни неща, но те са напълно несъстоятелни и нямам никакви притеснения, защото просто не е така.

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

- Имате ли опасения относно излъчваната информация от тези шест медии?
- Не, напротив. Инсталацията, обектът, художественото произведение "Един човек" би могло да допринесе затова да слезем от 111-то място в класацията по свобода на словото, например на 110-то. Защото той действително демонстрира свобода на словото. Развитие на демократични процеси. Неслучайно изграждам такъв алгоритъм и това произведение се намира на точно това място, заредено с призраците от миналото, с тяхната авторитарност и репресивност.

Аз показвам нещо напълно противоположно, работещо по съвсем различен начин. Това е важното послание и това е основното, което през трибуната на "Един човек" трябва да прозвучи.

- Вие казвате, че проектът ви е преди всичко либерален, но има ли го момента на следеното и сблъсъка със съвременните технологии, в които сме се потопили?
- Въпросът Ви разкрива още нещо от "Един човек", нещо което стои на по-заден план, но е част от него. То е повод да поговорим за някои неща, които рядко обсъждаме. В настоящия момент има две понятия, които стъпват върху репресивния потенциал на институциите да следят и да контролират човешкото поведение и изобщо нашето присъствие. Едно от тях, което ние познаваме добре и често е било обект на различни дискусии, е видео наблюдението.

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

Другият компонент е т.нар. дейта наблюдение, което е свързано с информационния отпечатък, който оставяме в огромното интернет пространство. Включването на различни сензори, онлайн пазаруване, преминаването през различни датчици, системи, отчитащи трафика на автомобилите ни, понякога автоматичното включване на осветление, асансьор, врата... Всичко това е информация, която отива някъде и съществува в едно безлично състояние. Големият напредък на съвременните технологии е да индентифицира, да изведе логиката на безличното струпване на информация и да го монетизира. Това пространство се нарича биг дейта (big data) и затова ползваме понятието дейта наблюдение, което съществува успоредно с видео наблюдението. Те са различни като технологии, но са свързани като технологични системи, които влизат в нашето лично пространство и имат ефект върху нашето битие.

В случая "Един човек" работи и с двете - с видео и с дейта наблюдението. Това, което споменах като част от неговата функционалност, свързана с метеорологичните данни, замърсеността на въздуха и други компоненти от онлайн средата, са всъщност опит да се изведат елементи от това информационно пространство и те да имат визуално изражение върху фигурата му. Това са визуално-композиционни решения. Те нямат за цел да направят прагматичен, рационален анализ, който да ни доведе до някакво решение, какво да направим с тези данни.

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

Не бива да забравяме, че това е художествено произведение и то включва в своята конституция ирационалния елемент. Тази изящна непрактичност е важна, защото в нея има шемета на фантазията, на въображението, на неутилитарното. Те са важна съставка, не само за художествените произведения, но и за нас самите като модел на поведение. Тоест, отвъд функциите, които ние като социални същества изграждаме, съществена част от нашето присъствие в обществото е способността ни да се усмихваме на изненадващи неща.

Да привиждаме в обичайното и баналното нещо изънредно. Нещо, което да ни стимулира, което да активира нашата креативност, която е твърде съществена за доизграждането ни като човешки същества.

"Един Човек" (Снимка: Тедд Георгиев/Dir.bg)

- Разкажете ни за инициативата си на сайта на проекта да събирате различни критики, послания, мнения, които също са част от "Един човек"?
- Това е още една паралелна активност на "Един човек" - това е неговият втори адрес: oneperson.bg.live. Там има детайлна информация за самия проект, автора, екипа, който го изгражда, както и една специална страница, свързана с архивирането на неговото съществуване. Това архивиране минава през няколко фази, освен онова, което се появява в медийното пространство, като текстове и изображения и едни целенасочени, нарочни опити да се предизвика създаването на критични текстове. Те могат да са оценка, коментар, мнение спрямо "Един човек".

Програмата се нарича "Един човек - Едно мнение", има и модули "Един човек - Разни мисли", "В сянката на Един човек". Всеки един от тях има специфичен профил, който екипът ще развива, като целта е да колекционираме, да подбудим, да архивираме, но и да създадем настроение за разбиране на целия този сложен проект.

Всички тези пластове и възможни интерпретации, функции, представи, разбирания, предубеждения, възторг, обвинения и опасения, би следвало да получат видимост. Те са част от нас и нашата реакция спрямо този обект, тази реакция означава нещо и тези знаци трябва да се видят.

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

- Мислили ли сте да го представите на друго място след 2021 година, до когато ще остане на площадка "Мавзолей"?
- Това е много интересен въпрос, за който си дадох сметка съвсем наскоро. Реално почти две години трае процесът по подготовката и реализацията на проекта - един твърде голям период на очакване. Той по много интересен начин се кръстосва с идеята за неговата предизвистена смърт. За разлика от всички нас, които не знаем своята финална точка, "Един човек" знае кога приключва своето съществуване в градската среда на площадка "Мавзолей".

Естествено е да възникне въпросът, какво ще се случи с него след това. Най-предсказуемият и възможен отговор е той да се превърне в скрап, да се разглоби на съставните му части и да остави само спомен за съществуването си. Това за мен като автор е добра перспектива, тъй като отговаря на характера на "Един човек" нямащ собственическо чувство, който не е подчинен на идеята за притежанието, на продукта, на художествената стока, на вещите, на собствеността и съвсем естественото му продължение е да се разпадне в небитието.

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

Съществува и другата перспектива да заживее нов живот някъде другаде, но затова трябва много голяма воля и средства, за да бъде реализирано. Предстои да видим как той ще оформи своя характер, своето лице, как ще уплътни своя профил и по какъв начин ще се впише в обстановката и как ще бъде възприет, като един жив организъм. Тогава ще преценим, каква ще бъде неговата постмортем съдба.

Той е мислен точно за мястото на което е разположен в момента, въпреки че чудесно би стоял и на пристанище Бургас, сред другите кранове и фарове, защото той е като един комуникационен тотем, като един маяк. Ще се впише чудесно в тази среда от комуникационни съоръжения и пространство, което е и вход и изход, което концентрира много внимание. На ръба на земята, морето, небето... Всички тези трансформации ще се впишат добре в неговото тяло.

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

- Говорите за "Един човек" наистина като за жив организъм. Има ли някъде сблъсък техника-човек?
- Няма никакъв сблъсък между техника и човек. Сблъсъкът е в нашите умове. Технологиите са идеологическо продължение на копнежите ни, на нашите желания, страхове, обсесии. Те са и нашият партньор в постигането. Те отразяват идеите на човека за човека и се намесват там, където нашата телесност не успява да догони онова, което ума извиква като необходимост, посока, идея.

"Един човек" всъщност е една такава проекция, една такава хибридна система, която на пръв поглед е 8-тонно стоманено, електронно тяло, но същевременно то носи много от човешкото, въплъщава нашите характеристики. Като контейнер на нашия колективен организъм би следвало да го разпознаем като съществена част от обществото ни.

"Един човек" е индивидуален, но и колективен. Важното е в колективното да бъде разпознато индивидуалното и да се отстоява. Важно е да се разпознава различното и то също да има право на съществуване. Той е различен, но може да поема върху себе си всички другости и различности, които биха искали да бъдат съставна част от него. Тоест, той е един добър пример.

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

- Свободен ли се чувствате в България като творец с толкова иновативен, различен, силно коментиран проект?
- Как мога да кажа обратното на това? При условие, че ясно съзнавам, че това не е удобен проект и никой не е изисквал от мен да го правя удобен. Той е разпознат като рисков, като проблематичен, причудлив, но чисто като проект - свободолюбив, който не се поддава на контрол. Не прокарва някаква репресивност в себе си. И след като ми е дадена свободата и ми е гласувано доверието да реализирам такъв проект, как бих могъл да кажа нещо противоположно.

Можем и да кажем, че това е един лош пример, защото политически е по-изгодно, а в някои случаи е по-обективно да се каже, че управлението ни репресира и не ни дава възможност да се изразяваме свободно. Спрямо този проект това не е вярно и искрено се надявам да спомогне да достигнем най-накрая времето, в което ще сме способни с удоволствие да говорим за качествата на нещата, а не само да се взираме за недостатъци.

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

"Един човек" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

"Един човек" е признак за това, че може да се говори свободно и че механизмите на управлението биха могли да се калибрират, така че да отговарят на демократичните процеси. Вероятно до много голяма степен нашите проблеми са свързани и с автоцензурата. С това, че допускаме, че едно или друго твърдение в публичното пространство биха могли да ни поставят в уязвима, неудобна позиция. Но моята поява в контекста на програма "Навън" и реализацията на проекта, не е свързана с каквито и да е процеси на лобиране, на кръгове, на интереси.

В годините съм успял да се освободя от принадлежности и зависимости и затова и не усещам принуда да бъда част от тях. Това е дълъг път - 20 години настройки, отстояване, позициониране, дипломация, способност за общуване, която в края на краищата ти дава възможност с увереност и самочувствие да отстояваш своите възгледи. Много дълъг процес, който стартира индивидуално. Той не е подарък. Никой не ти го дава даром.

Интервю на Тина Философова

Венелин Шурелов (Снимка: Павлин Даскалов/Колаж: Юлиян Илиев/Dir.bg)

Доц. д-р Венелин Шурéлов е завършил "Сценография" в Национална художествена академия, България - PhD (2009). Съосновател и преподавател в магистърска програма "Дигитални изкуства", НХА (2008-); Съосновател, част от кураторския екип и технически организатор на DA Fest - Международен фестивал за Дигитално изкуство (2009-). Съосновател на Фондация ДА ЛАБ (2018-), "SubHuman theatre" (2004-) и арт група "Via Pontica" (2002-2005).

Венелин Шурелов е автор на различни интерактивни инсталации/пърформанси, някои от които са "Машина за рисунки" (2005), "Фантомат" (2008), "Orthoman" (2009) "Tabula Rasa" (2010), "Стрелбище" (2012), "Ротор" (2016) - представен в Арс Електроника център, Линц. През 2011 г. реализира кибер лекцията "Man Ex Machina", а през 2016 г. поставя пърформанс инсталацията "Post-Everything", като гост-лектор в университета Таусън, САЩ.

Неговите проекти са многообразни и включват рисунка, интерактивна инсталация и пърформанс, дигитални технологии, видео и арт теория. Той има редица сценографски проекти, самостоятелни изложби и общи изложби, както и участия във фестивали в България, Европа и САЩ. Награждаван е многократно за работата си в областта на театъра и съвременното изкуство.

Коментирай 18

Календар

Препоръчваме ви

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър

Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката

Прочутият цигулар идва за два концерта у нас