Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Венелин Шурелов: Машината не осъжда несъвършенството, а се опитва да го поправи

ТВОРЧЕСКИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ

Венелин Шурелов: Машината не осъжда несъвършенството, а се опитва да го поправи

Авторът на арт инсталацията "Един човек", за диалога на машината с хората

Венелин Шурелов /Снимка: Павлин Даскалов, Колаж: Юлиан Илиев/

След голямото разочарование за столичани - "Бронзовата къща", отскоро се говори за нова арт инсталация, която ще бъде издигната на нейно място. Проектът вече е одобрен, знае се и кой е авторът му - новаторът в изобразителното изкуство, сценографията и дизайна - художникът Венелин Шурелов. Любопитството към проекта му "Един човек" е голямо. На 12 метра височина ще извиси снага електронно тяло, което ще прожектира динамиката на улицата, и дори ще обменя "мисли" с минувачите.

В тялото му ще бъдат вградени двустранно 42 LED-екрана, способни да отразяват и най-малкия детайл, като го интерпретират по специфичен начин. Живот на тялото от монитори ще придава всеки един от нас, минувачите. Най-любопитното, по думите на автора на електронното чудо е, че дори за него е непредсказуем предстоящият "диалог" между машината и хората. В това е голямото предизвикателство, което е предмет на разговора ни с художника.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Г-н Шурелов, като първо обяснение на проекта, разбрахме че тялото на вашия Човек е съставено от екрани, върху които камери ще проследяват движението на хората по улицата и ще ги прожектират на мониторите, а в същото време ще вървят и кратки записи на мисли, както и информативен поток за температурата и качеството на въздуха и други полезни неща...На какво още ще е способен вашият Човек?

- Съвсем удачно питате за способност. Това вече е постижение, тъй като в изкуството обикновено става въпрос за качества, които трудно минават границата на естетиката. Да говорим за способностите на едно художествено произведение е голям напредък - при това повече етичен, отколкото естетичен. За да стигнем до този разговор трябва да спомена някои автори, чието визионерско мислене и практики са ме вдъхновили. Например видео скулптурите на Нам Джун Пайк и телекомуникационните проекти на Кит Галоуей и Шери Робиноуиц, Робърт Адриан, Масаки Фуджиката, Карстен Николай, Knowbotic Research, Cityspeak на Джейсън Люис.

Още

Венелин Шурелов пред Impressio: Красивото не трябва да e знаме на рафинирано превъзходство

Венелин Шурелов пред Impressio: Красивото не трябва да e знаме на рафинирано превъзходство

В работите на споменатите автори, общото е в усилието да се създадат форми на отзивчива "интелигентна среда", вид "течна архитектура", където модели на флуидност и видимост на информационното пространство (dataspace), предлагат ново разбиране на физиката, изкуството и обществото. Такава интелигентна среда между другото, вашите читатели веднага ще разпознаят в романа "Соларис" на Станислав Лем. Така, както цялата фиктивна планета Соларис представлява интелигентна система и организъм, който може да отразява човешките емоции и мисли, така и инсталацията "Един човек" ще позволи да се насладим на потока от данни от глобални и локални мрежи, въплътени в едно колективно електронно тяло. "Един човек" казва:

"Добре дошли в познавателният океан, предстои ни страхотно пътешествие!"

Изобщо, дигиталните изкуства, крият много възможности, които постоянно се развиват във времето, и са много любопитно предизвикателство за всеки от нас. Участието на публиката е много важно и очаквам в този своеобразен "диалог" между хората и моята инсталация, да се прояви един неподозиран характер на връзка, която самият аз съм любопитен да изследвам, когато всичко това се случи и "Един човек" стане факт. Проектът е приет, остава да бъде съгласуван с направление "Архитектура и благоустройство" на Столична община и да пристъпим към реализация.

- А защо "Един човек"?

- Защото самата фигура ще наподобява един човек, но в по-дълбок смисъл, желанието ми е да се получи диалог между равни - между инсталацията и всеки един човек да възникне спонтанно общуване.

- А какво ще бъде участието на минувачите?

- Минувачите са приканени да участват активно. Но ситуацията, която допускам че ще създаде "Един човек", ще бъде многообразна. Вероятно някой ще наблюдава и съзерцава визуалния и информационен поток, други ще го ползват като инструмент за преекспониране на някаква кауза или на самите себе си, трети ще се отнасят грубо, радикално и непристойно, а някои ще го игнорират напълно, все едно не съществува. Всяка от тези реакции е важна, всяка от тях ще направи видимо и всъщност - по-осезаемо състоянието на някаква частица от характера на нашето общество. Дали пък "Един човек" няма да започне да "ражда" новини, да се превърне в генератор на симптоматични за всички нас характеристики?!?

По отношение на самите технически възможности за участие, видео камерите например, не са онова, което просто наблюдава и заснема улицата, с преминаващите по нея хора - т.е. не бива да си представяме контролно табло на охранителни камери - идеята е съвършено различна - компютърен алгоритъм ще преработва визуалния поток по свой начин, и тъкмо в това ще бъде голямата изненада - очаквана от мен самия. Системата ще позволи зрителят да се възприеме не само като "наблюдаван" и "използван", ами като съставен елемент, чиято креативност ще бъде оценена.

Друга възможност за участие е в платформата за създаване на текстове "Един човек - едно мнение". Получените текстове ще могат да играят различна роля. Може да се получи така, че да бъдат част от визуалното съдържание, а напълно възможно е и "умно" да го допълват, или дори да се конфронтират с него. Цялата фигура ще представлява един хомогенен екран, а всъщност е композиция от множество пиксели, групирани в зони с различна функция. Диаграмата на тази функционалност ще бъде публична. Иначе, по отношение на видимостта и пространственото разположение, трябва да се каже, че "Един човек" ще има две лица - едното, ориентирано към Двореца, а другото - към градинката на Народния театър.

- А какви мисли ще изразяват текстовете?

- Може да бъдат съвет, идея, или просто някакво мнение. Самата инсталация ще прави избора си - дали това ще бъде отделна мисъл, или фрагмент, който тя намира за подходящ. Съобразно заложеното в нея, разбира се. А за да бъде заложено то, ще бъде създадена специална организация за участие на гражданите - те ще имат своя принос в онова, което ще акумулира паметта на машината. Ние ще заложим себе си в нейната интелигентност. Така че хората не само ще бъдат отразявани от "Един човек", но ще са част от съдържанието на мислещата функция на инсталацията. Бих изразил тази своя идея така:

"Един човек" е замислен не само да ни отразява, но преди всичко да ни изразява - да бъде един от нас. Аз го виждам като един гигантски рупор, който ни преекспонира в публичното пространство.

- Този Човек очевидно няма да е самотен, и няма да стърчи скучаещ над града?...

- В никакъв случай. Сигурен съм, че той ще се забавлява с нас точно толкова, колкото и минувачите с него. В същото време Той сме Ние - ние, човеците, представляваме неговото съдържание. Но, за разлика от нас, той ще бъде неуморим - ще работи денонощно.

- Предвидил ли сте музика?

-Не. Засега съм се фокусирал върху визуалните му качества и проявления, но самата информативна част може да се окаже и звукова. Програмата на арт инсталацията непрекъснато ще се обновява и дори ще се самовъзпитава. Ще заложим в нея такъв компютърен алгоритъм, че изкуственият интелект на Човека да може да "коригира" някои възникнали несъвършенства. Това са софтуерни устройства, които "мислят" умно - генерират нови ситуации, образи и посоки - често непридвидими дори за авторите на подобен тип електроника.

- Дело на български фирми ли е електрониката на Човека?

- Да.

- Ако някой ви попита: - Какъв е смисълът на това "нещо"? - Какво бихте му отговорили?

- Много е възможно да му отговоря: Никакъв, няма смисъл. Моята работа донякъде се състои в това да не давам готови отговори. Особено въпросът за смисъла не е от тези с речников отговор. Той е индивидуален и почти интимен. Смисълът на всичко, пред което се изправяме, се разкрива пред нас само ако желаем и ако сме се подготвили да го разберем. Отговорът е въпрос на усилие. Разговорът е много дълъг, но може би най-важното е това, че този електронен Човек има потенциала да служи именно за разговор, за диалог. А темите може да са най-различни, и една от тях, разбира се, е изобщо какъв е смисълът на изкуството, какво провокира то у хората?...

- Каква е най-голямата провокация за вас лично, във връзка с новия ви проект?

- Това, че "Един човек" ще бъде олицетворение на онази непредсказуемост, така характерна за живота ни, че в един момент самата инсталация би могла да ни даде уроци, каквито не сме очаквали от една машина. И понеже заложеното в нея, идва от нас самите, ще бъде много любопитно как нашето познание, мисли и емоции се преработват от една машина... Към по-креативни решения, да речем!?!

- Вашите предишни арт инсталации подсказват едно ваше любопитство към Космоса. Може ли да се приеме, че "Един човек" е по-скоро "приземяване"?

- Има нещо такова, но и "Да", и "Не". Проектът има футуристична проекция в себе си - представлява някаква смътна представа за бъдещето, и в същото време е обърнат към хората в тяхното настояще - в техния делник, в един обикновен ден от живота им. Знаете ли, идеята тръгна малко като илюстрация на обществото, или дори по-буквално казано, на самата държава: Един колос - една гигантска фигура, в която всеки човек представлява една съставна част, и в същото време държавата се оглежда в него. Тази съставна част става все по технологично ориентирана, и така както днес може да изглежда "приземена", утре може да отпътува другаде - и то не само географски, но и като флуидно-интуитивно-информационно съзнание. Така както можем да допуснем, че инсталацията "Един човек", може да тръгне на турне в Бургас, Сингапур и Великденските острови, така можем да си представим и съществуването на този Човек без материално тяло в трансгалактическо пътешествие?...

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Може ли машината да "преживее" някакво свое несъвършенство?

- Да, но разликата с хората ще бъде тази, че тя няма да прояви някакво осъдително отношение към отрицателното си качество, няма да го критикува. Ще приеме отрицанието с желанието да го поправи, без да влага излишна емоция в това - ще действа с разум. Нещо, което често липсва в човешките общества, и всъщност често ги тласка към неразумни, и често непоправими, решения.

Интервю на Еми МАРИЯНСКА

Снимки на арт инсталацията: Личен архив на Венелин Шурелов

Коментирай 9

1/1

Венелин Шурелов /Снимка: Павлин Даскалов, Колаж: Юлиан Илиев/

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Календар

Препоръчваме ви

Проф. Георги Арнаудов: Уморихме се от шамански пророчества

Всички говорят за възвръщането към нормалността. Но днес често под нормалност се разбира запазването на статуквото на корпоративната плутокрация, казва композиторът Георги Арнаудов, заместник ректор на НБУ

Поетът Стефан Иванов: Дано не се продължи без памет и без поука

Понякога промените идват неочаквано и без да могат да бъдат предвидени по какъвто и да е начин, казва той

Стефан Вълдобрев: Озоновата дупка, казват, се е затворила...

"Заради този коронавирус, ние поставихме на лицето на Земята апарат за обдишване и за два месеца тя се пречисти", смята актьорът и музикант

Семейството на книгата: Да опазим искрата, която преражда Човека

Инициативата "Купи една книга" ни запознава с хората, отговорни за създаването и живота на всяко едно книжно издание

Александрина Пендачанска: Няма как светът да заживее без култура и изкуство

И тук ще има някакво преосмисляне - и социално, и политическо, смята оперната ни певица с три номинации за наградата "Грами"

Стефан Командарев: Не очаквах такъв бум на псевдотеории за ваксини и чипиране...

Маргинализация в мисленето на населението има, и не само в България. Метафорично казано, вървим в посока отново, че Земята е плоска, споделя режисьорът