След голямото разочарование за столичани - "Бронзовата къща", отскоро се говори за нова арт инсталация, която ще бъде издигната на нейно място. Проектът вече е одобрен, знае се и кой е авторът му - новаторът в изобразителното изкуство, сценографията и дизайна - художникът Венелин Шурелов. Любопитството към проекта му "Един човек" е голямо. На 12 метра височина ще извиси снага електронно тяло, което ще прожектира динамиката на улицата, и дори ще обменя "мисли" с минувачите.

В тялото му ще бъдат вградени двустранно 42 LED-екрана, способни да отразяват и най-малкия детайл, като го интерпретират по специфичен начин. Живот на тялото от монитори ще придава всеки един от нас, минувачите. Най-любопитното, по думите на автора на електронното чудо е, че дори за него е непредсказуем предстоящият "диалог" между машината и хората. В това е голямото предизвикателство, което е предмет на разговора ни с художника.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Г-н Шурелов, като първо обяснение на проекта, разбрахме че тялото на вашия Човек е съставено от екрани, върху които камери ще проследяват движението на хората по улицата и ще ги прожектират на мониторите, а в същото време ще вървят и кратки записи на мисли, както и информативен поток за температурата и качеството на въздуха и други полезни неща...На какво още ще е способен вашият Човек?

- Съвсем удачно питате за способност. Това вече е постижение, тъй като в изкуството обикновено става въпрос за качества, които трудно минават границата на естетиката. Да говорим за способностите на едно художествено произведение е голям напредък - при това повече етичен, отколкото естетичен. За да стигнем до този разговор трябва да спомена някои автори, чието визионерско мислене и практики са ме вдъхновили. Например видео скулптурите на Нам Джун Пайк и телекомуникационните проекти на Кит Галоуей и Шери Робиноуиц, Робърт Адриан, Масаки Фуджиката, Карстен Николай, Knowbotic Research, Cityspeak на Джейсън Люис.

Още

Венелин Шурелов пред Impressio: Красивото не трябва да e знаме на рафинирано превъзходство

В работите на споменатите автори, общото е в усилието да се създадат форми на отзивчива "интелигентна среда", вид "течна архитектура", където модели на флуидност и видимост на информационното пространство (dataspace), предлагат ново разбиране на физиката, изкуството и обществото. Такава интелигентна среда между другото, вашите читатели веднага ще разпознаят в романа "Соларис" на Станислав Лем. Така, както цялата фиктивна планета Соларис представлява интелигентна система и организъм, който може да отразява човешките емоции и мисли, така и инсталацията "Един човек" ще позволи да се насладим на потока от данни от глобални и локални мрежи, въплътени в едно колективно електронно тяло. "Един човек" казва:

"Добре дошли в познавателният океан, предстои ни страхотно пътешествие!"

Изобщо, дигиталните изкуства, крият много възможности, които постоянно се развиват във времето, и са много любопитно предизвикателство за всеки от нас. Участието на публиката е много важно и очаквам в този своеобразен "диалог" между хората и моята инсталация, да се прояви един неподозиран характер на връзка, която самият аз съм любопитен да изследвам, когато всичко това се случи и "Един човек" стане факт. Проектът е приет, остава да бъде съгласуван с направление "Архитектура и благоустройство" на Столична община и да пристъпим към реализация.

- А защо "Един човек"?

- Защото самата фигура ще наподобява един човек, но в по-дълбок смисъл, желанието ми е да се получи диалог между равни - между инсталацията и всеки един човек да възникне спонтанно общуване.

- А какво ще бъде участието на минувачите?

- Минувачите са приканени да участват активно. Но ситуацията, която допускам че ще създаде "Един човек", ще бъде многообразна. Вероятно някой ще наблюдава и съзерцава визуалния и информационен поток, други ще го ползват като инструмент за преекспониране на някаква кауза или на самите себе си, трети ще се отнасят грубо, радикално и непристойно, а някои ще го игнорират напълно, все едно не съществува. Всяка от тези реакции е важна, всяка от тях ще направи видимо и всъщност - по-осезаемо състоянието на някаква частица от характера на нашето общество. Дали пък "Един човек" няма да започне да "ражда" новини, да се превърне в генератор на симптоматични за всички нас характеристики?!?

По отношение на самите технически възможности за участие, видео камерите например, не са онова, което просто наблюдава и заснема улицата, с преминаващите по нея хора - т.е. не бива да си представяме контролно табло на охранителни камери - идеята е съвършено различна - компютърен алгоритъм ще преработва визуалния поток по свой начин, и тъкмо в това ще бъде голямата изненада - очаквана от мен самия. Системата ще позволи зрителят да се възприеме не само като "наблюдаван" и "използван", ами като съставен елемент, чиято креативност ще бъде оценена.

Друга възможност за участие е в платформата за създаване на текстове "Един човек - едно мнение". Получените текстове ще могат да играят различна роля. Може да се получи така, че да бъдат част от визуалното съдържание, а напълно възможно е и "умно" да го допълват, или дори да се конфронтират с него. Цялата фигура ще представлява един хомогенен екран, а всъщност е композиция от множество пиксели, групирани в зони с различна функция. Диаграмата на тази функционалност ще бъде публична. Иначе, по отношение на видимостта и пространственото разположение, трябва да се каже, че "Един човек" ще има две лица - едното, ориентирано към Двореца, а другото - към градинката на Народния театър.

- А какви мисли ще изразяват текстовете?

- Може да бъдат съвет, идея, или просто някакво мнение. Самата инсталация ще прави избора си - дали това ще бъде отделна мисъл, или фрагмент, който тя намира за подходящ. Съобразно заложеното в нея, разбира се. А за да бъде заложено то, ще бъде създадена специална организация за участие на гражданите - те ще имат своя принос в онова, което ще акумулира паметта на машината. Ние ще заложим себе си в нейната интелигентност. Така че хората не само ще бъдат отразявани от "Един човек", но ще са част от съдържанието на мислещата функция на инсталацията. Бих изразил тази своя идея така:

"Един човек" е замислен не само да ни отразява, но преди всичко да ни изразява - да бъде един от нас. Аз го виждам като един гигантски рупор, който ни преекспонира в публичното пространство.

- Този Човек очевидно няма да е самотен, и няма да стърчи скучаещ над града?...

- В никакъв случай. Сигурен съм, че той ще се забавлява с нас точно толкова, колкото и минувачите с него. В същото време Той сме Ние - ние, човеците, представляваме неговото съдържание. Но, за разлика от нас, той ще бъде неуморим - ще работи денонощно.

- Предвидил ли сте музика?

-Не. Засега съм се фокусирал върху визуалните му качества и проявления, но самата информативна част може да се окаже и звукова. Програмата на арт инсталацията непрекъснато ще се обновява и дори ще се самовъзпитава. Ще заложим в нея такъв компютърен алгоритъм, че изкуственият интелект на Човека да може да "коригира" някои възникнали несъвършенства. Това са софтуерни устройства, които "мислят" умно - генерират нови ситуации, образи и посоки - често непридвидими дори за авторите на подобен тип електроника.

- Дело на български фирми ли е електрониката на Човека?

- Да.

- Ако някой ви попита: - Какъв е смисълът на това "нещо"? - Какво бихте му отговорили?

- Много е възможно да му отговоря: Никакъв, няма смисъл. Моята работа донякъде се състои в това да не давам готови отговори. Особено въпросът за смисъла не е от тези с речников отговор. Той е индивидуален и почти интимен. Смисълът на всичко, пред което се изправяме, се разкрива пред нас само ако желаем и ако сме се подготвили да го разберем. Отговорът е въпрос на усилие. Разговорът е много дълъг, но може би най-важното е това, че този електронен Човек има потенциала да служи именно за разговор, за диалог. А темите може да са най-различни, и една от тях, разбира се, е изобщо какъв е смисълът на изкуството, какво провокира то у хората?...

- Каква е най-голямата провокация за вас лично, във връзка с новия ви проект?

- Това, че "Един човек" ще бъде олицетворение на онази непредсказуемост, така характерна за живота ни, че в един момент самата инсталация би могла да ни даде уроци, каквито не сме очаквали от една машина. И понеже заложеното в нея, идва от нас самите, ще бъде много любопитно как нашето познание, мисли и емоции се преработват от една машина... Към по-креативни решения, да речем!?!

- Вашите предишни арт инсталации подсказват едно ваше любопитство към Космоса. Може ли да се приеме, че "Един човек" е по-скоро "приземяване"?

- Има нещо такова, но и "Да", и "Не". Проектът има футуристична проекция в себе си - представлява някаква смътна представа за бъдещето, и в същото време е обърнат към хората в тяхното настояще - в техния делник, в един обикновен ден от живота им. Знаете ли, идеята тръгна малко като илюстрация на обществото, или дори по-буквално казано, на самата държава: Един колос - една гигантска фигура, в която всеки човек представлява една съставна част, и в същото време държавата се оглежда в него. Тази съставна част става все по технологично ориентирана, и така както днес може да изглежда "приземена", утре може да отпътува другаде - и то не само географски, но и като флуидно-интуитивно-информационно съзнание. Така както можем да допуснем, че инсталацията "Един човек", може да тръгне на турне в Бургас, Сингапур и Великденските острови, така можем да си представим и съществуването на този Човек без материално тяло в трансгалактическо пътешествие?...

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Може ли машината да "преживее" някакво свое несъвършенство?

- Да, но разликата с хората ще бъде тази, че тя няма да прояви някакво осъдително отношение към отрицателното си качество, няма да го критикува. Ще приеме отрицанието с желанието да го поправи, без да влага излишна емоция в това - ще действа с разум. Нещо, което често липсва в човешките общества, и всъщност често ги тласка към неразумни, и често непоправими, решения.

Интервю на Еми МАРИЯНСКА

Снимки на арт инсталацията: Личен архив на Венелин Шурелов