КИНО И ИДЕОЛОГИЯ
Гениалната приятелка на Хитлер
120 години от рождението на Лени Рифенщал – може би най-противоречивата и най-революционна режисьорка в историята
Автор : / 18132 Прочита 21 Коментара
Лени Рифенщал по време на снимките на филма "Tiefland" през 1944 г. (Снимка: Getty Images)
Тя е сред най-забележителните кинотворци на ХХ век и считана за едновременно гениална и в същото време толкова и противоречива фигура в света на изкуството. Тя е авторка на два от най-емблематичните документални филми за Третия Райх и безспорно една от най-добрите майсторки на документалния жанр.
Лени Рифенщал спокойно може да бъде определена като най-успешната кино режисьорка от първата половина на ХХ век.
Къде е геният и стои ли той отвъд идеологията? Очевидно случаят с Лени Рифенщал показва обратното: геният ѝ не може да бъде отречен, но той съществува в определен контекст, който затруднява още повече пътищата, по които да я възприемаме.
Лени Рифенщал на езеро в средата на 20-те (Снимка: Getty Images)
Велика и проклета, Рифенщал е имала изключително влияние и огромна публика по време на нацисткия режим в Германия.
Лени Рифенщал е родена с името Хелене Берта Амали Рифенщал на 22 август 1902 г. в Берлин. Бивша танцьорка и актриса, тя се насочва към филмовата режисура в началото на 30-те години на ХХ век.
Първият й пълнометражен филм "Синята светлина" привлича вниманието на тогавашната изгряваща политическа звезда Адолф Хитлер.
Той е толкова заинтригуван от нея, че я кани в своя любим морски курорт на остров Рюген на Балтийско море. Там специално ѝ "поръчва" филми.
Портрет на Лени Рифенщал около 1938 г. (Снимка: Getty Images)
Бързо се превръща в любимка на Хитлер и до ден днешен е смятана за една от най-противоречивите личности в историята на киното.
Нейният най-прочут и първи филм от "поръчката", възхваляващ нацистката идеология е, "Триумф на волята" от 1935 г.
Съвместна продукция на Рифенщал и Пропагандния отдел на Националсоциалистическата германска работническа партия, филмът отразява мащабния конгрес на партията в Нюрнберг през 1934 година.
Приет е от международните филмови критици като върхово постижение в използването на кинематографията за пропагандни цели, като при това са използвани и редица иновативни специални ефекти.
(Лени Рифенщал в монтажната през 1935 г. Снимка: Getty Images)
Филмът отразява провелия се след завземане на властта от НСДАП конгрес в Нюнберг.
Една от най-силните сцени във филма е церемонията по освещаването под "знамето на кръвта" (опръскано от кръвта на мъчениците, участници в Бирения пуч) на новите членове на щурмовите отряди на SA и SS, което се държи от един ветеран - участник в Бирения пуч.
Знамето символизира и приемствеността в кръвта между новите членове и ветераните участници в Първата световна война, както и онези дали воля и енергия за изграждането и укрепването на Райха.
"Триумф на волята" е изцяло документален филм, отражение единствено на реални сцени, без предварителна хореография. Поради загубата във Втората световна война, излъчването на филма в Германия е забранено.
"Олимпия" (1938) е вторият ѝ най-известен филм, в който тя отново затвърждава технически иновативните похвати, на които е пионерка.
Филмът е документална картина на Олимпийските игри от 1936 г., които се провеждат в Берлин по време на националсоциализма.
Мощните ефекти от революционните филмови техники на Рифенщал, включително специални релси и асансьори, монтирани в пилоните със знамена със свастики на Олимпиадата, за да се даде възможност на зрителя за вертикално проследяване на кадри, правят документалистиката на Рифенщал едновременно силна и смущаваща поради контекста и посланията, които ни споделя от кадрите.
И все пак Рифенщал твърди, че филмът ѝ за олимпийските игри възхвалява човешката форма по чисто естетически и универсални причини, а не, както твърдят критиците, да поставя арийската раса в центъра на идеала за човешко съвършенство.
Филмът "Олимпия" се състои от две части: "Fest der Völker" или "Празник на народите" и Fest der Schönheit или "Празник на красотата".
Филмът до голяма степен е базиран на неокласически образи, примесени с определено модернистична и невиждана до този момент операторска работа.
"Олимпия" трябва да дава вид на "аполитично празнуване" на човешката красота и сила на духа, за които претендира олимпийската идея още от Древна Гърция.
Лени Рифенщал по време на снимки на Мон Блан, 1929 г. (Снимка: Getty Images)
И все пак, едновременно с това, филмът предава към зрителя и други послания, обслужващи режима - например възхвалява Хитлер и нацистката държава, която се позиционира като истински наследник на класическия идеал за красота и хармоничност.
С "Олимпия" Рифенщал създава филм, който постига точно това, което Третия Райх се опитва да постигне с организирането на самите олимпийски игри в Берлин: да проектира образа на една тотална, модерна и силна Германия, като същевременно символично предава силата на нацистка Германия през младите и красиви (арийски) тела.
Колкото и "Олимпия" да прославя Германия, филмът може също толкова лесно да се чете като "празнуване" на многорасова Америка. Рифенщал многократно фокусира вниманието във филма върху победата на САЩ. И поне два пъти виждаме трептящи кадри на красив и усмихнат американски медалист. Тя може и да е искала да впечатли Хитлер, но по всичко личи, че също така е хвърлила око за кариера в Холивуд.
Премиерата на филма е на 20 април 1938, точно на датата, на която Хитлер празнува своя 49-и рожден ден. Мястото е Ufa-Palast близо до Зоологическата градина в Берлин. Филмът има международно разпространение като Рифенщал участва в над 19 премиери в европейски държави, където филмът е възприет с огромен възторг. Единствено Великобритания се съпротивлявала да приеме филмът и там той среща съпротива.
Германската режисьорка и актриса Лени Рифенщал в Судан, 1965 г. (Снимка: Getty Images)
Предвиденият маркетинг за пазара в САЩ обаче среща също съпротива, основно заради близостта на Рифенщал с Хитлер.
Приет с вдъхновяващи отзиви в Ню Йорк, успехът на филма там обаче бива помрачен от Кристалната нощ в нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г., когато са разграбени и опожарени над 190 синагоги (76 от тях напълно унищожени), 815 магазина, принадлежали на евреи, а над 30 000 евреи са били арестувани и изпратени в концентрационни лагери, 40 души са убити.
Тогава организацията на "Антинацистката лига" в Ню Йорк призовава филмът да бъде спрян.
Сюзън Зонтаг пише за филма на Рифенщал, че неговите естетически качества надхвърлят категориите на обикновената пропаганда.
"Филмовият гений на Лени Рифенщал кара "съдържанието" във филма ѝ да играе чисто формална роля - дори и може би против нейните собствени намерения."
Изкуство, не политика
Лени Рифенщал винаги е отричала каквото и да е участие в политиката, заявявайки, че въпреки участието си във филми за нацисткия режим, тя никога не е била член на нацистката партия.
В допълнение, тя твърди, че е била пометена от общата гигантска вълна на ентусиазъм към Адолф Хитлер и реално не е осъзнавала какво е правил, докато не е станало твърде късно.
След края на Втората световна война Рифенщал се бори в съда и печели повече от 50 дела за клевета заради съучастие с нацистите.
Тя е опровергана в обвиненията, че е имала вина за делата на нацисткия режим, но определено се възприема като сътрудник в пропагандата и е противоречива фигура в Германия, не само тогава, но и до днес. След делата и обясненията, тя решава да напусне киното. Заради фотографията.
Животът на африканските племена и кораловите рифове
Между 1962 и 1973 г. Рифенщал заминава за Южен Судан, за да снима етническата група на племената нуба. По същия начин, по който естетизира и идеализира телата на арийските спортисти през 1936 г., тя премества фокуса си върху естетиката на африканските тела. Документирайки предимно голи африкански тела на това изчезващо племе, тя опитва да докаже, че обвиненията в нацизъм към нея нямат почва или по някакъв начин да изкупи вината си.
Рифенщал е първата бяла жена фотографка, която получава специално разрешение от суданското правителство да прави своите проучвания в отдалечените планини Нуба в Судан.
Тя наблюдава начина на живот на Нуба в продължение на години и записва всичко на филм и в снимки. За някои от снимките и филмови сцени тя разчита на суданския оператор Гадала Губара, който я придружава до планините Нуба.
Сюзън Зонтаг пише, че тези кадри и публикуваната книга-албум "Последният от Нуба" са последна стъпа в реабилитацията на Рифенщал. Според американската критичка и писателка, това е "окончателното пренаписване на миналото; или, за нейните привърженици, окончателното потвърждение, че тя винаги е била по-скоро маниачка на красотата, отколкото ужасяваща пропагандистка."
На 70-годишна възраст Рифенщал се научава да се гмурка и впоследствие снима света под водата в различни морски и океански райони.
Лени Рифенщал: "Подводни впечатления"
Тя избира да представи компилация от тези подводни документални филми по случай 100-тния си рожден ден през 2002 г. - това е първият ѝ филм, издаден от 48 години.
Холивудски флиртове с Лени Рифенщал
Американската актриса Джоди Фостър имаше дългосрочен проект, в който да режисира и да изиграе самата Рифенщал във филм за живота ѝ, но в крайна сметка той не се осъществи, а Фостър споделя в интервю пред немския "Die Zeit", че междувременно е "остаряла прекалено", за да може да играе Рифенщал.
Когато Фостър предлага да направи този филм, в началото на 2000 г., еврейската общност в Холивуд веднага отхвърля идеята ѝ. Този спор тогава отразява начинът, по който еврейските общности по света възприемат личността на Рифенщал - безспорен гений в документалистиката, но и творец, създавал своите проекти с подкрепата и благодарение на един варварски режим.
100-годипната Лени Рифенщал сама се противопоставя на проекта на Джоди Фостър и не подписва споразумение, в което трябва да заяви потвърждение, че е съгласна нейните мемоари да се използват в сцени от филма. Холивуд, както в повечето случаи, иска да добавя и допълнителни сцена, освен реално съществуващите в мемоарите ѝ.
Рифенщал усеща как във филма може да се появи като любовница на Хитлер и животът ѝ да бъде "доукрасен" и затова отказва да подпише споразумението.
Лени Рифенщал празнува своя 101-годишен рожден ден на 22 август 2003 г. край езеро в Бавария, близо до дома ѝ. Денят след този рожден ден тя се чувства ужасно зле. От известно време вече страда от рак и здравето скоростно започнало да се влошава.
Тя умира в съня си на 8 септември 2003 г.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}