На 23 февруари т.г. се навършват 125 години от рождението на един от най-добрите детски писатели в света - Ерих Кестнер (1899 - 1974). Неговите съотечественици го наричат "будното око и съвестта на епохата", и това не е случайно.

Пацифист по душа, Кестнер, заедно с други интелектуалци, подписват т.нар. Отворено писмо Urgent Call for Unity, с което интелектуалци искат да спрат разпространението на нацизма и поемането на държавното управление от Националсоциалистическата партия. След неуспеха на подписката много от съратниците на Кестнер емигрират, но той остава в Германия, съзнавайки опасността от настъпващия нацизъм.

На 10 май 1933 година, когато по инициатива на министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс на площада пред Операта в Берлин нацистите назидателно изгарят публично "нездравите" му творби, той мълчаливо наблюдава кладата. Като "политически неблагонадежден" е изключен от Съюза на писателите, на два пъти е арестуван и включен в списъците на Гестапо. Лично Хитлер забранява издаването на творбите му в Германия.

Романът му "Трима мъже в снега" (1934) излиза в Швейцария. След войната тази книга на Кестнер е екранизирана в няколко версии от различни държави.

Ерих Кестнер не само дочаква края на нацисткото безумие и на войната, но остава във времето като икона за морал, като един от "хората-съвести" в историята на Германия, на Европа и на света. Вероятно не е случайно и това, че най-големите му постижения са именно в литературата за деца - писал е за поколенията, които идват, с надеждата те да опазят морала на цивилизацията и да градят мирно бъдеще.

Ерих Кестнер е удостоен с много награди, между които - престижните "Георг Бюхнер" (1957) и "Ханс Кристиан Андерсен" (1960). Двайсет години след смъртта му, баварската Академия на изкуствата учредява награда за литература в негова чест - Наградата "Ерих Кестнер".

Ерих Кестнер е роден в Дрезден в Кралство Саксония, в семейството на майстора-седлар Емил Кестнер и домашната прислужница Ида Аугустин. Родителите му са обикновени хора, надарени с природна интелигентност и любов към децата.

Ерих Кестнер през 1961 г.

Кестнер завършва гимназия със "Златната стипендия на град Дрезден". Следва литература, история, философия и театрознание в Лайпциг. Защитава докторска дисертация. Преселва се в Берлин, където започва да сътрудничи на много вестници и списания със стихотворения, репортажи и рецензии. Става известен като много талантлив хуморист и сатирик, което всъщност ще го направи и един от най-харесваните детски писатели.

По време на Първата световна война Кестнер прекъсва обучението си в Педогагическото училище, заради мобилизацията му като артилерист. Още е съвсем момче и ужасите, жестокостта на войната, оставят траен отпечатък в съзнанието му. Те завинаги ще го превърнат във враг на военните конфликти и непоколебим пацифист.

Първата му книга излиза през 1928 година - "Сърце върху талията" и още в нея прозвучава тонът, който сам определя като "воюващ с еснафщината, милитаризма и кухия патос". Същата година е публикувано и първото му произведение за деца - "Емил и детективите" (1928), което е продадено в над 2 милиона копия в Германия и преведено на петдесет и девет езика. Големият успех на книгата предопределя продължението на историята за Емил с "Емил и тримата близнаци", което вижда бял свят през 1933 година. Тези книги са ценен вклад в жанра детска детективска литература и засилват интереса към него.

Филмовата версия по първия роман - "Емил и детективите" от 1931 година, режисирана от Герхард Лампрехт, постига невероятен успех. Самият Кестнер, обаче, не бил удовлетворен от сценария и като чутовен максималист започва да работи като сценарист за филмовото студио Babelsberg, за да придобие опитност и в тази посока.

През 1951 година получава Златна филмова лента за сценария на друга своя творба - "Двойната Лотхен".

В периода до Втората световна война една след друга излизат книгите му "Антон и Точица" (1931), "Това се случи на 35-ти май" (1931), "Хвърчащата класна стая" (1933), "Емил и тримата близнаци", (1933).

Книгата му "Фабиан. Историята на един моралист" (1932) го утвърждава като блестящ разказвач. Издава и няколко стихосбирки, между които особено впечатление прави "Лирична домашна аптечка на доктор Е. К." (1936), която го представя като автор с неподражаем поетически стил.

След Втората световна война писателят създава още книги за деца: "Двойната Лотхен" (1949), "Конференцията на животните" (1949), "Малкият мъж и Малката мис" (1967) и др. "Двойната Лотхен" е една от най-екранизираните детски книги в света - до днес над десет филма, продуцирани от различни държави.

В Мюнхен първоначално Кестнер работи като редактор в отдела за култура към в. "Neue Zeitung" и издава списание за деца и тийнейджъри - "Pinguin". В този период авторът написва множество творби в различни жанрове - есета, статии и текстове на песни с пацифистична насоченост. Определено такава е и книгата му "Конференцията на животните", издадена през 1949 година.

Кестнер става и един от основателите на литературното кабаре "Ди Шаубуде" в следвоенна Германия и започва да пише текстове на песни, които поставят основите на модерния немски градски шансон.

С многообразната си дейност писателят се превръща в една от най-важните интелектуални фигури в Германия.

Писателите Робърт Нойман и Ерих Кестнер, около 1945 г. / Снимка: Getty Images

За жалост, на по-късни години, Кестенер развива болестно пристрастяване към алкохола и това се отразява на неговата продуктивност като писател. Той никога не сключва брак, но има извънбрачен син, роден през 1957 година.

Според биографите на писателя, именно на сина си Томас посвещава книгите си "Малкият мъж" и "Малкият мъж и малката мис".

Творбите на Кестнер са вълнували поколения малки читатели.

Писателят умира на 75-годишна възраст в мюнхенската клиника Нойперлах от рак на хранопровода, на 29 юли 1974 година, и е погребан в гробището "Св. Георг" в Богенхаузен, административен район на Мюнхен.

Паметна плоча за Ерих Кестнер в Берлин

И до днес творбите му постоянно се преиздават на много езици. Та кой не е чел "Хвърчащата класна стая", или "Двойната Лотхен"?! Ерих Кестнер продължава да е сред най-обичаните детски писатели. По-малко известен е като лирик, сатирик и автор на белетристика, но остава ненадминат детски писател от световна значимост.

Скулптура на Ерих Кестнер в Дрезден

Запазени са над 350 негови статии, но голяма част от произведенията му са изгубени при пожар в апартамента му по време на Втората световна война.

Но и това което имаме до днес е достатъчно да затвърди името му на писател от световна величина.

Изображение на Ерих Кестнер върху стена на жилищна сграда в Дрезден

Ерих Кестнер е интересен не само за децата, но и за техните родители, с идеите му за възпитанието. Неговото сакрално отношение към детството е добър съвет към всички нас:

"Не позволявайте да ви унищожат детството! Погледнете повечето хора: те се освобождават от своето детство като от старата си шапка. Забравят го като телефонен номер, който вече не важи. За тях животът има вид на безкраен салам, който те постоянно изяждат, и това, което са изяли, вече не съществува".

Днес не само учениците, но и учителите трябва да си припомнят теорията му: "Не смятайте училищната катедра за трон, или амвон! Учителят седи на по-високо място не за да му се кланяте, а за да можете да се виждате един-друг по-добре. Учителят не е нито класен фелдфебел, нито пък Дядо Господ. Той не знае всичко и не може всичко да знае. И ако въпреки това си дава вид на всезнаещ, простете му го, но не го вярвайте. Признае ли обаче, че не знае всичко, тогава го обичайте!..."

Това ясно говори какво огромно значение за него са били приятелството и доверието - две качества, които се изграждат в детството. Както и чувството за обективизъм и самокритичност.

Кестнер учи родителите да участват в познавателния процес на своите деца. Той укрепва връзката между родители и деца със следния съвет: "И ето сега вие седите, подредени по височина или азбучен ред, и бързате да се приберете по домовете си. Идете си, мили деца! И ако нещо не сте разбрали, питайте родителите си. А вие, мили родители, ако нещо не сте разбрали, питайте децата си!" Така Кестнер надгражда доверието между родителите и децата като равноправни личности.

Изобщо, Кестнер е сред онези майстори на перото, заради които, дори и без да го съзнаваме, сме съхранили частици от детето в себе си дори икато възрастни и зрели хора. Той ни учи, че има простички формули за щастие, изградени върху морала, човечността и разбирателството.

В България са публикувани много от неговите романи и сборници. Имаме детски градини и училища, кръстени на името му. След учредяването на наградата "Ерих Кестнер" през 1994 година, за всеки писател по света е чест да бъде неин носител.

Еми МАРИЯНСКА