СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА
Човекът, който написа "1984" и пръв използва термина "студена война"
120 години от рождението на Джордж Оруел
Автор : / 15890 Прочита 38 Коментара
Вечеря в контролирания от държавата ресторант по време на снимките на романа на Джордж Оруел „1984“, режисиран от Майкъл Андерсън, в Elstree Studios / Снимка: Getty Images
Двете му най-известни творби - "Фермата на животните" (1945) и "1984" (1949), не се нуждаят от представяне - те са световно известни. Романът му "1984" се превърна в библия на новото време. В очите на много хора Джордж Оруел е не само писател, но и прорицател на бъдещето.
През неговата критична гледна точка то е пълен антипод на хуманизма и демокрацията. Ето защо, прочитайки романа, трябва да имаме смелостта да застанем лице в лице с действителността и да се опитаме да спрем всяка проява на лошото, за което ни предупреждава в романа си писателят.
Джордж Оруел е британски романист, есеист и журналист, роден преди 120 години. Навършиха се на 25-и юни тази година.
Писателят е един от най-значимите есеисти от 40-те години на миналия век, страстен антифашист и борец за граждански права. Испанската гражданска война го засяга дълбоко и той дори участва в нея, за да се бори срещу нацистите, а опитът му по време на Втората световна война оказва огромно отражение върху творбите му. До степен, че в литературата започва да се говори за "термина Оруел".
Оруел най-ясно определя знаците на онзи тип режими, които властват върху хората антихуманно. Техните прояви не са само злоупотреба с власт, но и психически контрол и манипулиране на езика.
Чрез пресъздаването на една дистопична обстановка в "1984" писателят ни представя един бъдещ ужасяващ свят, който можем да избегнем, или да... понесем - изборът е наш.
Всъщност, истинското име на този уникален борец за човешки права е Ерик Артър Блеър. Роден е на 25-и юни 1903-та година в Мотихари, Индия. Баща му бил британски агент в отдела за опиум на индийска държавна служба. Младият Ерик бил изпратен в Англия с майка си, когато е още съвсем малък.
След завършването си в Итън решава да се присъедини към императорската полиция в Бирма, където работи пет години. През този период здравето му се влошава. "Влошава" се и погледът му върху империалистическата политика. Страстно отхвърля войната като средство за установяване на международен порядък. Напуска Бирма и се завръща в Англия, където започва да публикува първите си произведения. За да се издържа, преподава и работи в книжарница.
После заминава при една от лелите си във Франция, с надеждата да намери там издатели, които да го утвърдят като писател. Това, обаче, не се случва и той разочарован се връща обратно в Англия.
Семейната къща на Блеър в Шиплейк, Оксфордшър
От 1933-та година започва да се подписва с името Джордж Оруел. Според някои, вдъхновен от река Оруел в английското графство Съфолк. Писането не му е достатъчно и през 1936-а година заминава за Испания, за да участва в гражданската война. Някои от приятелите му, сред които бил и Хемингуей, се опитвали да го разубедят, но Оруел бил, както се изразяват - "краен идеалист", и не ги послушал. Отива да се бие на фронта срещу фашизма, заедно с чужденци, но братя по идея.
На бойната линия бива ранен от куршум в шията. Получава и тежък пристъп на туберкулоза, който го връща обратно в Англия и там бива настанен в болница.
Портрет на Оруел от акредитационната му журналистическа карта, 1933 г.
По време на Втората световна война се присъединява към войсковите части и през малкото си свободно време си води дневници. Включва се в програма на БиБиСи, в подкрепа на съюзническите усилия на страните от Източна Азия.
Джордж Оруел умира на 21-ви януари 1950-а година от туберкулоза, а както сполучливо се изразява един критик, днешният свят "го направи да възкръсне" чрез романа си "1984". Несъмнено този роман направи точно това. "1984" е един от най-силните антиутопични романи от световната литература, наред с "Ние" на Евгений Замятин и "451 по Фаренхайт" от Рей Бредбъри.
Оруел пише романа в продължение на три години, на шотландския остров Джура, тежко болен от туберкулоза. На 4-ти декември 1948-а година изпраща финалния ръкопис на издателството, и на 8-и юни 1949-а година романът е публикуван. Оригиналното му заглавие не е с цифри - изписано е като "Nineteen Eighty-Four". Има сведения, че едно от ранните работни заглавия на романа било "Последният човек в Европа", но Оруел го променил с писмо до издателя си, като в него изразявал колебанията си, кое от заглавията да избере.
В крайна сметка това заглавие е избрано от издателя му.
Само до 1989-а година книгата е преведена на шестдесет и пет езика. През 2005-а година романът на Оруел е избран от списание "Тайм" за един от стоте най-добри романи на английски език в периода от 1923-та година до 2005-а. Класиран е на първите места и в други редакторски класации, като тази на "Modern Library" и в анкетата "The Big Read" на БиБиСи.
Както казахме, Оруел написва романа през 1948-а и някои виждат в заглавието игра с обръщане на последните две цифри, но назованата година е условно бъдеще, защото романът звучи актуално и днес.
Накратко сюжетът на "1984": Действието се развива в супердържавата Океания, която се наблюдава от Големия брат, издигнат в култ. Той е лидер на партия, която не съществува, но абсолютната й власт не позволява който и да е да повдигне този въпрос. Супердържавата е под контрола на елит на Вътрешната партия. Тя преследва свободата на мнение и всяка проява на индивидуализъм.
Нещо повече, те са квалифицирани като "мисловна престъпност", преследвана от Полицията на мисълта. В Океания се очертават три основни класи: Висшата класа на Вътрешната партия, която е 2% от населението; Средната класа на Външната партия, която е 13% от населението и Ниската класа - пролетариат - която е 85 % от населението и представлява работническата класа.
Министерството на любовта ръководи изтезанията и промиването на мозъци, Министерството на изобилието наблюдава недостига и купонната система, Министерството на мира ръководи войната и пропагандира жестокостта, а Министерството на истината се занимава с новините, забавленията, образованието и изкуствата, като ги превръща в изцяло пропагандни. Друга задача на това министерство е да подменя историята и да пропагандира тази подмяна, като я представя за истина.
Главният герой на романа Уинстън Смит работи за Министерството на истината и е представител на Външната партия. Неговата работа е да пренаписва стари статии така, че те да отговарят на партийната линия. За целта унищожава неудобни документи. Смит работи усърдно, но вътрешно мрази партията и тайно мечтае да се надигне бунт срещу господаря му - Големия брат. Нещо повече, той започва да пише бунтовни мисли в едно списание, т.е. тайно започва да упражнява "мисловна престъпност".
И ето че получава любовна бележка, в която работеща в министерството, на име Джулия, му пише че го обича. Между двамата се заформя любовна афера. В хода на действието Смит се доверява на мъж, наречен "О'Брайън", член на Вътрешната партия, за когото вярва, че сътрудничи на съпротивата, но греши. След много интересна завръзка полицията на мисълта се оказва осведомена за "престъпленията" на Уинстън Смит и Джулия, и те са арестувани. Измъчват ги в Министерството на любовта.
Там промиват мозъка на Смит и го закарват в "стая 101", в компанията на най-големите му страхове - плъховете. Така ще проверят, дали "превъзпитанието" му е завършено.
Финалът е повече от обезкуражаващ: Уинстън седи в едно кафене с безразличното изражение на човек, лишен от всякакви емоции. Вече не изпитва нищо и към Джулия.
И точно когато читателят си мисли, че това е достатъчно трагичен финал, превъзпитаният Смит се оказва човек, "спечелил войната със себе си" и обичащ... Биг брадър.
Постановка на пиесата 1984 в Плейхаус Тиътър в Уест Енд, Лондон
Такава е участта на недоволните. А когато вътре в системата има недоволни като Смит, държавният контрол и публичната манипулация успяват да направят така, че хора като него да бъдат използвани за назидание на всички, които се опитват да противодействат на диктатурата.
Гробът на Оруел в енорийския църковен двор на „Вси светии“, Сътън Кортни, Оксфордшир
Художествената хиперболизация не намалява усещането за една съвсем реално възприемана опасност от възможността държавата Океания да се "случи", когато и да е във времето. В книгата на Оруел ясно можем да доловим отделни ракурси на държавното управление в някои държави от нашето съвремие. Официалната измама, тайното наблюдение и манипулацията не са чужди на съвременната държавна политика.
Любопитно е да припомним, каква е международната обстановка в романа? - Светът е разделен на зони на влияние. Освен супердържавата Океания, има втора супер държава - тя обхваща региона на Евразия. Третата супер държава е Изтазия. Трите супердържави водят непрекъсната война помежду си...
В литературната критика съществува мнението, че Оруел пресъздава в романа виждането си за перспективата след Техеранската конференция - първата среща на съюзниците от Втората световна война Рузвелт, Чърчил и Сталин. Сред темите, които са били дискутирани на тази конференция е тази, че съюзниците се договарят да разделят победените страни на окупационни зони. Оруел визуализира в романа си последствията от това "прекрояване", след което всъщност се ражда един един всецяло победен свят, в който няма победители.
Площадът в Барселона е преименуван в чест на Оруел
Първият български превод на "1984" е направен в Лондон от Петър Увалиев, който го адаптира за радиотеатър.
Драматизацията била излъчена в 15 епизода по българската емисия на радио БиБиСи през пролетта и лятото на 1984-та година.
Оруел говори в много предавания на Би Би Си и други радиостанции, но не са известни оцелели записи
Самият Оруел считал себе си за член на "дисидентската левица", различаваща се от "официалната левица", представлявана по негово време от британската Лейбъристка партия, и според писателя - не много разичаваща се от компартията на Сталин. По мнението му, и двете използвали народните маси по един и същи начин - като залагали на идеализма им, класовата ненавист и готовността им да работят евтино за идеята.
Онова, което става ясно от писмата и статиите на Оруел по времето, когато работи над "1984", е отчаянието му от следвоенното състояние на света и лансирането на хора като героя му О"Брайън - изкусителят, предателят и унищожителят на Уинстън Смит.
Интересите на режима в държавата Океания в романа се състоят в упражняването на властта заради самата нея, чрез неуморна война с паметта, желанието и езика като прояви на мисълта. Много критици обръщат специално внимание на "новговора" в романа на Оруел - преиначаването на смисъла на думите като един "нов говор". И днес ние не си даваме сметка, че когато езикът като средство за общуване се променя, се променя и мисленето. И обратно.
Когато пише романа, Оруел несъмнено си е представял бъдещите поколения. С "1984" той ни показва един свят, който не ни пожелава, а само ни предупреждава, че той може да стане наше настояще.
В личния си живот Оруел е имал два брака - с Айлийн О'Шонеси, до смъртта й, и със Соня Браунел, за която се жени малко преди да почине. Единственият му син е осиновено дете и носи името Ричард Хорейшо Блеър - рождената фамилия на писателя.
Любопитни моменти от живота на писателя: Виждал рядко баща си. Отгледан е от майка си и сестрите си. На 5 бил пратен в манастирско училище в римокатолически женски метох на френски урсулинки. Мразел училището и не бил отличник. Години по-късно написва откровено това в автобиографичното си есе "Радостите на младостта".
Докато работи като имперски полицай в Бирма отговарял за сигурността на около 200 000 души. Когато го преместват близо до град Рангун, разглежда книжарниците и мечтае да стане писател. Чувствал се като аутсайдер и предпочитал да се усамотява, четейки. Научава бирмански и си пуска мустаци като офицерите от британските полкове, а на пръстите си прави татуировки, смятани от местните хора за фетиши за предпазване от куршум и змии.
В Лондон пък бил запленен от творчеството на Джек Лондон и за да му подражава тръгва по бедните улици, да изследва "хората от бездната". Често го виждали да се разхожда из лондонския Ист Енд. В Париж заживява в работнически квартал. Бедността, в една или друга от разрушителните си форми, се превръща в негова обсебваща тема - тя е в основата на почти всичко, което пише.
Когато през 1929-а година се разболява тежко, е откаран в безплатна болница, в която се обучавали студенти по медицина. Тогава написва есето си "Как умират бедните". Докато е в болницата, от квартирата му откраднали всичките му пари. За да се издържа, започнал да мие чинии в един хотел на ул. "Риволи".
Блеър живее на „Rue du Pot de Fer“ на левия бряг на Сена в 5-ти район на Париж
Завръщайки се в Англия става частен учител, а нощем скитал "из низините". Една Коледа прекарва в ареста за "пияно и безпорядъчно" поведение. Малко след това се сприятелява с настоятеля на енорийска църква и се включва в благотворителни дейности. Едно издателство най-сетне се съгласява да публикува неговия "Дневник на мияча на чинии", срещу аванс от 40 паунда.
На 31-ви януари 1936-а година Оруел потегля с обществен транспорт и после пеша стига до Манчестър, където се настанява в общежитие. След това прекарва цял месец в Уигън, в мръсна квартира над една шкембеджийница. Посещавал бедни в домовете им и си водел подробни бележки, как живеят. Слиза във въглищната мина Брин Хол и използва местната обществена библиотека, за да проучва данните за общественото здраве и докладите за условията на труд в мините.
Бивш склад на кея Уигън днес носи името на Оруел
Присъства и на митинги на комунистическата партия. Изследванията на Оруел за "Пътят към кея на Уигън" правят да бъде забелязан от службите и остава под тяхно наблюдение в продължение на 12 години - почти до излизането на "1984".
Най-голямото си разочарование от комунистите получил, когато в Барселона го обвинили в сътрудничество с фашистите. Преживял го драматично, докато нещата не се изяснили и комунистите сами го потърсили да се включи в интернационалните бригади.
Ранили го в гърлото, докато бил в окопа, заедно с испанските интербригадисти. Когато по време на Втората световна война го обявяват за негоден за военна служба, Оруел се записва в местните отряди. През август 1941-ва година най-накрая получил "военна работа" - в Източната служба на БиБиСи. За жалост, няма оцелели негови записи от онова време.
През май 1944-та година със съпругата му Айлийн решили да осиновят дете, когато бомба удря жилището им. Оруел изважда изпод развалините книгите си и каквото може да спаси, пренася с ръчна количка. По същото време издателството, с което имал уговорка да издаде книгата му "Фермата на животните", се отметнало.
През 1945-а година, жена му Айлийн влиза в болница за хистеректомия и умира под упойка. Оруел отсъствал и дори не знаел, че тя се е подложила на операция на евтина цена, като се надявала бързо да се оправи. Смъртта й е нов жесток удар в живота на писателя.
"Фермата за животни" най-сетне излиза на бял свят и го прави известен, но той се превръща във все по-мрачен човек. Междувременно през февруари 1946-а получава туберкулозен кръвоизлив, но прикрива болестта си. Въпреки че има бавачка за сина си, си търси жена, която да остане с детето, ако с него се случи непоправимото. Осъзнава, че е много болен.
През май същата година губи и сестра си Марджъри, която умира от бъбречно заболяване. Оруел заминава да живее на остров Джура, където се настанява в една изоставена ферма. Заема се да пише "1984".
Това са само щрихи от драматичния живот на Джордж Оруел и не е чудно, че с времето той ставал все по-затворен и "подозрителен", както го описват хората от острова.
Освен двата си забележителни романа, Джордж Оруел е автор на обемна литературна критика, белетристика, поезия и публицистика. Забележителни са публицистичните му произведения "Пътят към кея на Уигън" (1937), за работническата класа в североизточна Англия и "Почит към Каталония" - с личните му впечатления от испанската гражданска война (1936 - 1939). В есетата си изразява позиция по разнообразни теми от политиката, културата и литературата.
Творчеството на Оруел остава влиятелно и до днес, като изключително точно описание на тоталитарните и авторитарни социални практики в управлението на държавата.
А знаете ли, че в своето есе "You and the Atom Bomb", публикувано в "Трибюн" на 19-и октомври 1945-а година, Оруел пръв използва термина "студена война", за да опише напрежението между страните от Западния свят и Източния блок след Втората световна война?
През 2017-а година, пред новата сграда на БиБиСи в Лондон поставят статуя на Оруел, а на стената изписват негов цитат: "Aко свободата изобщо означава нещо, то това е правото да можеш да кажеш на хората онова, което те не искат да чуят. "
Джордж Оруел - мисли
Всички животни са равни. Но някои са по-равни от другите.
Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.
Ако спазваш малките правила, можеш да нарушаваш големите.
Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото.
Най-бързият начин да спреш войната е да я загубиш.
Псевдонимът Джордж Оруел е вдъхновен от река Оруел в английското графство Съфолк
Власт е да разкъсаш човешките умове на парчета и да ги сглобиш в нови форми по твой избор.
Нуждаете се от образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице - това е вечно.
Той беше огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото просто не Го харесва.
Целта на репресията е репресия. Целта на мъчението е мъчение. Целта на властта е власт.
Най-хубавите книги ти казват това, което ти самият вече знаеш.
Всеки писател, който застава под партийните знамена, рано или късно се оказва пред избор - или да се подчини, или да млъкне.
Във времената на повсеместна лъжа, да казваш истината е екстремизъм.
Нямаш нищо свое освен няколко кубически сантиметра в черепа.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Fchovekat-koyto-napisa-1984-i-prav-izpolzva-termina-studena-voyna&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2023%2F06%2F29%2F2580667%2F768x432.jpg%3F_%3D1688058339&description=Човекът, който написа "1984" и пръв използва термина "студена война"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}