Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Спартакус и драг културата: Утопията на свободата

90-ТЕ НА ФОКУС

Спартакус и драг културата: Утопията на свободата

Истории на преобличането от 90-те и шеметният взрив на драг културата в България: три разговора с драг кралицата Ясен Згуровски/ Жулиета Интергалактика, художничката Боряна Росса и философа Станимир Панайотов

Жулиета Интергалактика заедно с Насо Русков от Babyface Clan - двамата правят култовите We like Kitsch партита. (Снимка: Лубри)

Как се архивира пулсът на 90-те през търсенето на абсолютната свобода и нови възможности за изразяване?

Проектът на София Куиър Форум разказва точно тези истории - на хаос, отприщване на енергии, търсене на идентичности и на връзките между изкуството, художественото, политиката, рейв музиката и драг сцената.

Типична за унисекс и техно естетиката на 90-те, драг културата е широко разпространена като комерсиално направление в модата и музиката, и определя профила на новото и младежкото от тези години в световен мащаб.

До 2 февруари в галерия "Структура" може да разгледате изложбата, а целият проект продължава до края на май 2021 г.

Кураторите на Sofia Queer Forum тази година са художничката, кураторка и доцентка в катедрата по Трансмедия във факултета за Визуални и пърформанс изкуства в Сиракузкия университет, Ню Йорк - Боряна Росса и художникът и драг кралица на 90-те Ясен Згуровски, известен и с идентичността на драг кралицата и дива на нощните софийски партита - Жулиета Интергалактика.

Предлагме Ви три разговора с всеки един замесен в проекта - за историите от Спартакус, хаоса на 90-те, рейв партитата и преобличането като търсене на себе си:

Жулиета Интергалактика (Снимка: Гео Калев)

Още

Хипнотични снимки на компактдискове от 90-те

Хипнотични снимки на компактдискове от 90-те

Първият разговор е с Ясен Згуровски, художник, работещ в областта на илюстрацията, плаката и живописта. Илюстрирал е редица издания на FAME Cards, списанията Едно, Егоист, Инсайт, Капитал, София Ехо, клубни флаери, комикси, плакати за инициативи на Finе acts и Плакат Комбинат. 

Жулиета Интергалактика е измислен персонаж, създаден от художника Ясен Згуровски. Звездата й изгрява през 1996 г. с образа на Мис Жулиета в култoвия клуб "Спартакус". От 2005 е диджей и персонаж от нощния живот на София.

Жулиета Интергалактика (Снимка: Лубри)

- Кога започна да се преобличаш?
Още в ученическите години с приятелите ми имахме традиция на домашни партита да изнасяме "програма". Имитирахме естрадни и поп диви. Импровизирахме с дрехи, слагахме черен молив и червило, и влизахме в образите на Едит Пиаф, Лили Иванова, Лайза Минели, Ани Ленъкс..., и се заливахме от смях.

Жулиета Интергалактика (Снимка: Лубри)

- Как създаде Жулиета Интергалактика?
Когато ме изкуши диджейския пулт, поисках да добавя към музикалната селекция още един вид преживяване за публиката.Така се появи персонажа Жулиета Интергалактика. Жулиета е добавената стойност за вечерите в които пускам музика, карнавален елемент, който изненадва и създава настроение.

На мен ми помага да се отпусна, да изляза от собствената си кожа и да експерементирам с различни роли. Всеки път ме забавлява.

Жулиета Интергалактика (Снимка: Личен архив)

Още

Крис Къфаро - фотографът, който засне последните рок революционери през 90-те

Крис Къфаро - фотографът, който засне последните рок революционери през 90-те

- Какво място беше "Спартакус" за теб?
Място на което си свободен да бъдеш себе си и притегателен център за всякакъв вид субкултури. Утвърдени или току що изгряли звезди от всички направления заедно с прохождащите бъдещи артисти, всички се събираха там. Звучи като в утопия, но наистина беше така.Тогава се подвизавах като Мис Жулиета, част от шоуто на Спартакус.

Танцувах и изнасях буфосинхронада, в един период станах фейс контрол. Беше неизменна част от ежедневието ми от самото му откриване в продължение на 5 години.

Жулиета Интергалактика (Снимка: Даниела Йорданова)

- Kакви моменти от историята на това пространство, повлякло след себе си цяла култура, повлияла 90-те, можем да видим на изложбата? Кои драг кралици? Какви моменти, истории около тях?
В работата на Боряна Росса "Спекулативно коренище на преобличането" сред всичките ни драг кралици са увековечени и имената на тези от Спартакус. Медея, Ла Коста, Мис Бони, Сесил, Ребека, Жулиета, Урсула, Персефона, Графиня Дьо Шарни.

Жулиета Интергалактика (Снимка: Робърт Кройцингер)

Във видео интервютата, трейлъра към които е на екрана в галерия Структура, гримьорът Борислав Соколов и коафьорът Борислав Сапунджиев разказват за персонажите си Мис Бони и Урсула, и какъв беше живота на кралиците в 90-те.

Дизайнерът Мариела Гемишева и изкуствоведът Борис Костадинов споделят впечатления от клуба. Имаме работи на артисти, които също са от честите му посетители, Войн Де Войн, Иво Димчев, Михаил Вучков. А работата на Калин Серапионов от 96-та "Търсената категория" е провокирана от новооткрития тогава Спартакус. Аз съм показал фотоархив от периода ми на Мис Жулиета в който също има запечатани кадри от това култуво място.

Жуелита Интергалактика с други драг кралици на 90-те (Снимка: Личен архив)

Още

Искате ли да "проникнете" във видеоигрите от 90-те?

Искате ли да "проникнете" във видеоигрите от 90-те?

- Ти си художник и артист. По какъв начин ти повлия тази култура, както и на твои познати и съмишленици от това поколение?
Възможността да участвам в зараждането на клубната и на драг сцената, проследявайки прогреса им до сега, помогна за натрупване на образи, комбинации и цветове във визуалната ми култура. Логично, пътят ми на художник започна с дизайн и илюстрации за парти флаери , а любимо ми нещо след рисуването е музиката и организацията на нощни тържества.

На всички от това поколение ни се даде едно различно и ново вдъхновение в развитието на талантите ни.

Жулиета Интергалактика (Снимка: Гео Калев)

Станимир Панайотов, доктор по джендър изследвания (ЦЕУ, Будапеща) и директор на София Куиър Форум. С него говорим за:

Станимир Панайотов (Снимка: Личен архив)

- Каква беше отправната точка за тазгодишното издание на Sofia Queer forum, защо решихте да разкажете историята на преобличането?
Идеята дойде съвместно от мен и съорганизаторката ми Боряна Росса, и се вписа добре в текущата пандемична ситуация, тъй като беше ясно, че няма да можем да осъществим форума така, както други години. В същото време аз лично обичам архивната работа и за мен е приятно занимание да помагам в създаването на архива.

Историята на преобличането трябва да бъде разказана на първо време защото трябва да бъде обяснена именно като история. В този случай за да бъдат тези практики "история", те трябва да бъдат показани. Има нещо общо с театъра, където нещата се доказват, като се показват.

Жулиета Интергалактика (Снимка: Лубри)

Самото преобличане е и нещо, което има художествена стойност - това е много важно според мен за самите драг кралици и крале, защото техните занимания се свеждат често до някаква притурка на нощния живот, а всъщност са много повече.

Използването на пародията и иронията от страна на драг кралиците например е чисто естетическа практика. Освен това историзирането на преобличането има и овластяваща функция за практикуващите го - надяваме се че драг кралиците и кралете в България ще се чувстват по-смели и дръзки за в бъдеще чрез този архивен проект, и че миналото ще има значение за днешната драг култура, която всъщност у нас се развива доста добре в момента.

Драг кралици на рейв парти в клуб Спартакус (Снимка: Личен архив)

Още

 Мариус Куркински: Усетих театъра като начало на едно излитане и скок от този задушаващ бит

Мариус Куркински: Усетих театъра като начало на едно излитане и скок от този задушаващ бит

- Какво включва проекта и изложбата, която е в момента в галерия "Структура"?
Целият проект е съставен от три основни части: на първо място самият архив, който е онлайн, на адрес dragbg.sofiaqueerforum.org, изложба в галерия "Структура", която беше открита на 5 януари 2021 г и приключва на 2 февруари, и серия от две-три дискусии, които ще се проведат от март до май месец.

Изложбата в галерията включва работи на Ясен Згуровски, Калин Серапионов, Лубри, Иво Димчев, Кристиян Чалъков, Боряна Росса, Войн де Войн, Михаил Вучков, Даниела Костова; прожекция на два кратки трейлъра, представящи проекта с фрагменти от интервюта с драг кралици и крале, както и с художествени дейци, за които преобличането е влияние в творчеството им; една специално създадена на базата на интервютата работа на Росса, която представлява "коренището на преобличането", или как изглежда мрежата от дейци в тези практики; както и архивни фотографии от архива на Жулиета Интергалактика, които също са налични и в онлайн архива.

Самият архив е разделен на отделни части, в които има видеа, фотографии, но структурата ми ще се развива - ще има текстове, архивни медийни материали и т.н.

Жулиета Интергалактика в клуб Спартакус (Снимка: Личен архив)

С този проект имате ли за цел да създадете нови рефлексии към начина, по който се гледа на 90-те години? Какви?
Със сигурност, защото 90-те са времето когато драг културата се ражда у нас реално. Нова рефлекция обаче означава просто да регистрираме нещо, което тогава е било ново, а сега е история. Казвам това донякъде със съжаление, но не от носталгия, и не защото историята никога не се повтаря, а защото не съм убеден до каква степен днешните по-млади поколения артисти и драг артисти разбират степента на свобода и хаос, присъщ на 90-те.

Този проект действително събира една част от хаоса на 90-те, но за мен е много важно да се разбере, че става дума за творчески хаос, а не за някаква структурирана свобода на изразяване през 90-те. До голяма степен свободата на 90-те беше продукт на бездушие и безразличие, така че не искам да славославим излишно този период.

Жулиета Интергалактика в клуб Спартакус (Снимка: Личен архив)

Още

Джоан К. Роулинг разгневи транссексуалните с герой травестит в новия си роман

Джоан К. Роулинг разгневи транссексуалните с герой травестит в новия си роман

Какво е за теб "Спартакус"?
Нямам твърде обективно отношение към феномена Спартакус освен да кажа, че беше феномен. Имаше разлика между Спартакус в края на 90те и след 2000 г., а за мен е познат след втория период, но мога да направя сравнението, тъй като съм идвал и като юноша. Спартакус беше място, където можеш да слушаш Голди на живо, да бъдеш себе си в собствената си кожа и сексуалност, да се слееш с индивидуалностите и егоизма на всички останали.

Боряна Росса (доктор на философските науки) е художничка и кураторка, която живее и работи между София и Ню Йорк. Произведенията й са в областта на пърформанса, филмa, фотографията, електронните изкуства и биологията. Доцентка в катедрата по Трансмедия във факултета за Визуални и пърформанс изкуства в Сиракузкия университет, Ню Йорк.

През 2004 г. заедно с художника и режисьора Олег Мавроматти основава групата УЛТРАФУТУРО. Групата се занимава с приложението и ефекта, който произвеждат в обществото новите технологии и научните открития:

Боряна Росса, "Перверзни зеленчуци 1" 2013, серия от десет фотографии (Снимка: Лаура Хейман)

Още

Проф. Миглена Николчина: Феминизмът не е постигнал целите си

Проф. Миглена Николчина: Феминизмът не е постигнал целите си

- Боряна, кое е особеното в културата на преобличането и локалното ѝ проявление в България през 90-те?
90-те бяха време на хаос, но може би точно затова бяха и време, в което можеш да си наистина свободен - да отречеш всичко, да пропагандираш всичко. Мисля че затова и достъпът до клубове, в които се развиваше драг културата беше толкова отворен, а не фокусиран само върху куиър общността.

Там можеха да бъдат видяни всякакви хора, единственото условие беше да изглеждат клубно. Преобличането в неговия драг вариант предполага смяна не само на визията, но и на мисленето - усвояване на поведенчески норми, които не са ти присъщи и които могат да ти дадат възможност да бъдеш неща, които желаеш.

Също според мен специфично беше това, че драг културата и въобще клубната и техно-музикалната култура от това време повлияха много на младите художници, на темите и естетиката на техните произведения. Унисекс естетиката например, навлизайки в изкуството до някъде чрез модата веднага зададе теми, с които предишното поколение художници не беше работило.

Боряна Росса, "Перверзни зеленчуци 2 - Сиракуза" 2014, серия от петнадесет фотографии (Снимка: Бен Джаксън)

- Темата за преобличането съществува в българския фолклор. Можеш ли да разкажеш повече за тези традиции, които явно остават непознати, за да може днес консервативните хора да се "плашат" от културата на преобличането и игра с пола?
Всички тези традиции са познати, но не са разглеждани в контекста, в който ние ги разглеждаме в този проект. Да се преоблечеш в същество с друг пол или с хибриден пол изобщо не е ново и няма как да дойде "от запада" (както често се говори). Винаги го е имало навсякъде, а западната култура се базира на по-ранни и по-източно южни култури. Културни взаимоотношения има постоянно във всички посоки и на север и на юг и на изток и на запад. Като се говори за театър например, се говори за корените му в мистериите и ритуалите независимо от тяхното географско положение.

Боряна Росса, "Перверзни зеленчуци 2 - Сиракуза" 2014, серия от петнадесет фотографии (Снимка: Бен Джаксън)

В България има много ритуали с преобличане, и представленията на пола са често срещани и са съпроводени с всеобщи веселия, някои от които имат сексуален характер. Бабин ден например или кукерските празници, по време на които имаме мъже, които се преобличат като жени, в края на "мръсните дни" по време на обичая "совойницата" жени се преобличат като мъже.

По време на празника Прошка също има карнавал, а моята баба Фросина ми е разказвала, че точно тогава се обличала като мъж и ходела да плаши "младите булки". Защо - не съм я питала, но когато беше в лошо настроение винаги я разпитвах за белите, които е правила и така я измъквах от тежки мисли.

Жулиета Интергалактика и Войн де Войн (Снимка: Лубри)

Съвременната клубна драг култура в България вероятно в голямата си част не черпи вдъхновение директно от тези обичаи, но самото желание да се преоблечеш явно не е нищо ново и не може да бъде ново. В случаи, в които обществото е налагало твърди стандарти на половите роли и поведение, точно тези карнавали явно са били отдушници и възможност да направиш това, за което си се спирал по друго време.

Жулиета Интергалактика (Снимка: Личен архив)

Още

Американската етнографка Кристен Годси: За социализма, женските движения и секса

Американската етнографка Кристен Годси: За социализма, женските движения и секса

- Освен като проявление на рейв културата, тези явления се случват и в особен политически момент в България. Това какъв фактор е?
- 90-те бяха време на ценностен вакуум, в който са разрушени до основи различните системи в обществото, а други не се бяха установили. Социалистическите идеи все още не бяха така стигматизирани, както постепенно започнаха да бъдат някъде към края на 90-те.

Разнообразните възможности за преосмисляне на това кои сме ние и как ще съществуваме като общество се появяваха и практикуваха в различна степен. Накрая, вече към края на 2000 се бетонираха само някои от тях - влязохме в стадий на безсъмнено установил се капитализъм.

Жулиета Интергалактика (Снимка: Лубри)

Но освен тази драматична смяна на социализма с капитализъм, което е първото от трите основни изменения, които засягат нашия разговор и които бих искала да спомена, произтичаше смяна и на други основни концепции, както концепцията за равенството на половете. Това е втората смяна или по-скоро процес.

Очевиден е регресът на положението на жените от 80-те насам. В същото време 90-те в световен мащаб са времето, в което правата на куиър хората станаха насъщен въпрос за цели общества и този въпрос естествено започна да присъства в по-голяма степен в нашата култура и политика и особено в поп-културата.

Жулиета Интергалактика (Снимка: Робърт Кройцингер)

Според мен е важно да се отбележи, че задълбочено изследване на куиър културата в България по време на социализма предстои. Такова изследване ще ни даде по-ясна представа за това какво се е случило през 90-те в областта на правата на куиър хората, като процес, а не като нещо "кацнало" от някъде заедно с политическите изменения, както често чуваме.

Но за целта това изследване на социалистическото време, а и на времето преди това, трябва да бъде органично произлязло и проведено от наши изследователи и да не бъде само изследване на законите и медицинските практики, но да бъде и културно изследване, да бъде тема на художествени проекти, като нашия.

Жулиета Интергалактика (Снимка: Михаил Новаков)

Не трябва да се забравя, че декриминализиране на хомосексуалността в България се случва през 1968 година, което е много по-рано от много щати в САЩ - Ню Йорк например декриминализира хомосексуалността през 1980 година, а Тексас и Флорида например, чак през 2003 година. Тези факти не са познати на широката общественост, поне според мен.

Още

Режисьорът Деян Барарев за "стискането" срещу "хвърлянето" в лицето

Режисьорът Деян Барарев за "стискането" срещу "хвърлянето" в лицето

Още

Странни фотографии от Викторианската епоха - мъже в женски дрехи и общи снимки с...мъртъвци

Странни фотографии от Викторианската епоха - мъже в женски дрехи и общи снимки с...мъртъвци

Още

Рипайте, кукери, да пукне пролет!

Рипайте, кукери, да пукне пролет!

Още

Пъстроцветни кукери повеждат шествието  за десетия юбилеен София Прайд

Пъстроцветни кукери повеждат шествието за десетия юбилеен София Прайд

Още

Хю Грант се завръща в гей-политически скандал от 60-те

Хю Грант се завръща в гей-политически скандал от 60-те

Още

Явор Веселинов: Има шанс да променим живота си, като казваме истината!

Явор Веселинов: Има шанс да променим живота си, като казваме истината!

 

 

 

 

Коментирай 74

Календар

Препоръчваме ви

Спенс: Какво като няма ДС, да не би да не сме всички агенти на системата?

Новият рап стана новата чалга, "задухаха комерсиалните вятъри, не мога да се размина от рапери" споделя рапърът

Ива и Елена Тодорови в страната на една "красива лудост"

Двете сестри - накратко IVA, ни пренасят в различните измерения на едно музикално пътешествие с прелюбопитния им дебютен албум "Beautiful Madness"

Касиел Ноа Ашер: Колкото въздухът не стига, толкова се съвкупляваш с вълшебството

"Коко Азарян - моят професор - винаги ни е казвал, че на репетиция идваш като за любовна среща" споделя актрисата

За българското кино, думите и хората

Интервю с Йордан Георгиев и Таня Димова - авторите на подкаста "Кино с думи"

Младият руски пианист Сергей Редкин: Вдъхновението идва само, когато то реши

"Дори цялата тази история със социалната изолация да продължи още дълго време, бих искал душите ни да не отиват в самоизолация", споделя музикантът

Документалистът Николай Василев: Имаме нужда от сакрална революция

"В моите филми се опитвам да търся и утвърждавам нещо повече от вяра, търся знание за духовното. Интересни са ми хора, които не са победени от баналното или от традициите, които са конфекция за улеснение на непробудените", споделя режисьорът