90-ТЕ НА ФОКУС
Спартакус и драг културата: Утопията на свободата
Истории на преобличането от 90-те и шеметният взрив на драг културата в България: три разговора с драг кралицата Ясен Згуровски/ Жулиета Интергалактика, художничката Боряна Росса и философа Станимир Панайотов
Автор : / 11573 Прочита 74 Коментара
Жулиета Интергалактика заедно с Насо Русков от Babyface Clan - двамата правят култовите We like Kitsch партита. (Снимка: Лубри)
Как се архивира пулсът на 90-те през търсенето на абсолютната свобода и нови възможности за изразяване?
Проектът на София Куиър Форум разказва точно тези истории - на хаос, отприщване на енергии, търсене на идентичности и на връзките между изкуството, художественото, политиката, рейв музиката и драг сцената.
Типична за унисекс и техно естетиката на 90-те, драг културата е широко разпространена като комерсиално направление в модата и музиката, и определя профила на новото и младежкото от тези години в световен мащаб.
До 2 февруари в галерия "Структура" може да разгледате изложбата, а целият проект продължава до края на май 2021 г.
Кураторите на Sofia Queer Forum тази година са художничката, кураторка и доцентка в катедрата по Трансмедия във факултета за Визуални и пърформанс изкуства в Сиракузкия университет, Ню Йорк - Боряна Росса и художникът и драг кралица на 90-те Ясен Згуровски, известен и с идентичността на драг кралицата и дива на нощните софийски партита - Жулиета Интергалактика.
Предлагме Ви три разговора с всеки един замесен в проекта - за историите от Спартакус, хаоса на 90-те, рейв партитата и преобличането като търсене на себе си:
Жулиета Интергалактика (Снимка: Гео Калев)
Първият разговор е с Ясен Згуровски, художник, работещ в областта на илюстрацията, плаката и живописта. Илюстрирал е редица издания на FAME Cards, списанията Едно, Егоист, Инсайт, Капитал, София Ехо, клубни флаери, комикси, плакати за инициативи на Finе acts и Плакат Комбинат.
Жулиета Интергалактика е измислен персонаж, създаден от художника Ясен Згуровски. Звездата й изгрява през 1996 г. с образа на Мис Жулиета в култoвия клуб "Спартакус". От 2005 е диджей и персонаж от нощния живот на София.
Жулиета Интергалактика (Снимка: Лубри)
- Кога започна да се преобличаш?
- Още в ученическите години с приятелите ми имахме традиция на домашни партита да изнасяме "програма". Имитирахме естрадни и поп диви. Импровизирахме с дрехи, слагахме черен молив и червило, и влизахме в образите на Едит Пиаф, Лили Иванова, Лайза Минели, Ани Ленъкс..., и се заливахме от смях.
Жулиета Интергалактика (Снимка: Лубри)
- Как създаде Жулиета Интергалактика?
- Когато ме изкуши диджейския пулт, поисках да добавя към музикалната селекция още един вид преживяване за публиката.Така се появи персонажа Жулиета Интергалактика. Жулиета е добавената стойност за вечерите в които пускам музика, карнавален елемент, който изненадва и създава настроение.
На мен ми помага да се отпусна, да изляза от собствената си кожа и да експерементирам с различни роли. Всеки път ме забавлява.
Жулиета Интергалактика (Снимка: Личен архив)
- Какво място беше "Спартакус" за теб?
- Място на което си свободен да бъдеш себе си и притегателен център за всякакъв вид субкултури. Утвърдени или току що изгряли звезди от всички направления заедно с прохождащите бъдещи артисти, всички се събираха там. Звучи като в утопия, но наистина беше така.Тогава се подвизавах като Мис Жулиета, част от шоуто на Спартакус.
Танцувах и изнасях буфосинхронада, в един период станах фейс контрол. Беше неизменна част от ежедневието ми от самото му откриване в продължение на 5 години.
Жулиета Интергалактика (Снимка: Даниела Йорданова)
- Kакви моменти от историята на това пространство, повлякло след себе си цяла култура, повлияла 90-те, можем да видим на изложбата? Кои драг кралици? Какви моменти, истории около тях?
- В работата на Боряна Росса "Спекулативно коренище на преобличането" сред всичките ни драг кралици са увековечени и имената на тези от Спартакус. Медея, Ла Коста, Мис Бони, Сесил, Ребека, Жулиета, Урсула, Персефона, Графиня Дьо Шарни.
Жулиета Интергалактика (Снимка: Робърт Кройцингер)
Във видео интервютата, трейлъра към които е на екрана в галерия Структура, гримьорът Борислав Соколов и коафьорът Борислав Сапунджиев разказват за персонажите си Мис Бони и Урсула, и какъв беше живота на кралиците в 90-те.
Дизайнерът Мариела Гемишева и изкуствоведът Борис Костадинов споделят впечатления от клуба. Имаме работи на артисти, които също са от честите му посетители, Войн Де Войн, Иво Димчев, Михаил Вучков. А работата на Калин Серапионов от 96-та "Търсената категория" е провокирана от новооткрития тогава Спартакус. Аз съм показал фотоархив от периода ми на Мис Жулиета в който също има запечатани кадри от това култуво място.
Жуелита Интергалактика с други драг кралици на 90-те (Снимка: Личен архив)
- Ти си художник и артист. По какъв начин ти повлия тази култура, както и на твои познати и съмишленици от това поколение?
- Възможността да участвам в зараждането на клубната и на драг сцената, проследявайки прогреса им до сега, помогна за натрупване на образи, комбинации и цветове във визуалната ми култура. Логично, пътят ми на художник започна с дизайн и илюстрации за парти флаери , а любимо ми нещо след рисуването е музиката и организацията на нощни тържества.
На всички от това поколение ни се даде едно различно и ново вдъхновение в развитието на талантите ни.
Жулиета Интергалактика (Снимка: Гео Калев)
Станимир Панайотов, доктор по джендър изследвания (ЦЕУ, Будапеща) и директор на София Куиър Форум. С него говорим за:
Станимир Панайотов (Снимка: Личен архив)
- Каква беше отправната точка за тазгодишното издание на Sofia Queer forum, защо решихте да разкажете историята на преобличането?
- Идеята дойде съвместно от мен и съорганизаторката ми Боряна Росса, и се вписа добре в текущата пандемична ситуация, тъй като беше ясно, че няма да можем да осъществим форума така, както други години. В същото време аз лично обичам архивната работа и за мен е приятно занимание да помагам в създаването на архива.
Историята на преобличането трябва да бъде разказана на първо време защото трябва да бъде обяснена именно като история. В този случай за да бъдат тези практики "история", те трябва да бъдат показани. Има нещо общо с театъра, където нещата се доказват, като се показват.
Жулиета Интергалактика (Снимка: Лубри)
Самото преобличане е и нещо, което има художествена стойност - това е много важно според мен за самите драг кралици и крале, защото техните занимания се свеждат често до някаква притурка на нощния живот, а всъщност са много повече.
Използването на пародията и иронията от страна на драг кралиците например е чисто естетическа практика. Освен това историзирането на преобличането има и овластяваща функция за практикуващите го - надяваме се че драг кралиците и кралете в България ще се чувстват по-смели и дръзки за в бъдеще чрез този архивен проект, и че миналото ще има значение за днешната драг култура, която всъщност у нас се развива доста добре в момента.
Драг кралици на рейв парти в клуб Спартакус (Снимка: Личен архив)
- Какво включва проекта и изложбата, която е в момента в галерия "Структура"?
- Целият проект е съставен от три основни части: на първо място самият архив, който е онлайн, на адрес dragbg.sofiaqueerforum.org, изложба в галерия "Структура", която беше открита на 5 януари 2021 г и приключва на 2 февруари, и серия от две-три дискусии, които ще се проведат от март до май месец.
Изложбата в галерията включва работи на Ясен Згуровски, Калин Серапионов, Лубри, Иво Димчев, Кристиян Чалъков, Боряна Росса, Войн де Войн, Михаил Вучков, Даниела Костова; прожекция на два кратки трейлъра, представящи проекта с фрагменти от интервюта с драг кралици и крале, както и с художествени дейци, за които преобличането е влияние в творчеството им; една специално създадена на базата на интервютата работа на Росса, която представлява "коренището на преобличането", или как изглежда мрежата от дейци в тези практики; както и архивни фотографии от архива на Жулиета Интергалактика, които също са налични и в онлайн архива.
Самият архив е разделен на отделни части, в които има видеа, фотографии, но структурата ми ще се развива - ще има текстове, архивни медийни материали и т.н.
Жулиета Интергалактика в клуб Спартакус (Снимка: Личен архив)
- С този проект имате ли за цел да създадете нови рефлексии към начина, по който се гледа на 90-те години? Какви?
- Със сигурност, защото 90-те са времето когато драг културата се ражда у нас реално. Нова рефлекция обаче означава просто да регистрираме нещо, което тогава е било ново, а сега е история. Казвам това донякъде със съжаление, но не от носталгия, и не защото историята никога не се повтаря, а защото не съм убеден до каква степен днешните по-млади поколения артисти и драг артисти разбират степента на свобода и хаос, присъщ на 90-те.
Този проект действително събира една част от хаоса на 90-те, но за мен е много важно да се разбере, че става дума за творчески хаос, а не за някаква структурирана свобода на изразяване през 90-те. До голяма степен свободата на 90-те беше продукт на бездушие и безразличие, така че не искам да славославим излишно този период.
Жулиета Интергалактика в клуб Спартакус (Снимка: Личен архив)
- Какво е за теб "Спартакус"?
- Нямам твърде обективно отношение към феномена Спартакус освен да кажа, че беше феномен. Имаше разлика между Спартакус в края на 90те и след 2000 г., а за мен е познат след втория период, но мога да направя сравнението, тъй като съм идвал и като юноша. Спартакус беше място, където можеш да слушаш Голди на живо, да бъдеш себе си в собствената си кожа и сексуалност, да се слееш с индивидуалностите и егоизма на всички останали.
Боряна Росса (доктор на философските науки) е художничка и кураторка, която живее и работи между София и Ню Йорк. Произведенията й са в областта на пърформанса, филмa, фотографията, електронните изкуства и биологията. Доцентка в катедрата по Трансмедия във факултета за Визуални и пърформанс изкуства в Сиракузкия университет, Ню Йорк.
През 2004 г. заедно с художника и режисьора Олег Мавроматти основава групата УЛТРАФУТУРО. Групата се занимава с приложението и ефекта, който произвеждат в обществото новите технологии и научните открития:
Боряна Росса, "Перверзни зеленчуци 1" 2013, серия от десет фотографии (Снимка: Лаура Хейман)
- Боряна, кое е особеното в културата на преобличането и локалното ѝ проявление в България през 90-те?
- 90-те бяха време на хаос, но може би точно затова бяха и време, в което можеш да си наистина свободен - да отречеш всичко, да пропагандираш всичко. Мисля че затова и достъпът до клубове, в които се развиваше драг културата беше толкова отворен, а не фокусиран само върху куиър общността.
Там можеха да бъдат видяни всякакви хора, единственото условие беше да изглеждат клубно. Преобличането в неговия драг вариант предполага смяна не само на визията, но и на мисленето - усвояване на поведенчески норми, които не са ти присъщи и които могат да ти дадат възможност да бъдеш неща, които желаеш.
Също според мен специфично беше това, че драг културата и въобще клубната и техно-музикалната култура от това време повлияха много на младите художници, на темите и естетиката на техните произведения. Унисекс естетиката например, навлизайки в изкуството до някъде чрез модата веднага зададе теми, с които предишното поколение художници не беше работило.
- Темата за преобличането съществува в българския фолклор. Можеш ли да разкажеш повече за тези традиции, които явно остават непознати, за да може днес консервативните хора да се "плашат" от културата на преобличането и игра с пола?
- Всички тези традиции са познати, но не са разглеждани в контекста, в който ние ги разглеждаме в този проект. Да се преоблечеш в същество с друг пол или с хибриден пол изобщо не е ново и няма как да дойде "от запада" (както често се говори). Винаги го е имало навсякъде, а западната култура се базира на по-ранни и по-източно южни култури. Културни взаимоотношения има постоянно във всички посоки и на север и на юг и на изток и на запад. Като се говори за театър например, се говори за корените му в мистериите и ритуалите независимо от тяхното географско положение.
В България има много ритуали с преобличане, и представленията на пола са често срещани и са съпроводени с всеобщи веселия, някои от които имат сексуален характер. Бабин ден например или кукерските празници, по време на които имаме мъже, които се преобличат като жени, в края на "мръсните дни" по време на обичая "совойницата" жени се преобличат като мъже.
По време на празника Прошка също има карнавал, а моята баба Фросина ми е разказвала, че точно тогава се обличала като мъж и ходела да плаши "младите булки". Защо - не съм я питала, но когато беше в лошо настроение винаги я разпитвах за белите, които е правила и така я измъквах от тежки мисли.
Жулиета Интергалактика и Войн де Войн (Снимка: Лубри)
Съвременната клубна драг култура в България вероятно в голямата си част не черпи вдъхновение директно от тези обичаи, но самото желание да се преоблечеш явно не е нищо ново и не може да бъде ново. В случаи, в които обществото е налагало твърди стандарти на половите роли и поведение, точно тези карнавали явно са били отдушници и възможност да направиш това, за което си се спирал по друго време.
Жулиета Интергалактика (Снимка: Личен архив)
- Освен като проявление на рейв културата, тези явления се случват и в особен политически момент в България. Това какъв фактор е?
- 90-те бяха време на ценностен вакуум, в който са разрушени до основи различните системи в обществото, а други не се бяха установили. Социалистическите идеи все още не бяха така стигматизирани, както постепенно започнаха да бъдат някъде към края на 90-те.
Разнообразните възможности за преосмисляне на това кои сме ние и как ще съществуваме като общество се появяваха и практикуваха в различна степен. Накрая, вече към края на 2000 се бетонираха само някои от тях - влязохме в стадий на безсъмнено установил се капитализъм.
Жулиета Интергалактика (Снимка: Лубри)
Но освен тази драматична смяна на социализма с капитализъм, което е първото от трите основни изменения, които засягат нашия разговор и които бих искала да спомена, произтичаше смяна и на други основни концепции, както концепцията за равенството на половете. Това е втората смяна или по-скоро процес.
Очевиден е регресът на положението на жените от 80-те насам. В същото време 90-те в световен мащаб са времето, в което правата на куиър хората станаха насъщен въпрос за цели общества и този въпрос естествено започна да присъства в по-голяма степен в нашата култура и политика и особено в поп-културата.
Жулиета Интергалактика (Снимка: Робърт Кройцингер)
Според мен е важно да се отбележи, че задълбочено изследване на куиър културата в България по време на социализма предстои. Такова изследване ще ни даде по-ясна представа за това какво се е случило през 90-те в областта на правата на куиър хората, като процес, а не като нещо "кацнало" от някъде заедно с политическите изменения, както често чуваме.
Но за целта това изследване на социалистическото време, а и на времето преди това, трябва да бъде органично произлязло и проведено от наши изследователи и да не бъде само изследване на законите и медицинските практики, но да бъде и културно изследване, да бъде тема на художествени проекти, като нашия.
Жулиета Интергалактика (Снимка: Михаил Новаков)
Не трябва да се забравя, че декриминализиране на хомосексуалността в България се случва през 1968 година, което е много по-рано от много щати в САЩ - Ню Йорк например декриминализира хомосексуалността през 1980 година, а Тексас и Флорида например, чак през 2003 година. Тези факти не са познати на широката общественост, поне според мен.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}