За Явор Веселинов може да се каже, че е "най-добрият писател сред ветеринарите" и "най-добрият ветеринарен лекар сред писателите". Това е казано в кръга на шегата, защото качествата му на пишещ човек вече имат стабилен бекграунд - цели осем книги. Освен на романите "Самоубийци", "Ноември", "Сънища", "Несподелено", "Сурогат", "Улица Айнщайн", "Моторист" и "Колко голяма е голямата любов?", Веселинов е автор и на сценарии за игралното кино. Работи с издателствата "Захарий Стоянов" и "Рой Букс". Четири от книгите му са преведени на английски език и са реализирани в различни международни писателски платформи и сайтове.

Повод за разговора ни с него е последната му книга, която развива темата за еднополовата любов и отношението на обществото ни към сексуално различните. Книгата "Колко голяма е голямата любов?" бе представена на 7-и юни, в рамките на София Прайд Арт Седмицата, в навечерието на гей-парада, който за пореден път предизвика бурни обществени дебати.

Може ли литературата да повлияе на хората да приемат различността, като казва истината в прав текст, без да се потулват фактите? Това е най-общо темата на разговор с писателя-ветеринар, или обратното - Явор Веселинов:

- Г-н Веселинов, представихте в рамките на няма и два месеца, две свои книги - "Моторист" и "Колко голяма е голямата любов?". И двете са отнесени към народопсихологията на българина. Общият им знак бих определила като неспособността ни да бъдем толерантни, да отричаме всичко и всеки, без дори да направим опит да го опознаем... Как се отразява това, според вас, на развитието ни като нация?
- Наистина, и двете книги засягат въпроси, актуални както за българина, така и за останалите хора по света. Темите в тях, чрез персонажите, пряко се отнасят към нашата народопсихология. Ние лесно превръщаме неудобните теми в табута, и с лека ръка хвърляме в забвение своите национални герои. Притесняваме се да обсъждаме открито проблемите, включително пред най-близките до нас хора, сред които са и децата ни. Този процес, нещо като дългогодишна "мода", води до натрупване на напрежение в семейството и в обществото, и често намира своите изкривени и жестоки изблици.

Осланяме се сляпо на историята си, без да сме извлекли поука от нея. Не възпитаваме, не съзерцаваме и не отваряме въображението си. Надежда има, обаче.

Мисля, че живеем точно във времето, в което можем да се качим на следващото ниво - като хора и като народ - просто трябва да си повярваме.

Начинът не е като обвиняваме останалите. Необходимо е да бъдем наясно със себе си. В противен случай, ние сами се теглим надолу, някъде към тъмните векове.

- Можете ли да назовете най-големите ни народопсихологични "дефекти", и "греховете" произтичащи от тях?
- Искам да подчертая, че хубавите ни страни като нация са много повече от лошите, но и тук идва една слабост - страх ни е и ни е срам да ги показваме, а не се срамуваме да бъдем арогантни!

Лошите ни черти? - Подценяването - както личното, така и това към околните; обвинението към средата, без реална самооценка и самокритика; липсата на мотивация и примиряването на обществено ниво; изкривеното самонахъсване на домашно и комшийско такова; склонността ни към оплакване; лъжата и мързелът... Прибавям към негативите и ламтежът към чуждите богатства, които обикновено са непроверени и са обект на клюки и спекулации.

От изместването ни от настоящето пък, в полза на изкривено разбиране за нашето минало, идват "греховете" ни, свързани с ближния, както и "дефектите" във възпитаването на по-младите.

- Разкажете повече за героя си от "Моторист" - Димитър Рангелов - най-интересното в биографията на този човек...
- За Димитър Рангелов можете да научите много не само от биографичния роман "Моторист", но и от краткия документален филм за него, разпространяван в мрежата. Мито, както са го наричали хората през 80-те години на миналия век, е уникален спортист и човек. Пример за силна мотивация, физически качества и национално значими постижения. Това го превръща в добър учител в наши дни.

Голям българин. Радвам се и се гордея, че го познавам.

- От личните ви срещи с него, как той самият преживява неуважението и забвението? Комплексират ли се ценните хора, на които обществото е обърнало гръб у нас? Примиряват ли се с участта си на забравени любимци?
- Отношението към проблемите е индивидуално. Често зависи и от това, как е скроен самият човек. Митко реагира с усмивка и без злоба и самосъжаление, което е още един пример за вътрешната му сила. Ако не притежаваше тези качества, нямаше да достигне до титлата световен и национален шампион в мотокроса. Особено в онези трудни години. Такива личности биват тласкани към забвение от собствения си народ! И чия е грешката?!..

- Какви хора, според вас, не могат да се приспособят в нито един строй - били са неудобни преди, не могат да просперират, въпреки качествата си, и днес?
- Такива хора обикновено се приспособяват. Проблемът е, че по този начин започват да работят компромисно в други направления, където всъщност не са най-силни. А по този начин се прекъсва приемствеността. Губим от възможността те да предадат знанията и уменията си по-нататък. И в крайна сметка кой губи?!

Замислете се, как би се стекъл вашият собствен живот, ако навремето не бяхте попаднали на добри учители!

- Постдемократичното време, според мнозина е слободия, а не свобода. Но в тази слободия продължава да има табута, и това е един парадокс. Кои са табутата в постдемократичното българско общество, според вас? Смениха ли се критериите спрямо предишни табута? Някога например, беше срамно да кажеш, че си разведен?..
- Свободата сами си я определяме, и съответно - сами си налагаме табутата, или позволяваме да ни ги вменяват. Отнемаме лесно, или посягаме към свободата на другите, и така сами си слагаме оковите. Липса на уважение е когато съдим, без да сме вникнали в света и въображението на другите хора. Когато оставаме слепи за основните принципи, които движат този свят и цялата вселена. Те не винаги са сложни, просто не знаем накъде да гледаме.

Най-лесно е да замажем нещата, като насочваме неодобрението си към ближния, без да сме наясно със самите себе си. Това е причината да ощетяваме и по-младите хора, защото често предаваме грешките и комплексите си на тях. Отбягваме чисто човешките разговори и дискусии. Подиграваме чуждата гледна точка, която дори да не е наша, може да бъде приемлива, или провокираща обсъждане. Радваме се на чуждото нещастие, доволни че има за какво да говорим, или че нас то ни е "подминало".

Голямата истина обаче е, че ние сме свързани и взаимно влияещи се. Срамно е да съдиш другите, когато самият ти не си свободен!

- Вие вече казахте в няколко интервюта, че потулването на проблемите, само по себе си е проблем. Защо, до какво ни води този удобен прийом да си затваряме очите? Защото, според мен, той засяга не само единици групи от обществото, като хомосексуалните, но влияе и на политиката ни, а оттам - и на всички сфери на живота?..
- Потулването на проблемите е мързеливият начин да живеем в лъжа. Позволили сме на лъжата да ни заобикаля отвсякъде, и живеем с илюзията, че тя остава от другата страна на заключената врата към сърцето ни, към съзнанието ни и към собствения ни дом. Питам ви - това живот ли е изобщо?! Все по-често се срещам с отчаяни от живота си хора. Единствената надежда, която е останала, е да избягаш. Бягството обаче не е решание. Всеки, рано или късно го разбира, и тогава пак съжалява. Създаваме си илюзорен свят на лъжата, с който ощетяваме всички. Пожелаваме щастие на другите, но ние самите не знаем истината за него.

Има шанс да променим нещата, като започнем с истината. Хората на изкуството са добър пример за пътя към истината.

По тази причина всяка една уважаваща себе си държавна система или политика, трябва да се стреми към стимулирането на тези хора, или поне да уважава техния глас. Общество без културни ценности е обречено на гибел!

- Книгата ви "Колко голяма е голямата любов?" очевидно крие контекста, че за любовта няма "мерки и теглилки" и по тази причина ние нямаме право да я линчуваме в случаите, когато тя не съответства на нашите представи. Поне така тълкувам аз заглавието ви. Но, въпросът ми е: Докато пишехте тази книга, в която разказвате историята на друг човек - различен от вас - той е хомо-, а вие сте хетеросексуален мъж, какво изпитвахте, на какво ви научи вас самия този разказ за "другата", непознатата любов?
- Работата по романа "Колко голяма е голяма любов?" ме научи на уважение, на чуваемост, на разбиране. Провокира уменията ми на разказвач на истории. Обогати ме и ме научи да контролирам агресията, която ежедневието ни подхлъзва да "втъкаваме" в думите и делата си - волно, или неволно...

- Какво мислите за бисексуалните хора?
- Каквото и за всички хора. Приемам хората такива, каквито са. Най-малкото се уча да не съдя хората, да не ги нагрубявам и да не злорадствам. Във всеки отговор се връщам и към предните въпроси и отговори. Всъщност това са все неща, които по един или друг начин са залегнали във възпитанието ни още от деца.

Никой не ни е учил да бъдем лоши.

Грешките са се получили там, където се е премълчавала истината, или са били пробутвани и фабрикувани лъжи!

- Бяхте ли на гей парада и какви размисли ви вълнуват, във връзка с неговото съществуване по принцип? Според мнозина той е предизвикателна демонстрация? Вие какво виждате в него?
- Бях на парада, но проблемът не е в събития като София Прайд.

Проблемът е в агресията и неправилната оценка на хора, които не са наясно със самите себе си.

Като например такива, които вечер посягат и бият жените си, или лъжат ежедневно в мрежата, в личната си коренспонденция и в обикновените си разговори. Хора, които отричат качествата, заложени във всеки един от нас и се съмняват в себе си. Помислете си, какъв по-добър начин има да останат неразкрити, от това да пренасочат вниманието и удара към другите?!

- Какво мислите за гей браковете - пълноценни ли са те, според вас, и смятате ли, че на гей двойките трябва да им бъде разрешено да осиновяват деца? Здравословно ли е за развитието на децата да растат в подобно семейство?
- В основата на всичко е средата, в която живеем. Ние сме интелигентни същества, носещи в себе си разум и възможности за самооценка, обучение и развитие. Именно поради тези причини, изключително важно за всеки човек е възпитанието.

Възпитаването на един нов индивид в лъжа, винаги води до грешки.

Затова е важно родителите, или възпитателите му, да са наясно със себе си, включително и със собствената си сексуална ориентация. Има ли там лъжа, напрежението и последиците от натрупването й водят до сривове.

Общество, което не уважава истината за всеки свой член, е заплашено от изкривяване. Някои си мислят обратното, и лъжат. И в един момент всички започват да лъжат. Комфортно и полезно ли е да се живее и развива личността в едно лъжовно общество?..

- Казвате, че не се страхувате от хейтъри, и изобщо - от мнението на критици. Не мислите ли, че голяма част от тези хора псуват и обиждат, за да изхвърлят агресията от себе си, но всъщност нямат позиция, нито аргументи?
- Неодобрението или хейтърството, всъщност е нещо много полезно. И то за хората, които го практикуват. Често това са хора с вътрешни проблеми или неуспели амбиции; хора, които не могат да разрешат собствените си проблеми. И тъй като не могат да се освободят, като потърсят най-елементарна помощ, за да избягат от лъжата, започват да се гневят на другите. Такива хора просто трябва да се отворят към останалите. Да разговарят, да споделят, да ходят повече сред природата...

Иначе, самият хейт, или някакво неодобрение в разумни дози, има стимулиращ ефект - нещо като фината утринна роса за цветята.

- Какво ще кажете по повод това, че църквата, която днес така яростно критикува гей парада, отдавна се "прослави" с гей-лоно и доста скандали от такъв характер...
- Не мисля, че Църквата е редно да коментира свободата на хората. Създавайки страх в съзнанието на човека, заплашвате неговите устои, защото тогава той се обръща към лъжата, което само по себе си е грях. Необходимо е да се стимулира истината.

Когато заклеймяваш нещо, не даваш шанс на истината.

Това е като в един разговор между равноправни и свободни хора, каквито сме всички, ти да обърнеш гръб и да не дадеш възможност на другия да се изкаже и да бъде себе си.

- Според много езотерици, идващата т.нар. Нова епоха, е предопределена да възстанови Любовта и една нова форма на отношения - говори се за нещо като "изчезване" на половете и друга форма на зачатие? От какво, според вас, би могло да бъде провокиран един такъв нов Божествен план за човека?
- Създаването на "Ново общество", винаги е било форма на утопия - от миналото, до наши дни. Основният проблем е подценяването на Аз-а в настоящето. Ние постояно се блъскаме между миналото, бъдещето, възпитанието си, и "какво ще кажат хората". Всъщност, последното е единственото, което свързваме с настоящето.

Докато продължаваме да го проиграваме и да не виждаме по-далеч от върха на носа си, създаването на ново общество ще изглежда като далечна утопия.

На всеки един индивид му е дадена силата да се развива и да създава, във времето в което живее. Ние често прахосваме това дадено ни време. Поради тази причина, идеята за един по-добър свят продължава да бъде утопична. Хубаво е, че хората на изкуството, вярвам че поне повечето от тях, не са се отказали. В противен случай светът щеше да бъде самият Ад, в който всяка надежда би била немислима.

Дай Боже, повече хора с отворени сърца и въображение, отворено към чуждото вдъхновновение, защото всъщност то изобщо не е "чуждо"!..

- Четири от книгите ви вече са преведени на английски език. Намират ли публика в чужбина, и може ли да се изхранва човек от писателство?
- Преводите по новите ми книги продължават. Хубаво е за един творец да достига до повече хора. Това е естествен процес и не е добре да става на всяка цена.

Тук идва и вечният въпрос, дали изкуството "храни". Бих казал "Да", и то е повече от "просто прехрана"!

- Вие сте ветеринарен лекар и това предполага да обичате животните. Кажете, имат ли чувства животните, преживяват ли, и коя е най-характерната разлика в емоциите на животните и на човека?
- Наистина обичам животните и работата с тях е много повече от просто работа. Занимавам се с животни от дете, и до ден-днешен се уча и вдъхновявам от тях. Определено те умеят да се грижат за нас.

Представете си светът без животни!?!

- Бихте ли избрал да отидете да живеете в чужбина, където духовните ви търсения биха били разбрани по-добре?
- Харесва ми да живея в България. Тук съм роден и тук виждам смисъл - в родината си. Мисля и вярвам, че отговорите и решенията са тук, около и в самите нас.

Наша е възможността, решението и силата да създадем една по-добра България.

Начинът не е като съдим ближния българин, а като го разбираме. Когато прозрем тази истина и започнем да я прилагаме, ще повлияем за добруването на целия свят. Нещо, което сме доказали, че можем. Липсва ни малко смелост и губим енергия за агресия към другите.

Дошло е ново време, и хубавото е, че ние сме част от него и то е в нас!

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА