СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Режисьорът Деян Барарев за "стискането" срещу "хвърлянето" в лицето

Най-новият му късометражен филм "Байкал" изследва темата за хомосексуалността и сблъсъка да се поставим в обувките на другите, колкото и да ги мислим за "неправилни"

Автор : Тина Философова / 28 януари 2021 / 12:55 2597 Прочита 1 Коментара

Сцена от филма "Байкал" (Източник: Екип на "Байкал")

"Филип получава обаждане от Стоян, негов стар приятел, с когото не са се виждали от доста време. Двамата решават да се видят, да пият бира и да гледат мача. Само че нощта неочаквано отива в друга посока, когато Стоян идва облечен като жена."

Това е част от историята в най-новия късометражен филм на Деян Барарев "Байкал", който ще направи своята онлайн премиера за 72 часа от 2 Февруари от 8 ч. сутринта - ТУК. Филмът изследва чувствителната тема за хомосексуалността и различността.

Деян Барарев е режисьор, сценарист и продуцент, който е роден 1987 г. в София. Завършва Филмова и телевизионна режисура в Нов Български университет и е участвал в престижните програми за млади кино таланти на международните фестивали Берлинале и Сараево. Деян е режисьор, сценарист и продуцент на няколко награждавани късометражни филма, един от които е противоречивия и скандален "Ботев е идиот" (2012). Негови са и филмите "Значителните Други" (2012), "Майка ми колинг" (2015), "Батмобил" (2018).

Деян Барарев за киното, скандалния и противоречив поглед в него, за провокацията и търсенето на идентичност в последния му филм "Байкал":

Деян Барарев (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Как премина твоята изолация, която както виждаме, за съжаление, отново се завърна? Освен липсата на публика, какви са основните проблеми, които съпътстват кинотворците и киноиндустрията според теб?
- Първата мина като един вид ваканция, от която мисля, че имах нужда. Успях да се съсредоточа върху неща, които само оставях за по-нататък. Отдадох се на писане на нов проект, този път за пълнометражен филм. Втората по-сериозно наложена изолация я прекарах в повече работа, която е свързана с нещо различно, с което се занимавам - търговия.

Не се чувствам достатъчно компетентен за да коментирам проблемите на киноиндустрията у нас. Мисля, че те са много и основно свързани с финансирането на филмови проекти. За съжаление не мога да предложа решение, обаче. Мога да говоря от моя лична гледна точка - като цяло проблемите са в едно основно нещо и това е какви истории разказваме и как ги разказваме.

Мисля, че има и положителни страни на всичко това, което се случва с така създадената ситуация с вируса - лъснаха много илюзии и лъжи, които се поддържаха с години, видяхме, че животите ни са дълбоко обвързани един с друг и колко малко всъщност притежаваме от собствените си животи. Има нещо отрезняващо в това, но естествено и много плашещо, защото не знаем какво ще правим занапред.

Как ще оцеляваме? Какъв е смисълът да правим нещата, които сме правили досега? За какво всъщност се борим? Поне на мен ми идват такива въпроси и определено се лутам в размишления в опит да намеря мотивация да продължавам да се занимавам с кино.

Сцена от филма "Байкал" (Източник: Екип на "Байкал")

- Имаш ли прогнози за перспективите пред киното и в България, и в световен мащаб?
- Мен по-скоро ме е страх да не умре напълно ходенето на кино в киносалоните и всичко да се пренесе в домашното или стрийминг киното. Не че имам нещо против Нетфликс, HBO и други такива платформи, даже напротив. Просто трябва да се запазят събитията като кино фестивалите, където аз лично съм имал прекрасни спомени, в които влизам да гледам филм, за който не знам нищо и накрая излизам с преживяване, което ще остане с мен до края на живота ми. Лошото е, че дори така наречения Холувид също умира. Там от известно време се говори затова как нещата се влошават, но в момента се борят за самото си оцеляване.

Киното в България се случва и се е случвало досега като по чудо - от упоритостта, таланта и волята на много колеги, които въпреки неадекватността и некомпетентността, с която са заобиколени, успяват да правят неща на световно ниво. Сега им е направено още по-трудно. Общо взето много зависи как се погледне на перспективите - от една страна има възможност в момента за някаква промяна, а от друга е отчаянието, че един добре ни познат свят си отива. Може да е за хубаво.

- Ще ни представиш последния си филмов проект, който, както и останалите ти филми, е със силно провокираща история - ЛГБТИ темата?
- Късометражен филм, около 15 минути, казва се "Байкал". Снимахме го 2019 година, 3 снимачни дни през октомври, но както предполагах работихме дълго време по монтажа след това. Беше вълнуващо по време на снимките тъй като, макар и да си мислехме, че имаме предостатъчно време, пак не ни стигна. Имаше деликатни неща, които трябваше да се поизпипат. Но в крайна сметка процесът бе ползотворен и се получи много хубаво.

Филмът бе показан в международните кино фестивали "In the Palace" и в Тирана. И двата са със статут на квалификация за наградите Оскар, което означава, че ако филма ти спечели награда на тези форуми, може да влезе в една дълга листа от потенциални филми за номинация за Оскар.

"Байкал" за съжаление беше извън конкурсната програма на "In the Palace", както и бе в състезанието за най-добър балкански късометражен филм на международния филмов фестивал в Тирана, но не спечели. Положително там беше, че се свързаха с мен от една британска медийна агенция, която прояви първоначален интерес към филма, но не достатъчно, за да го вземе и да го рекламира. Такива агенции се занимават със създаването на цели кампании за филми, така че те да стигнат до номинация на Оскар, даже и да спечелят.

След като "Байкал" мине т.нар. фестивален живот го качваме онлайн да се гледа. Може да бъде купен и от някоя платформа. Аз обаче не държа да си го пазя и да чакам някой да го купи, а предпочитам да го гледат хората и да виждам реакциите им, обичам да си тествам филмите върху публиката и мнението й.

Дълго мислих и реших неговата онлайн премиера да бъде на 2 февруари от 8 часа сутринта и филмът може да бъде гледан за 72 часа в платформата на Кинематограф.BG - ТУК.

Сцена от филма "Байкал" (Източник: Екип на "Байкал")

- Сценарият на филма отново ли е твой?
- Историята е моя. Дълго време се борих с нея, защото не бях сигурен в някои елементи. Имах дълга пауза, в която не правих нищо свързано с кино, но ми писа приятелка от Сърбия - Горана Йованович, която ме мотивира да работим заедно и накрая да направим филм. Разказах й наченките си на идея, започнахме да си говорим и постепенно тя ми предложи да направи сценария, а аз да го режисирам. Горана бе през цялото време в Сърбия, но си писахме и след дълъг творчески процес, стигнахме до общ сценарий. Той можеше да бъде предлаган и като проект на различни уъркшопове и работилници. Даже успях да кандидатствам и да вляза в един такъв уъркшоп с пичинг, като част от "София Прайд Филм Фест".

Беше много интересен процес, с любопитни лектори, хубаво взаимодействие и усещане. Накрая на уъркшопа, след като всеки разказваше своята история и какво трябва да се подобри, аз както винаги правя, си мислех, че трябва да променя цялата история. Аз доста често го правя това. В деня, когато трябваше да си представим проектите за филми, в които за 7 минути да разкажем историята на филма, защо тя е важна и само ние можем да я разкажем, аз нямах никаква представа какво ще говоря. Излязох на импровизираната сцена и то просто се изля от мен, че даже и ни дадоха награда, за моя голяма изненада, за "Най-добър български проект".

Това още повече ни обнадежди за проекта и тръгнахме да търсим още финансиране. Тъй като самият сценарий, проект и вече филм е на ЛГБТИ тема, не успяхме да намерим за съжаление, но впрегнахме сили, открихме партньори с техника и направихме филма нискобюджетно.

- Филмът вече направи своята премиера на няколко фестивала. Ще ни разкажеш за тях и какви бяха впечатленията. Имаше ли изненади?
- За съжаление нямам много впечатления от фестивала в Тирана, тъй като той се проведе онлайн и не можах да разбера как се възприема филма ми. В "In the palace" обаче успях да присъствам и да следя реакциите в кино залата.

За моя радост филма им хареса, реагираха на определени моменти, които си мислех, че ще реагират, както и на други, които не очаквах. Най-много ме изненада, че предизвика смях. Някои от сцените предизвикват конфузност, така че беше естествено и да има смях, което е хубаво, защото ги караше да се отпускат.

На фестивала обаче нямаше много хора, което беше много жалко, защото имаше страхотни филми от цял свят, които си заслужават да се гледат и то на голям екран, както беше в фестивалния конгрес на Варна.

Сцена от филма "Байкал" (Източник: Екип на "Байкал")

- ЛГБТИ темата в последните години е силно коментирана в различни полюси и доста скандална.
- На повърхността е ЛГБТИ темата, но за мен винаги този проект е бил по-скоро за идентичността на човека. Как човек разбира себе си, как стои спрямо външния свят, как изглежда спрямо него. Той е за приятелство и как близките хора те възприемат.

Това е темата за мен, въпреки че винаги се гледа едностранчиво - това е ЛГБТИ филм или гей филм, транс и т.н. Съответно се поставя в една графа, която ни е страх да прекрачваме и да си зададем конкретни въпроси.

Има теми в обществото, които са като бутони, които включват предварително зададени думи и глупости да се бълват, а всъщност не се вниква много, много. Хората, които най-малко разбират от дадена тема, са най-войнствени да защитават теза, която и на самите тях не им е ясна. Това е проблемът, а не какъв е този филм. Аз имах вече такъв сблъсък с предишния си филм "Ботев е идиот". Виждаш как хората гледат само заглавието и не искаха нищо повече да разберат.

Не можех да повярвам, че се нахвърлиха само върху заглавието. Ако исках да кажа само това, просто щях да го надраскам върху някоя стена.

Сцена от филма "Байкал" (Източник: Екип на "Байкал")

- Ниските страсти стават водещи...
- Това, което съм забелязал още от училище е, че започнеш ли да говориш на някаква тема, свързана с иконите ни и националната ни идентичност, настъпва ужас. Все едно започваш да говориш с друг човек срещу теб.

Бълват се някакви наизустени неща и няма нищо друго. Не може да се говори той какъв човек е бил, и какъв е в контекста на днешното време, как той би стоял в него. Не се говори за нищо, което да има някакъв смисъл. Единствено - той е велик, той е икона и край. Не ти е позволено нищо друго да говориш (смее се).

- Ще кажат, че не си патриот?
- Няма лошо, разбира се, да си патриот, но тук говорим за крещящия и този биещ се в гърдите. Това е по-скоро синдром, не е патриотизъм.

Патриотизъм е действието ти, а не колко силно викаш, че си патриот. Това е синдром за дълбока неувереност в себе си и затова, за което се биеш в гърдите. След като се дразниш само заради заглавието, че някой е направил късометражния филм "Ботев е идиот", значи имаш сериозни проблеми.

Деян Барарев (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Имало е заплахи заради това заглавие срещу теб.
- По време на София Филм Фест се наложи да му сменим заглавието, защото имахме заплахи от някаква агитка. Бях се изнервил и разочаровал от реакциите на дадени хора, но в крайна сметка го превъзмогнахме. Не очаквах, че може да се превърне в такъв проблем и скандал. Предполагах, че ще има и такива реакции, но не си ги представях в такъв гигантски мащаб и това ме изненада. Тогава започнах да виждам едно сериозно разделение в хората, разделение и по определени теми в обществото. Това бе разочароващо.

Реално обществото ни е доста разединено за много неща и има една линия, която ни дели по много брутален начин. Това пък се използва от различни хора с политически цели, за да се манипулира и насочва гневът на едните на неразбирането на другите и т.н.

- През 2013 г. сте качили "Ботев е идиот" за свободно гледане. Колко се промени от тогава и готов ли си и сега да поемаш подобни негативи с "Байкал"?
- Едва ли ще е в същия мащаб, но... Иска ми се да кажа, че не съм се променил през годините, но със сигурност съм. Може би, съм малко по-узрял за някои неща и се надявам да не реагирам по същия начин, както реагирах тогава - да го приемам лично и навътре. Сега ще го приема по-неутрално.

В крайна сметка това са филми и те трябва да предизвикват реакция, както всяко изкуство го прави, негативна, позитивна, тъпо или гениално, в някакъв спектър, но да предизвиква нещо. Ако не го прави, значи не е нещо качествено. Ако искаш просто бекграунд, докато готвиш, значи със сигурност не е нещо хубаво (смее се).

Сцена от филма "Байкал" (Източник: Екип на "Байкал")

- Можем ли да намерим и балансиран език около темата за хомосексуалността или крайностите я обуславят?
- По цял свят е така, но при нас е малко по-различно изострено като разделение по темата.

Всеки си влиза в един коловоз на мислене. Както фейсбук ти пуска силно популярен алгоритъм, от това, което си харесал и ти четеш само него и приемаш, че това е светът. Мислиш, че всички разсъждават като теб и изведнъж се сблъскваш с хора, които са тотално различни, но те си живеят в техния канал и това е техният свят. Когато тези гледни точки се сблъскат и няма диалог, защото не си очаквал различно мислещи, не искаш да ги разбираш, не искаш да видиш чуждата гледна точка, започваш да вярваш, че само ти си прав. Намираш хиляда аргумента за това, предполагаш, че това ще прецака твоето семейство, живот и т.н и се избягва от съществото на въпроса.

А то е, че има други хора, които не са като мен и искат да живеят по друг начин. А някакви хора чели, че това е неправилно и ненормално. Проблемът е в това, че не бива да налагаш на никой как да живее, както той не ти го налага.

Това не бива да се прекосява. Всичко опира до това, как се комуникира дадена идея, а не да се врещи - как ще ни вземат децата, как всички ще станем джендъри и други подобни глупости. Хората забравят, че съседът им може да бъде точно такъв, какъвто те мразят, защото вече имат изграден образ за този "въображаем онлайн човек". На силно ниска честота се работи, с някакви страхове и в един момент хората се поддават на извъртането на истината. Хората се поддават на това, може би, защото нямат много време да мислят, или просто не искат.

Това разделение винаги е съществувало и ще продължи да съществува, просто в момента не е общо прието и това е проблем. На мен ми е интересно и това е заложено във филма - как ти сам се разбираш. Как от общоприетото, от това което четеш, се затваряш в себе си, мислейки си, че другите няма да те разберат. Има я и другата крайност - да се отвориш и да го направиш като клоунада.

Да станеш прекалено открит, с идеята да покажеш на всички останали, че не ти дреме.

Аз изследвам и ми харесва точно този сблъсък - на едната и другата крайност. "Стискането" срещу "хвърлянето" в лицето. Двамата герои във филма са точно такива - единият е в едната крайност, другият в другата. Аз изследвам сблъсъка между тях, защото те са близки приятели и имат неразяснена връзка помежду си.

Няма решение на това, по-скоро е показано - кой как се справя от своята гледна точка. Неговата индивидуална, лична, интимна гледна точка.

Всеки има право да прави каквото иска, ако това му харесва и намира смисъл да го прави.

Сцена от филма "Байкал" (Източник: Екип на "Байкал")

- Имаш ли визия какъв искаш да е кино пътят на "Байкал"?
- Аз имам, но не знам дали фестивалите са особено съгласни с нея. (Смее се.) Естествено, че искам филма да се гледа от възможно най-много хора. Даже ми се иска да го гледат разни агитки, така както и стана с "Ботев е идиот". Тогава си спомням, че баща ми ми каза нещо много интересно - че заради скандала около филма, съм достигнал до публика, която не я интересува какво иска да каже филма.

Интересен феномен е това - как ще реагира човек, който едва ли ще си направи труда да разбере какво "Байкал" се опитва да му каже.

Може да си каже, а това някакъв педалски филм и да ме нарече и мен, че съм педал и т.н. Въпросът не е в това, въпросът е да се научим да се поставяме в обувките на другите, колкото и да ги мислим за "неправилни". Защото не знаем кой наш близък човек може да изживява всичко това и да е принуден да крие същността си.

Интервю на Тина Философова

Сцена от филма "Байкал" (Източник: Екип на "Байкал")