Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Преди Саша Барън Коен бе Ивайло Пенчев: Режисьорът с набито операторско око

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Преди Саша Барън Коен бе Ивайло Пенчев: Режисьорът с набито операторско око

Разговор за прочутата Мария Бакалова, Чичо Коледа и простичко разказаните истории с големи послания

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

„Когато бях ученик в 40-о училище в София, правиха кастинг за филма „Деца играят вън“. Търсеха ученици и всички се бяхме наредили на много дълга опашка. Минах кастинга, не ме одобриха. Като излязох, наредих се втори път. Пак минах, пак не ме одобриха. И тогава се наредих трети път на опашката. Избраха ме. Не беше дори за роля. Беше за масовка“.

Ивайло Пенчев по време на снимките на "Летовници" в любимия му Синеморец (Снимка: Личен архив)

Ивайло Пенчев е режисьор на съвременните комедии „Корави старчета“, „Летовници“ и „Като за последно“, често сравнявани с „доброто българско кино“. Всъщност е оператор по професия, който мечтаел да бъде актьор.

Но казват, че съдбата те хваща за ръката и те вкарва в правия път.

Пътят, предначертан за малкото момче от София, влюбено в киното, не е към сцената. Не е светлината на прожекторите мерило за малчугана, който дава всичките си спестявания за такси, за да не закъснее за репетиция заради някаква си екскурзия на Витоша с класа. Младежът, който вместо Бийтълс, Щурците и купоните предпочита да изгледа още веднъж любимия си филм в кинозалата, е едно от най-продуктивните лица на киносъвремието ни. 

„Буквално бягах от училище, за да ходя на кино. Беше магия за мен. Просто потъвах в киносалона, нищо друго не ме интересуваше освен това, което се случва на екрана“.

Ивайло Пенчев е от онези хора, които предпочитат да останат зад кадър. Дали защото е започнал кариерата си като оператор, или защото е от онези скромни хора с недостижими добродетели, Ивайло е посветил по-голямата част от живота си на киното, отколкото на славата.

В навечерието на най-уютните празници, в разгара на затягащите се противоепидемични мерки, хващаме Ивайло Пенчев насред снимачната площадка отново.

Ивайло Пенчев празнува юбилей на 29 ноември т.г. (Снимка: Личен архив)

Снима любовен коледен филм за Чичо Коледа, който познайте... ще изиграе любимият актьор Филип Аврамов.

Филип Аврамов в "Като за последно" (Снимка: Личен архив)

„Любовен коледен филм, как само звучи? Този жанр не е много развит у нас, но пък аз харесвам комедиите, работя в този жанр. Опитвам се да направя филмите си не просто клоунада, само заради смеха. Опитвам се чрез комедията да поставя сериозни въпроси, които зрителят да си задава и да търси отговор. Та дори да разпознае себе си, свои близки и приятели в нашите персонажи, да се замисли. Работя в този жанр, защото ми харесва, защото искам хем да забавлявам хората, хем да имам послание и да покажа вариант на отговор!“, казва Ивайло Пенчев.

Посланието на Чичо Коледа

Сериозни въпроси за нашето съвремието, по думите току-що отпразнувалия 60-годишен юбилей Ивайло Пенчев са приятелството, семейството, лъжата, измамата.

Китодар Тодоров и Станимир Гъмов е "Летовници" (Снимка: Личен архив)

„Чичо Коледа“ повдига социални теми за малкия човек, който може да подаде ръка на друг човек. За върхушката, която освен да се занимава със своя пиар и имидж друго не я интересува. Не я интересува малкия човек. Съпоставям богатите и властни хора с малките, но човечни такива“, вдига завесата режисьорът.

Историята е породена от истински случай. Едно американско семейство осиновява две братчета и след една седмица ги изоставя.

„Доста тъжно и така започва филма. След това с жанра комедия се опитваме да поставим сериозни въпроси. Истинската история е само дотам. След нея ние разказваме наша. При нас е осиновено едно детенце, което е изоставено, но намира своя Чичо Коледа, който няма памет. Оттам нататък става интересно...“

Характерно за работата на Ивайло Пенчев е да събира на едно място заслужили и отличени актьори, които често прекъсват паузата в кариерата си именно, за да участват в проектите му. Като Васил Банов, Анета Сотирова, Стефан Денолюбов, Китодар Тодоров, Малин Кръстев, София Бобчева, Филип и Милена Аврамови и още много, много други...

София Бобчева, Дарин Ангелов и Анета Сотирова са само част от звездните имена в "Летовници" (Снимка: Личен архив)

Големите режисьори работят точно по този начин...

Набелязват качествените артисти и си позволяват да разгърнат потенциала им.

„В това няма нищо чудно. Когато се доверяваш на добри актьори, защо да не ги ползваш отново и отново? В моите филми им давам различни роли. Тоест те не правят едно и също и държа на това. За съжаление, в българското кино има една тенденция – той е актьор, това е правил и това ще направи отново. На мен ми се иска тези наши добри, български актьори да ги покажем и да бъдат видени в друга светлина. А не в клишето, което са изпълнявали многократно в различни видове филми. Така че - да! Ползвам с удоволствие доста от актьорите, които са участвали в предишните ми филми, но всеки път игрят различни по натюрел персонажи и с друга енергия“...

Така набитото око на този оператор, завършил в Института по кинематография в Москва забелязва много преди прочутия американски режисьор Саша Барън Коен младата, нашумяла актриса Мария Бакалова, спрягана за "Оскар" заради участието си в "Борат" 2!

Точно така! Онази същата млада артистка, за която цял свят говори вече месец!

Мария Бакалова в "Като за последно" (Снимка: Личен архив)

Мария, която е трън в очите дори на президента Доналд Тръмп, заради пародийни сцени е с главна роля във филма на  „Като за последно“... Всъщност Ивайло Пенчев забелязва таланта ѝ за кино още по време на кастингите. Избира Мария да си партнира с легендарния Васил Банов. Това е поредният филм на Пенчев, който изправя публиката на крака по време на кинофестивала "Златна роза" през септември тази година.

Мария Бакалова снима с Ивайло Пенчев, докато текат кастингите за "Борат 2" (Снимка: Личен архив)

„Ще почакаме малко преди да го видите в киносалоните. В момента обсъждаме и преговаряме с различни разпространители. Засега се оформя към края на февруари да излезе на голям екран, но всичко зависи от тази пуста пандемия. Салоните са празни на 70%. Не ми се иска да убивам филма, искам повече хора да го видят“, споделя режисьорът.

Малин Кръстев, Стефан Денолюбов и Китодар Тодоров са сред любимите артисти на Ивайло Пенчев. В кадър от филма "Като за последно" (Снимка: Личен архив)

И разбира се, че ще го чакаме с нетърпение. Не само заради дългия списък с любими имена, превъплътили се в ексцентрични роли. Ивайло Пенчев не смята, че Мария Бакалова печели ролите си само с късмет, но пък за него си остава малко или много пример за направен правилен избор. 

„Късмет е за филма ми, може би. Започнахме снимките на „Като за последно“ и бяхме в Синеморец – на 500 км от София. И когато пътувахме натам, Мария ми сподели, че се явява многократно вече за някаква холивудска продукция. Не ми каза как се казва филма, това е много секретна информация. По време на нашите снимки на „Като за последно“ тя имаше луфт от 3 дни, в които не снимаше. И естествено ме попита дали бих се съгласил да я пусна за финалния кастинг в Лондон. Аз много се колебаех, защото знаем за проблемите на млади момичета, които вместо за филм се оказват привикани за други, опасни схеми... Имаше такива съмнения и в мен, и в нея... Затова поисках да се свържа с мениджъра. Той ме увери, че ще ми я върне и че няма да я остави в Лондон. При мен надделя това, че не мога да си позволя една млада актриса да получи шанс и заради моя филм и моите амбиции да ѝ отрежа крилата. Пуснах я с абсолютното усещане, че съм постъпил правилно“, споделя Ивайло Пенчев.

Помни ясно Мария по време на кастингите. В главната роля на „Като за последно“ е Васил Банов, който играе старец, влюбен в много по-младо момиче. Предлага ѝ брак.

Васил Банов в "Като за последно" (Снимка: Личен архив)

„Тук е тънкият режисьорски момент. Не исках по никакъв начин да има усещане за някаква похот между един възрастен герой и едно младо момиче. И при Мария се получаваше. Тя бе много естествена, искрена и чувствителна и на кастинга показа неща, които ме впечатлиха. И затова се спрях на нея. Извоюва си ролята и имаше много моменти, в които бях уверен, че съм взел правилното решение. Тя няма богат опит в киното. На първите снимки бе доста притеснена, но се справи прекрасно“, споделя Ивайло Пенчев.

Като режисьор и оператор няма никакви предчувствия и болни амбиции да произвежда „хит след хит“.

„Работя максимално да постигна това, което ми се иска: всички послания от сценария да са на екрана. По професия съм оператор, та когато съм работил и като асистент в други продукции, много често се е случвало целият екип да се залива от смях при снимането на една сцена. След това като влезеш в киносалона – умираш от скука. Не мога да си представям и да си мисля, че съм постигнал нещо велико по време на снимките. Това е дълъг процес и всичко зависи как ще наредиш мозайката в крайна сметка – от локациите, през сцените до пейзажа. Защото всичко се променя. Пишем сценарий, представяме си едно. Изберем актьорите – то става друго. Локациите са трето. Осветлението – четвърто. Музиката като добавиш - пак се променя. И да си представям, че това ще стане хит... Не си го и мисля. Надявам се да стане хубав филм“, казва Ивайло Пенчев.

А Ивайло Пенчев разбира от филми, още от времето, когато мечтае да е актьор. Тогава покрай поредния артистичен кръжок споделя на свой преподавател за мечтата си.

Ивайло Пенчев по време на снимките на "Летовници" (Снимка: Личен архив)

„Актьорлъкът не е професия. Операторството е. Един актьор ако не го канят в киното и театъра – няма работа. Докато операторът може да снима каквото пожелае и пак ще има как да живее“, казва му неговият учител.

Това обръща каруцата и Ивайло Пенчев се насочва към операторското майсторство. Всъщност то се допълва идеално с увлечението му по фотографията, покрай вуйчо му и баща му.

„Фотографията също много ме палеше – как така снимаме, как проявяваме лентата, как от негатив става лист хартия... Това за мен бе магия“, казва Ивайло.

Баща му бил финансист, а никой от семейството му не се занимавал с театър и кино.

„Като му казах, че искам да се занимавам с това ме посъветва да се запиша „Кредити и финанси“, че поне да имам рамо в началото“, спомня си режисьорът.

Спомените от детството в София често включва в сценариите на филмите си.

„Всичко, което съм го постигнал, се е случило с много работа и много труд. Като онзи кастинг, на който се явих три пъти подред за да участвам в масовката. В този ред на мисли, при мен трудно се случват нещата, по-рядко лесно. Може би съм прекалено амбициозен и не правя компромиси в работата. Затова“, обяснява Ивайло Пенчев.

На 29 ноември Ивайло Пенчев навърши 60 години и ако можеше да върне времето назад не е уверен дали би избрал Холивуд пред Москва, където е учил.

„Но смятам, че школата, която ми Московския киноинститут е на много високо ниво. В България има страхотни оператори, но единствената разлика е базата, на която се учат. В Москва е огромна. Такава, каквато тука нямаме, за съжаление. Там има снимачни павилиони, снимачна техника, лаборатории, отдел за декори, реквизит, костюми. В България нашите колеги студенти се мъчат. Там ти дават лента колкото искаш, стига само да искаш да снимаш. Можеш да правиш безкрайно много филми, да практикуваш, да се консултираш... Но пък и образованието в Москва е ужасно скъпо“, казва Пенчев.

Звезден състав в "Като за последно" (Снимка: Личен архив)

Режисьор по неволя

Винаги, когато се говори и пише за филм е редно да се споменават операторът и режисьорът. Единият е дясната ръка на другия. Операторът е човекът, който трябва да подчини цялостното изображение на филма на драматургията му. Но не трябва да си измисля някакви решения, извън контекста на филма.

„Въобще всички процеси във производството на филма трябва да бъдат подчинени на крайната цел – историята, която така да бъде раказана, че зрителят да може да я прочете, види и усети“.

В своите проекти Ивайло Пенчев е от самото начало – от написването на сценария до крайния продукт с музика, монтаж, тонрежисура. Не само в документалните и игралните си филми, но и в множеството рекламни проекти, които реализира.

„Режисьорите, с които съм работил като оператор, са моите най-добри приятели, които са ми повлияли. И тримата, за съжаление, починаха. Отидоха си от тоя свят, но бяха светли хора. Това са Пламен Масларов, Ивайло Джамбазов и Иван Георгиев-Гец. И тримата с невероятно, но различно чувство за хумор. Може би от тях попивах различни гледни точки в подхода към един филм, драматургията, избора на актьори, което в момента много ми помага“, казва с тъга Ивайло Пенчев.

"Корави старчета" е филм, който се оказва дебют като режисьор за Ивайло Пенчев (Снимка: Личен архив)

Режисьор на първия си филм - „Корави старчета“ се оказва по неволя. Започват го с именития Пламен Масларов. Пенчев е оператор.

„За съжаление на четвъртия ден от началото на снимките, Пламен получи криза, влезе в болница. Ние снимахме в село Бръшлян в Странджа. Имаше два или три дни с по-леки епизоди и аз не спрях снимките, защото мислех, че ще мога да се справя и да заснема тези по-прости сцени. Все пак бяхме в командировка, а пък аз съм и продуцент на филма и реших, че тези няколко сцени ще ги заснема, докато Пламен се оправи. След това се местихме от Бръшлян в Синеморец. Реших, че ще го приберем от болницата и той ще продължи снимките. На втория ден ми се обадиха и ми казаха, че Пламен Масларов е починал. Което мен ме срина. Не знаех на кой свят се намирам и казах на екипа, че спираме снимките и се прибираме в София. Тогава актьорът Васил Банов, който беше много близък приятел на Пламен, дойде при мен и каза, че не мога да спра снимките. Че последната воля на Пламен е била да завърша сам филма. И това всъщност някак си ми даде сила и го направих в негова памет! Така станах режисьор“

Плакатът на "Корави старчета" (Снимка: Личен архив)

Оттогава до сега всяко лято Ивайло Пенчев снима в Синеморец. Казва, че природата и местата там го вдъхновяват и го карат да се чувства в друго измерение. Пише сценариите си за там... може би подсъзнателно.

Ивайло Пенчев в компанията на избраните и атрактивни млади актриси за "Корави старчета" (Снимка: Личен архив)

„Мечтая да правя хубави филми, да разказвам интересни истории. За мен един филм ако няма история е самоцелно направен. В простичко разказаните истории са големите послания. Мечтая да продължа да правя комедии и да забавлявам хората, но и да ги накарам да се замислят за простите неща в живота. Живея за киното. Живея за това да мога по някакъв начин да правя добро“.

Интервю на Криси Димитрова

Ивайло Пенчев (Снимка: Личен архив)

Impressio честити юбилея на един от любимите ни съвременни режисьори (и оператори) Ивайло Пенчев!

Коментирай 4

Календар

Препоръчваме ви

Филмът "Никога, рядко, понякога, винаги" води по номинации за наградите "Независим дух"

Филмът е за ученичка, която иска да направи аборт в друг град

Клои Чжао спечели наградата за режисура на кинофестивала в Палм спрингс

"Номадландия" на режисьорката и сценаристка Клои Чжао е филм за триумфа на човешкия дух - каза председателят на фестивала Харолд Мацнер.

Филмова школа ще носи името на Сидни Поатие

Решението училището да бъде кръстено на 93-годишния Сидни Поатие е признание не само за постиженията му: "Говорим за икона, която въплъщава всичко онова, в което вярваме и отстояваме"

Иранският филм "Черната котка", турски и унгарски дебюти в Международния конкурс на София Филм Фест

Представяме ви три пълнометражни филма от Международния конкурс за първи и втори филм на 25-ия СФФ

"Рая на Данте" и "Сбогом, Джони" с премиера на 25-ия София Филм Фест

Новите български филми са на режисьорите Димитър Радев и Константин Буров

Награда за кино 355 на Фондация "Стоян Камбарев" предизвиква млади кинотворци за 3-та поредна година

3-ма млади режисьори ще снимат 5-минутен филм за 5 дни, победителят ще спечели статуетка и 10 000 лв.