Сирни заговезни в село Турия, родното място на Чудомир, събира гости от страната и чужбина от години. На този ден, известен още като Прошки, по-младите искат прошка от по-възрастните, за да влязат с чисти души във Великденския пост. Това е времето на кукерите.

Според специалистите, още в прастари времена обичаят бил свързан с основния поминък на траките - земеделието, а култът към древногръцкия бог Дионис, създател на лозата и почитател на виното, бил разпространен из цяла Тракия. Празненствата се състояли през февруари и били съпровождани с игри и веселби.

Историците посочват, че култът към Дионис, преминал и у българите. Именно по този начин е запазен жив в нашите обичаи. Интересен е фактът, че в житието на мъченика и светец Дасий, живял през III век, са открити сведения за кукерски игри.

Кукерите имат различни имена в различните региони на България: песяци, арапи, джамалари, станчинари, бабугери, сурати, чауши, дервиши, старци... Облеклото и маските им са различни, но посланието им едно - да гонят зимата и злото, да проправят път на идващата пролет.

Само ергени могат да бъдат кукери, единствено водачът на кукерската дружина е женен мъж. Но традициите вече не са това, което бяха. Убедете се в това сами с прекрасните снимки на фотографа Веселин Бонев.

Снимка: Веселин Бонев

Снимка: Веселин Бонев

Снимка: Веселин Бонев

Снимка: Веселин Бонев

Снимка: Веселин Бонев

Снимка: Веселин Бонев

Снимка: Веселин Бонев

Снимка: Веселин Бонев

Снимка: Веселин Бонев

Снимка: Веселин Бонев

Снимка: Веселин Бонев

Снимка: Веселин Бонев