СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА
Удоволствието да пиеш вино от глухарчета при 451 градуса по Фаренхайт
10 години от смъртта на Рей Бредбъри
Автор : / 9397 Прочита 14 Коментара
Рей Бредбъри присъства на закриващата вечерна гала и прожекция на "72 метра" на годишния фестивал на киното, музиката, театъра и изкуствата Руски нощи на 22 април 2004 г. в Западен Холивуд, Калифорния / Снимка: Getty Images
С неговите книги са израстнали цели поколения любители на научната фантастика. Универсалният му интелектуален потенциал, романтичното му виждане за света и дръзките му хрумвания, са завладявали сърцата ни до такава степен, че мнозина от нас са го въприемали като пишещо божество, спуснато сред човеците, за да просветли умовете им за другите светове във Вселената.
Преди 10 години - на 5-и юни 2012-а година Рей Бредбъри си отиде от нашия свят на 91-годишна възраст, а ние сякаш все още чувстваме присъствието му - с леко ироничния му поглед, с усмивката и думите, които успя да запечата трайно в паметта ни.
Може би той наистина беше дошъл от друг свят, за кратко на земята, за да ни накара да преосмислим живота си на същества, попаднали тук неслучайно.
Астероид 9766 е кръстен на негово име - "Бредбъри", а Лунният кратер "Кратер на глухарчето" ("Dandelion Crater"), на книгата му "Вино от глухарчета". Това още веднъж доказва каква здрава "връзка" успя да прокара Бредбъри между човеците и другите светове във Вселената - като мост между земния и космическия разум, в името на вселенската хармония.
Бредбъри получи приживе огромно признание, подплатено с най-високите награди: "О'Хенри", "Бенджамин Франклин", награда на Американската академия, премията "Гандалф", Световна награда за фентъзи за цялостен принос (1977), Мемориална награда Гранд Мастър на името на Деймън Найт (1989), Еми (1994), Медал от Националния литературен фонд, наградата "Хюго" за най-добър разказ (1944) и за най-добър роман (1954).
Писателят бе удостоен със звезда в Холивудската алея на славата.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
slide 1 to 3 of 50
28,00 лв.
16,00 лв.
19,00 лв.
Рей Бредбъри на награждаването си със звезда в Холивудската алея на славата / Снимка: Getty Images
Рей Бредбъри запечата името си в хрониката на Златния век на научната фантастика, но беше еднакво добър и като фантаст, и като поет, и като публицист. Ненадминати ще останат в историята на литературната класика неговите "Марсиански хроники" (1950), "451 градуса по Фаренхайт" (1953), "Вино от глухарчета" (1957) и много други творби, част от които са екранизирани.
Спокойно можем да кажем, че неговото влияние даде на света колоси на литературата като Стивън Кинг, Дийн Кунц и много други любими автори на фантастиката, мистерията и трилъра.
Рей Бредбъри получава звезда на Алеята на славата, 2002 г. / Снимка: Getty Images
В личния си живот Бредбъри беше един усмихнат и добродушен човек, който обичаше от цялото си сърце единствената си съпруга Маргерита (1947 - 2003) и четирите си дъщери.
Рей Дъглас Бредбъри е роден на 22-ри август 1920-а година в Уокиган, щата Илинойс, САЩ, в семейството на електротехник и домакиня - шведска имигрантка. Дядо му и прадядо му по бащина линия били издатели на вестници. Ето защо още от съвсем малък Рей прекарвал много време в библиотеката "Карнеги" в Уокигън.
Той описва тези чудни свои детски дни сред книгите в полубиографичните си творби "Вино от глухарчета" и "Чувствувам, че идва нещо зло". Когато е на 13, семейството се премества да живее в Лос Анджелис.
Мнозина ще се изненадат, че Бредбъри не завършва висше образование, но притежава природна дарба за писане и вдъхновение, почерпано от произведенията на Жул Верн, Едгар Алан По и други големи автори.
Като младеж си спестява пари като продавач на вестници, които после харчи, за да си купи книги. Първият му разказ, написан в съавторство с Хенри Хъс - "Pendulum", е публикуван през 1941-ва година. Тогава за пръв път получава хонорар като автор. Първата му книга - сборникът разкази "Мрачният карнавал", е публикувана от Акръм Хаус през 1947-а година. Първият голям успех идва със сборника "Марсиански хроники" (1950).
Едно от най-парадоксалните неща, които е казвал за себе си е, че "не пише научна фантастика". Според него единствената му книга в този жанр е "451 градуса по Фаренхайт", но и тя била базирана на реалността. Останалите си книги характеризира като фентъзи-митове.
Може да се съгласим с това, защото книгите на Рей Бредбъри наистина са въздействащ конгломерат от реалност, фантастика, митология и съспенс. В тях се усеща, че имаме автор, здраво стъпил на земята, и ако ни пренася в други светове, то прави това, за да стъпим още по-здраво на планетата, на която сме родени и за да се научим да я ценим. Както и да ни научи на отношения, които възпитават обитателите й в разбиране за вселената като едно цяло.
Още любопитно за писателя: Два филма, по които е работил - "Икар Монголфие Райт" и "Моби Дик", са номинирани за награда "Оскар". Вярно, номинирани са филмите, не и авторът им, но всеки знае кой е Бредбъри не само за литературата, но и за киното. Някои от разказите му са екранизирани за телевизията в предавания като "Alfred Hitchcock Presents".
За странностите на характера му е писано много и дори има забавни закачки по този повод. Бредбъри през целия си живот не пожелал да кара лека кола, а за пръв път лети със самолет на 62. По думите му, е имал един-единствен "необмислен" акт в живота си - когато на 48 се качил на рекламния дирижабъл на "Гудиър".
Рей Бредбъри / Снимка: Getty Images
През целия си живот не обича да се забърква в политика и затова страшно се ядосал, когато заглавието на книгата му "451 градуса по Фаренхайт" било използвано от режисьора Майкъл Мур за документалния филм за администрацията на американския президент Джордж У. Буш, под името "9/11 по Фаренхайт".
Бредбъри отказал пари от приходите на филма и нарекъл Мур "ужасен човек". Мур публично му се извинил, а Бредбъри подчертал, че не се сърди по политически мотиви, а именно защото не иска да има такива.
Сред произведенията му е трудно да се изброят всички най-любими в класацията на читателите: "Марсиански хроники" (1950), "451 градуса по Фаренхайт" (1953), "Вино от глухарчета" (1957), "Чувствувам, че идва нещо зло" (др. "Нещо зло се задава", 1963), "Смъртта е занимание самотно" (1985), "Нека всички убием Констанс" (2003), "Възпявам електрическото тяло" (1969), "Късно след полунощ" (1976) и др.
След смърта на Бредбъри се оказа, че той има над 50 разказа, които никога не е публикувал в сборниците си. Част от тях могат да бъдат открити само в периодични издания.
Интересът на Бредбъри към киното се засвидетелства от многото му сценарии: "То дойде от далечния космос" (1953), "Моби Дик" (1956), "Подаръкът" (1959), "Издирването" (1983), "Дървото на вси светии" (1993) и мн.др. Бредбъри е автор и на много радиопиеси, както и на приказки за деца.
Сред публицистиката му се откроява "Дзен в изкуството на писането" (1990), "Разговори с Рей Бредбъри" (2004) и др.
Освен с чутовния си работохолизъм, Рей Бредбъри се отличаваше и със забавния си начин на мислене, с който печелеше приятели само с една произнесена фраза. Така че много ценни за всички нас остават мъдрите му мисли. Някои от тях откриваме в книгите му, други са спонтанно изречени по време на живите му срещи с публиката.
Рей Бредбъри - цитати
Има престъпления, които са по-лоши от това да се горят книги. Например - да не се четат.
Първият урок, който ти дава животът, е, че си глупак. Последният - че си все същият глупак.
Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя.
Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш.
Лудостта е относителна. Тя зависи от това кой, кого и в коя клетка е затворил.
Върви до ръба на скалата и скочи. Направи си крила по пътя надолу.
Любовта - това е да искаш да преживееш с някого всички годишни времена.
Злото има само една сила - тази, която самите ние му даваме.
Ние имаме само едно задължение - да бъдем щастливи.
Усмихвайте се, не доставяйте удоволствие на бедите!
Беше ли оптимист усмихнатият Рей Бредбъри? Той май не си отиде очарован от света, в който остаря. Разчитаме това огорчение в думите му:
"В края на краищата това е векът на книжната кърпичка. Изсекваш носа си в един човек, смачкваш го, пускаш водата, посягаш към друг, изсекваш се, смачкваш, пускаш водата. Всеки иска да смачка другия".
Рей Бредбъри (1920 - 2012), Великобритания, 17 юли 1969 г. / Снимка: Getty Images
Сигурно това го караше все повече да се връща към миналото и да търси утеха в него, с надеждата за хуманност:
"Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях".
И днес, когато Рей Бредбъри вече го няма сред нас, а е минало цяло десетилетие от оня ден, в който напусна зримия ни свят, ето го и отговорът, защо чувстваме, че сякаш още е сред нас: Защото неговото "дърво" е живо и постоянно пуска филизи в душите на читателите му.
Докосването ни до книгите му докосва сърцата ни; посява нови и нови "дървета и цветя" в градината, в която Бредбъри мечтаеше да се превърне светът; поддържа надеждата, че ако бъдем по-мъдри и по-добри, все един ден тази райска градина ще разцъфне. И тогава ще можем да отпиваме от виното от глухарчета дори при 451градуса по Фаренхайт, защото човешките възможности ще бъдат безгранични.
Рей Бредбъри вярваше в това бъдеще.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}