Стивън Едуин Кинг /Stephen Edwin King/ е роден на 21 септември 1947 г. Той е един от най-продаваните автори на 20-21 век. Продажбите на книгите му надминават 350 милиона копия. През 2014 г. Стивън Кинг бе награден с Националния медал на изкуствата на САЩ, на церемония в Белия дом. Историите на писателя често са наричани "романи на ужаса", но онова, което най-силно привлича читателите е фактът, че сюжетите им са взети от живота.

Действието в тях обикновено се развива в обикновени семейства от средната класа, от която произхожда и самият писател. Неговото невероятно въображение, отворено към света на свръхестественото, обаче, превръща този живот в драматична битка със страховете вътре в нас. Стивън Кинг е невероятен психолог, който добре познава капризната природа на Подсъзнанието и зловещата заплаха от онова То, което често не можем да контролираме.

Историите му са толкова "живописни" сами по себе си, че както казва един критик, "плачат за кино". И повечето от тях са екранизирани с огромен успех.

Екранизациите на книгите му "Изкуплението на Шоушенк" и "Зеленият път" са номинирани за "Оскар" в категорията за най-добър филм.

Стивън Кинг е роден в Портланд, в небогато семейство. Когато е едва на 2, баща му напуска дома и майка му е принудена да отглежда сама Стивън и брат му Дейвид. Жената се мести с двете деца в различни градове, търсейки по-добре платена работа, но накрая се установява с тях при родителите си в Дърам, Мейн.

Малкият Стивън - момче с голямо въображение

Невероятно е момче на 7-години да каже, че ще стане велик писател, но точно това се случва със Стивън Кинг. Той го казва преди да се е научил да пише, и го постига! Още в училище се научава да печели от писателството, като продава разказите си на своите съученици. Учителите научават за тази "търговия" и го порицават, но Стивън се научава да живее с историите си и да обръща по-малко внимание на забележките "отвън".

Училището го отегчава, а учителите го дразнят - расте умен и креативен. Научава се да печата на пишеща машина и се пробва в журналистиката в аматьорското списание на брат си Дейвид, носещо експресивното заглавие "Парцалът на Дейв".

Интересът му към фантастиката отприщва въображението му и силно повлиява на по-късния му интерес към свръхестественото. След като завършва училище, Стивън Кинг става студент по английски език в университета в Мейн. За да се издържа, работи в пералня, като чистач в магазин и за кратко е... помощник-гробар. От много от работните си места успява да почерпи опит и истории, които по-късно намират място в романите му.

След като завършва университета, първоначално се препитава като публикува кратки разкази в мъжки списания. През 1971 г. се жени за колежката си от студентските години Табита, която също пише. Пробва се в учителската професия, макар да не му допада и да не носи нужните финанси. Материалното състояние на младата семейна двойка е буквално плачевно, но те са заедно и не се разделят и до ден-днешен.

Преживели са много тежки мигове заедно. Когато се ражда първото им дете, живеят в каравана и не могат да си плащат сметките за ток. Именно в онзи тежък период, Стивън Кинг се почувствал негоден да издържа семейство и потърсил утеха в алкохола. За жалост стига до пристрастяване, с което се налага да се бори цели десет години от живота си.

В трудния "алкохолен" период

Първият му голям успех като писател идва с романа "Кери" /1973 г./ Най-любопитното е, че в изблик на афект, Стивън Кинг изхвърлил ръкописа на романа си, но Табита го изважда от боклука и търпеливо изчаква подходящия момент, в който да предложи на съпруга си да "поработи" над него. И ето че идва щастливият миг, в който Издателството Doubleday купува романа срещу сумата от 2500 долара. Малка сума, но по онова време, когато семейството се бори с крайна бедност, на двамата млади писатели, тази сума им се видяла като цяло състояние. Ще минат години и за същия роман Стивън Кинг ще продаде правата си за сумата от 400 000 долара, но дотогава има да извърви още път.

Романът "Сейлъмс Лот", издаден през 1974 г., му дава да разбере, че успехът му на писател е постижим. Стивън Кинг напуска учителската професия и решава да се посвети изцяло на писането. За жалост, неговата майка Рут, не доживява големия успех, който предстои на сина й. Тя умира от рак през същата година, в която "Сейлъмс Лот" донася голяма популярност на Стивън Кинг. След смъртта й, Стивън и Табита решават да се преместят да живеят в Боулдър, Колорадо.

Именно там Стивън Кинг написва култовия си роман "Сияние" /1977 г./, продължен през 2013 г. с "Доктор Сън". Следват романите "Сблъсък" /1978 г./, "То" /1976 г./ и 7-томната епопея "Тъмната кула", на която писателят посвещава цели 4 десетилетия от живота си.

Почитателите му са милиарди хора по света

Междувременно преработва някои от томовете на "Тъмната кула", като "Стрелецът". Преработената версия е издадена през 2003 г. Максимализмът на Стивън Кинг често го кара да изпада в крайни състояния - от пълно отчаяние, до еуфория. Това в немалка степен се дължи и на пристрастяването му към алкохола.

Още

Първата творба на Стивън Кинг в интернет е посетена за ден от 2 милиона души

Сам признава, че освен чутовен работохолик е и... "чутовен алкохолик".

Малко след като написва "Томичукалата", добри приятели се намесват, за да го накарат да реши този проблем, който пречи на здравето и психиката му.

Той самият осъзнава това, но му е трудно да се пребори с неистовото си желание да пие.

След болезнени моменти на битка със себе си, в крайна сметка успява - отказва се от пиенето.

Като майстор на мистериите, Стивън Кинг публикува няколко кратки романа под псевдонима Ричард Бакман. След години, когато признава авторството на произведенията си, подписани с това име, обяснява чистосърдечно, че е направил това като "проверка" на таланта си.

Очевидно в онзи период е страдал от комплексите на известността и е изпитвал съмнения относно това дали талантът, или по-скоро името му работи за успеха на романите му. На пресконференция през 2006 г., когато признава авторството си под псевдонима Ричард Бакман, благодари на читателите си за интереса към творчеството му.

С псевдонима Ричард Бакман са подписани романите му "Гняв", "Тъмната половина", "Град отчаяние" и др.

Експрезидентът на Америка - Обама, връчва медал на писателя

През 1999 г. Стивън Кинг претърпява почти смъртоносен пътен инцидент. Блъснат е от разсеян шофьор на миниван, докато се разхожда по тротоара. Нелепа история, но нараняванията които получава, се оказват повече от сериозни. Лекарите дори го наплашват, че може да се наложи да ампутират единия му крак. Правят му пет тежки операции. Спасяват крака му, но спуканият при инцидента бял дроб му докарва пневмония.

Въпреки лошото си здраве, писателят издава "Романът на Лизи", в който се оглежда личното му изпитание с катастрофата и мислите какво би било, ако беше умрял?..

Сами Фийлд и Стивън Кинг, на награждаването в Белия дом

През 2002 г. Кинг съобщава на феновете си, че има намерение да се откаже от писането и да се посвети на почивка, заради здравето си. Естествено, че това се оказва блъф със самия него - писателят не може да живее без да работи, и през 2006 г. отпечатва романа "Клетка", посветен на новите технологии и пристрастяването към мобилните телефони. Следват "Дума Ки", сборникът с разкази "Точно след залеза", електронната новела "Ур" и "Под купола" - най-дългата книга на Кинг, след романа "То".

"То" се превърна и в култов филм

Творчеството на Стивън Кинг е много награждавано: "То" е на първо място в класацията на "Ню Йорк Таймс" за бестселър и на 3-то място в британската класация; "11/22/63" е номиниран за Световната награда за фентъзи в категорията "Най-добър роман" и др.

Още

Стивън Кинг написа роман заедно с малкия си син

Стивън Кинг отдавна не е бедният писател, който не може да издържа семейството си.

Някогашното бедно писателско семейство, днес има няколко къщи и се радва на три пораснали и реализирани деца и четири внучета.

Успехи на писателското поприще бележи и съпругата на писателя - Табита Кинг, която има 9 издадени романа.

Синовете на Стивън Кинг също са издавани автори.

"Държа сърцето си в... буркан..."

"Черната овца" в семейството е дъщерята Наоми, която е... монахиня. Тя обаче е щастлива в това поприще и постоянно участва в духовни мисии и благотворителни мероприятия във Флорида. Кинг нито веднъж не отговаря на въпроси на журналисти, не гледа ли на това като на някакво изкупление пред Бог за страховете, които внушава на хората?!?

Известна е фразата на Кинг, в отговор на друг въпрос: Откъде черпи историите си? - "Имам сърце на малко момче... и го държа в буркан на бюрото си". Всъщност, в това има нещо автобиографично вярно - помните, че едва на 7 самонадеяно каза, че ще стане велик писател. И го направи! А сега същото това момче е вече на 70, но продължава да сбъдва мечтата си, като не спира да пише "страшни истории за смели хора".

Всъщност, Стивън Кинг не е мрачният вестител на Злото, а човек, който може да мине и за оптимист:

"Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!", казва писателят в "Особени сезони".

Еми МАРИЯНСКА