През 1980-а година световноизвестният режисьор Андрей Тарковски грабна наградата на международното жури на кинофестивала в Кан за филма си "Сталкер" - последният филм на режисьора в СССР. Той е създаден по повестта на братята Аркадий и Борис Стругацки "Пикник край пътя". От 90-те години на миналия век, все повече визуалните изкуства, и най-вече киното, изместват книгата. Филмът "Сталкер" направи световно известни братята Стругацки, които са сценаристи на филма.

Плод на тяхната съвместна работа са десетки увлекателни научно-фантастични четива, много от които са познати на българските читатели, но пак да отбележим, че визуализирането на екран, на такъв тип съдържание, изключително много интригува публиката. Това е причината, поради която литературата става по-популярна чрез екрана. След "Сталкер", голям интерес по цял свят предизвика филм по едноименната книга на братята Стругацки "Трудно е да бъдеш бог".

Кадър от филма "Трудно е да бъдеш бог"

И двамата братя Стругацки вече не са между живите, като пръв от този свят си отиде по-големият брат - Аркадий Стругацки. Днес се навършват 30 години от неговата смърт, на 12 октомври 1991 г. Името на братя Стругацки носи малка планета в астероидния пояс на Слънчевата система.

Малцина знаят, че по волята на братята, тленният прах и на двамата е разпръснат от хеликоптер над Пулковската обсерватория.

"В нашия век хората се застрелват, защото ги е срам от другите - от обществото, от приятелите... А през миналия са се застрелвали, защото са се срамували от себе си". С този коментар на по-малкия брат - Борис Стругацки излезе в България книгата на двамата "Милиард години до свършека на света".

Коментарът изразява голямата разлика в душевността на днешния човек, в сравнение с хората от предишните поколения. Братя Стругацки бяха невероятни сърцеведи, и в същото време уникални футуристи - те виждаха промените в човека и света по невероятно проницателен начин, а фантазията им сътвори образа на бъдещето по такъв начин, че имената им станаха нарицателни за майсторството в научно-фантастичния литературен жанр.

Кадър от филма "Трудно е да бъдеш бог"

Героите в книгите им притежават всички човешки качества на нормални човешки същества, поставени в екстремалните условия на необичайни случки и преживявания, непонятни за човешкия разум.

В "Милиард години до свършека на света" се срещаме с астрофизик, който е стигнал до научно откритие от планетарен мащаб. И точно в този момент е заподозрян за убийството на съседа си. Започват да се случват странни неща и на неговите приятели, също напредничави умове - всеки в своята област. Погледнато мащабно, ситуацията изглежда така, като че ли някаква сила иска да попречи на учените да оповестят откритията си. Някой иска от тях да прекратят дейността си? Кой е той? - Държавата, или някакъв извънземен разум от чужда цивилизация?

Кадър от филма "Трудно е да бъдеш бог"

Интригуващите сюжети на Стругацки завладяват читателите. Поколения български читатели са израснали с "Трудно е да бъдеш бог", "Пикник край пътя", "Обитаемият остров", "Бръмбар в мравуняка", "Понеделник започва в събота" и мн. др. Повестта "Милиард години до свършека на света" е смятана за най-необичайното им произведение. В Съветския съюз излиза през далечната 1976-а. У нас е издадена през 1982-ра, и после преиздадена отново през 2001-ва.

Братята Аркадий и Борис Стругацки / Източник: Архив на Съюза на писателите в Русия

Аркадий и Борис Стругацки творят заедно, но имат и самостоятелни произведения. Аркадий е роден на 28 август 1925 г. в град Батуми, Грузия, в семейството на редактор на вестник и учителка. Още в годината на раждането на момченцето, семейството се премества да живее в Ленинград /дн. Санкт Петербург/.

Аркадий и Борис Стругацки, с майка си / Източник: Архив на Съюза на писателите в Русия

В годините на Блокадата на Ленинград през януари 1942-ра година, семейството е принудено да се раздели. Майката остава с по-малкото дете - братът на Аркадий - Борис, а Аркадий и баща му са евакуирани през езерото Ладога. Събитията, преживени по време на това пътуване са описани в книгата "Пътя на живота". Бащата не издържа по време на пътя и загива при Вологда.

Всъщност, не оцелява никой във вагона, с който пътува Аркадий. Той единствен остава жив в онзи смъртоносен ад. През януари 1943-а е призован в армията и откомандирован във Военния институт за чужди езици в Москва, който завършва през 1949-а година като преводач-референт от японски език. Това му отваря възможност да работи като военен преводач в Далечния изток, до уволнението си от армията през 1955-а.

Аркадий Стругацки, като военен преводач /Източник: Архив на Съюза на писателите в Русия

Връща се първо в Ленинград, а после заминава за Москва и се установява да живее за постоянно там. Мечтаел да следва астрономия, но войната обръща посоката на съдбата му. Под псевдонима С. Бережков превежда научна фантастика от английски и японски, както и класическа японска литература. През 1960-а година е приет за член на Съюза на писателите на СССР.

Аркадий Стругацки / Източник: Архив на Съюза на писателите в Русия

Първото произведение на Аркадий Стругацки - повестта "Пепелта на Бикини", е написано в съавторство с Лев Петров през 1955-а година. Над Бикини в Тихия океан е хвърлена американска водородна бомба. Какви са последствията?

Самостоятелните творби на Аркадий Стругацки, под името С. Ярославцев. са: "Експедиция в преизподнята", "Някои подробности от живота на Никита Воронцов" и "Дявол сред хората", завършена в годината на смъртта му и публикувана две години по-късно - през 1993-та.

Аркадий Стругацки е сценарист на филма "Семейни работи на Гаюрови", 1975, киностудия "Таджикфилм".

Братята Стругацки, като младежи

Любопитното е, че по-малкият брат - Борис, завършва специалността, за която мечтае брат му, и става "звезден астроном". Съдбата разделя двамата братя, да живеят и работят в различни градове - Аркадий - в Москва, а Борис - в Ленинград, но те постоянно общуват и намират начин да творят заедно.

Първото им общо произведение е разказът "Изотвън" /букв. превод от руски - ориг. "Извне"/, публикуван през 1958-а година в списание за наука и техника. По-късно разказът е преработен в повест.

Братята Аркадий и Борис Стругацки / Източник: Архив на Съюза на писателите в Русия

Първата обща книга на братята Стругацки е "Страната на пурпурните облаци" (1959 г. Библиографията им е повече от богата на заглавия: "Обитаемият остров", "Бръмбар в мравуняка", "Пътят до Амалтея", "Опит за бягство", "далечната планета", "Трудно е да бъдеш бог", "Второто нашествие на марсианците", "Времето на дъжда", "Хотел "Загиналият алпинист", "Пикник край пътя", "Обреченият град", "Куца съдба", "Натоварени със зло", "забравеният експеримент", "Спонтанен рефлекс", "Шест кибритени клечки", "Извънредно произшествие", "Нощ на Марс", "Почти същите", "поражение", "Белият конус на Алаид", "Бедните зли хора", "Човекът от Пацифида", "Дните на затъмнението" и др.

Братята Стругацки са носители на много награди, между които на премията "Жул Верн", на британската награда за "Независима мисъл", на наградите "Аелита", "Велик пръстен" и мн. др.

Филмът "Сталкер" на Андрей Тарковски, по книгата на Стругацки "Пикник край пътя", излиза на екран през 1979-а година.

Още тогава Тарковски казва нещо, което с пълна сила важи за братята Стругацки: "Изкуството носи в себе си тъгата по идеала.То е длъжно да вдъхне на човека надежда и вяра. Дори тогава, когато светът, за който разказва художникът, не оставя място за упование".

Когато излиза филмът "Сталкер", познавачите в жанра - Роналд Хан и Фолкер Янсен охарактеризират както наградата на филма в Кан, така и майсторството на авторите на книгата, с характеристиката, че "Сталкер" е антиматериалистичен филм, мистично кино, и незавършено като симфония на Бетовен". Всъщност, самият Тарковски неведнъж е подчертавал, че "завършеното и съвършеното може да съществува само отвъд всичко веществено"

Трудно е да се каже, коя е най-известната книга на братята писатели, но по мнението на техни биографи, това е "Трудно е да бъдеш бог". Някои критици определят тази книга като "апотеоз на свободата във време на ограничения". Книгата е остра критика срещу примирението на хората във времена на тоталитаризъм и репресия.

Героят Антон е жител на съвършената земя на бъдещето, но е изпратен на друга планета, където развитието на обществото е на нивото на Средновековието. В сравнение с местните хора, Антон се откроява като силен, изглежда в техните очи направо божествен. Но той, дори да може да "поправи нещо" в живота на тези хора, знае че не бива да се меси.

Мисията му е да изследва обществото, в което попада, без да се опитва да му помага. Иска се силна воля и устойчивост на характера. Пред очите му умират невинни хора, отчаянието ги хвърля в ужасни драми, но Антон трява да остане безучастен, за да изпълни мисията си. Така героят осъзнава, колко е трудно да бъдеш бог.

Всъщност, същата мисия имат и сталкера - той води хората в "Стаята", не бива да има користни цели, нито може сам да се възползва от чудото. Неговото щастие е да прави другите щастливи. В замяна на това рискува живота си и пренебрегва семейството си.

Идеята за Наблюдателя възниква у братята Стругацки още докато работят над "Опит за бягство", и чакала "реда си", за да узрее в цяло произведение, споделя в едно интервю Борис Стругацки.

Той работи като астроном в прочутата Пулковска обсерватория. Двамата съавтори пристъпват в жанра много плахо - с традиционна научно-техническа и приключенска фантастика, и в хода на времето фантазиите им се развихрят в нови небесни хоризонти и технически чудеса. В творчеството им навлизат психологически, и социални елементи, но въпреки това жанрът си остава фантастика, и според критиците - в голяма степен, утопична. В един от творческите си периоди, двамата мечтаят да създадат нещо по-лековато и весело, но сериозният размисъл за човечеството и световете извън планетата Земя, остава доминантно в творчеството им.

В писмо до брат си Борис от 22-ри март 1963-та, Аркадий Стругацки пише: За "Наблюдателя" (така прекръстих "Седмо небе"). Ако те интересува бликащият наоколо буен живот, то ще имаш пълната възможност да се развихриш до пръсване в "Дните на кракена" и "Магове". А на мен ми се ще да създам повест за абстрактното благородство, честта и радостта, като при Дюма. И не смей да ми противоречиш. Поне една повест без разголени съвременни проблеми. На колене, мерзавецо! Дайте ми шпаги, шпаги! Кардинали! Пристанищни кръчми!...".

Датата на писмото съвпада с едно събитие в Москва - Хрушчов посещава изложба за съвременно изкуство и толкова се възмутил от творбите, че почнал да крещи на авторите им: "Дрисльовци! За кого работите? Чий хляб ядете? За кого сте наплескали всичкото това, мазачи такива?" И, както крещял, посочил една от творбите и попитал: "Що за задник с уши е пък това?". Един треперещ гласец му отговорил: "Това е огледало, Никита Сергеевич...".

Разбира се, посещение на изложба е имало, както и подобни крясъци, но останалата част прилича на виц. Двамата братя обичали да си разменят писмено подобни шеги, докато умуват над сюжетите си. Те се опитвали, с помощта на фантастиката, да предадат реалността така, че всеки от читателите да се досети, че описанията им не касаят само някакво измислено бъдеще, а предоставят възможност за размисъл върху реалното настояще.

Факт е, че през 60-те години на миналия век, когато Стругацки започват да пишат своите съвместни творби, в СССР се обсъждат темите за естетическите критерии на соц изкуството. Чрез пресата творците буквално са зомбирани с лозунги от рода на: " Отговорността на художника", "Светлината на яснотата", "Изкуство и лъжеизкуство", и прочее заглавия, чиято цел била да вкара хората на изкуството "в правия път".

"Все едно се беше пръснал отдавнашен цирей. Гной и кървави съсиреци плискаха от страниците на вестниците", разказва Борис Стругацки пред едно издание. И допълва как Юлий Ким иронизирал в стихове тази вестникарска истерия на соц цензурата, а стиховете му били цитирани на ухо между много представители на будната съветска интелигенция.

Аркадий Стругацки / Източник: Архив на Съюза на писателите в Русия

В Съюза на писателите за известен период настъпва гробно мълчание. Страхът сковава хората. На едно заседание, обаче, именно Аркадий Стругацки взел думата, и по-късно разказва на брат си в писмо: "Не изключиха никого от Съюза на писателите. Нещо повече, насред гнойния поток разрешиха дори да се публикуват две-три статии с предпазливи възражения и изложение на собствената (а не партийната) гледна точка. Възраженията на мига биваха удавени и стъпкани, но самата им поява означаваше, че началството няма намерение да ни бичува до смърт. Може би просто някой трябваше да се опълчи срещу това безобразие. Да, знам - никога нямаше да застанат на наша страна. Винаги щяха да бъдат срещу нас. Никога нямаше да ни позволят да говорим онова, което смятаме за правилно, понеже считат за правилни съвсем други работи.

И ако за нас комунизмът е свят на свободата и творчеството, то за тях е общество, където населението незабавно и с радост изпълнява всички предписания на партията и правителството".

Аркадий Стругацки / Източник: Архив на Съюза на писателите в Русия

След смъртта на брат си Аркадий, Борис споделя:

"Брат ми е записал в дневника си още: "Осъзнаването на тези прости, но далеч не очевидни за нас тогава истини беше мъчително, като всяко осъзнаване на истината, но в същото време - и благотворно. Хрумнаха ни нови идеи, които настоятелно потърсиха незабавното си въплъщение". / От дневника на Аркадий Натанович: "...12-16 април 1963 г. /.

Стругацки са обвинявани в абстракционизъм и сюрреализъм, и дори в ... порнография. По-сериозно порицание и "отлъчване" им се разминава, само и единствено заради жанра, в който творят - фантастиката. Странното е, че дори най-безпощадните им критици харесват "Трудно е да бъдеш бог".

" Трябва да си призная - романът стана хубав, казва самият Аркадий Стругацки прживе. Някои читатели намираха в него мускетарски приключения, други - шеметна фантастика. На тийнейджърите им харесваше бурният сюжет, на интелигентите - дисидентските идеи и антитоталитарните хватки. В течение на цяло десетилетие, по всички социологически анкети, романът делеше с "Понеделника" първите две места в класациите. Към днешна дата (октомври 1997 г.) в Русия е бил публикуван в общ тираж над 2 600 000 екземпляра, и то без да броим съветските издания на други езици и на езиците на народите на СССР. А сред чуждестранните издания и до ден-днешен заема стабилно второ място след "Пикника"."

Аркадий Стругацки / Източник: Архив на Съюза на писателите в Русия

Филмът по книгата "Трудно е да бъдеш бог" /1963-1964 г. / става известен още преди да излезе на екран. Режисьорът Алексей Герман, за жалост умира половин година преди премиерата му. Братята Стругацки са сценаристи на лентата.

И до днес книгите им се възприемат и оценяват от критиците като " кинематографично образни", но по признанието на режисьорите, снимали по тях, са трудни за пресъздаване.

Андрей Тарковски, по време на снимките на "Сталкер"

"Острият сюжет на фантастиката - споделя Аркадий Стругацки, - е само Троянски кон, който се вмъква в затворената душа на читателя. Той я предразполага за възприемане на главното".

Една от основните теми в творчеството на братя Стругацки е Контактът на човека с извънземен разум. В центъра на техните разкази винаги стои човекът. Човекът, който съзнава своето човешко и социално несъвършенство, и в същото време се стреми и надява на откривателство, съзнавайки своята неповторимост във вселената. Тази хуманистична идея неотменно присъства в творчеството на двамата братя.

Друга важна тема е тази за Избора. Човек непрекъснато е принуден на среща с бездуховността, милитаризма и манипулациите с личността. Главното спасение за героите си, писателите търсят в нравствеността. С право може да се каже, че братята Стругацки са автори на социално-философска и граждански ангажираната фантастика.

Непознатото и Необяснимото в света на фантастиката, е необходимо на хората, за да усетят своята принадлежност - едновременно към галактиката и към човешкия род, с неговите стремления, болки и надежди.

Един критик пише: "Двамата руски евреи Аркадий и Борис Стругацки и полякът Станислав Лем сътвориха едни от най-добрите произведения на т.наречената соц фантастика".

Аркадий Стругацки / Източник: Архив на Съюза на писателите в Русия

Аркадий Стругацки умира от рак на черния дроб на 12 октомври 1991 г. в Москва. Има два брака и една дъщеря - Мария, от втория си брак.

Поклонението на Аркадий Стругацки / Източник: Архив на Съюза на писателите в Русия

Брат му Борис го надживя с две десетилетия, и също умира от рак. Много вероятно двамата се скитат като Сталкер отново заедно някъде над Пулковската обсерватория? Вероятно също като своя постоянен герой - Набюдателят, следят всичко, което се случва на Земята. Заради човечеците на нашата планета, на чието духовно израстване, посветиха творчеството си!...

Аркадий Стругацки / Източник: Архив на Съюза на писателите в Русия

"Стругацки" цитати:

Има нещо дълбоко нечестно в това, че предметите на хората живеят по-дълго от тях самите.

Само глупаците смятат, че машината не е способна да победи човека в интелектуално сражение.

Това е то политиката. Не е важно дали говориш истината, важното е колкото може повече хора да се съгласят да приемат думите ти за истина. Хората не се интересуват от истината...

Честността е нещо като ума на красива жена: не е лошо, но не я обичаме заради това...

Да се бориш със злото, видите ли, е все едно да се бориш с дървеници: противно, лесно и абсолютно безполезно.

Няма ясна граница между търпимост и равнодушие — търпимостта на практика е равнодушие в девет от десет случая...

Еми МАРИЯНСКА