В навечерието на Хелоуин, на 30 октомври 1938 година, артистите от Mercury Theatre, които имат свое едночасово предаване в ефира на радиостанцията CBS, решават да представят на публиката радио постановка по романа на Хърбърт Уелс "Война на световете". Замисълът им е да пренесат случките от фантастичния сюжет на територията на Ню Джърси.

В началото на едночасовото предаване един от актьорите обявява началото на радио спектакъла, но първо слушателите трябва да чуят прогнозата за времето, а след това започва концерт на "Рамон Ракело и неговия оркестър".

Много скоро обаче музиката е прекъсната от кратко съобщение, че на Марс са забелязани странни ярки избухвания. В ефир прозвучава мнението на уж прочутия професор по астрономия от Университета в Принстън Ричард Пирсън (гласът е на Орсън Уелс), който категорично опровергава възможността на Марс да съществува живот.

Концертът продължава, но отново е прекъснат заради "извънредно съобщение и новинарска емисия".

Репортерът на CBS Карл Филипс (всъщност актьорът Франк Ридик) предава от мястото на събитието - някъде около селцето Грувърс мил в окръг Мерсър се е приземил космически кораб с цилиндрична форма. Почти веднага по радиото прозвучава "излизането от металния цилиндър на огромна бойна машина, която започва да изпепелява всичко наоколо, стреляйки с "топлинни лъчи". Филипс, както и останалите "свидетели" на мястото тръгва да бяга, но връзката с него прекъсва изненадващо...

...

В ефир се включва неназован по име държавен секретар (ролята се изпълнява от Кени Делмар), който се обръща към нацията. Радиостанцията категорично забранява на актьорите да имитират гласа на президента Франклин Рузвелт, но въпреки това, Делмар почти идеално имитира гласа на американския президент.

...

Орсън Уелс и актьорите му наистина успяват да създадат масова психоза, за която обаче научават едва на следващия ден, когато вестниците излизат със заглавия като: "Орсън Уелс - човекът, който паникьоса Америка".

Постановката на Орсън Уелс по романа на съфамилника му Хърбърт Уелс предизвиква огромен обществен резонанс. Впоследствие и други радиостанции се опитват да повторят ефекта, но успехът е далеч по-малък. Все пак, вероятно и заради радио спектакъла "Война на световете", част от слушателите приемат съобщенията за японската атака срещу Пърл Харбър за поредния опит на някоя радиостанция да "сее сензации".

Авторът на "Война на световете", британският писател Хърбърт Джордж Уелс, е известен най-вече с научнофантастичните си романи. Заедно с Жул Верн и Хюго Гърнсбек, е определян като "баща на научната фантастика".

Кариерата му на писател се дължи и на една злополука. Като ученик чупи двата са крака и това го обрича завинаги на книгите.

Романите му "Машината на времето", "Война на световете", "Невидимият човек" и "Островът на доктор Моро" му гарантират запазено място в световната литература.

Освен научна фантастика той пише и съвременни романи, исторически, политически и социални коментари и дори учебници за военни игри.

Хърбърт Уелс е роден на 21 септември 1866 г. в Бромли, графство Кент. Баща му бил беден бакалин. Когато Хърбърт навършва 14 години, напуска училище, защото не му достигат средства. Към учението се връща четири години по-късно, когато печели стипендия за училище. Отново благодарение на стипендия успява да влезе в Лондонския университет, където завършва през 1890 г. във факултет по биология. С литература започва да се занимава, след като завършва университета.

По този начин, когато навършва тридесет години вече са издадени научно-фантастичните му романи "Машината на времето" ("The Time Machine", 1895), "Невидимият човек" ("The Invisible Man", 1897) и "Война на световете" ("The War of the Worlds", 1898). След трийсетата си годишнина започва да пише романи на обществени теми. Това се дължи на промяна на възгледите му и увлечението му по социализма. През 1908 г. Хърбърт Уелс става член на Фабианското общество.

През 1922 г. той прави опит да навлезе в политиката като се кандидатира за парламента, но се проваля. След това пътува до Русия, където се среща с Владимир Ленин. По-късно няколко години живее във Франция. След завръщането си във Великобритания през 1934 г. е избран за президент на международния Пен клуб. Като такъв и умира през 1946 г.

Според критиците и читателите най-добрите творби на Хърбърт Уелс са от ранните години на неговото творчество.

В творчеството на Хърбърт Уелс има и цикъл от любовно-психологически произведения, посветени на темата за брака, свободата на отношенията и равенството между половете. Най-известни от този цикъл са "Ана Вероника", "Новият Макиавели", "Брак", "В тайниците на сърцето".

Като писател-социолог Хърбърт Уелс през цялото си творчество прекарва една основна идея: да убеди с творбите си читателя, че е необходимо да вложи всичките си сили в създаването на едно по-добро бъдеще.

В мечтите му е създаването на единна Световна Държава "без крале, граници и национализъм" и си признава, че единствената книга, в която е заявил всичките си идеи е "Какво правим с живота си?", излязла през 1931 година. Като най-важно свое произведение определя "Трудът, богатството и щастието на човешкия род".

През 1927 година излиза романът "Навечерие", в което Хърбърт Уелс застава активно на страната на антифашистите. В "Светия терор", отпечатан през 1939 година, Уелс описва психологическите етапи на формиране на личностите на съвременните диктатори, като използва примери от кариерите на Сталин, Мусолини и Хитлер.

Последната му творба "Разум на края на бездната" (1945) е пълна с песимизъм за бъдещите перспективи на човечеството. Произведенията на Хърбърт Уелс са преведени на много езици, много от романите му са екранизирани.

Животът на Уелс преминава между дома му в Лондон и на френската Ривиера. Изнася много лекции по цял свят и често му се налага да пътува. Женен е два пъти - първият му брак продължава едва 4 години, но с втората си съпруга Еми Катрин Робинс преживяват заедно 33 години. Раждат им се двама синове - Джордж Филип и Франк Ричард.

Хърбърт Уелс почива на 13 август 1946 година в Лондон. След смъртта му, изпълнявайки завещанието му, двамата му синове кремират тялото и разпръскват праха на големия писател над водите на Ламанша.

Ценни мисли, които ни остави Хърбърт Уелс

Ако ние не завършим войната, войната ще довърши нас.

Винаги, когато хвърли поглед отвъд Атлантика, за да види американския орел, Европа вижда само задните части на щраус.

Глупакът никога не може да бъде някой, но винаги може да бъде всеки.

Истинската ни националност е: човек.

Какво ли би направил човек със себе си, ако нямаше пречки по пътя му?

Нито една страст на света не може да се сравни със страстното желание да поправим чужд ръкопис.

Нравственото негодувание е завист с ореол над главата.

Там, където няма промени и необходимост от промени, разумът загива.

Този, който не гледа напред, се оказва най-отзад.

Цинизмът - това е хумор в лошо настроение.

Рекламата е законна лъжа.

Всички ние имаме своите машини на времето. Тези, които ни връщат назад, са спомените, а напред ни движат мечтите.

Не бива да позволяваме на часовника и календара да ни попречат да видим, че всеки момент от живота е чудо и мистерия.

В страната на слепите едноокият е цар.

Най-лесният път е пътят на губещия.

Нека любовта ти е по-силна от омразата и гнева.

Още

"Други богове" - новата хорър фантастика на Хауърд Лъвкрафт

Още

Копола ще заснеме научно-фантастичния филм на мечтите си "Мегалополис"

Още

Джордж Лукас направи първа копка на арт музея си в Лос Анджелис

Още

Гениалният фантазьор Жул Верн: Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи