Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Смущаващо актуалните антиутопии "1984" и "Фермата на животните" от Джордж Оруел отново са тук

ЕМБЛЕМАТИЧНИ РОМАНИ

Смущаващо актуалните антиутопии "1984" и "Фермата на животните" от Джордж Оруел отново са тук

Изчезналият за десетилетия уводен текст от Оруел за "Фермата на животните" не е публикуван в първото издание по политически причини (откъс)

Илюстрация към "1984" на Джордж Оруел (Източник: Издателство "Сиела")

Емблематичните романи "1984" и "Фермата на животните" от британския писател Джордж Оруел са считани за едни от най-важните романи не само на XX век, но и в човешката история изобщо. Тяхната актуалност и послание продължават да привличат поколения читатели, а приликите с действителността повече от 70 години след тяхното написване им печели пророческа слава.

В началото на 2021 г. двете заглавия се появяват на български в достойни издания с твърди корици (изд. "Сиела") и изцяло нов превод, дело на Венцислав К. Венков.

Още

Прорицателят Оруел: Всички са равни, но някои са по-равни от другите

Прорицателят Оруел: Всички са равни, но някои са по-равни от другите

Публикувана през 1945 г., "Фермата на животните" е майсторска алегория на световната политическа сцена в края на Втората световна война. Британският писател е един от малцината, които съзират ясно истината зад сталинистката пропаганда, завладяла Западния свят, и предупреждават за заплахата, която всяко тоталитарно управление представлява за човешката свобода и достойнство.

Творбата, носеща директна критика срещу победоносния в този момент Съветски съюз, среща редица трудности, които Оруел описва в специален предговор, предвиден за публикуване в оригиналното издание на "Фермата на животните". Той обаче отпада (най-вероятно по политически причини), а машинописният му текст е открит години по-късно и е публикуван едва през 1972 г. в седмичната литературна притурка на в. "Таймс". Именно този предговор читателите могат да открият в новото издание на класиката.

От своя страна, "1984" успява да извоюва определението "безспорно най-важната книга, създадена през XX век", чиято стойност само нараства с всяка изминала година от новото хилядолетие. През 2005 г. романът е избран от списание Time за един от 100-те най-добри романи на английски език от 1923 г. до 2005 г., а в деня на встъпването на Доналд Тръмп в длъжност като президент на САЩ продажбите на изданието се покачват многократно заради "оруелския език", който представител на кабинета му използва.

Илюстрация към "1984" на Джордж Оруел (Източник: Издателство "Сиела")

Антиутопичният свят, който Оруел рисува, е естествено продължение на идеите от алегоричната приказка "Фермата на животните", насочени към разкриване на опасността от тоталитарното управление. В него абсолютният властник е Големия брат, Партията е вечно права и налага волята си със свирепа жестокост, телеекраните подменят действителността, а богатството на езика се замества със строг и ограничаващ "новговор".

Там, където "войната е мир, робството е свобода", а "невежеството е сила", последната надежда за хората са свободата на мисълта и чувствата - и точно тя е следващата цел на властта, за да предотврати всяка възможност за бунт.

Оживена от майсторските илюстрации на Дамян Дамянов, тази творба излиза отново в началото на третото десетилетие на XXI век. Тогава, когато сякаш наистина е заложено на карта дали годината "1984" ще продължава да бъде вплетена в световната съдба, или не.

За преводача:

Венцислав К. Венков е работил е по знакови книги на Чарлз Дикенс, Едгар Алън По, Д. Х. Лорънс, Олдъс Хъксли, Греъм Грийн, Джон Стайнбек, Трумaн Капоти, Кърт Вонегът, Филип Рот, Дж. К. Роулинг, Джаред Даймънд, Джон льо Каре и много други.

Из "1984" от Джордж Оруел:

ПЪРВА ГЛАВА

Часовниците отмерваха тринайсет в ясния и студен априлски ден. Наврял брадичка в гърдите си, за да ги предпази от злия вятър, Уинстън Смит се пъхна чевръсто между крилата на остъклената входна врата на "Резиденция "Победа", а покрай него успя да се намъкне и част от песъчливата вихрушка.

Още

15 цитата от "1984" на Оруел - стряскащо актуални и днес

70 г. по-късно: 15 цитата от "1984" на Оруел - стряскащо актуални и днес

Във входа вонеше на варено зеле и стари изтривалки. На далечната стена висеше цветен плакат с големина, неподходяща за излагане в помещение, с изображението на огромно - широко повече от метър - лице на около трийсет и пет годишен човек с тлъст черен мустак и сурово мъжествено лице. Уинстън се отправи към стълбището. Нямаше смисъл да пробва асансьора. Той и при най-благоприятни обстоятелства рядко работеше, а напоследък, в рамките на режима на икономии по повод предстоящата Седмица на омразата, бяха започнали да спират тока по цял ден. Измъчван от варикозната язва над десния глезен, трийсет и девет годишният Уинстън заизкачва бавно, на почивки, седемте реда стъпала до своя апартамент. Плакатът с огромното лице го чакаше на всяка площадка, точно срещу шахтата на асансьора. Беше от онези портрети, дето погледът им те следва накъдето и да се отместиш. А и надписът отдолу точно това гласеше: ГОЛЕМИЯ БРАТ ТЕ ГЛЕДА.

В самия апартамент приятен плътен глас изреждаше някакви числа във връзка с производството на чугун. Гласът идваше от продълговата метална плака с вид на матово огледало, която заемаше част от дясната стена. Уинстън завъртя копчето, за да намали звука, при все че думите си оставаха разбираеми. Можеше и да позатъмни устройството (наричано "телеекран"), но не и съвсем да го изключи. Премести се до прозореца. Невзрачността на дребната му крехка фигура се подчертаваше допълнително от синия дочен гащеризон на партиен член. Косата му бе много руса, а кожата на лицето му бе придобила естествена руменина от долнокачествения сапун, тъпите ножчета за бръснене и студа на наскоро отишлата си зима.

Още

Съпругата на Джордж Оруел го насърчавала за извънбрачен секс

Съпругата на Джордж Оруел го насърчавала за извънбрачен секс

Дори през затворения прозорец външният свят му изглеждаше студен. Долу на улицата вятърът подмяташе вихрушчици от прах и накъсани хартийки, а греещото слънце и яркосиньото небе придаваха единствено на вездесъщия портрет някакво подобие на цвят. Лицето с черен мустак свеждаше поглед от всеки ъгъл, предлагащ и най-малката видимост. Имаше го дори на отсрещната фасада. "ГОЛЕМИЯ БРАТ ТЕ ГЛЕДА", гласеше надписът, а тъмните му очи надничаха дълбоко в Уинстъновите. Долу на улицата пък отпраният край на друг плакат пляскаше неравноделно на вятъра и ту закриваше, ту откриваше единствената дума - "АНГСОЦ". Хеликоптер се стрелкаше ниско между далечните покриви, застиваше за миг като едра синя муха, после отминаваше с плавен завой. Полицейски патрул, надничащ в хорските жилища. Но тези органи на реда нямаха особено значение. Най-страшна беше мислополицията.

Още

"1984" на Оруел открива Бродуей през лятото

"1984" на Оруел открива Бродуей през лятото

Гласът от телеекрана не преставаше да изрежда зад гърба на Уинстън данни за чугунопроизводството и преизпълнението на деветата третилетка. Телеекранът едновременно и приемаше, и предаваше. Можеше и да долови всеки издаден от Уинстън звук, стига да беше малко по-силен от най-тихия шепот. Така че докато Уинстън оставаше в полезрението º, металната плака непрестанно го виждаше, а и го чуваше. Естествено, човек по нищо не можеше да разбере дали в даден момент го следят, или не. И изобщо беше загадка колко често и на какъв принцип се включваше мислополицията в личния ти кабел. Допускаше се, че могат да следят всекиго по всяко време. Но така или иначе, можеха да се включат в кабела ти когато си искат. По тази причина всеки се стараеше да живее - или, по-точно казано, по силата на превърнал се в инстинкт навик човек живееше - с мисълта, че чуват всеки издаден от него звук и следят всяко негово движение, стига да не е направено на тъмно.

Още

Набират се средства за библиофилско издание на "1984" от Оруел

Набират се средства за библиофилско издание на "1984" от Оруел

Уинстън се стараеше да стои гърбом към телеекрана. Уж за по-сигурно, макар да му беше ясно, че и гърбът може да го издаде. На километър от дома му над опушения пейзаж се издигаше работното му място - Министерството на правотата. И изобщо, мислеше си с известно отвращение Уинстън, това, което се разстила пред очите му, изобщо не е Лондон - главният град на Аерописта Едно, третата по населеност провинция на Океания. Напъна се да изрови някой спомен от детството си, който да му подскаже дали Лондон е изглеждал по същия начин и навремето. Винаги ли са се виждали тези строени през деветнайсети век и простиращи се до хоризонта масиви от загниващи жилищни сгради с дървени подпори, за да не рухнат стените им, с прозорци, кърпени с велпапе, с покриви от гофрирана ламарина и с килнати шантаво градински зидове? А всички онези поразени от бомбите обекти, над които се вихреше прахоляк от хоросан, а върху развалините им се стелеше върбовката; а онези места, където бомбите бяха разчистили по-обширни райони, върху които впоследствие бяха изникнали мизерни колонии от дървени къщурки с вид на курници? Усилията му обаче бяха безплодни. Нищо не помнеше. Нищо не беше останало от детството му, освен една поредица от лишени от всякакъв фон ослепителни видения, които на всичкото отгоре му бяха почти непонятни.

Министерството на правотата - или, според новговорното му название, "Миниправ" - се отличаваше рязко от всичко наоколо. Представляваше огромна пирамидална конструкция от блестящ бял бетон, триста метра високо напластяване на тераса върху тераса. Оттам, където се намираше, Уинстън успяваше, макар и трудно, да разчете издълбаните с елегантен шрифт върху бялата фасада три девиза на Партията:

ВОЙНАТА Е МИР

СВОБОДАТА Е РОБСТВО

НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

Разправяха, че Министерството на правотата съдържало три хиляди канцеларии над земята и още толкова помещения под нея. Разхвърляни из Лондон бяха само още три сгради с подобен външен вид и размери. И така тотално доминираха над останалата околна архитектура, че от покрива на "Резиденция "Победа" се виждаха и четирите едновременно. В тях се помещаваха четирите министерства, поделили помежду си целия правителствен апарат. Министерството на правотата, което завеждаше новините, отдиха, образованието и изкуствата. Министерството на мира, което обезпечаваше бойната готовност. Министерството на любовта, налагащо обществения ред и законност. И Министерството на многообразието, отговарящо за икономиката. Или, както ги назоваваха на новговор: Миниправ, Минимир, Минилюб и Минимног.

Още

От 1984 до 2018  - всичко е театър!

От 1984 до 2018 - всичко е театър!

Най-страшно от четирите беше Министерството на любовта. По него нямаше нито един прозорец. Уинстън не само не беше влизал там, но и гледаше да не се приближава на по-малко от половин километър от сградата му. Човек не можеше да припари, ако не беше по служба, но и тогава му се налагаше да си проправя път през лабиринти от бодлива тел, стоманени врати и тайни картечни гнезда. Дори улиците, които водеха към най-външните му бариери, се обитаваха от облечени в черни униформи патрулиращи часови с физиономии на горили, въоръжени с телескопични палки.

Уинстън рязко се извърна. На лицето му бе замръзнало препоръчителното при обръщане към телеекрана изражение на кротък оптимизъм. Прекоси стаята и влезе в тясната кухничка. Покрай ранното си излизане от министерството пропусна обяда в столовата, а и много добре знаеше, че в кухнята няма нищо за ядене освен парченце тъмен на цвят хляб, което трябваше да запази за закуската си на другата сутрин. Свали от полицата бутилка с бял етикет с надпис "ДЖИН "ПОБЕДА". Безцветната течност имаше гадната миризма на китайски оризов спирт, не твърде различна от тази на машинното масло. Уинстън си наля почти пълна чаена чаша, стегна се за предстоящия шок и я гаврътна на един дъх, както се поема лекарство.

Още

"Хроники на едно течно общество" от Умберто Еко - удоволствие за ума (ОТКЪС)

"Хроники на едно течно общество" от Умберто Еко - удоволствие за ума (ОТКЪС)

Лицето му изведнъж пламна и от очите му рукнаха сълзи. Гадостта прогори гърлото му така, сякаш беше пил азотна киселина, а при самото преглъщане му се стори, че някой все едно го цапна по тила с полицейска гумена палка. Но в следващия миг стомахът му престана да гори и светът придоби по-весел вид. Извади цигара от омачкания пакет с надпис "ЦИГАРИ "ПОБЕДА", но в разсеяността си я обърна надолу и всичкият º тютюн се изсипа на пода. Със следващата се справи значително по-успешно. Върна се във всекидневната и седна до намиращата се вляво от телеекрана масичка. От чекмеджето º извади перодръжка, мастилница и празна дебела ученическа тетрадка с червена задна корица и мраморен дес˜н върху предната.

По неизвестна за него причина телеекранът във всекидневната заемаше особена позиция: вместо на обичайното му място - върху тясната стена, откъдето да следи цялото помещение - беше монтиран на по-дългата стена срещу прозореца. От едната му страна се намираше плитката ниша, в която Уинстън седеше в момента. Навремето, когато са строили жилищата, тя, изглежда, е била предвидена да поеме лавици с книги. Сега, ако се помъчеше да се свие максимално навътре, Уинстън оставаше извън видимостта на телеекрана. На сегашното му място можеха да го чуят, естествено, но нямаше как да го видят. Именно това необичайно разположение на всекидневната го беше подтикнало отчасти да се заеме с деянието, чието начало поставяше в момента.

Още

"Задочните репортажи" на Георги Марков сякаш са писани днес

"Задочните репортажи" на Георги Марков сякаш са писани днес

Освен всичко друго, идеята му се беше родила и покрай тетрадката, която току-що извади от чекмеджето - изключително красива вещ с леко пожълтели през годините гладки кремави листове; такива не се произвеждаха най-малко от четиресет години насам. А според него тетрадката беше от много по-ранни времена. Щом я зърна във витрината на душно антикварно магазинче в един от градските бедняшки квартали (вече не помнеше кой точно), изпита огромно, изпепеляващо желание да я притежава. Поначало не беше редно членове на Партията да влизат в тези обикновени магазини ("да посещават свободния пазар", както се казваше), но правилото не се спазваше кой знае колко строго, тъй като нямаше откъде другаде да се намерят неща от рода на връзки за обувки и ножчета за бръснене. Озърна се във всички посоки, влезе и купи тетрадката за два долара и петдесет цента. По онова време дори не се запита за какво точно му е дотрябвала. Отнесе я виновно у дома в служебната чанта. Макар и празна, тетрадката представляваше компрометиращо веществено доказателство.

А в случая той се канеше да започне да води в нея личен дневник. Не че щеше да е незаконно (така или иначе, незаконни неща вече нямаше, понеже нямаше и закони), но ако го хванеха, като нищо можеха да му наложат смъртно наказание - или в най-добрия случай да го пратят за двайсет и пет години в лагер за принудителен труд. Уинстън сложи перо в перодръжката и го облиза, за да му махне смазката. Архаични инструменти от рода на писалките вече почти не се ползваха дори за полагането на подписи, но той се беше снабдил със своята тайно и доста рисковано единствено заради усещането, че прекрасните кремави листове заслужават да се пише по тях с истински писец, а не да се дращи с химически молив. Лично той нямаше навика да пише на ръка. Всичко, освен най-кратките бележки, обикновено диктуваше на казваписа - вариант, който, естествено, в случая изобщо не го устройваше. Топна перото в мастилницата и за миг се поколеба. Спазъм сгърчи стомаха му. Решаващата стъпка щеше да е първоначалният допир на писеца по хартията. После изписа с дребни, непохватни букви:

4.IV.1984 г.

И се облегна на стола. Обзе го пълна безпомощност. Като начало, изобщо не беше убеден, че годината е 1984. Горе-долу тя трябваше да е, тъй като беше почти сигурен, че е трийсет и девет годишен, след като, доколкото му беше известно, годината на раждането му трябва да е била 1944-та или 1945-а; напоследък обаче се оказваше все по-невъзможно да определи кое на коя дата се е случило с приблизителност, по-малка от година-две.

Още

Реймънд Чандлър, който знаеше да доставя удоволствие с думите

Реймънд Чандлър, който знаеше да доставя удоволствие с думите

И за кого, запита се изведнъж, се е захванал да пише този свой дневник? За бъдещето, за все още неродените. Умът му се задържа за секунда върху спорната дата, която беше написал, после се блъсна и спря пред новговорната дума "двумисля". И едва сега схвана по същество мащабността на своето намерение. Как поначало се общува с бъдещето? Нима това не е изначално невъзможно? Бъдещето или ще наподобява настоящето и в такъв случай няма да му обърнат никакво внимание; а ако се окаже, че е различно от сегашното, никой няма да схване описаното от него състояние на нещата.

Седя известно време, загледан тъпо в листа. От телеекрана вече се носеше отривиста военна музика. Учуди го не само вероятността да е загубил способността да се изразява, но и липсата на спомен за онова, което беше намислил да сподели. От сума ти седмици се подготвяше за сегашния момент, но нито веднъж не му беше минало и през ум, че ще му е нужно нещо повече от смелост. Самото писане надали щеше да го затрудни. От него се искаше единствено да изложи върху хартията безкрайния монолог, който буквално от години вървеше в главата му и не го оставяше на мира. Но ето че дори и монологът беше секнал. За разлика от възобновилия се нетърпим сърбеж на варикозната язва. Но не смееше да се почеше, тъй като чесането само щеше да я възпали. Секундите цъкаха. А умът му не отчиташе нищо освен празнотата на страницата пред очите му, сърбенето на кожата над глезена му, войнствените фанфари и дължащото се на джина леко опиянение.

 

Из "Фермата на животните" от Джордж Оруел:

ПЪРВА ГЛАВА

Още

"Фермата на животните" по Джордж Оруел в Театър 199

"Фермата на животните" по Джордж Оруел в Театър 199

Щом се стъмни, господин Джоунс - собственикът на ферма "Имението" - затвори курниците, но тъй като беше успял отрано да се накваси, забрави да залости вратичките им. Прекоси, залитайки, двора сред лудо танцуващия светлинен кръг на фенера, изрита ботушите си пред задната врата, наточи за последно халба бира от бъчонката в миялното помещение и се завлече до леглото при вече хъркащата госпожа Джоунс.

С угасването на светлината в спалнята обаче по всички стопански сгради настъпи оживление и суетня. През деня се беше разчуло, че предишната нощ на стария Майор - нереза шампион от средна бяла порода - му се присънил необичаен сън и той държал да го сподели с останалите животни. Затова се бяха уговорили да се съберат в големия обор веднага след като господин Джоунс им се махнеше от главата. Старият Майор (както всички му викаха, независимо че по селските панаири се беше състезавал под името "Уилингдънския красавец") се радваше на голямо уважение във фермата, та никому не се свидеше да пожертва час от съня си, за да го изслуша.

Осветен от провесения под гредата фенер, Майорът ги очакваше, излегнат в сламеното си 24 легло на нещо като подиум в ъгъла на просторния обор. Макар и понапълнял напоследък, дванайсетгодишният нерез все още пазеше предишния си царствен вид, а никога нерязаните му бивни не отнемаха ни най-малко от мъдрото му, доброжелателно изражение. Прииждащите животни гледаха да се настанят удобно.

Първи дойдоха трите кучета - Зюмбюлка, Джеси и Крадльо; подир тях пристигнаха прасетата и се проснаха върху сламата току пред подиума. Кокошките се наредиха по первазите на прозорците, гълъбите изпърхаха чак горе на мертеците, овцете и кравите налягаха зад прасетата и запреживяха. Двата впрегатни коня - Боксер и Детелинка - влязоха едновременно с много бавна и изключително внимателна походка, да не би случайно да настъпят някоя заровила се в сламата дребна животинка. Детелинка - позакръглена лелка почти на средна възраст - така и не си беше възвърнала стройната фигура след четвъртата си бременност. Боксер пък беше огромен - близо метър и осемдесет на ръст и силен колкото два нормални коня.

Още

"Поразените" на Теодора Димова е роман на годината

"Поразените" на Теодора Димова е роман на годината

Спускащата се по муцуната му бяла ивица му придаваше леко глуповат вид, но липсата на първокласна интелигентност не пречеше да е уважаван от всички заради уравновесения му характер и невероятната му работоспособност. След конете довтасаха бялата коза Мюриъл и магарето Бенджамин. Бенджамин беше най-възрастният и най-заядлив обитател на фермата.

Изказваше се рядко, и то най-вече за да направи някоя язви- 25 телна забележка - че Бог например го бил дарил с опашка, за да гони мухите, но той лично щял да е по-доволен да е и без опашка, и без мухи. От всички животни във фермата единствено той никога не се смееше. Нямало за какво, обясняваше, когато го попитаха. Но макар и да не го признаваше открито, беше предан приятел на Боксер; двамата обикновено прекарваха заедно неделите си в ливадката зад овощната градина, където пасяха един до друг в пълно мълчание.

Едва полегнаха двата коня и в обора пристигна в писукаща редичка люпило патета; изгубили някъде по пътя майка си, те се залутаха да си търсят място, на което да не ги настъпи някой. С мощния си преден крак Детелинка им оформи подобие на ограда, патетата се сгушиха в нея и на мига заспаха. В последния момент с танцова стъпка се появи и Моли - глупавата бяла хубавелка, която теглеше двуколката на господин Джоунс. Дъвчейки бучка захар, кобилката се настани почти най-отпред и затръска кокетно бялата си грива с надеждата някой да забележи вплетените в нея червени ленти. Най-накрая пристигна и котката, прецени, както винаги, с поглед къде ще ѝ е най-топло и взе че се намърда между Боксер и Детелинка; замърка доволно и не си направи труда да чуе поне една дума от словото на Майора.

Още

"Уговорено": Тайните сделки, които променят нашия свят

"Уговорено": Тайните сделки, които променят нашия свят

Накратко казано, налице бяха всички животни с изключение на Мойсей - опитомения гарван, дремещ на пръта над задната врата. Майорът ог- 26 леда присъстващите, убеди се, че са се настанили удобно и го гледат в устата, прокашля се и рече: - Другари, вече сте чули за странния сън, който ми се присъни предишната нощ. На него обаче ще се спра по-късно. Първо искам да ви кажа друго.

Струва ми се, другари, че месеците, които ми предстоят да прекарам сред вас, са броени, поради което смятам за свой дълг да ви предам всичката натрупана досега от мен мъдрост. Живях дълго, докато лежах в кочината разполагах с куп време за размисъл и смея да заявя, че от сегашните животни по света няма друго, което да е по-наясно с естеството на живота върху тази земя. Именно върху тази тема ми се ще да заостря днес вниманието ви.

*Текстовете се публикуват със съгласието на Издателство "Сиела"

Още

"Резиденцията" или социалните патологии от Георги Тенев (ОТКЪС)

"Резиденцията" или социалните патологии от Георги Тенев (ОТКЪС)

Още

"Алиса в страната на чудесата" отново в ръцете на българските читатели

"Алиса в страната на чудесата" отново в ръцете на българските читатели

Още

Джеймс Джойс: Погледнете морето. Какво е то до всички обиди?

Джеймс Джойс: Погледнете морето. Какво е то до всички обиди?

Още

Приятелят на Чърчил, който вдъхнови създаването на Джеймс Бонд

Приятелят на Чърчил, който вдъхнови създаването на Джеймс Бонд

Още

Етгар Керет: Маслини или блус за края на света

Етгар Керет: Маслини или блус за края на света

Още

Ешкол Нево: Жаден съм като в пустиня за връщането към живота

Ешкол Нево: Жаден съм като в пустиня за връщането към живота

Още

Теодор Драйзер - брутално, от любов

Теодор Драйзер - брутално, от любов

Още

Авторът на "Книга за джунглата" загубва сина си на фронта

Авторът на "Книга за джунглата" загубва сина си на фронта

 

Коментирай 7

Календар

Препоръчваме ви

"Китара от палисандрово дърво" от Кристина Гавран - мозайка от истории, като музикална композиция (откъс)

Пет истории на жени (като петте струни на китарата), които преминават през непреодолими граници и така осъществяват своята еманципираност и житейската си мисия

Нов роман за специален агент Уил Трент от владетелката на трилърите Карин Слотър

"Погубени" чертае дълбоки резки, като преплита минало и настояще в мрачен танц на мъченията

Премиера на "Роднина на дъжда. Неизбежни стихотворения" от Георги Константинов

Събитието е 16 септември от 18 часа в Мраморната зала на Столична библиотека

"Поглъщащи глобални истории за живот и смърт" влязоха в краткия списък за наградите "Букър"

Романи с действие в Шри Ланка, Кардифския залив и далечния космос са сред номинираните за наградата

Литературните маршрути през есента започват с разходка за жените писателки и политиката

Първата разходка е утре, на 16 септември и ще ни разказва за Фани Попова-Мутафова и Блага Димитрова

"Ах, тези родители!" - възкликва най-четеният съвременен гръцки писател Макис Цитас

Тази остроумна книга бе номинирана за Националната награда за детска литература на Гърция