Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Приятелят на Чърчил, който вдъхнови създаването на Джеймс Бонд

ВЕЛИКИТЕ ПИСАТЕЛИ

Приятелят на Чърчил, който вдъхнови създаването на Джеймс Бонд

На 16 декември се навършват 55 години от смъртта на големия писател и драматург Съмърсет Моъм

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg/Снимка: Getty Images

"Не ме интересува дали хората споделят моите мисли. Разбира се, смятам себе си за прав (иначе не бих разсъждавал по този начин), а другите за криви - но това, че са такива, изобщо не ме трогва. Не съм се вълнувал особено, когато съм откривал, че някое мое мнение се различава от това на мнозинството. До известна степен имам доверие в своя инстинкт", казва героят на Моъм в "Души в окови".

Тези думи щрихират и светоусещането на автора, който от затворено, потиснато момче, преживяло мрачно детство, се превръща в едно от най-значимите пера в света. 

Йън Флеминг твърди, че е черпил вдъхновение от разказите на Моъм "Ашендън: Или британският агент" при създаването на най-прочутия шпионин на всички времена - Джеймс Бонд. Две от неговите истории са адаптирани от Алфред Хичкок през 1936 г. във филма му "Тайният агент", а няколко други са пригодени от Би Би Си за телевизия през 1991 г. Смята се, че историите на Ашендън са повлияли и на по-късните шпионски автори като Джон Льо Каре и Греъм Грийн.

На 16 декември се навършват 55 години от смъртта на големия писател и драматург Съмърсет Моъм.

На 16 декември през 1965 година си отива големият писател Уилям Съмърсет Моъм. Знаменити са романите му "Души в окови", "Луна и грош", "Острието на бръснача", а така също и неговите многобройни пиеси, разкази и документална проза. Уилям Съмърсет Моъм е един от най-известните и най-високоплатени западни писатели през 30-те години на XX век.

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg/Снимка: Getty Images

Моъм е роден на 25 януари 1874 г. в Париж. Баща му е юрист в английското посолство в Париж. Остава сирак на десетгодишна възраст, след като майка му умира от туберкулоза, а две години по-късно баща му си отива от рак.

Правото било семейната професия на фамилията Моъм. Дядото на писателя, Робърт като баща му, бил известен адвокат и един от основателите на Английското Правно общество, а един от братята му, Франк Хърбърт Моъм, направил толкова забележителна кариера в тази област, че през 1938-39 г. бил председател на Камарата на лордовете и министър на правосъдието. Естествено от Уилям се очаквало да тръгне по техните стъпки.

Какво се случва с него обаче...

След като остава без родители, заминава да живее в Англия при чичо си, Хенри МакДоналд Моъм, викарий на Уитстейбъл в Кент. Учи в Кралското училище в Кентърбъри. Чичо му се оказва студен и безчувствен човек, който държи на строгия ред в къщата си, където всякакви емоции са забранени. Малкият Уили е затворено, срамежливо, но изключително любопитно момче и тази забрана на чувствата неимоверно го потиска.

Вероятно заради това и през тези години Съмърсет Моъм започва да заеква, недостатък, който ще го тормози през целия му живот, правейки общуването му с хората мъчително. Може би обаче това не особено щастливо детство - и в училище, и в дома на викария - било съществено за формирането на неговия характер на писател - проницателен и циничен, винаги проникващ зад външната обвивка и виждащ невидимото за очите.

Уили може да е бил всякакъв, но не и слабохарактерен. На 16 години той отказва да продължи обучението в Кралското училище и заминава за Германия с неохотното разрешение на чичо си. Там той изучава философия, литература и немски в университета в Хайделберг за около година. След завръщането си в Англия постъпва на работа като счетоводител в един офис, но само месец по-късно напуска.

Чичо му отново не бил доволен, защото именно той уредил работата. След известно време на умуване каква професия ще е най-подходяща за заекващия Уили, която би могла да го извини, че не следва стъпките на баща си и тримата си по-големи братя в правото, в крайна сметка била избрана медицината. Уили не е особено доволен, тъй като се занимава с писане още от 15-годишен и иска да стане писател. Все още обаче бил непълнолетен и трябвало да се подчини на чичо си за пореден, но последен път.

1948 г. (Снимка: Getty Images)

Следващите пет години Съмърсет Моъм прекарва в Лондонската болница "Св. Тома" като студент по медицина. Той има възможност да види човешкото страдание и неговото разрушително влияние върху ценностите. Много години по-късно той заявява, че за него като писател това е безценен опит. Именно по време на студентските му години се ражда и първата му официално публикувана книга - романът "Лайза от Ламбет". Неговият успех, е достатъчен за 23-годишния, току-що дипломирал се лекар да зареже медицината и да се отдаде изцяло на литературата. В действителност това е втората му книга. Първата е една биография на Джакомо Майербер, която е написал 16-годишен в Хайделберг и която така и не вижда бял свят.

Оказва се обаче, че писателската професия не е толкова обещаваща, колкото изглежда в началото. В следващите 10 години нито една от творбите на Моъм не се посреща дори и с част от успеха на "Лайза". Романите му остават незабелязани от критиката и публиката, макар че днес два от тях, "Мисис Крадък", 1902 г. и "Магьосникът", 1908 г. се определят като едни от най-добрите негови творби.

Започва да пише пиеси, предимно сатирични социални комедии. Първата се появява на бял свят през 1903 г. Техният успех не е по-различен от този на романите му. В крайна сметка обаче точно драматургията променя живота му. Това става през 1907 г., когато пиесата му Lady Frederick има огромен успех. Година по-късно четири негови пиеси се играят едновременно в Лондон - рекорд, който му осигурява финансово благоденствие за години напред. Известното хумористично списание Punch дори публикува карикатура на Шекспир, който е застанал на тротоара и намръщено гледа лондонските афиши, на които се чете само името на Съмърсет Моъм, а неговото... го няма.

1948 г. В хотел в Лондон (Снимка: Getty Images)

Този своеобразен рекорд на автор, чиито четири пиеси се играят едновременно, е надминат чак през 1983 г. от Ендрю Лойд Уебър - и то с мюзикъли (шест постановки), и то не всички в Лондон, а три в Уест Енд и три на Бродуей.

Естествено при тези условия писателят се превръща от обикновен драматург в остроумния, забавен и циничен сатирик на Британското общество. Поне за следващите десетина години. Днес пиесите на Моъм са забравени и едва ли някога биха могли да бъдат съживени за сцената, но навремето са се радвали на наистина голям успех. Точно когато драматургът натрупва достатъчно пари, за да може да се отдаде на писане на книги, избухва Първата световна война.

Той е вече на години, а и вече доста известен (с 10 пиеси и 8 романа зад гърба си), за да бъде зачислен в армията... Съмърсет Моъм постъпва в състава на т. нар. Literary Ambulance Drivers - група от 23-ма известни писатели (и Ърнест Хемингуей бил сред тях) към британския Червен кръст. Можел е да заеме и чиновническа работа във флотския щаб, тъй като Уинстън Чърчил (тогава, през 1914 г., първи лорд на Адмиралтейството) му е приятел, но предпочита да е в центъра на събитията.

Изпратен е във Франция, където работи първоначално като преводач, а после и като военен лекар. По-късно през войната работи за Британското разузнаване, като се представя под прикритие за такъв, какъвто всъщност е - писател. В началото събира информация в Женева, а по-късно е изпратен в Петроград, където през юли 1917 г. участва в един опит за предотвратяване на Руската революция, както е известно от историята - неуспешен.

Самият Моъм заявява самоуверено много години по-късно, че ако е бил в Русия шест месеца по-рано, мисията му е можела да бъде успешна. Съмърсет Моъм (Снимка: Getty Images)

Моъм и другите агенти на MI6 не успяват в това предварително обречено начинание, но Моъм използва тези преживявания като основа за своята популярна и много влиятелна поредица от кратки истории, публикувана през 1928 г. като "Ашендън: Или британският агент". Две от тези истории са адаптирани от Алфред Хичкок през 1936 г. във филма му "Тайният агент", а няколко други са пригодени от Би Би Си за телевизия през 1991 г. (в края на Студената война). Смята се, че историите на Ашендън са повлияли на по-късните шпионски автори като Джон Льо Каре и Греъм Грийн.

Йън Флеминг твърди, че е черпил вдъхновение именно от тези разкази при създаването на най-прочутия шпионин на всички времена - Джеймс Бонд.

Две жени остават трайни следи в живота на Моъм. Едната е Етелуин Джоунс, известна като Сю Джоунс, бляскава дъщеря на известен драматург, тя е начинаеща актриса, току-що разведена. По-късно, когато тя играе в Чикаго, Моъм й прави предложение, но тя му отказва. Оказва се, че е бременна от друг и скоро след това се жени за сина на шестия граф Антрим.

Жената, с която Моъм сключва брак, е Сири Барнардо Уелкъм, на 22 години, преди това съпруга на 48-годишния Хенри Уелкъм, американски фармацевтичен магнат.

През 1911 г. Моъм среща Сири, през 1913 г. тя става негова любовница и му ражда дъщеря - Елизабет. Всъщност именно тя е човекът, който го представя на един високопоставен офицер от разузнаването и така дава начало на неговата шпионска "кариера".

Най-важното събитие за Съмърсет Моъм през Първата световна война е написването и издаването през 1915 г. на романа, с който е най-известен и който мнозина считат за неговия най-голям шедьовър - Of Human Bondage (интересно преведен на български като "Души в окови"). Самият автор го определя като "полуавтобиографичен". И наистина съдбата на Филип Кери е доста сходна с тази на неговия автор - заекването е заменено със сакат по рождение крак, Уитстейбъл става Блекстейбъл, но основната линия на живота на Моъм е запазена. Разбира се, романът е много повече от просто излагане на биографични факти и използване на опита на автора като студент по медицина от младежките му години.

Той е една поредица от блестящо описани и пречупени през призмата на авторовия цинизъм образи, отразяващи цялата житейска философия и разбиране за духовните ценности на вече 40-годишния Съмърсет Моъм. И то само в 250 000 думи...

1948 г. Съмърсет Моъм позира в ателие (Снимка: Getty Images)

Въпреки това, първоначално той е посрещнат от жестоки критики и от двете страни на Атлантика. Ню Йоркският World определя житейската борба на Филип Кери като "сантименталното робство на един глупак". Романът очевидно имал нужда от влиятелен закрилник. И той се появява в лицето на самия Теодор Драйзър, който го обявява за творба на гений и го сравнява с Бетовенова симфония. Оттогава той се издава и чете непрекъснато, а популярността му не намалява

Любовният живот на Моъм преминава под знака на бисексуалността. Голямата любов на писателя е Джералд Хакстън. Запознават се през Първата световна война във Франция. Джералд е роден в Сан Франциско, но е отрасъл в Англия. Заживяват заедно на Ривиерата, като Джералд го съпровожда по време на пътешествията и играе ролята на секретар и компаньон.

Именно многобройните пътувания и хомосексуалната му връзка стават причина за края на и без това бурния му брак със Сири. През 1927-28 г. те се развеждат с голям скандал и Съмърсет Моъм напуска Англия, като се установява в Кап Фера на Френската Ривиера. Там си купува вила с 12 акра земя, където прекарва остатъка от живота си, с изключение на пътуванията, които не преустановява - кога по желание, кога по необходимост. В Кап Фера Моъм се радва на охолен живот и неговите покани да се прекарат няколко седмици там се ценят високо сред висшите кръгове на Английското общество.

Още

Продават любовни писма на писателя Иън Флеминг

Продават любовни писма на писателя Иън Флеминг

.

През 1940 г. е принуден да напусне окупирана Франция по време на Втората световна война, и заминава за САЩ със славата на най-богатия и един от най-прочутите английски писатели. Там става популярна фигура в Холивуд и е един от първите писатели, които натрупват солидни суми от филмови адаптации.

През 1944 г. умира Джералд Хакстън и оставя огромна празнина в живота му. Тя е запълнена донякъде от Алън Сиърл. 

През 1962 година Моъм продава колекция от картини, които по право принадлежат на дъщеря му Лиза като наследница.

1936 г. С дъщеря си Елизабет на сватбата й (Снимка: Getty Images)

Тя го съди и печели делото. Моъм публично се отрича от нея и иска да осинови Алън. Написва един том, пълен със спомени от миналото, наречен "Поглеждайки назад", където твърди, че не е биологичен баща на дъщеря си. Заради тази си постъпка губи доста приятели, а от книгата Лиза научава, че е родена преди родителите й да се оженят. Лиза оспорва промените в завещанието на баща си, но искът й е отхвърлен и Алън наследява голяма сума, съдържанието на вила Маркез и ръкописите на Моъм.

Тази негова постъпка се оспорва остро от дъщеря му и нейния съпруг, лорд Глендъвън, което става причина майсторът на перото да стане обект на множество публични подигравки в последните си години.

"На 20 години критиците ме намираха брутален, на 30 - несериозен, на 40 - циничен, на 50 - професионален, сега, когато съм на 60 - повърхностен", казва Моъм.

1956 г. (Снимка: Getty Images)

Най-известните творби на Съмърсет Моъм обаче си остават неговите разкази. С тях е свързана и една друга особеност за него, превърнала го почти в легенда - неговите пътувания. Още на младини, след публикуването на "Лайза", той посещава Испания и о-в Капри.

1948 г. (Снимка: Getty Images)

Още

Откриха лондонския адрес на Джеймс Бонд

Откриха лондонския адрес на Джеймс Бонд

В разказите на Съмърсет Моъм сякаш най-силно и блестящо е изразен стремежът му към опознаване на най-голямото чудо на природата - а именно човешката същност. Основната тема на цялото му творчество, бих казал. Сам писателят твърди, че е "глупак този, който си мисли, че я е опознал" и че той със сигурност най-слабо познава старите си приятели.

Съмърсет Моъм умира на 16 декември 1965 г. в Антиб, Франция. За 91 години на този свят той става свидетел на залеза на Британската империя, две световни войни и навлизането в живота на автомобила, самолета, киното, радиото, грамофона и телефона - все събития и изобретения променили света. Написва 20 романа, около 120 разказа, 24 пиеси (толкова са останали, не се знае колко е изгорил), 3 пътеписа и 10 книги с мемоари и есета. Още приживе успява не само да обиколи света, но и да бъде признат от него за един от класиците на световната литература. В "Равносметката" той пише:

"Предпочитам вулгарния пред предвзетия писател, защото и животът е вулгарен, а писателят търси да изобрази именно живота."

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg/Снимка: Getty Images

Представяме ви избрани цитати от великолепния Съмърсет Моъм:

"Смешно нещо е животът: когато откажеш да се примириш с каквото и да е друго, освен с най-доброто, обикновено го получаваш."

"С всяка следваща година ние се променяме. Променя се и човекът до нас. Истинско щастие е, ако, променяйки се, продължаваме да обичаме човека, който се е променил."

"Можеш да направиш всичко на този свят, стига да си готов за последствията."

"Нещастието на този свят е, че добрите навици се изоставят много по-лесно от лошите."

1968 г. Съмърсет Моъм във Франция (Снимка: Getty Images)

"Само посредственият човек винаги се представя в своята най-добра светлина."

"Въображението расте с упражняване и, противно на всички схващания, е по-силно при зрелите хора, отколкото при младите."

"За съжаление твърде късно научих, че е лесно да кажеш: "Не знам"."

"Бракът е нещо прекрасно. Освен когато не се превръща в навик."

"Трагедията на любовта е в безразличието."

"Хората твърдят, че искат да чуят искрената ти оценка, но истината е, че единственото, което искат, е да бъдат хвалени."

1963 г. Съмърсет Моъм в Ница (Снимка: Getty Images)

"Възрастта си има своите предимства, които не са по-малки от тези на младостта."

"Какво мисля за хората?! Мисля, че сърцето им си е на мястото, но главата им е абсолютно безполезен орган."

"Като се има предвид колко глупаво постъпват хората, а в същото време колко красиви думи могат да редят, мисля че за света ще е по-добре, ако хората говорят повече и вършат по-малко."

"Когато си млад, приемаш добротата, с която другите се отнасят към теб като нещо, което по право ти се полага."

"Светът не знае какво да прави с различните. Те те изкарват от твоята зона на комфорт и първата реакция винаги е гняв."

"Двете най-важни неща в живота са: свобода на мисленето и свобода на действието."

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg/Снимка: Getty Images

Още

Почина писателят и дисидент Владимир Буковски

Почина писателят и дисидент Владимир Буковски

Още

Почина писателят Андреа Камилери - бащата на комисар Монталбано

Почина писателят Андреа Камилери - бащата на комисар Монталбано

Още

Кои са най-скъпоплатените писатели, според "Форбс"?

Кои са най-скъпоплатените писатели, според "Форбс"?

Още

Варгас, Мюсо и Вюйар са най-четените франкофонски писатели във Франция през 2017 г.

Варгас, Мюсо и Вюйар са най-четените франкофонски писатели във Франция през 2017 г.

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Самотният вълк и жената, която остана до края

През септември 2019 г. Армен Джигарханян обяви, че се е събрал с втората си съпруга Татяна Власова, която специално се завръща от САЩ, за да се грижи за него

Михаил Жванецки: Щастлив ли съм? По различно време, отговарям различно, но винаги отрицателно

Писателят-сатирик Михаил Жванецки почина на 6 ноември на 86 години, беше начиран "кралят на смеха и печалният мъдрец", а народът го обичаше колкото Висоцки

Шон Конъри и Джеймс Бонд: Историята на една легенда

Трябваше само да повдигне вежда, за да влезе в легендата

"Бащата" на цветната фотография Уилям Егълстън открива Америка на 70-те години

По това време експериментира с видео, смесвайки нежни снимки на децата си вкъщи с кадри на пиянски партита, публично уриниране и мъж, отхапал пилешка глава пред развеселена тълпа в Ню Орлеан

Нобелистката Луиз Глюк - от анорексията до върховете на американската поезия

"Бях самотно дете. Връзките ми със света като социално същество не бяха естествени, най-щастлива се оказвах, когато четях. Всъщност не бях чак толкова изолирана, понякога гледах телевизия и се хранех доста обилно!", разкрива именитата поетеса

С електричество в кръвта: Как Ван Хален уплаши милиони китаристи по света

С китарния си стил той промени света на рок музиката