Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Теодор Драйзер - брутално, от любов

ГОЛЕМИТЕ ПИСАТЕЛИ НА ХХ ВЕК

Теодор Драйзер - брутално, от любов

75 години от смъртта на автора на "Американска трагедия"

Илюстрация към романа "Сестра Кери", написан от Драйзер през 1900 г.

За него един критик изказва следното мнение: "Арогантен човек, който умее да пише". Истината е по-скоро обратното - Теодор Драйзер е човек, който описва човешката арогантност именно защото обича без преструвка човешките същества такива, каквито те са създадени - с Дявола и Бога в душите им.

Неговият натурализъм произхожда от самата неподправена действителност. Драйзер е атеист и отрицател на безкритичната и сляпа вяра в Бог и божественото в човека, но погледнато философски, именно като такъв, е много повече хуманист от религиозните фанатици и фалшивите прокламатори на утопии.

Още

Трагичната история на Зелда и Скот Фицджералд

Трагичната история на Зелда и Скот Фицджералд

Драйзер изглежда нихилист, но това е едно напълно повърхностно впечатление за него, защото в творчеството му се усеща един нескрит копнеж по взаимност. Дълбоко "под хастара" на неговата външна навъсеност, бихме открили един наранен човек, търсещ и готов на всеотдайност в чувствата си. Веднъж казва публично: "Когато даваш любов, даваш всичко...." Ето защо е твърде повърхностно да го окачествим като циник, само защото пламенно и откровено е описал арогантността на материалния живот. Ако светът е суров и циничен, дали натурализмът на един писател е виновен за това?!

Драйзер разкрива и най-слабите сенки на порок в човешката душа, не за да съди човека, а с тайната надежда да го промени. Никъде в романите си той не разкрасява самоцелно действителността, за да се хареса на критиците си. В неговия натурализъм гори неистовото желание да види реалността по-духовна и красива, а героите си - вътрешно хармонични човешки същества, отговорни за постъпките си. Драйзер нито веднъж не "осъжда" героите си за техния "порок" да бъдат просто човеци - амбициозни, но слаби и безхарактерни.

На 28-и декември се навършват 75 години от смъртта на писателя, който написа "Американска трагедия", "Сестра Кери", "Изкушенията на Кари Мийбър", "Стоик", "Титан", "Финансист" и още много други произведения, които ще останат в златната класика на световната литература.

Писателят Теодор Драйзер / Снимка: Getty Images

Познавайки дори само една от неговите книги, човек вече усеща характера на автора. Драйзер влиза в американската литература шумно, скандално и дръзко, не само защото е различен от общоприетите норми за етикет, но и защото не се страхува да излезе пред света откровено "разголен" - себе си. 

Още

Хемингуей, между силата на Стареца и пречупената си воля за живот

Хемингуей, между силата на Стареца и пречупената си воля за живот

Той е критикар - сякаш роден, за да бъде опозиция на света, на човешкия морал, и на собственото си несъвършенство. Критикува статуквото, шаблонното мислене и обществения живот в Америка в периода между 20-те и 40-те години на миналия век. Според много критици, Драйзер е не просто писател, но и летописец на своето време. Самият той е скандален - живее със слабостите и противоречията на героите, които описва. Той е дързък - не се страхува да засяга теми-табу и да дразни пуританите. В романа си "Джени Гархарт", например, разказва за жена, съблазнена от сенатор - тема, която засяга морала във висшите етажи на властта и малцина са пишещите му събратя-съвременници, дръзнали да посегнат към подобни герои.

"Животът е за силните. Няма милост за слабите - никаква", казва веднъж Драйзер, като в тази фраза изцяло се оглежда неговата собствена решимост да се изправи срещу света, който не харесва. Неговото оръжие като журналист и писател са думите, но Драйзер прави ясно разграничение между словесността и реалната житейска картина.

Embed from Getty Images

"Хората като цяло придават прекалено много голямо значение на думите", казва Драйзер. Очевидно така ни съветва да не вярваме във внушенията на думите, а да проникваме по-надълбоко в смисъла на написаното зад тях. Драйзер ни провокира да усъвършенстваме сетивата си за проявленията на Злото, за да можем да го различаваме.

Писателят търси красотата в изкуството и писането - там, където е "медът" на човешката душа. 

"Една мисъл може да оцвети целия ни свят", казва писателят, но в същото време смята за безсмислено охарактеризирането на нещата с някакви точни понятия и дефиниции.

Още

Сравняват я с "Чехов в пола"

Сравняват я с "Чехов в пола"

"Най-безсмисленото нещо в този свят е всеки опит за точна дефиниция на характера. Всички индивидуалности са съвкупност от противоречия", казва той. В това прозрение се оглежда осъзнаването за собствената му вътрешна противоречивост и трудностите, които самият той среща, "дефинирайки" себе си.

Драйзер сам си задава въпроса: "Какво значение има човек да спечели целия свят, ако така губи душата си?" Този въпрос звучи повече от реторично не само спрямо героите в романите му, но съвсем очевидно е обърнат и към него самия. В обществото Драйзер минавал за "разтурен" мъж - бил известен с безразборните си връзки с млади жени, но в същото време неистово търсел любовта с главно "Л". "Циникът" признава:

"Вярвам в завладяващата сила на любовта. Не я разбирам, но вярвам, че тя е най-ароматният цвят в това трънливо съществуване."

И сякаш търсейки милост за греховете на всички човеци, и за себе си включително, в едно свое интервю споделя една удивително хуманна и по християнски мъдра мисъл: "Нека никой не подценява нуждата от жалост." Драйзер обича героите си. Той не ги смята за изначално лоши, а само за объркани хора, притиснати от нуждата да си послужат с лоши средства, за да си подсигурят добър живот.

Снимка: Getty Images

Самият Драйзер от детството си изпитва страха от бъдещето, от съществуванието изобщо. Теодор Херман Алберт Драйзер (нем. Theodore Herman Albert Dreiser/ е роден в Тера Хоут, Индиана на 27 август 1871 г., като деветото от общо десетте деца на бедни родители. Парадоксално, но проверено в живота, атеисти като него израстват в набожно семейство. Баща му е католик немец, емигрант в Америка. Семейството почти постоянно изпитва финансови проблеми и се мести от градче в градче, търсейки препитание.

Драйзер напуска дома си 16-годишен и работи, за да се издържа. Негов учител му помага да се запише в университета в Индиана, но следването му трае едва година. Всичко, което познаваме под негово авторство, е плод на много четене и самообразование.

Цензурата, с която Драйзер до края на живота си е в открита война, често ще му припомня липсата на класическо образование и живота му на "бедняк, който е такъв, защото се е срещал с аморалната страна на живота". На подобни изказвания писателят отговаря с насмешка: 

"Всъщност, животът ми направи услуга! Аз видях лицето му, докато други само са чели за него!", казва Драйзер в едно интервю.

Неговите романи реалистично обрисуват истинския живот на обикновените хора, в суровата му, т.е. истинската му светлина.

Снимка: Getty Images

Кариерата му на писател започва със "Сестра Кери" (1900). Романът има любопитна съдба. Чака цели 80 години, за да излезе в оригиналния си вид. Какво е скандалното в него? - Сюжетът е историята на 18-годишната Кери Мийбър, която тръгва от малкия град, за да завладее Бродуей. Невежеството на младостта й, присъщата й плахост и скрупулите, с които напуска родния си дом, ще бъдат пречупени до неузнаваемост в новото й поприще. Както сам писателят се изразява - "невъзстановимо прекъснати".

Кери вкусва живота на висшето общество и на върха на славата й милионери наддават за нея, но това ли е щастието, за което е мечтала? Щастлива ли е Кери? Финалът на романа е разтърсващ. Толкова, че когато книгата излиза в САЩ, самите издатели се уплашили и я потулили "за по-добри времена" в складовете.

Актрисите Джейн Ръсел и Ирен Дън, на премиерата на филма "Място под слънцето" / Снимка: Getty Images

Днес романът владее сърцата на милиони читатели по света, защото убедително пресъздава как мечтите на всеки от нас преминават през страхове, рискове и трансформации на характера. Ние, хората, сме в постоянен конфликт между своята духовност и материализма на обществото. Изборът да успеем на всяка цена, често тласка човеците към грехове и съдбовни грешки, а някои успехи имат фатална цена.

Още

Тя е била музата на 9 талантливи мъже

Тя е била музата на 9 талантливи мъже

Малко известен факт е, че още когато за пръв път прочитат романа, издателите на "Сестра Кери" започнали преговори с автора, да промени част от сюжета, като "накаже" героинята си за пороците й. Но Драйзер не се съгласява. Той не осъжда героинята си и не смята, че тя трябва да бъде "наказана". В крайна сметка не издателите, а читателите решават кой е бил прав. 

Романът "Сестра Кери" е преиздаден през 1907 и става един от най-прочутите романи в литературната история, и до днес. Филмовата версия излиза по време на Студената война и също има огромен успех. В лентата се снимат актьорите Лорънс Оливие и Дженифър Джоунс.

За да може да пише романите си, Драйзер се препитава като журналист. "Необразованият" писател започва работа за "Chicago Globe", а по-късно - за "St. Louis Globe-Democrat".

Embed from Getty Images

Още

"Майната ти, Англия!", отвръща на критиката авторката на "Птиците", "Ребека" и "Куклата"

"Майната ти, Англия!", отвръща на критиката авторката на "Птиците", "Ребека" и "Куклата"

Между работата във вестниците и писането на романи, писателят се жени, но както може да се предположи от характера му, бракът му не върви. Всъщност, това нямало особено значение за Драйзер, защото той отрича брака като институция. Въпреки че фактически живеел отделно от жена си, той дори и не отварял дума за официален развод. Двамата със Сара са официално в брак до нейната смърт. През цялото това време Драйзер живеел като свободен мъж и без скрупули се отдавал на безразборните си връзки, като честно обявявал пред всяка от приятелките си, че мъжът има един "основен" апетит - половият.

Една от по-известните му връзки с жена е описана от самата нея. Тя се казва Ивет Истмън и разказва за връзката си с Драйзер в полуавтобиографичната си книга "Dearest Wilding" ("Скъпият ми звяр"). В нея Истмън разкрива, че когато двамата се срещат, тя е едва на 16, а той - на 56. Разликата в годините, обаче, се оказала маловажна, защото младостта се нуждае от опита точно толкова, колкото и опитният мъж от млада плът.

Снимка: Getty Images

Драйзер - истински мачо във връзките си, насаме със себе си не бил толкова безкомпромисен и силен. В живота си имал периоди, в които не на шега стигал и до мисълта за самоубийство. Един такъв период последвал издаването на "Сестра Кери", след като първоначално от книгата били продадени едва 500 бройки. Липсата на пари и семейни проблеми довели писателя до тежка депресия. "Спасило" го поредното му любовно увлечение. С колежка от едно женско списание, за което работел. Замалко не уволнили и двамата от работа заради скандалната им забежка.

Още

Последната муза и утеха на Матис

Последната муза и утеха на Матис

Втората книга на Драйзер - "Джени Герхарт", разказва за живота на млада жена, която ражда извънбрачно дете от известен сенатор. Джени жертва собствените си интереси, за да не навреди на кариерата на любовника си Лестър Кейн, син на богаташи. Историята е не просто намек, а ярък пример за класовото неравенство и фалша в американското общество. 

Писателят изследва отношението на самото общество към жени като героинята му Джени. За повечето хора изборът й да роди детето си "въпреки", е окачествен като неблагоразумна постъпка от нейна страна. В същото време много по-малко хора търсят морална отговорност от "виновника" за нейното положение и не са склонни да видят Джени като негова жертва, да оценят саможертвата й. Издателите отново искат намеса в сюжета, но и този път Драйзер остава непоклатимо на авторските си виждания - не нанася никакви поправки. 

Голямото слънчево затъмнение през 1927 г. / Снимка: Getty Images

Драйзер все повече се изявява като "непослушното дете" на американската литература. От 1912-а нататък писателят се концентрира върху живота на американския транспортен магнат Чарлз Т. Джъркс, с романите "Финансист" (1912) и "Титан" (1914). В тях изглежда силно повлиян от еволюционните идеи на Хърбърт Спенсър и концепцията на Ницше за свръхчовека. Последният том от трилогията - "Стоик", е довършен две десетилетия по-късно - през 1945-а. Романът е размисъл за човека, поставен в условията на една непрестанна битка за власт и надмощие.

"Това е война, в която всичко е разрешено и нищо не е доказано", казва самият Драйзер.

Embed from Getty Images

Междувременно писателят провежда и нещо като експеримент върху себе си. През 1915-а година излиза "Геният" - полуавтобиографичен роман на Драйзер, в който неговият натурализъм му спечелва още врагове - срещу писателя се настройва враждебно Нюйоркското дружество за борба с порока. Под натиска на влиятелни хора от същия кръг, книгата е спряна от пазара, но само след пет години е издадена отново, за да се радва на огромен читателски интерес.

Елизабет Тейлър и Монтгомъри Клифт в кадър от филма "Място под слънцето" (1951), по романа на Драйзер "Американска трагедия" / Снимка: Getty Images

Най-комерсиалният роман на Драйзер безспорно остава "Американска трагедия" (1925). За това допринасят и екранизациите му. Първата му екранизация от режисьора Джоузеф фон Стърнбърг през 1931-ва година, обаче, представя главния герой Клайд Грифитс по един неприемлив за автора начин, и Драйзер остро реагира на този филмов "прочит" на романа си. Ето защо дълги години след това се съпротивлява на опитите романът му да бъде филмиран повторно.

Но през 1951-ва година на екран излиза холивудската продукция по романа, със заглавие "Място под слънцето", с участието на Монтгомъри Клифт и Елизабет Тейлър. Филмът се превръща в сензация, грабва множество награди, вкл. Оскар, а продажбите на книгата "Американска трагедия" скачат главоломно.

Драйзер се превръща в един от писателите-звезди на Холивуд. 

Монтгомъри Клифт и Елизабет Тейлър по време на снимките на филма "Място под слънцето" на Paramount Pictures / Снимка: Getty Images

"Американска трагедия" разказва историята на един младеж, за чийто прототип според самия Драйзер, може да бъде считан самият Шекспиров Хамлет. Клайд е също толкова плах и нерешителен като героя от класическата трагедия. След една автомобилна катастрофа, за него е истински шанс да започне работа във фабрика за изработката на яки на ризи. Там младежът съблазнява своята колежка Роберта, работничка от фабриката, но после се влюбва в Сондра Финчли, момиче от местната аристокрация.

За жалост, точно в разгара на новата си връзка, Клайд научава, че бедната Роберта е бременна и настоява да се оженят. Младият мъж е объркан - не вижда никаква алтернатива на трудното си положение и взима отчаяно и съдбоносно решение - извежда Роберта на разходка с гребна лодка в изолирано езеро, където тя... се удавя. Развръзката е съдебен процес и присъда.

Кадър от филма "Място под слънцето" - съдебният процес / Снимка: Getty Images

Въпросът, който поставя Драйзер на обществото е: Кой е виновен за този финал? Реторичен въпрос. Защото в авторския "прочит" на събитията Клайд е виновен - той е убиец, но вината му трябва да бъде "поделена" с тази на обществото, което тласка героя към престъплението. Самото общество, според Драйзер, е подменило духовните ценности с материалното благополучие, и личното щастие - с осребряването на чувствата.

Романът "Американска трагедия" стъпва върху действителен случай от 1906-а година, отразен в медиите. Книгата била забранена в Бостън като "подтикваща към престъпност". Още едно доказателство, че обществото избягва да поема отговорност за личната трагедия на отделния човек, като предпочита равнодушно да се скрие зад фалша на съмнителни норми за морал.

Елизабет Тейлър и режисьорът на "Място под слънцето" Джордж Стивънс обсъждат сцена от филма / Снимка: Getty Images

Един постоянен невидим герой в романите на Драйзер е битката за успех. По пътя си към него героите му изгубват моралните си ориентири, превръщат се в зли гении на собствената си нерадостна съдба. Самият писател в огромна степен се олицетворява с техните страхове и изживявания. 

През 20-те години на миналия век Драйзер пътува в Русия. Според биографите му бил впечатлен от нравите и живота на хората там, сравнявайки ги с американския начин на живот. Дали това, което споделя в книгата си "Русия през погледа на Драйзер" /1928 г. /, или по други причини, но във ФБР писателят е имал досие, за което се разбира едва през 70-те години на миналия век. Очевидно приживе Драйзер е бил смятан за опасен елемент за сигурността на американската държава.

Още

Неизвестният разказ на Хемингуей за "мръсната търговия на войната"

Неизвестният разказ на Хемингуей за "мръсната търговия на войната"

Факт е, че подобно на други известни интелектуалци като Хемингуей, и Драйзер се проявява като защитник на републиканското правителство по време на гражданската война в Испания. Но извън гражданската си позиция, която се оглежда и в романите му, писателят никога не е изразявал пряко и пропагандаторски каквито и да е конкретни политически идеи, или пристрастия. Ето защо мнозина се учудват, че в последните месеци на живота си Драйзер се записва за член на Комунистическата партия.

Писателят умира в Холивуд, Калифорния, на 28 декември 1945 г. До него е Хелън, втората му съпруга. Следва да се уточни, че след смъртта на първата си съпруга Сара през 1942-ра, през 1944-та Драйзер се жени за своята братовчедка Хелън, но двамата не живеят дълго заедно - година след това писателят умира. От брака си със Сара писателят има две деца - Сара и Джон Пол Драйзер.

Още

Ювелирът на Холивуд загива при катастрофа

Ювелирът на Холивуд загива при катастрофа

Остават да живеят вечно в литературната съкровищница, търсени до днес, неговите романи. Може би най-точната характеристика на творчеството на Драйзер можем да открием в една вестникарска критика от 1919-а, когато той още не е написал и половината от книгите си, и въпреки това  американският писател Шъруд Андърсън - автор, оказал голямо влияние върху писатели като Хемингуей, Фокнър и Стайнбек, успява да направи едно изключително проникновено прозрение за Драйзер:

"Той е много, много стар. Аз не знам колко години е живял, може би четиридесет, може би петдесет, но той е много стар. Нещо сиво, голо и болезнено, което е в целия свят - може би завинаги - е персонифицирано в него", казва Андерсън.

През 1919-а Теодор Драйзер е на 48, но вече създава впечатлението на "много стар", т.е дълго живял човек - уморен от света и хората мъдрец, който боледува за човека с болката на собствените си душевни недъзи и разочарования.

"Животът е брутално суров, а човекът - унизително слаб, за да му се противопостави!", казва веднъж Драйзер, и в това прозира присъщата на писателя милост към човека. Зад неговата "арогантност", откриваме болка. Болка по човека и неговото изгубване в света на материалното. Болка за човека, търсещ спасение на душата си в един безпощаден свят, завладян от силата на парите.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Щедрият и самотен раздавач на мъдрост Джон Стайнбек

Щедрият и самотен раздавач на мъдрост Джон Стайнбек

Още

Великият Хемингуей, който обожавал живота, се самоубива на 62

Великият Хемингуей, който обожавал живота, се самоубива на 62

Още

Вижте любимия ресторант на Хемингуей

Вижте любимия ресторант на Хемингуей

Още

Хемингуей и Марлене Дитрих изживели платоническа любов

Хемингуей и Марлене Дитрих изживели платоническа любов

 

Още

Лев Толстой - мислителят и светецът, отлъчен от църквата

Лев Толстой - мислителят и светецът, отлъчен от църквата

Още

"Престъпление и наказание" на Достоевски стъпва върху убийства от вестникарските хроники

"Престъпление и наказание" на Достоевски стъпва върху убийства от вестникарските хроники

Коментирай 3

Календар

Препоръчваме ви

Мемоарите на Доналд Съдърланд: Сурова честност и зловещо чувство за хумор

Книгата "Измислено, но все пак вярно" ("Made Up, But Still True") ще бъде публикувана на 12 ноември, когато актьорът ще навърши 89 години

Творби на 25 български илюстратори ще бъдат представени на панаира на детската книга в Болоня

Селекцията е направена специално за форума, който ще се състои от 8 до 11 април

Април отново ще бъде месец на четенето в България с "Походът на книгите"

Тази година Походът включва и националната кампания "Четяща класна стая", проектът е насочен към насърчаване на четенето сред децата

Изложба, посветена на детективския роман, се открива днес в библиотеката на университета в Кеймбридж

Сред експонатите посетителите ще могат да видят пишещата машина на Агата Кристи - "Ремингътн 1937", както и заглавната страница на последния й роман за детектива Еркюл Поаро - "Завеса"

Четирима български автори на Международния панаир на книгата в Лайпциг

На тазгодишното издание на панаира България ще бъде представена от четирима свои известни автори

Пролет на улица "Черешова" от Ротраут Сузане Бернер

В "Пролет на улица "Черешова" хората и животните са в движение навсякъде - в градината и във фермата в покрайнините на града, на пазара и по улиците, в универсалния магазин и в парка