Литературоведи наричат жената със странния псевдоним Тафи, "Чехов в пола" и "един от стълбовете на руската сатира" от началото на миналия век. С днешна дата интересът към писателката расте, защото много от произведенията й се оказват повече от актуални.

В СССР продължили да публикуват творбите й, но без хонорар

Много нейни мисли могат да бъдат публикувани с днешна дата в социалните мрежи и ще звучат така, сякаш са писани днес. Например:

"Работата е в това, че кръглият глупак се разпознава преди всичко по своята "величава" и непоколебима сериозност. И най-умният човек може да бъде вятърничав, да постъпи необмислено - глупакът обаче винаги обсъжда, обсъждайки; постъпва "съответствено" и постъпвайки така, знае защо е направил именно еди си какво, а не еди-какво си".

Ето какво още пише преди век Тафи по повод психологическите коментари на вестникарските криминални хроники:

"Саможивецът обича да философства, да прави изводи и да обвинява за всяко нещо другите, преди да посегне я на жена си, я на децата си. После винаги иска да си сложи край, но това някакси не му се удава. Впоследствие обяснява това така: че бил свикнал да се грижи първо за другите - разбирай, за любимите същества, и после за себе си!..."

Тафи отправя иронична забележка и към самозванците в литературата:

"Поетът беше много интересен. Още не беше съчинил стихове, когато си измисли псевдоним, но това не му пречи да изглежда поетичен и загадъчен, и може би дори в по-голяма степен от други поети, които вече имаха готови стихове".

Истинското име на тази безпощадна чаровница, авторката на тези мисли, е Надежда Лохвицкая. В края на 19-и и началото на 20-и век фамилията Лохвицкая е много популярна в Русия. Всички познават сестрите Надежда и Мария /р. и. Мира/ Лохвицки.

Сестра й - поетесата Мария Лохвицкая

Още

"Майната ти, Англия!", отвръща на критиката авторката на "Птиците", "Ребека" и "Куклата"

Мария Лохвицкая е популярна поетеса, а сестра й Тафи се прочува като майсторка на хумора и сатирата. Мария става популярна преди сестра си. Публикува свои стихове още на 16, а в началото на 20-и век по стиховете й излизат цели албуми с песни.

Надежда първо се реализира като семейна жена. Омъжва се за поляк, с когото заживява в Могильово. Ражда две дъщери и син, след което се развежда с мъжа си и заминава за Санкт Петербург.

Решава, че е време да се заеме с кариерата си на писателка. За да се разграничи от много популярната си сестра Мария, решава да си измисли псевдоним. Първото "подходящо" име, което й хрумнало, било Стафи - прозвището на глуповат семеен познат. Впоследствие решава да го съкрати на... Тафи.

Когато става известна, много пъти ще й се налага да обяснява, че псевдонимът й не е взаимстван от героинята на Киплинг - Тафи - момиченцето, което написва първото писмо в света, а си е "чисто нейна измислица".

Илюстрация към книгата на Киплинг

Още

Маргьорит Юрсенар е първата жена член на Френската академия

Псевдонимът подхожда повече на актриса. И Тафи наистина била такава - кокетка, но с ума на мъж и чувство за хумор и ирония. "Истински Чехов в пола", казва веднъж един критик.

Тафи започва да пише първо в популярното руско списание "Сатирикон", в което публикуват видни фейлетонисти Самият Маяковски става популярен чрез него. В списанието работят и много талантливи художници-карикатуристи като Билибин, Бакст, Кустодиев - все популярни имена по онова време.

Още

Чехов посрещнал смъртта с чаша шампанско

Тафи започва да публикува фейлетони, но отвреме навреме - и злободневни стихове. Става знаменитост с дръзкия си и безпощаден стил на писане. Толкова, че на името й кръщават бонбони и парфюм. Неин фен става лично Николай II.

Докато звездата на Надежда Лохвицкая блести все по-ярко, тази на сестра й започва да залязва. Мария се разболява тежко и умира след тежко боледуване от дифтерит, който обостря старите й проблеми с щитовидната жлеза и сърцето. Смъртта на сестра й, е голям удар за Тафи.

Как се развива животът й след това? - По време на революцията тя известно време сътрудничи на вестник "Руско слово". После заминава с издателя на "Сатирикон" за Киев, където двамата правят публични четения. Връща се обратно у дома, но не я свърта и отново предприема пътувания, докато в един момент, през Турция се отправя към Париж.

Корица на един от сборниците с фейлетони на Тафиа

Още

Нежни целувки от Ленин и тайната любов на Хитлер

След революцията, във Франция емигрират много руснаци, но не на всички им провървява там. На Тафи, обаче, й провървява. Започва да заработва добри пари. А в СССР продължават да тиражират книгите й с личното разрешение на Ленин. Без хонорар, но това не я вълнува - и зад граница, продължава да бъде популярна в родината си.

Сборници с нейни разкази излизат в Париж и Берлин. Руската емигрантска преса постоянно публикува стиховете й. Тафи се движи в елитни европейски кръгове, облича се по модата, като истинска парижанка, и е толкова забавна, че е желан събеседник от всяка компания. Острият й ум и чувството й за самоирония тутакси я превръщали в любимка.

Тафи се носела като модерна европейка

Мъжете постоянно се влюбвали в нея, и тя постоянно се влюбвала в някого от тях. Един от тези мъже става писателят Иван Бунин, който е до Тафи до смъртта й.

По време на Първата световна война, Тафи отива на фронта като милосърдна сестра. По време на Втората световна война, вече е болна на легло в дома си в Париж.

Тафи, след завръщането си от фронта на Първата световна война

Още

Ленин "на тепсия"

Тафи не приема, че руските емигранти трябва да сътрудничат на немците, само защото Хитлер воюва със СССР. Тя запазва неутралитет - не общува с нацисти, но не се включва и във френската Съпротива. Войната я разорява - не публикуват творбите й. Вече не е добре и със здравето.

След края на Втората световна война, кариерата й бавно започва да се издига. Нейни книги излизат не само във Франция, но и в Щатите. Тафи, обаче, вече сериозно страда от болно сърце и невралгия. Често не може да заспи без инжекция морфин. През 1952 г. за последен път се събира с приятели. Прощално, сякаш предчувствайки Края си. Умира, а година след нея напуска света и верният й приятел Иван Бунин.

Еми МАРИЯНСКА