"Аз не съм аз.
Аз съм онзи,
който ходи край мене, но без да го виждам,
и когото съзирам понякога,
и когото понякога просто забравям,
който кротко замлъква, когато говоря,
който нежно прощава, когато изпитвам омраза,
който там се разхожда, където ме няма,
който прав ще остане, когато аз падна."
                              (Хуан Рамон Хименес)

Хуан Хименес / Източник: Архив на музея в Пуерто Рико

А знаете ли, че с негов цитат започва книгата на Рей Бредбъри "451 градуса по Фаренхайт"? С "Ако ти дадат разчертана хартия - пиши накриво!"

Хуан Рамон Хименес (1881-1958) е известен испански поет, носител на Нобелова награда за литература и световно признат като "етап в еволюцията на испанската поезия".

Роден е на Рождество - на 23-и декември 1881-ва година в Могуер, Испания. Родителите му - Виктор Хименес и Пурификасион Лопес-Парехо имали винен бизнес. Синът им Хуан Рамон растял като ученолюбиво дете, което харесвало поезията и рисуването.

18-годишен Хуан се записва да следва право в университета в Севиля, но скоро след това заминава за Мадрид и там публикува първите си творби - "Виолетови души" и "Нимфи".

Младият Хуан Хименес / Източник: Архив на музея в Пуерто Рико

"Ninfeas" (1900) е книга, съставена от тридесет и пет стихотворения. Прологът или атриумът, както го нарича самият Хуан Рамон Хименес, се състои от стих от модернистичния поет Рубен Дарио, негов поетичен гуру по онова време.

Всичко в живота на младия поет се очертава да бъде прекрасно, когато баща му внезапно умира. Хуан изпада в тежка депресия и усещане за безпътица, защото семейството изгубва цялото си състояние в съдебен спор с банка, заради дългове.

Бащата на Хуан Хименес - Виктор Хименес / Източник: Архив на музея в Пуерто Рико

Тези загуби нанасят огромен удар върху поетичната душа на младежа. Налага се да лекува депресия първоначално в болница в Бордо, а после в санаториум в Мадрид.

След като се възстановява, Хуан Хименес изпада в нова душевна "лудост" - търси близост в любовни връзки, но и те му носят разочарования. Първата му истинска любов е с Бланка Ернандес Пинзон, която става негова муза и образът й се оглежда в много стихотворения на Хименес.

Майката на Хуан Хименес - Пурификасион Лопес-Парехо / Източник: Архив на музея в Пуерто Рико

Бързото му влюбване, обаче, не го задържало задълго при нито една от душевните му тръпки. Младият Хименес буквално "колекционирал" жени. От друга страна, те били като заряд за творчество - поетът създава за кратък период 104 прекрасни любовни стихотворения от т.нар. му "Книги на любовта".

Още

Тя е била музата на 9 талантливи мъже

През 1903-та година Хуан Хименес се запознава с американката Луиза Грим, омъжена за влиятелна персона от испанския елит. Тя била интелигентна и красива, и Хименес се влюбва в нея. В продължение на осем години двамата си кореспондират с най-нежни чувства, но връзката им е прекъсната от ново влюбване - Хименес най-сетне серща сродната си душа - испанката, лингвист, преводач и писател - Сенобия Кампруби Аймар. Двамата се женят през 1913-а година и на тази жена Хуан Хименес остава верен до края й.

Хуан Хименес и съпругата му Сенобия / Източник: Архив на музея в Пуерто Рико

През 1936-а година в Испания избухва гражданската война. Страната изпада в тежка криза. Хименес и съпругата му решават да дадат подслон на няколко деца-сираци, за да се грижат за тях, макар самите те да са объркани от събитията и изпълнени със страх.

Скоро след това Хименес изпада в немилост и двойката решава да напусне родината си. Заминават за САЩ.

Хуан Хименес и съпругата му Сенобия в Маями, 1941 г. / Източник: Архив на музея в Пуерто Рико

Във Вашингтон, където се установяват, Хименес отново се поддава на мрачните си чувства и отново е хоспитализиран в болница с депресия. Спасява го единствено работата му като университетски преподавател и пътуванията, които предприемат със Сенобия в страни от Южна Америка.

През 1950-а година се установяват за постоянно в Пуерто Рико и започват работа като университетски преподаватели.

Източник: Архив на музея в Пуерто Рико

Още

Любопитни факти за Нобеловата награда за литература

През 1956-а година Хименес е удостоен с Нобелова награда за литература, но не може да си я получи лично - Зенобия е тежко болна, не е в добро здраве и самият той. Упълномощава ректора на пуерториканския университет - Хайме Бенитес, да получи наградата. От негово име там Бенитес прочита реч, в която Хименес нарича награждаването си "незаслужено" и отдава почит на жена си с думите, че "тя е истинският носител на тази награда" и негово вдъхновение в продължение на 40 години. "Без нея съм пуст и безпомощен!", пише в речта си Хименес.

Хуан Хименес и съпругата му Сенобия в Мадрид / Източник: Архив на музея в Пуерто Рико

Цялата реч внушава чувството на отчаяние и е възприета по този начин от членовете на Нобеловия комитет.

Сенобия умира три дни след връчването на наградата, а Хименес е толкова съкрушен от смъртат на любимата си, че не може да й се порадва. Сърцето му е опустошено.

Хуан Хименес и съпругата му Сенобия в Пуерто Рико, 1953 г. / Източник: Архив на музея в Пуерто Рико

Смъртта на съпругата му, напълно го съсипва и той никога повече няма да се възстанови. Умира две години по-късно, на 29-и май 1958-а година в Пуерто Рико. Тленните му са пренесени в родината му.

Навършиха се 65 години от смъртат на забележителния испански поет.

Хуан Хименес / Източник: Архив на музея в Пуерто Рико

В най-известната си творба - Платеро и аз" (1914) Хименес сякаш пророкува собствената си смърт:

"Ще умра в нощта
тъжен, спокоен и тих
светът ще спи в лъчите
на самотната си луна".

В "Платеро и аз" се разказва историята на магаре на име Платеро, но като цяло творбата е реминисценция на спомени от детството на поета и родната му земя.

Хименес има интересна творческа съдба. Първоначално той е повлиян от Рубен Дарио - основателят на модернизма в испанската литература. След това се лута между френския символизъм и поезията на ирландския гений на словото Уилям Йейтс. Докато най-накрая намира себе си и скъсвайки с формата, създава дълбоко и въздействащо по съдържанието си творчество.

Нобеловият комитет му присъжда наградата с думите, че е "поет на поетите, който вдъхновено употребява думите, за да предаде красотата на пейзажа в прекрасната Андалусия, с нейните пъстри цветя, нарове и портокали", и че наградата е "за лиричния испански поет с възвишен дух и художествена чистота".

Хуан Хименес / Източник: Архив на музея в Пуерто Рико

Испанците се гордеят с Хименес и в родината му неговото творчество е признато за "етап в еволюцията на испанската поезия". 

Хименес буквално очарова с богатия си синонимен речник и таланта да създава асоциации.

"Луната в облаците бели
e като сребърна овчарка,
която по пътеки звездни
повежда тихичко стадата."

Родният град на Хименес - Могуер, спомените от който го владеят до края на дните му

Хименес е поет, който определено надскача литераторите на своето време - той налага т.нар. "чиста поезия" в Испания.

"Когато бях дете, на боговете равен бях,
а Могер беше не градчето скромно,
а бяло чудо - сияещо, огромно, през времето отвъд....
Тъй всичко беше на местото си -
вода, земя, и небосклон,
бе църквата храм дивен, а къщите - палати светли,
и тичах през лозята по скритите пътеки
до мене весел пес подскачаше щастлив,
и бяхме с него безтегловни и така безгрижни
- сякаш летен гръм,
светът от детския ми свят
от хоризонта беше скрит."

Характерът на поезията на Хуан Рамон Хименес може да се обобщи като търсене на истината и постигането й във вечността.

Хуан Хименес / Източник: Архив на музея в Пуерто Рико

Хуан Рамон Хименес - мисли

"Може би този кратък наш живот е само светлината, която разделя вечния ни произход от вечния ни край."

"Да живееш не е нищо друго освен да дойдеш тук, за да умреш, за да бъдеш това, което си бил преди да се родиш, но с умения, опит, принадлежност към кауза и, може би, с воля."

"Кой знае какво се случва от другата страна на всеки час?"

"Изпитвам остра носталгия, вечна и ужасна, към това, което вече притежавам."

"Литературата е състояние на културата. Поезията е състояние на благодат, което е отвъд културата."

"Перманентното състояние на преход е най-блородното състояние на човека."

"Фантазията може да бъде равна на рай, и ако тя отминава, по-добре, защото вечния рай би бил много скучен."

"Най-големият убиец на живота е бързането - да искаш да достигнеш неща преди да е дошъл точния момент."

"Не разделям живота си на дни - дните разделям на животи. Всеки ден, всеки час е цял нов живот."

"Трудно е да изпитваш носталгия, когато не можеш да си спомниш нищо."

"Интелигентността не трябва да води инстинкта, а да го разбира."

"Имате ли мисъл? Изчакайте малко - и ако не е заседнала в главата ви, нека си отиде."

Еми МАРИЯНСКА

Още

Илюзиите за мир на Нобеловия лауреат Норман Ейнджъл

Още

Нобеловият лауреат Кендзабуро Ое почина на 88 години

Още

Първият балканец с Нобелова награда за литература

Още

Гюнтер Грас - "необходимият грешник" с Нобелова награда