ПИТИЕ И ВРЕМЕ
Мохито за Хемингуей, вино за Джейн Остин
Любимите напитки на писателите
Автор : / 2833 Прочита 5 Коментара
1944 г. Ърнест Хемингуей заедно с американски войници на път за Нормандия, в качеството си на военен кореспондент (Снимка: Getty Images)
Писането, четенето, киното, рисуването, изобщо всички изкуства вървят с вдъхновения, които трябва да провокират и засилят емоциите в душата на своя автор. Още от Античността знаем, че виното е благодат и от него може да се води поезия и философия, които до голяма степен дефинират културата ни до ден днешен.
"Виното дава свежи сили на човека, когато е уморен" пише Омир.
Затова не е странно, че в различните епохи писателите обичат да консумират напитки, обикновено свързани със световете, които обитават в своето въображение. Това могат да бъдат вътрешните им места или пък там, където пътешестват географски. Алкохолът може да бъде най-големият ни враг, но едва ли познавате художник, писател, философ или музикант, който да не е пил нито едно питие през живота си.
Платон пък казва, че пиенето винаги е неправилният избор, освен когато има всенародни празници. Въпреки това, Платон признава, че пиенето на вино кара хората да мислят повече и за по-вдълбаващи в душата на човека въпроси. Чехов пък казва, че "парите, както и водката, правят човека смахнат". И е прав.
Трудно е обаче да удържим артистите и техните страсти и влечения и да ги приберем в морал за пример, защото те рядко познават граници. Изкуството често налага на своите майки и бащи да излизат отвъд границите, за да могат да прекрояват територии и да остават във вечността.
Сократ има прочутата фраза, че виното "напоява душата". Именно влагата държи човекът жив.
Предлагаме ви разходка из любимите питиета на големите и не чак толкова големите бохеми на литературата!
Мохитото на Хемингуей
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
"Бодегита дел медио" в Хавана, Куба (Снимка: iStock by Getty Images)
Ако сте ходили в Хавана, няма как да сте пропуснали да пиете кубинско мохито в "Бодегита дел медио". Малкият бар в сърцето на кубинската столица е бил любимото място на великия Ърнест Хемингуей.
Прочутата реплика на писателя "Храната е за хората, коктейлите - за боговете" като че ли казва всичко за вълшебната напитка, състояща се от добре смесени съставки.
Любимият Gin Rickey на Франсис Скот Фицджералд
Снимка: iStock by Getty Images
Много проста рецепта, която се състои единствено от три съставки: джин, сода и сок от лайм. Авторът на "Великият Гетсби" и "Нежна е нощта" обичал вкусът на джина, тъй като не бил разпознаваем след това в дъха му. За любовта си към коктейлите той има прословута фраза:
"Първо си взимаш питие, после питието си взима питие, после питието те взима".
Зелената фея на Оскар Уайлд
Гробът на Оскар Уайлд се руши от... целувки, "Beatles" и "Rolling Stones" издигнали писателя в култ
Носят се легенди за бурните ситуации на необуздания и разкрепостен маниер на Оскар Уайлд. Абсентът, наричан "зелената фея", бил любим на немалка част от най-гениалните хора на изкуството. Абсентът е вдъхновявал Ван Гог (затова има толкова жълто по картините му), Модилиани, Пикасо, Моне, Дега, Едгар Алън По и др.
Оскар Уайлд описва ефекта на абсента, който пиел в прословутото парижко "Кафе Роял" по следния начин: "Първия етап е като съвсем нормално пиене, вторият е, когато започваш да виждаш чудовища и други жестоки неща, но ако успееш да оцелееш, ще влезеш в третия етап, когато виждаш неща, които искаш да видиш - чудесни, любопитни неща." Уайлд дори сравнява удоволствието да пиеш абсент с удоволствието да съзерцава залеза. А Бодлер е убеден, че абсентът "дарява живота с радостен цвят и осветява тъмните ъгли на битието."
Уилям Фокнър и любимият му Mint Julep
Снимка: iStock by Getty Images
Това е освежаващ коктейл, който се състои от бърбън, мента, захар и натрошен лед. Коктейлът добива известност в южните щати през XIX век и за първи път се появява в американския печат през 1803 г., когато Джон Дейвис пише, че това е напитка, която вирджинците пият от сутринта и започват така деня си. Като джентълмен от Юга, Фокнър обичал да пие ментов джулеп.
Ан Секстън и мартинито
Ан Секстън (1928 - 1974) получава награда "Пулицър" през 1967 година за книгата си "Живей или умри". Любимото ѝ питие било мартини, което се научила да пие заедно със Силвия Плат в Риц, след творчески курс по поезия, който и двете посещавали.
Френско вино за Джейн Остин
В редица писма на Джейн Остин до по-голямата ѝ сестра Касандра, с която са изключително близки, Остин споделя как си прави смърчова бира, а вкусът на виното се появява в редица нейни писма.
"Ще трябва скоро да се погрижим за оранжевото вино. Но междувременно, за елегантност и лукс, Хатън и Мил вечеряха тук, а аз трябва да хапвам лед и да пия френско вино, докато се извисявам над вулгарната икономия"
Мая Анджелоу и шери
Изборът на напитка на Анджелоу е шери. Тя пиела шери, защото ѝ харесвало, а не защото е модерно, популярно и стилно.
Маргарет Атууд и сингъл малцовото уиски
Канадската писателка признава, че за нея няма нищо по-приятно от чист сингъл малцов скоч, който може да послужи за подходяща напитка за почивка и релакс, но и за вдъхновение.
Джоан Роулинг и джин-тоник
Въпреки, че изобретява всякакви магически напитки в своите книги, американската писателка залага на класически джин-тоник като освежаваща напитка.
"Усещам в пръстите на ръцете си тежестта на всяка дума", пише Вирджиния Улф за разказите си (откъс)
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}