СТРАСТТА МИНАВА ПРЕЗ ПИСАНЕТО
Великите любовни писма
„Тази сутрин отново те сънувах. Седяхме един до друг, а ти ме отблъскваше, не сърдито, дружелюбно. Бях много нещастен“ пише Франц Кафка до любимата си Милена Йесенска
Автор : / 8162 Прочита 2 Коментара
Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg
Романтиката и тъгата по липсата на любимия в днешно време сме свикнали да изразяваме в електронни съобщения в месинджър или Инстаграм. Как обаче са изразявали любовта, тревожността и тъгата си по любимите едни от най-големите фигури на световната култура?
Франц Кафка до Милена Йесенска
Франц Кафка и журналистката и публицистка Милена Йесенска
Изпитият, болнав и блед вид на Франц Кафка, авторът на "Процесът" и "Метаморфозата", не предполага особено страстни емоции и вълнуващи влюбвания. Но това е само привидно. Ако прочетете писмата на Франц Кафка до неговата любима Милена, ще усетите вълнението и трепета, с които той я гледа, очаква и мисли. В писмата си Кафка обръща голямо внимание на страховете си. Когато Кафка пише до Милена, той казва, че страхът от това, че "може би няма да живеем заедно" е изместен от надеждата, че "ще си легнем мирно и тихо един до друг, за да умрем."
"Ти си ножът, който сам си забивам; това е любов. Това, скъпа моя, е любовта."
Франц Кафка, "Писма до Милена"
Ърнест Хемингуей до Марлене Дитрих
Ърнест Хемингуей и Марлене Дитрих (Снимка: Getty Images)
Носителят на Нобелова награда Ърнест Хемингуей е много уверен и плодовит в кариерата си писател, известен със своята стоическа мъжественост. Но в писмата си до актрисата Марлене Дитрих той показва една по-уязвима страна от себе си. Хемингуей е написал на Дитрих приблизително 30 писма между 1949 и 1959 г.
"Не мога да обясня как всеки път, когато те прегръщах, усещах, че съм у дома", пише той в едно от тях. Дъщерята на Дитрих, Мария Рива, твърди в статия в New York Times, че двамата били просто близки приятели.
Наполеон към Жозефин
Въпреки, че е известен със своята безмилостност и строгост като владетел, френският император Наполеон Бонапарт притежава и по-нежна страна. В писма до съпругата му Жозефин, военният лидер разкрива уязвимост, за която никога не бихме могли да предположим като познаваме автократичния му подход към разширяването на Френската империя. Той по-късно се развежда с нея, тъй като тя не е могла да има деца. Но въпреки това, Наполеон продължава да пише на Жозефин години след раздялата им. В едно писмо, написано докато Наполеон командва френската армия близо до Италия, няколко месеца след разпадането на брака им, той изразява колко много му липсва:
"Откакто те напуснах, постоянно съм депресиран. Щастието ми е да съм близо до теб. Непрекъснато живея в своята памет с ласките ти, сълзите ти, нежната ти загриженост. Очарованието на несравнимата Жозефин разпалва непрекъснато пламтящ пламък в сърцето ми. Освободен от всякаква угриженост, всяка тормозеща мисъл, искам да мога да прекарвам цялото си време с теб, само да те обичам и да мисля за щастието, което да Ви докажа?"
Фрида Кало до Диего Ривера
Автопортрет на Фрида Кало с третото ѝ око - Диего Ривера
Не е тайна, че Фрида Кало и съпругът ѝ, художникът Диего Ривера са имали бурна връзка, но в любовните ѝ писма до Ривера се вижда много силна любов. Писмата на Кало до Ривера са постоянни през 27-годишния период на връзката на двойката и те само подчертават мощната, макар и бурна връзка, която двамата споделят. В едно писмо от "Дневникът на Фрида Кало: Интимен автопортрет" Кало пише за тази дълбока емоционална интимност.
"Нищо не може да се сравни с ръцете ти, нищо като зелено-златното на очите ти. Тялото ми е изпълнено с теб в продължение на дни... Ти си огледалото на нощта. Яростната светкавица. Влагата на повърхността на твоите подмишници е моят подслон. Пръстите ми докосват кръвта ти. Цялата ми радост е да усещам, че животът извира от твоя цветен фонтан, поддържан от мен, за да изпълни всички пътеки на моите нервните ми окончания, които са твои."
Джорджия О"Киф до Алфред Стиглиц
Друга художничка, която се отличава в писането на пикантни любовни писма е Джорджия О'Киф. По време на 30-годишния си романс с известния фотограф Алфред Стиглиц, О'Киф разменя с него повече от 5000 писма (това са приблизително 25 000 страници). В тях става дума за всичко - от ежедневните събития до някои от по-страстните срещи между двамата. Като цяло писмата показват по-съблазнителна страна на художничката, за която можем и да не се досетим от цветните ѝ платна.
"Скъпи — тялото ми е просто лудо от желание за теб — Ако не дойдеш утре — не виждам как мога да те чакам — чудя се дали тялото ти иска моето, както моето иска твоето — целувките — горещината — влагата — всичко се топи — държането до болка — душенето и борбата."
Бетовен до неговата "Безсмъртна любима"
Самоличността на "Безсмъртната любима" на Бетовен, до която емблематичният композитор и пианист е написал редица писма през 1812 г., все още е до голяма степен загадка. Но самите писма рисуват ярка картина на епична любовна история. Много историци смятат, че "възлюбената" на Бетовен била дъщеря на дипломат на име Антонѝ Брентано, на която композиторът посвещава своите "Вариации на Диабели, Op. 120". В едно от писмата му, намерени след смъртта му, цитирано и станало известно покрай сериала "Сексът и градът", той пише:
"Добро утро на 07 юли. Въпреки че все още съм в леглото, мислите ми бягат към теб, моя Безсмъртна любима, понякога радостни, после тъжни, очаквайки да разбера дали съдбата ще ни чуе, или не. Да живея сам е единственото решение за мен - или само с теб, или напълно сам. Да, аз съм решен да стигна до края, до предела на времето и пространството, за да стигна до теб и да падна в прегръдките ти, за да ти кажа, че ти си моят дом и мога да изпратя душата си, въплътена в теб, в царството на духовете."
Вита Саквил-Уест до Вирджиния Улф
Вирджиния Улф (Снимка: Getty Images)
Една от революционните писателки, защитнички на правата на жените и феминизма, Вирджиния Улф, не е криела своето свободолюбиво поведение из артистичните кръгове на Лондон. Авторката на "Мисис Дауей", "Орландо" и "Към фара" има интересна комуникация с английската поетеса Вита Саквил-Уест. Това може да се видим в поредица от писма. Но може би писмото от Вита, изпратено от Милано на 21 януари 1927 г., предлага най-ясния възможен поглед към любовната им история. За разлика от разцъфналата, богато орнаментирана проза на Улф, Уест е далеч по-директна: "Просто ми липсваш, по съвсем прост, отчаян човешки начин".
Бисексуалната поетеса и приятелка на Вирджиния Улф - Вита Саквил Уест (Снимка: Getty Images)
"Свеждам се до нещо, което Вирджиния иска", пише тя.
"Написах прекрасно писмо до теб в безсънните кошмарни часове на нощта и всичко си отиде: просто ми липсваш, по съвсем прост, отчаян човешки начин. Ти, с всичките си умни писма, никога не би написала толкова елементарно фраза като тази; може би дори не би го усетила. И все пак вярвам, че ще разбереш малко. Ти би го облякла в толкова изящна фраза, че то ще загуби малко от реалистичността си. Докато за мен е доста категорично: липсваш ми дори повече, отколкото можех да повярвам; и бях готова да ми липсваш много. Така че това писмо наистина е просто писък на болка. Невероятно е колко важна стана за мен. Предполагам, че си свикнала хората да казват тези неща. По дяволите, разглезено създание. Няма да те накарам да ме обичаш повече, като се раздавам по този начин — Но о, скъпа моя, не мога да бъда умна и непоколебима с теб: обичам те твърде много за това. Твърде искрено. Нямаш представа колко отстъпчива мога да бъда с хората, които не обичам. Но ти разби моите защити. И наистина не роптая срещу това.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}