В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.

В очакване и на светлите коледни празници:

Децата се радват на сурвачките, 40-те години на ХХ в.

Времената се измениха, животът стана много тежък за всички ни. Новите условия ни принуждават да се приспособяваме, да потъпкваме хубавите си чувства, да скриваме гордостта си и безропотно да понасяме жестокостите на днешните дни. А всичко това тъй тегне, убива всяко желание да празнуваме, да се веселим.

Но ето, иде Коледа, празникът на любовта и добротата, празникът на човещината, на детските спомени и радости! Животът наистина е жесток, но този светъл празник с нищо не се е променил, а тъкмо обратно - станал е още по-желан, очакван е с още по-голямо нетърпение.

Продавачи на сурвачки на пл. “Св. Неделя“, 40-те години на ХХ в.

Днес много повече, отколкото преди години, ние се оставяме да бъдем грабнати от божествената мистерия за раждането на Бога и с благодарност се наслаждаваме на тайнствеността на тези благословени дни, които за малко ни откъсват от тежката борба за съществувание.

Шарени дървени кончета чакат своите купувачи, 1941-1942 г.

Това са истински радостни дни, които ни отделят от всекидневието, от всичко тежко, което сме преживели, от жестоката картина на мрачното бъдеще. Това са радостни дни за душата, която е измъчена, потисната от злобата, подлостта, неуспехите, нуждата.

В тия хубави дни, при спомена за раждането на Богочовека, ние сме готови да забравим всичко лошо, да простим на всички, да засвидетелстваме на близки и приятели своята голяма всеопрощаваща обич и привързаност, да покажем нашата доброта и приятелството ни към тях.

Войници и офицери от Трети пехотен Бдински полк се забавляват при посрещане на Нова година на фронта, 1918 г.

Защото въпреки студената самотност, с която сме се оградили, у всеки човек в сърцето живее доброта и милост към ближния, в душата на всеки грее обич и человеколюбие.

В този най-мрачен и студен месец през зимата, иде най-хубавият празник, за който ние дълги дни преди него мислим, приготовляваме се, очакваме го с копнеж да ни донесе нещо хубаво, с дълбоката вяра, че както Бог се роди да спаси човечеството от падението му, тъй и на нас тая светла Бъдна вечер ще ни донесе радост и щастие.

Коледа! Това не са само три празнични дни, през които повече се похапва, по-дълго се поспива, или пък безгрижно да се повеселим. Не, Коледа е празник на душата, празник на мечтаните желания, на изненадите!

Коледа, две деца с подаръците си пред коледната елха, 40-те години на ХХ век

“Кукли и от двете страни на стъклото. Малките деца радостни гледат големите колкото тях кукли, изложени на витрините, въздишат и мечтаят да им бъдат подарени.“, 1939 г.

Кой не познава очарованието на Бъдната вечер?

Тогава се забравят всички обиди и неприятности, сърцата се разтварят, уморените очи наново блясват, протягат се ръце за прошка. Тогава ние сме готови да направим добро на всеки ближен, да се жертваме за всички. Няма друг празник, който тъй дълбоко да въздейства на душата и и да я пречисти от злите ни помисли.

Ранени войници празнуват Коледа в неустановена болница, Балканската война, 1913 г.

Коледарче с получените коледни кравайчета, 30-те години на ХХ в.

А там, където има деца, там радостта е двойна, в тая къща няма нищо по-благословено, по-прекрасно от блесналите детски очички, от детските туптящи сърца.

И ние възрастните около тях се чувстваме млади и пречистени, весели и безгрижни, без да се срамуваме, че можем да се радваме като децата.

Малки коледари, 30-те години на ХХ в.

В тая светла нощ улиците са тихи и празни. Всеки се е прибрал в дома, млади и стари са насядали около буйния огън, бъдникът е запален и се изпълняват хубавите наши обичаи.

И всяка майка, бедна или богата, ако обича децата си и мисли за тяхното бъдеще, е длъжна да спазва всички наши обичаи и традиции, да покади къщата, да приготви традиционната софра с всички гозби за Бъдни вечер, да омеси питка и баница.

Богато украсен Рождественски хляб, 30-те години на ХХ в.

Коледари от с. Ези бей (дн. Паскалево), Добричко, 1942 г.

Тя трябва да приготви, макар и малък, подарък за децата си, да ги изненада, да ги зарадва, да ги научи на коледни песни и стихотворения, да им разкаже за раждането на Исуса Христа, да им разправи за значението на тази светла Бъдна вечер, в която Бог дойде и донесе справедливост, обич и мир на земята.

“Коледният пазар в столицата. Покупка на коледни дръвчета на пл. “Св. Неделя“, 40-те години на ХХ в.

Защото това, което ни е дадено в детинството, това никога не ще изчезне. Него ще носим в душата си през всичките дни на нашия живот.

В часове на самотност и огорчение, с радост ще си спомняме за тоя светъл празник. Тогава ще ни стане по-леко, няма да бъдем тъй самотни, защото ще се чувстваме свързани с едно минало, което е нашият живот.

Всички тия хубави обичаи, предания, обреди, които се изпълват на светлия празник, поддържат връзката между хората, между миналото и бъдещето, подкрепят ни да стоим твърдо в живота, и никога да не забравяме, че принадлежим на един народ, на едно племе, на цялото християнско семейство.

Коледари от Софийско, 30-те години на ХХ век

Коледната елха вече е купена, 1941-1942 г.

Това, което възрастният носи в душата си от детинство, това е едно богатство, което никога не се губи, това е една съкровищница, никога неизчерпаема, извор, който не пресъхва, рудница на ценни заложби.

Колко беден, самотен, нещастен е всеки, който не познава очарованието на коледната вечер, веселата изненада на неочаквания подарък, милото внимание и топлата обич на бащиния дом!

Защото всичко това принадлежи на Коледа - и украсата на къщата, и приготовленията за посрещане на Бъдната вечер, и подаръците, изненадите, и хубавото, весело, безгрижно настроение.

Коледари, 1931 г.

Коледари в добруджански носии, село Брадвари, Силистренско, 1939 г.

Земята се е сковала от студ, дните са мрачни, слънчевите лъчи не могат да проникнат през надвисналите облаци.

Над цялата земя сега е мрак, сълзи, страдание. Никой не знае какво ни носи новият ден.

Но ето, сега иде Коледа, най-чистият празник от всички празници.

Цялото семейство целува хляба на Бъдни вечер и Коледа, 30-те години на ХХ в.

Нека забравим за малко страданията и сълзите, с които светът се облива повече от цяла година, за да подготвим сърцата си за великата християнска любов, която ни носи Богочовекът, за да се подготвим за ония хубави и мирни дни, които рано или късно ще настъпят на нашата грешна земя.

Вера Бояджиева-Фол,
в. "Мир", януари 1941 г.

Снимки: "Изгубената България"