ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ
Първият председател на nарламента Антим I: Трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска
Преди 144 години по време на Учредителното събрание в Търново, когато с мнозинство за председател и "пръв сред равни" е избран дълбоко уважаваният от всички екзарх Антим I
Редактор : / 3771 Прочита 5 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
49-ото Народно събрание вече започна работа. Изборът на председател, както и в предишния Парламент, отне известно време, поради липса на консенсусна фигура. Не така стоят нещата преди 144 години по време на Учредителното събрание в Търново, когато с мнозинство за председател и "пръв сред равни" е избран дълбоко уважаваният от всички екзарх Антим I.
Екзарх Антим I (1816-1888) Снимка: "Изгубената България"
10 февруари 1879 г. В старопрестолния град Търново се стичат пратениците на българския народ, за да вземат участие в работата на Учредителното събрание - първият български парламент на възстановената след петвековното робство държава. Сред тях са и представителите на православната църква и на другите религиозни общности.
След като шумът в залата стихва, на трибуната се качва заместникът на руския императорски комисар - Лукиянов - и предлага на депутатите за временен председател на събранието да бъде избран видинският митрополит Антим I. Предложението му е прието с мнозинство:
дядо Антим е сред най-уважаваните служители на Българската православна църква. Известни са заслугите му за издигане авторитета на Екзархията след нейното учредяване през 1870 г.
Не по-малко известно е и неговото мъжествено поведение по време на Априлското въстание 1876 г., когато велик везир е добре познатият на българите Мидхат паша. Твърде лукав и хитър, Мидхат паша се стреми да притъпи недоволството на Европа от зверските действия на турските власти спрямо беззащитното българско население. Опитите му да осуети свикването на Посланическата конференция в Цариград обаче остават без резултат.
Тогава пашата иска от българския екзарх да се обърне с послание към чуждестранните участници в конференцията, с което да благодари на султана за бащинските му грижи към българския народ. По това време дядо Антим оглавява Екзархията. Под най-различни предлози той отказва да изпълни желанието на великия везир.
Постъпката му предизвиква острата реакция на Високата порта, която настоява за неговата незабавна оставка. До пролетта на 1877 г. дядо Антим успява да отбива атаките на турското правителство. През април обаче обстановката се променя.
След като руският император обявява война на Османската империя, Мидхат паша взема мерки да се отърве от присъствието на екзарха в Цариград и на 14 април дядо Антим е изпратен на заточение в Мала Азия. Там престоява до края на Руско-турската война. Освободен по силата на дадената амнистия, той се завръща обратно в България, където е посрещнат като истински светец.
Народните представители от Учредителното събрание (Снимка: "Изгубената България")
Учредителното събрание трябва да изработи и приеме основния закон на страната - Конституцията. Депутатите, разделени на либерали и консерватори, се впускат в темпераментни дебати, като всеки се стреми да наложи становището на своята партия. Стига се до остри конфликти.
Бурните им страсти често са омекотявани от тактичната намеса на дядо Антим, който от 22 февруари 1879 г. става постоянен председател на първия български парламент. Задачата му съвсем не е лека, още повече че самият той не е безпристрастен зрител на споровете - симпатиите му са на страната на консерваторите.
За негова чест той не се противопоставя на либералите. В последна сметка те налагат своите възгледи, благодарение на които Търновската конституция става една от най-демократичните в цяла Европа.
Заседание на Народното събрание в Търново - гравюра на Оскар Май (Снимка: "Изгубената България")
Учредителното събрание завършва благополучно своята работа на 16 април 1879 г. и на следващия ден продължава дейността си като Велико народно събрание.
Главното му задължение е да избере първия български владетел. За председател на ВНС отново е избран дядо Антим. Новият български парламент просъществува само един ден - закрива се след избора на Александър Батенберг за княз.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Антим I се завръща в своята епархия и се отдава на църковните си задължения. Постоянно следи развитието на обществения живот в княжеството. Вълните на политическите борби скоро пак го изтикват на преден план. В края на април 1881 г. Батенберг отменя действието на Търновската конституция.
Поисканите от него специални пълномощия трябва да бъдат гласувани от ново Велико народно събрание. То е свикано на 1 юли 1881 г. в Свищов. За негов председател отново е избран дядо Антим. И този път след приключване на дейността му дядо Антим се завръща в епархията си. Тук посреща съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Това може би е един от най.щастливите мигове в живота му, преди да склопи очи през декември 1888 г. във Видин.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}