В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.

Отново избираме парламент. Предлагаме ви коментар на големия ни политик и финансист Атанас Буров, публикуван в любимия му вестник "Мир". Убежденията му на демократ и патриот продължават да звучат с неотслабваща сила.

Предизборни мисли

Още

Изборен куклен театър: Глас народен, глас Божи

Важен въпрос е какво ще бъде нравственото и умствено равнище на бъдещия парламент, доколко той ще бъде действено изразител на народните настроения, доколко, оглеждайки се в него, народът ще познае себе си. Важното е, дали бъдещият парламент ще бъде един дееспособен орган на управление, годен - в това време на дълбоки политически и стопански преобразувания, да отговори на нуждите на страната и на големите държавни интереси и, преди всичко, на най-големия - да създаде народно единение около държавата.

Между избирателите: "– Вуте бре, какъв е този чиляк, дето прави такива фокуси? – Трай бре, това е кандидатот Самозванцев, който прави лична агитация“. (Карикатура на Борис Коцев, в. „Хоровод“, 1938 г.)

Още

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

Да се разрушат малките политически капища, за да се изгради един голям храм, в който да се служи само на общото благо - очевидно, е една висока и честна мисъл. Да се тури край на политическата разпокъсаност на народа, да се обедини той в името на общите интереси, които свързват членовете му - очевидно, е една необходимост. Да остане у народа съзнанието, че тези, които го представляват са действително изразители на неговата воля е също очевидно, една необходима предпоставка за мирно развитие на една страна и най-голямото преимущество на парламентарните управления пред всички други.

„И всички усилено почнаха да работят за благото на България...“ (Карикатура на Райко Алексиев, в. „Людокос“, 1913 г.)

Още

Местният вот преди и сега: Всички сеят, без да месят!

Но как ще се дойде до тези благотворни резултати при липсата на организирана обществена сила и на обединяваща политическа програма? По какво чудо милионите български избиратели, поставени да избират в едно късо време, между хилядите кандидати, ще успеят не само да изберат най-добрите, но и да ги обединят в името на една програма за управление? Ето опасенията, които ни измъчват и които от все сърце бихме желали да не се сбъднат.

Карикатура на Райко Алексиев във в. „Щурец“, ноември 1933 г.

Още

Бунтарство и политика: Туй, що, глупци, вий не знайте...

Връщане назад не трябва да има - всички сме съгласни. Но по кой път трябва да отиваме напред. Това е предоставено на 3 млн. избиратели да разрешат, всеки индивидуално за себе си, без възможност да потърсят разрешението му чрез общи обединяващи усилия. Ще можем ли да се надяваме поне в самия бъдещ парламент да се очертае една програма на държавна политика - това остава да видим.

Атанас Д. Буров,
в. "Мир", февруари 1938 г.

"- Да ти кажа ли аз, Нане, кушиите приличат на изборите - може и ат да надбега, па може и магаре да излезе първо" (Карикатура от в-к "Щурец" по повод парламентарни избори през март 1938 г.)

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

10 знаменити цитата на Атанас Буров

В историята влизат само тези, които не са на заплата.

Трябва да възпитаме децата на България в свещена омраза против лъжата и безчестието. Само върху тази здрава основа ще изградим бъдещето на България.

Нацията ни никога няма да успее, ако не се отърве от най-долното си качество - да не си плаща и да се опитва винаги да мине метър.

Въобще българинът и по-специално селската маса поради вековното робство под турците, е свикнала всеки да разчита на себе си. Българинът е станал ценен като личност, но слаб за всяка обща акция...

Над отделните класови интереси, над отделните политически амбиции стоят големите интереси на българската държава.

Не се насажда родолюбие и сцепление в един народ, ако не се култивира у него съзнанието на общността и ценността на неговото битие. Не се подготвя едно добро бъдеще, като на едро се отрича миналото.

Няма по-страшно бедствие за нацията от безработицата. Тя води до всички пороци и грешки. До глада, до болестите, до пороците, до кражбите, до насилията, до проституцията. Престъпник е този държавник, който допуска безработица.

Парите покваряват дребния човек и извисяват големия. Те не развалят човека. Парата дава сила и кураж. Развалят само слабоватия, хилав човек, със слаб морал.

Който залага на утре, свършено е с него. Важното е да пипнеш властта сега и да я доиш за себе си, но и за народа си. Всяка власт е силна, когато дава сега, а не утре.

Когато една обществена класа, която господства и управлява в дадена епоха престане да има туй чувство, когато тя престане да бъде полезна на обществото на което тя служи, тя понася участта, която понася всеки орган в един организъм, когато престане да работи: тя почва да се изражда щом престане да служи на обществото.

Атанас Буров и Андрей Ляпчев (вляво)

Кандидат Мераклиев пропадна. "Кандидат Мераклиев: – Ех, братко дяволе, уж съюз с тебе сключихме, а и ти не ми помогна!“ (В. „Хоровод“, 1938 г.)

Едному майка - другиму мащеха. "Чиновникът: – Абе, г-н Мушанов, бива ли така – цели месеци да мръзна пред неизплатените заплати, и само мен да не пускате да се сгрея под юрганя!" (Автор Райко Алексиев, публикувана във в. "Щурец", 1933 г.)

Закриването на Камарата. "Прости! Не бяхме ний за теб достойни със наште малки умове, делца!" (Автор Райко Алексиев, публикувана във в. "Щурец", 1933 г.)

Изборна секция, 20-те години на ХХ век

Общински избори в София, избиратели се редят на опашка да гласуват в секцията в квартал Подуене, 1926 г.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg