Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Има ли почтени политически водачи в България?

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

Има ли почтени политически водачи в България?

"Недостатъците на противника, а някога и голите си подозрения, ние изнасяме с трясък, който хвърля обществото в ужас. Ето от де е насадено дълбокото наше убеждение в недобросъвестността на политическия водител", пише Ал. Савов през 1927 г.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.

Политическите страсти и дебати са на дневен ред с пълна сила, покрай Новоизбраното 49-ото Народно събрание, което започна работа на Велика сряда. С усмивка ви връщаме ви през ноември 1927 г. със статия, около винаги актуалния и наболял въпрос:

Има ли почтени политически водачи в България?

Още В деня на изборите: Хаде, Пижо, пийни си рахат винцето, па после ще си пуснеш бюлетината

В деня на изборите: Хаде, Пижо, пийни си рахат винцето, па после ще си пуснеш бюлетината

Ако запитате мълвата, тя ще ви каже, че няма. Така говори тя вече 50 години.

А мълвата е царица, която обикаля кафенета, салони, работилници, села, градове. Всеки отваря сърцето си за нея. Всеки ѝ вярва. Всеки посреща с радост тая приятна гостенка.

Мълвата уверява, че в България няма почтени общественици. Мълвата не допуска да има извършен държавен търг за някоя доставка, а да няма взета комисиона за направени услуги, да няма престъпления. Едно след друго тя е очернила всичките ни политически деятели.

За всекиго тя е казала по нещо, което не е за пред хората. Който е бил министър в България, той почти е изгубил честта си. За него говорят като за някакъв негодник.

“Сърцето на един човек на народа. Един просяк среща на пътя един народняк – конгресист и му протяга ръка за милостиня. Народняка се изпъва, ококорчва очи и продумва: – Охохооо, на другиго ги продавай ти тези – кой знае какъв богаташ си се маскирал като просяк!...“ (Карикатура на Александър Божинов, в. “Българан“, 1908 г.)

Още Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

Една жажда за злословие гори в душата на всеки гражданин, който може да чете вестници, който има уста да приказва.

Всеки е готов да ви говори за развала, за корупция, за гешефти; да уверява, да доказва и да се възмущава, ала няма да срещнете нито един, който да посочи заслугите на някого, който да гледа светло на живота и да внесе насърдчение с вярата, която грее от погледа му.

Няма такива. А нима в България никой няма заслуги? Нищо ли не е направено в тая страна, за да сме така мрачни, така недоволни и неблагодарни?

Това никой няма нахалността да го изрече.

Но на какво се дължи това постоянно недоволство? Това злословие?

“Коалираните четвороноги. Пижо: – Брей, че калпаво нещо било това коалицията. Остена си ще счупа, а те по цял ден една бразда не могат да изкарат.“ (Карикатура на Георги Машев – Чарни, в. “Барабан“, 1911 г.)

Партизанската злоба.

Тежкият поминък, беднотията и завистта...

Може би и на нашето желание да имаме водители хора съвършени, които да не грешат и да нямат недостатъци.

“Бъдещата сесия на Народното събрание. Започвание на дебатите.“ (Карикатура на Чудомир, в. “Барабан“, 1913 г.)

Още В Парламента: Ако и след толкова ашладисване не даде по-добър плод, язък за тревогите!

В Парламента: Ако и след толкова ашладисване не даде по-добър плод, язък за тревогите!

Ала на нашата грешна земя няма такива водители. Няма ангели. Няма хора без недостатъци.

Водителите, като нас хора, и те имат нашите слабости, нашите грешни земни нужди.

У тях, обаче, всичко се вижда. Всяка тяхна слабост боде очите. На тях нищо не се прощава.

Онова, което е позволено на обикновения гражданин, за водителя често пъти е позор. Честта на общественика всеки ден е на съд, много пъти крайно пристрастен и строг. И не всеки път от тоя съд може да се излезе с непокътната чест.

Гражданите, които ругаят и негодуват, не знаят безсънните нощи на тези водители и техните ранени и оскърбени сърца. Ранени и оскърбени от нашите подозрения.

“– Пено, яйцата пак поскъпнаха. – Нищо Яно, затова пък хората поевтиняха.“ (Карикатура от в. “Звънар“, 1925 г.)

Ала омразата и презрението към водителите е така дълбоко напластена в нас, че защитата им е почти невъзможна. Аз чувствувам колко много читатели тая минута негодуват против тая защита. Мръщи се дори моето собствено сърце, но аз искам разумът и любовта да надделеят, а не омразата и помрачението.

Още Друсайте, друсайте, като изпусна паницата, ще има да ви текат лигите в опозиция...

Друсайте, друсайте, като изпусна паницата, ще има да ви текат лигите в опозиция...

Защото, същите ние, които днес не намираме сърце да извиним никоя слабост, и нищо, което не е по разбиранията ни, ако утре на нас се падне управлението, ще идем ли много далече от тези, против които сега негодуваме! Или, щом вземем властта, ще станем и ние като тях обикновени негодници?

Веднъж ли управлението в България е променено? И веднъж ли чуваме обвинения към правителството за насилия и корупция? Не се ли промениха ролите на обвинители и обвиняеми по 2-3 пъти? Не се ли втръсна на всички това лицемерие и тая неискреност?

"Байчо по голямата политика. – Слушай мене, интелигенцио: дваж мери – веднъж режи!" (Карикатура на Райко Алексиев, в. "Мир", 1940 г.)

Всичко това дава вид, че партийните водители са долни хора, обикновени шарлатани. Всъщност обаче, въпреки някои техни слабости, те са много по-чисти, и стоят много по-високо, отколкото са представени в народа. Ако ние имахме възможност да ги видим отблизо и да влезем в тяхното положение, ние не бихме били така жестоки в критиките си. На нас обаче, те са представени в най-мрачния им вид, почти като злодеи.

Недостатъците на противника, а някога и голите си подозрения, ние изнасяме с трясък, който хвърля обществото в ужас. Ето от де е насадено дълбокото наше убеждение в недобросъвестността на политическия водител.

Това обаче, нито е справедливо, нито е човешко, нито е полезно за страната. Това недоверие е голяма социална загуба. Него ние трябва да изкореним.

Ал. Савов,
в. "Мир", ноември 1927 г.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Още Атанас Буров: Всяка власт е силна, когато дава сега, а не утре

Атанас Буров: Всяка власт е силна, когато дава сега, а не утре

Още Унизеният човек у българина негодува, роптае. И затова търси Бога, дири човека – дори и в звяра

Унизеният човек у българина негодува, роптае. И затова търси Бога, дири човека – дори и в звяра

Още Бунтарство и политика: Туй, що, глупци, вий не знайте...

Бунтарство и политика: Туй, що, глупци, вий не знайте...

Още Тържеството на политическата посредственост

Тържеството на политическата посредственост

Още Власт и мъст в минало несвършено време

Власт и мъст в минало несвършено време

Още Диоген от Дивотино: Хора много! Човеко го не видим!

Диоген от Дивотино: Хора много! Човеко го не видим!

Още Изборен куклен театър: Глас народен, глас Божи

Изборен куклен театър: Глас народен, глас Божи

Още Местният вот преди и сега: Всички сеят, без да месят!

Местният вот преди и сега: Всички сеят, без да месят!

 

Коментирай12

Календар

Препоръчваме ви

22 септември 1908 г. - последното славно и трайно успешно българско действие

Навършват се 116 години от обявяването на България за независимо царство

Васил Априлов: Вий млади чада Български… Вий молете бащите ви, да ви не оставят неучени!

"Имайте за свята длъжност да обичате отечеството си, помагайте му всякак", завещава възрожденецът на бъдещите поколения

Светилище на седем хиляди години в Ловешко разкрива тайните си

Археологическият паметник датира от прехода на неолита към халколита, което е повече от 2000 години преди началото на Египетската цивилизация

1 май - манифест от отминала епоха или гонг за закътани проблеми

Разходка в снимки през "Изгубената България" и напомняне защо и днес отбелязваме Деня на труда и международната работническа солидарност