МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
Има ли почтени политически водачи в България?
"Недостатъците на противника, а някога и голите си подозрения, ние изнасяме с трясък, който хвърля обществото в ужас. Ето от де е насадено дълбокото наше убеждение в недобросъвестността на политическия водител", пише Ал. Савов през 1927 г.
Редактор : / 3275 Прочита 12 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
Политическите страсти и дебати са на дневен ред с пълна сила, покрай Новоизбраното 49-ото Народно събрание, което започна работа на Велика сряда. С усмивка ви връщаме ви през ноември 1927 г. със статия, около винаги актуалния и наболял въпрос:
Има ли почтени политически водачи в България?
Ако запитате мълвата, тя ще ви каже, че няма. Така говори тя вече 50 години.
А мълвата е царица, която обикаля кафенета, салони, работилници, села, градове. Всеки отваря сърцето си за нея. Всеки ѝ вярва. Всеки посреща с радост тая приятна гостенка.
Мълвата уверява, че в България няма почтени общественици. Мълвата не допуска да има извършен държавен търг за някоя доставка, а да няма взета комисиона за направени услуги, да няма престъпления. Едно след друго тя е очернила всичките ни политически деятели.
За всекиго тя е казала по нещо, което не е за пред хората. Който е бил министър в България, той почти е изгубил честта си. За него говорят като за някакъв негодник.
Една жажда за злословие гори в душата на всеки гражданин, който може да чете вестници, който има уста да приказва.
Всеки е готов да ви говори за развала, за корупция, за гешефти; да уверява, да доказва и да се възмущава, ала няма да срещнете нито един, който да посочи заслугите на някого, който да гледа светло на живота и да внесе насърдчение с вярата, която грее от погледа му.
Няма такива. А нима в България никой няма заслуги? Нищо ли не е направено в тая страна, за да сме така мрачни, така недоволни и неблагодарни?
Това никой няма нахалността да го изрече.
Но на какво се дължи това постоянно недоволство? Това злословие?
Партизанската злоба.
Тежкият поминък, беднотията и завистта...
Може би и на нашето желание да имаме водители хора съвършени, които да не грешат и да нямат недостатъци.
Ала на нашата грешна земя няма такива водители. Няма ангели. Няма хора без недостатъци.
Водителите, като нас хора, и те имат нашите слабости, нашите грешни земни нужди.
У тях, обаче, всичко се вижда. Всяка тяхна слабост боде очите. На тях нищо не се прощава.
Онова, което е позволено на обикновения гражданин, за водителя често пъти е позор. Честта на общественика всеки ден е на съд, много пъти крайно пристрастен и строг. И не всеки път от тоя съд може да се излезе с непокътната чест.
Гражданите, които ругаят и негодуват, не знаят безсънните нощи на тези водители и техните ранени и оскърбени сърца. Ранени и оскърбени от нашите подозрения.
Ала омразата и презрението към водителите е така дълбоко напластена в нас, че защитата им е почти невъзможна. Аз чувствувам колко много читатели тая минута негодуват против тая защита. Мръщи се дори моето собствено сърце, но аз искам разумът и любовта да надделеят, а не омразата и помрачението.
Защото, същите ние, които днес не намираме сърце да извиним никоя слабост, и нищо, което не е по разбиранията ни, ако утре на нас се падне управлението, ще идем ли много далече от тези, против които сега негодуваме! Или, щом вземем властта, ще станем и ние като тях обикновени негодници?
Веднъж ли управлението в България е променено? И веднъж ли чуваме обвинения към правителството за насилия и корупция? Не се ли промениха ролите на обвинители и обвиняеми по 2-3 пъти? Не се ли втръсна на всички това лицемерие и тая неискреност?
Всичко това дава вид, че партийните водители са долни хора, обикновени шарлатани. Всъщност обаче, въпреки някои техни слабости, те са много по-чисти, и стоят много по-високо, отколкото са представени в народа. Ако ние имахме възможност да ги видим отблизо и да влезем в тяхното положение, ние не бихме били така жестоки в критиките си. На нас обаче, те са представени в най-мрачния им вид, почти като злодеи.
Недостатъците на противника, а някога и голите си подозрения, ние изнасяме с трясък, който хвърля обществото в ужас. Ето от де е насадено дълбокото наше убеждение в недобросъвестността на политическия водител.
Това обаче, нито е справедливо, нито е човешко, нито е полезно за страната. Това недоверие е голяма социална загуба. Него ние трябва да изкореним.
Ал. Савов,
в. "Мир", ноември 1927 г.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}