МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
Диоген от Дивотино: Хора много! Човеко го не видим!
Що е вещина и компетентност, и какви качества трябва да притежават хората, желаещи да ръководят държавата, ни представя бившият министър и депутат Иван Пеев-Плачков в статия от 1936 г.
Редактор : / 7177 Прочита 3 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
Изборът на управници и министри винаги е бил труден, изискванията за тяхната подготовка и очакванията за справянето им с народните дела - високи.
В уводна статия във в. "Мир" през април 1936 г., Иван Пеев-Плачков - бивш министър и депутат, излага своите виждания за това що е вещина и компетентност, и какви качества трябва да притежават хората, желаещи да ръководят държавата.
Днес у нас се говори извънредно много за компетентност, което значи на български вещина. Един от недъзите на скорошното минало се смята и това, че заставали начело на управлението некомпетентни, без нужната вещина хора, по партизански съображения. И очаква се от обновата да премахне и тоя недъг. Ала и тук има смешение на понятията и криви разбирания, които, ако се усвоят, не само няма да поправят злото, а може и да го увеличат.
Смесва се на първо място понятието за обществено-политическа вещина с понятието специалност. И мисли се, че като застанат начело на управлението хора специалисти, каквито се смятат например за медицината лекарите, за финансите икономистите-академици, за пътища, съобщения и железници инженерите, за благоустройствени работи архитектите, за правосъдието юристите и пр., всичко в страната ще се оправи.
Тяхната специалност не е още компетентност. Начело в обществения живот са способни да застанат само хора не с тясна специалност, а с широко общо образование, проникнати от интерес към към обществените работи не като отделни области, а като едно цяло, с желание и усърдие да работят за сполучливото разрешение на въпросите, от които зависи благополучието на един народ.
Вещина в случая значи не специалност, а широко проникновение в обществената психология. Животът сам е създал условия, при които най-пригодните за обществена дейност се налагат и диктуват. Няма друг начин освен да се даде път в обществения живот тъкмо на тия лица.
Общото образование, което се получава в гимназиите и другите средни общообразователни училища, струва много повече от тясното специализиране. Във Франция, в Англия, в Америка и другаде разчитат за водачи в обществения живот на ония, които са добили такова именно образование.
Това не изключва, разбира се, да видим и специалисти да бъдат полезни държавни мъже, стига те да бъдат способни да се отърсят от ограничеността и предразсъдъците на своята специалност и да могат да проявят широк обществен интерес.
Не по-малко вредно е и смешението, което се прави на понятието за вещина (компетентност) с понятието за градуса на образованието, като се смята, че колкото по-високо образование има известно лице, толкова е по-вещо.
Има хора надарени с природен ум и самообразовали се, които надминават ония, що са завършили в едно или друго училище. И тъкмо такива хора са най-ценни, защото те са се създали от самия живот.
Ние трябва да дирим хората не само според техните дипломи, а и според успеха, който са имали в живота, Човекът с по-малкото образование, щом е успял в живота, заслужава повече внимание, отколкото оня с голяма диплома, който не е в състояние да си пробие път.
Мъчно е, наистина, да се определи кои са най-вещи (компетентни); но във всеки случай не трябва да се изпуща из предвид, че по-вещи от ония, които са успели в живота, независимо от своето образование, не може да има. Тъй се обяснява защо се иска известна възраст за ония, които се избират да представляват народа.
Предполага се, че до тая възраст те ще да са показали своята вещина (компетентност). Добре е да се не изпуща из предвид, че вещина (компетентност) не значи специалност, нито определено градус на образование, и да се предвидят условия за подбора на най-успелите в живота.
Иван Пеев-Плачков,
в. "Мир", април 1936 г.
Снимки: "Изгубената България"
Иван Пеев-Плачков е просветен деец и политик от Народната партия. Министър на народното просвещение в периода 1900-1901 и 1912-1913 г., народен представител и подпредседател на V Велико и на XV Обикновено Народно събрание (1911 - 1912); деловодител и секретар на Българското книжовно дружество (БКД), днес Българска академия на науките (БАН); редактор на в. "Мир".
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}