МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
Радост, молби и уплаха! С ясния изборен ден колко мераци умряха!
Следизборен ретро хумор
Редактор : / 12225 Прочита 0 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
И тези избори минаха. Сега ще започнат анализи, сметки, преговори за коалиции, делби, ежби, съпроводени от задължителните критики и коментари на медиите. Сатиричната преса от началото на миналия век също не е пропускала да осмее кандидатите за власт. Особено неуспелите.
Лъже, брате, и народът лъже!
Писмо от пропадналия кандидат за народен представител Н. до колегата му
"Драги колега, благодаря ти много за сърдечните съболезнования по случай пропадането ми! Упрекваш ме, че слабо съм лъгал. Мо̀ре, лъгах, та пушек се вдигаше! Улици прокарвах, чешми строих, надници увеличавах, цената на житото повиших, тази на хляба намалих, данъци премахнах и що ли не. На циганите три лева фасул обещах, на някои надници платих. За противника си пуснах слух, че е шкартиран, повярваха, ама малцина. Нищо не помогна.
Платформата ми и тя платформа: "Национализиране на капиталите (как ти се струва, а?), 20 000 лв. безлихвен заем за младоженците, защита на демокрацията, участие на работниците в печалбите на предприятията (опашати, както виждаш)".
И реклама си правих. Пръснах сума пари за позиви и афиши. Писах, че трябва да изберат човек с добро сърце, чиста душа, човек нравствен, безкористен, неопетнен - и под всичко това: "Затуй гласувайте за кандидата Н." (малко неудобно беше сам да се хваля, но като не се намери кой да ме похвали!).
Колкото за черпенето, дето си говорихме, черпих бе, братко. 15 000 лева пръснах по кръчми за пиене и цигари. Пък и плик с бюлетини пращах, и пари в плика. Пръснахме кръчмарите от работа; не помага. Черпи кръчмарят, ораторствувам аз, пият ганювците и клатят глава. Пият и обещават. А пък аз, по-глупав Ганю от тях, черпя и вярвам. "Сигурна е, думам си, моята" и мостове строя, реки им прекарвам. Някой се обади, че пенсията ми била голяма (нали съм пусто пенсионер). Нейсе, обещах и нея да намаля (ц-ц-ц, докъде съм стигнал, а?!).
Обещавам аз, обещават и те, ама казвам ти, братко, страшно лъже пустият му народ, от нас повече лъже. Спира ме един: "Как е, г-н Н.?", "Добре е!" думам, а той: "Дай, казва, 40-50 бюлетини". Давам му 100, и 4-5 кутии цигари за черпене. На другия ден тича пак същият: "Дай още 50". Давам му и пак 4 кутии. Де кого срещна, все бюлетини иска и обещава (само те да бяха пуснали за мене, стигат ми); де кого почерпя, все глава клати и обещава. Всеки иска, и не по-малко, все по 30-40 бюлетини, а пък цигарите сам поднасям.
И накрая, о, нещастие! Ужас! Накрая... ох, заболя ме главата, колкото кутии цигари пръснах, толкова гласове не получих.
Лъгах бе, брате, без срам лъгах! Ама и народът знае да лъже, и по-добре от нас.
С почитание: твой сърдечен приятел и колега Н."
В-к "Хоровод", март 1938 г.
Бюлетинката
Бюлетинката е нещо
ту студено, ту горещо,
Бюлетинката е либе
днес привързано и верно,
утре - подло изневерно.
Бюлетинката ни туря
гостолюбно до софрата
или подло ни разтуря
сметката край благината.
Та... люби я, и моли я,
и черпи я със ракия,
падай ѝ и на колене -
тя все своето си знае:
днеска честно обещае
Коста Куция да слуша
и кълне се в небесата,
утре - хване го за гуша
и го тръшне о земята.“
Бюлетинката е, драги,
ту милувка, ту тояга,
ту псувня, ту дума блага.
А пък в кът ли е потаен
турена във плика таен,
имайте на пръст червено
и не вервайте, ей Богу,
нито в любовта ѝ страстна,
нито се плашете много
от играта ѝ опасна...
Бюлетинката - това е:
днес - по таз мелодия играе,
утре... нищо се не знае!
В-к "Щурец", април 1937 г.
Изборен ден
Пародия по Н. Лилиев
Ясният изборен ден
черната нощ прекатурна.
С ясния изборен ден -
наплив пред всякоя урна.
Ясният изборен ден
гледа усмихнат, учуден.
В ясния изборен ден -
вижте народа пробуден!
В ясния изборен ден
радост, молби и уплаха!
С ясния изборен ден
колко мераци умряха!
В-к "Хоровод", март 1938 г.
Finita la comedia
Червени, зелени афиши
залели са малкия град
и с букви големи там пише:
- Избирайте мен депутат!
Един на потоци излива:
- Ще сторя за вас чудеса!
Сал никой от вази не бива
За друг да си пусне гласа!
Друг охка: - За мене гласувай,
страдалний народе, ти мой!
А трети попържа и псува,
и иска избран да е той!
Накрая... дръглив боклукчия
с лопатата щърба иззе
боклук разноцветна хартия
и... куп депутати О. Зе!
В-к "Щурец", февруари 1940 г.
Прилики и разлики
Пропаднал в изборите кандидат и отритнат годеник имат обща съдба впоследствие: и в двата случая става много мъчно на човека.
Разликата е в това, че отритнатият годеник има възможност веднага да се кандидатира на друго място в същия костюм и дори със същия пръстен, а пропадналият кандидат трябва да чака нови избори и наново да си сменява облеклото и боята.
Изборни мисли
Изборите приличат на монетите, защото и при тях, както и с монетите, се хвърля за "ези - тура". Комуто се падне "цифра" (ези) - отива да се подписва под цифри в счетоводството на Народното събрание.
Обаче най-голяма е приликата им в това, че и около изборите, и около монетите трябва да има надпис "Боже пази България".
В-к "Щурец", януари 1940 г.
Такъв е редът
Изборите се... насрочват.
Избираемите се... насочват.
Избирателите се... налочват.
Избраните се... наточват.
А неизбраните се... намочват.
В-к "Щурец", октомври 1939 г.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Снимки: "Изгубената България"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}