ИЗБОРНИ СТРАСТИ
Извинително е за водачите да грешат, но съзнателно да се пакости е престъпно и не се прощава
Отново избираме парламент. Днес ви предлагаме размисли за "народното водачество" от 1936-а и галерия на Народното събрание през годините
Редактор : / 9758 Прочита 0 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
Отново избираме парламент. Днес ви предлагаме размисли за "народното водачество" от май 1936 г., както и галерия на българския Парламент през годините:
Сградата на Народното събрание и площадът преди поставянето на “жълтите павета”, началото на ХХ век
Народните водачи
Истинският народен водач е личност духовно и умствено издигната над общия уровен. Той е народен водител - идеал за постижение и пример за подражание. Каквито са народните водачи, такъв е народът - водачите водят, народът ги следва. Ако народните водачи изостанат назад от времето, закъснява, изостава назад и народът.
Водачи, които се оставят да ги води тълпата, които заживяват с предразсъдъците, пороците и слабостите на тълпата, не са истински народни водачи, а са демагози или случайно изтласкани на обществената повърхност от вълните на живота кариеристи...
Истинският народен водач не живее себичен живот, защото принадлежи на народа, копнее с народните въжделения и страда с народните болки. Той с фанатична воля за постоянство, с личен пример за себежертва служи безкористно и безпристрастно народу, като го възпитава и повежда към възход.
Истинският народен водач, служейки народу, е самоотвержен - не се прикрива зад него и при най-голяма угроза, защото е негов водач и като такъв трябва за пример и назидание да стои винаги напред. Той е чист пред съвестта си и поради това не се е срамил от делата си, не бяга от отговорност - готов е винаги да да страда за народа и за народните идеали...
Депутати по време на парламентарна сесия, края на XIX в.
Оцветена фотография на пленарната зала на Народното събрание, началото на ХХ век
Народното водачество не може да се монополизира - то не е привилегия, а е призвание и поради това, е достояние за всеки, който , чувствувайки в себе си дар да служи народу, копнее да изпълни своя свещен дълг. Едни от народните водачи успяват още през живота си да поведат народа, а други, като отца Паисия, едва късно подир смъртта си...
Залата на Народното събрание, 1909 г.
Успехът издига народния водач пред очите на тълпата, делото - пред тия на историята, а идеалът - в сърцата на честните и въздигнати характери. Колкото идеалът на народния водач е по-възвишен, по-смел и по-гениален, толкова по-големи са себежертвите пред него и толкова по-бавен е успехът: нужно е време за продължителна и мъчителна подготовка, за да се издигне народът до положението да почувствува своя водач и да го последва.
В дните, които преживява България, дни на тежки изпитания и на важни международни събития, българските политици и общественици, които претендират да ръководят народните съдбини, трябва, ако са истински народни водачи, първи да дадат пример за себежертва.
Тържествено откриване на Народното събрание, първото десетилетие на ХХ в.
Нужни са, за да изплува България на спасителен бряг, свръх усилия и свръх жертви от целия народ. Но, ако народните водачи не проявят високо съзнание на граждански, обществен и национален дълг за опомняне, за единство и за безкористно служене на Родината, ако първи те не се преклонят пред необходимостта за себежертви - не може, напразно е да се искат от народа такива жертви.
Народът гледа своите водачи и ги следва - каквото те вършат, прави го и той: както добрият, така и лошият техен пример имат върху народа еднакво подражателно въздействие.
Панорамна фотография към площад “Народно събрание”, началото на 30-те години на ХХ век
Истинските народни водачи - Левски, Ботьов, Хаджи Димитър, Караджата, загинаха на Балкана и на бесилото, без да се запитват кой ще управлява освободена България, кой ще състави правителство и как ще се разпределят министерствата. Те бяха истински народни водачи и поради това народът и до днес ги боготвори.
Те дадоха възвишен пример как трябва да се борим, да мрем за Родината, и техният пример бе последван от стотици хиляди знайни и незнайни герои през въстанията и през освободителните войни!
Площад “Народно събрание“, 30-те години на ХХ в.
Дошло е крайно време ония, които претендират да бъдат народни водачи, да дадат доказателство, че са такива. Те трябва чистосърдечно и доблестно да признаят, че недавнашното минало няма с какво особено да ни зарадва, за да се върнем отново към него. Извинително е и за водачите да грешат, но съзнателно да се пакости е престъпно и не се прощава.
Истинският народен водач не може да бъде кариерист, егоист и подлец - неговото назначение, преди всичко, е да бъде мъченик, за да изкупи чрез себежертва благото народно. Той изтъква своята личност на преден план само когато е наложително - когато трябва да се прояви героизъм и да се поеме отговорност, но никога когато е въпрос да се разпределят блага - това е унизително, недостойно за него!
Крум Митаков,
в. "Отечество", май 1936 г.
Площадът и Народното събрание, първата половина на 30-те години на ХХ в.
Тронното слово на Н.В. Цар Борис III пред ХХIII ОНС, 20 август 1931 г.
Парламентът след разширението на сградата, след 1935 г.
"В единението е силата" - девизът на сградата на Народното събрание в периода 1937-1946 г.
Площад “Народно събрание”, 1968 г.
Сесия на Народното събрание, 60-те години на ХХ век
Площадът пред Парламента, 80-те години на ХХ век
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Снимки: "Изгубената България"
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}