Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Опиянение в "Трезвеност": Репортажен поглед към миналото през Бакхусови очила

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

Опиянение в "Трезвеност": Репортажен поглед към миналото през Бакхусови очила

На Трифон Зарезан в Сухиндол през 1942 г.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето.

За празника на лозарите и гостоприемството на сухиндолци разказва в свой репортаж отпреди почти 80 години журналистът Илия П. Илиев на страниците на вестник "Мир".

Шествие по улиците на Сухиндол по време на празника Трифон Зарезан

Още

Пиянство и любов: Мисли и недомислия

Пиянство и любов: Мисли и недомислия

Повече от две седмици има оттогава. От дните прекарани в Сухиндол, в покритата със снежна пелена Росина (там тече р. Росица). Те бяха дни посветени на свети Трифон Зарезан, когото народът в лозарските краища честно и вдъхновено тачи, и за чийто ден, 14 февруари, тази година бяха дошли официални лица, гости и от Столицата. Те бяха светското в този чисто народен празник, в който има много церемонии, цял протокол, но той е нашият, българският бит, родната традиция.

Много хубаво, вълшебно беше в Сухиндол, името на което село, далеч задминаващо по външен и "вътрешен" вид много наши градчета, съвсем не отговаря на сяйното му съдържание. И час по-скоро високопочтената буквоядска комисия, която се занимава с преименованията на селищата - по-точно казано, със заменяването със смешни прозвища на напълно сполучливи названия - нека промени името на туй велико с производството и със сърцата на жителите си селище и го нарече Мо́криндол.

Та, повтаряме: незабравими, както казват опиянените от гениалност писатели, ще останат двата дни, прекарани в зарезанския Сухиндол.

Главната улица на Сухиндол

Още

От "Изгубената България" с любов (галерия)

От "Изгубената България" с любов (галерия)

Първото нещо, което се налага на съзнанието, щом пообходи пътникът мегданите, магазините с модерни имена и спретнатите къщи на Сухиндол, е гостоприемството.

За българското гостоприемство знаем, чели сме, а кой ли пишущ не го е закачал на перото си. Но гостоприемството на сухиндолци заслужава подчертано отбелязване. Веднъж радостни заради празника, дваж по-радостни, че имат гости. Всеки иска да има гост у дома си - всред скромна обстановка, но богатска сърдечност и богатска за сегашните дни трапеза.

И никой от нашите "хазаи" не искаше да се отлъчва от гостенина си, не го оставяше от нищо нужда да почувствува, вода му полива, пешкир му държи, с вълнено одеало го завива и непрестанно го гледа в очи. Ще́ му се и денем и нощем да го придружава. Не е лесно това.

Още

Страшно наводнение в София през 1933 г. се оказва... първоаприлска шега

Страшно наводнение в София през 1933 г. се оказва... първоаприлска шега

А първото нещо, което научихме в Сухиндол, бе в една от речите при посрещането. Един от официалните гости - най-високопоставеният, по ръст и положение, в случая - громко заяви, че е радостен да получи покана за гостуване в селото не за да поправя щети от градушки и наводнения, а заради веселие. И наистина, много са патили от природни стихии и неплодородие сухиндолци в последните години.

И са били бедни, много бедни, пред прага на отчаянието. Но изтърпели людете.

През последните две години смилил се Бог, по-малко развихрял колесницата си свети Илия из сухиндолското небе, дали добър плод божествените лози и се разлял изобилно божествен сок. Тъй се разлял, че местната кооперативна винарска изба, която е първата всред десетината частни изби, се принудила да произвежда и безалкохолни напитки. Тъй Сухиндол е станал мил и на въздържателите, и на техните антиподи.

Избената сграда на Сухиндолската лозарска кооперация “Гъмза“

Още

По-добре да си баем да не ни среща мечката, отколкото - да не ни яде, когато я срещнем

По-добре да си баем да не ни среща мечката, отколкото - да не ни яде, когато я срещнем

Увертюрата към зарезанските тържества, настъпването на които се очакваше с трепет за другия ден, беше обичайната вечеринка в читалището. Хубаво, голямо, богато читалище. Упоменато е в енциклопедията. Но вземете тази енциклопедия, разлистете кой да е географски речник, ще разберете, че Сухиндол е голям винарски център (не най-големият у нас, но един от първите).

Има и бубарство, има и пчеларство, но преди всичко винарство. В чужбина се изнася от туй вино - в Германия, в Европа му се носи името.

Щанд на кооперация“ Гъмза“- Сухиндол по време на изложение на вина, 30-те години на ХХ век

А читалището, към което се отправяме вечерта, носи името "Трезвеност". Ето, мислим си, един блестящ пример, който може да се използува при литературното обучение и при преподаването по логика. Теза и антитеза.

И това име не е само за показ. Трезви люде са сухиндолци. А най се въздържат по тия дни. Във всичко туй ние прозираме дълбока възпитателна философия: въздига се в култ виното, но не и пиянството.

Още

Лотарията преди и сега: Честита България, че я огря такова светло слънце!

Лотарията преди и сега: Честита България, че я огря такова светло слънце!

Че в същото това "Трезвеност" на другата вечер се изконсумира много от червеното и бялото производство на сухиндолските лозя - това е друг въпрос. Тази вечер имаше само вечеринка - литературно-музикална програма, както обичайно се казва. Имаше речи, статистика, песни, декламации, дечица играха балет, а накрая имаше и танци. Но търпи ли Сухиндол танци, както се е извратила музикална София от звуците на джаза, камилските стъпки на модерните танци и клюките по баловете и чайовете.

Завъртяха се едни хора́, та и ръченици. И то не само от младите, които облечени в национални носии, блестяха и радваха ухото повече от цвета на хубаво вино в планинско-кристална чаша. Игра и един стар майстор на ръченицата, та глава се кинеше.

Момите и ергените правеха впечатление със своето отлично държание. Никаква непристойност, излишни думи или жестове, каквито в голямата ни Столица могат да се забележат при подобни забави. Възпитани люде са младите сухиндолци. Те много се радваха на своята вечеринка, която е общо тяхно дело. Всички са минавали през сцената на читалището.

Сухиндолци по време на обработване на лозята, 30-те години на ХХ век

Още

Минало несвършено: Къси роклички и тънки чорапчета в студовете

Минало несвършено: Къси роклички и тънки чорапчета в студовете

Нам най-много ни хареса един оригинален, и всъщност напълно естествен, по съществото си, номер. Стари сухиндолки в селски одежди се изправиха на сцената, сключиха ръце над престилките си и запяха - изредиха няколко едногласни местни лозарски песни. Това бе наистина прекрасно, затрогващо, наистина неописуемо.

И настъпи вече полунощ. Тогава неколцина от гостите потърсиха след "сухата" вечер мъждеещия прозорец на някоя кръчма. Те искаха първи да посрещнат - с чаша в ръка - свети Трифон.

Селото спеше.

Местни жители по време на гроздобер, 30-те години на ХХ век

Селото се събуди. От зори цари оживление по дворища, из улици и мегдани. Няма унили лица; и прегърбените са се изправили. Всички - стройни, напети, празнично облечени и накичени.

Още

Нашият Великден: За празника на празниците със смирение и тъга

Нашият Великден: За празника на празниците със смирение и тъга

Има народностни празници, има Великден, но за Сухиндол това е най-големият празник - свети Трифон Зарезан: символът на тяхното благосъстояние, патронът на трудолюбието им - този, който дава "хлябът насущний". И другаде, из лозарските краища, се празнувал деня на свети Трифон, но там било групово празненството, а тук масово. Цял Сухиндол празнува. Мъже и жени, старци и деца, богати и бедни. Кой би дръзнал да каже, че не сме велика, с божествени традиции, нация!

От всички краища на селото, от всички домове се стичат мъже - на коне, с шейни, изпровождани от майки, от червенобузести булки. Мъжете са накичени - по шапките, по дрехите - с варакосани зелени чемширови китки, а в ръцете, в дисагите, в шейните: пъстроцветни бъклици, пълни дамаджани, завити в пешкири погачи, баници, пилета. Такъв е обичаят: жената от вечерта приготвя за мъжа си цяла погача, цяла баница и цяло пиле, които непокътнати трябва да се занесат на лозе - за трапезата след зарязването.

Тържествената процесия с празнуващи се отправя към лозята край Сухиндол за зарязване

И ето, предългата процесия започва да се изнизва от селото, в което остават жените - в шарени тосии, да чакат завръщането на мъжете, които отиват да осветят началото на своя труд.

Начело с музики, знамена, а след тях смях, глъч и конски тропот. Ето ни в царството на лозята. Но това не са обикновени лозя. Който има понятие за лозята само от асмите по дворищата и увитите около прът, ще се чуди какви са тези телени мрежи, с които е ограден Сухиндол. Лозарството тук е напълно модернизирано. И затуй дава добър плод голямата площ от лозя - общо около 15 хиляди декара, която стига чак до линията Левски.

Още

Власт и мъст в минало несвършено време

Власт и мъст в минало несвършено време

Пътуваме бавно. Мъчно може да се пробие път всред туй огромно множество. Снежната покривка радва окото, освежава духа. И неусетно стигаме до местността, където от години, от векове, от дионисиево време, може би, става зарезанската церемония. И тя нивга не омръзва на народа. Народът, който няма нищо общо с нас - считащите потребност на духа разнообразието.

"Водещница" се нарича местността. Разпрягат се на един край шейните, свалят се дисаги и бохчи, постилат се настрана хубавите зелени вълнени черги, за които би завидял столичният хай-лайф. А людете се струпват около един прастар побит камък, дето се извършва молебенът.

Гостите на празника пристигат с шейни в местността “Водещница“ за церемонията по зарязване на лозите, 1942 г.

Още

Минало несвършено: Метаморфозите на софийския храм "Свети Седмочисленици"

Минало несвършено: Метаморфозите на софийския храм "Свети Седмочисленици"

Където и да погледнеш, все мъже. Мъжко празненство е Зарезанът, и за жените няма място тук. По едно време се мерна една жена, белосана, червосана, кипри се тя, яхнала на кон. Една жена - и тя фалшива. Оказа се, че е преоблечен мъж. А хурка държеше в ръцете - символ на женското трудолюбие тук.

За сухиндолките хурката е туй, което е фотоапаратът за нашите фоторепортери. На работа в двора, на къра, на път, тя е все в ръцете ѝ, както и нашите фотографчии не се умориха дори в най-сюблимните зарезански моменти да дирят местни гиздосии, за да ги щракат.

Църковният обряд се извърши. Дядо владика тръгна из лозята, та заряза с благословия някои пръчки. Зарязването днес е символично. Масовото зарязване става по-късно, когато се постопли. Изглежда, този празник е дошъл от юг.

Още

Гласове от миналото: Уредихме я и свинята... (галерия)

Гласове от миналото: Уредихме я и свинята... (галерия)

Пладне е вече и дойде ред за зарезанската трапеза - върху снега. Разчупиха се белите погачи и пилета, баници се режеха, дори сиренце се мяркаше тук-таме. И хилядното множество започна да яде. Глъч, шум и тракане на зъби. А когато дойде ред да се чукат чашките, започнаха гръмогласните наздравици.

Но защо ти са чашки - туй ограничено от прозрачни стени празно пространство. Направо от дамаджаните! Мощна картина беше това - сякаш крали-марковци са седнали на моабет. Надигат дамаджаните, засукват мустаци, а виното се разлива и оставя червени петна по белия сняг.

Гости и местни край отрупаната зарезанска трапеза, 1942 г.

- На́, опитай от мойто вино - подканя те съседът ти.

Не може да не му се угоди - тъй сърдечна е молбата. А после трябва да се угоди на другия съсед, а и на трети, дошъл от по-далечните редове. Тъй различни ли са вината тук? Може би да, може би не - по градус, киселинност и сладка жилка - но всички до едно са хубави, чисти и омайващи, особено приемани от устието на бъклица.

Още

Изгубената България: Погледнете, молим, сурвакниците, па ако ви стиска...

Изгубената България: Погледнете, молим, сурвакниците, па ако ви стиска...

Постепенно веселието се усилва, гонейки връхната си точка. Пищи гайда, надувана от стар гайдар - хем свири, хем играе. Започнаха хора́, ръченици по снега. А други лудо препускаха с коне. Но дойде време за обратен път.

Пак се проточи безконечната процесия, движеща се бавно и тържествено, ту спирайки, ту потегляйки, без да се знае причината. Защото докато началото ѝ влизаше в селото, краят ѝ едва потегляше от "Водещница". Всички този път са накичени с лозови пръчки. А наизлезли са и кукери с всевъзможни образи. Някои шейни возеха огромни бутилки, бъклици.

А подобно древен мастодонт, се носеше и една великанска бъчва от десетки хиляди литри, изнесена от някоя от местните изби.

Предвидливите сухиндолци са запазили на дъното на дамаджаните по малко и за из път, за да може да си подкрепят силите, да може непрестанно да цари веселие.

Настроението по време на празника Трифон Зарезан е приповдигнато

Още

Трифонясване: Мисли и недомислия (галерия)

Трифонясване: Мисли и недомислия (галерия)

От туй веселие се бяха заразили и конете. Пръхтяха те и все им се щеше да препускат.

- Хе, ненаиграл се, де! - чуваха се отвсякъде провиквания.

И отвсъде, додето окото стигне, над главите на зарезанци се издигаха дамаджани и бъклици. А че някоя шейна се обърне - това е само повод за нов гръмогласен смях и за весели коментари.

Цялото село - жените и малките деца - са наизлезли да посрещнат татковци и дядовци. С часове са ги чакали те търпеливо и втренчено, както в София народът стои по тротоарите при големите паради.

Крайният пункт е местната винарска кооперативна изба - на другия край на селото. Тук приключва процесията. Тук започват пак хора́, песни. Истинско бодро, българско, недостижимо веселие. После то се пренесе в центъра на селото и продължи до мръкнало.

Сухиндолци бяха отворили сърцата, Сухиндол бе отворил порти и изби.

Още звучат в ушите ми думите на моя хазаин:

- Не е леко зарезанското тегло!

Хан Кардам (Илия П. Илиев),
в. "Мир", март 1942 г.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Снимки: "Изгубената България"

Още

За здравните навици в минало несвършено време

За здравните навици в минало несвършено време

Още

Минало несвършено: Осми декември не е ден на Дионисий

Минало несвършено: Осми декември не е ден на Дионисий

Още

Минало несвършено: 140 години нашата полиция ни пази

Минало несвършено: 140 години нашата полиция ни пази

Още

За родните курорти в минало несвършено време: Алчни сме, ненаситни сме!

За родните курорти в минало несвършено време: Алчни сме, ненаситни сме!

Още

Минало несвършено: Жената е всякога на власт и винаги се държи опозиционно

Минало несвършено: Жената е всякога на власт и винаги се държи опозиционно

Още

Минало несвършено: Наставления и съвети за семейно щастие отпреди столетие

Минало несвършено: Наставления и съвети за семейно щастие отпреди столетие

 

Коментирай 3

Календар

Препоръчваме ви

Победоносче, великомъчениче Георгие, моли Христа Бога да спаси душите ни!

Светата ни църква величае благословената и блажена памет на Св. Великомъченик Георги Победоносец като освободител на пленените, защитник на бедните, врач на болните и поборник за царете

По кръстния път на Спасителя – Via Dolorosa

За Пътя на болката, който Иисус преминава от мястото на произнасяне на присъдата му до Голгота, където е разпънат на кръста, разказва през 1937 г. "Църковен вестник"

Константин Щъркелов: Когато рисувам, аз чувам музика

На 29 април се навършват 60 години от смъртта на именития художник, един от първопроходците и ненадминат майстор на акварелната живопис у нас

Св. Тодор яхва коня си и отива при Бога да моли за лято: Снимки от миналото

Денят на Св. Теодор Тирон е известен у нас и под названията "Тодорица", "Конски Великден", "Конска Тодорица"

Гръмогласно "Ура" възвестява българската свобода преди 143 години

"Тези викове сигурно са били чути, ако не в самия Цариград, то навярно в предградията му..."