Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Изгубената България: Погледнете, молим, сурвакниците, па ако ви стиска...

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

Изгубената България: Погледнете, молим, сурвакниците, па ако ви стиска...

Старата година: Чудни хора са човеците. Всяка година ме пъдят и пак ме прибират

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето.

Честита Нова година! Прочетете тези пожелания отпреди 81 години. Ако в текста споменатите 1931 и 1932 г. се заменят с 2020 и 2021 г., той ще звучи болезнено актуален.

Още

Пред Новата година: Народни обичаи, честитки и пожелания

Пред Новата година: Народни обичаи, честитки и пожелания

Всеобщият обичай да се пожелава нещо хубаво и благоприятно по случай Новата година доби особено силен израз при настъпването на 1932 г. Наивни хорица сме! Смятаме, че времето е виновно за всичко неприятно за нас. А и хитруваме много просто; търсим неотговорен фактор в нашия живот, та всичко да трупаме върху неговия широк гръб. Този неотговорен фактор е времето. След като сме живели в продължение на 365 дни, шест часа и не знам колко минути, след като сме изминали да кажем един километър от житейския ни път, презрително се обръщаме назад и плюем върху старата година, без да мислим, че някои храчки падат върху самите нас, върху нашите дела и съвест.

Старата и Новата година, 1898 г.

Още

Коледа в далечен спомен от миналото (галерия)

Коледа в далечен спомен от миналото (галерия)

Обичай е! Какво да правим? За всичко ни е виновно времето: болно било, нервно било, нравствено паднало било, носело с торби нещастия и най-разновидни беди и кризи. А ние, хорицата на дребнавостите и скудоумието, ние сме ангели безгрешни, изхвръкнали от един непознат за нас Рай, за който мечтаем и се борим цял живот и в края на краищата настъпваме края на нещо. Това било нашата дяволска опашка, която не сме могли да видим, защото никога не сме обърнали погледа си назад.

“Старата година: – Чудни хора са човеците. Всяка година ме пъдят и пак ме прибират“ (Карикатура от в. “Мир“, декември 1941 г., автор Илия Бешков)

Както и да е. Аз не мога да се противопоставя на всеобщия обичай. Не желая да се призная за дявол между толкова милиони човеци-ангелчета. Презрително обръщам глава към 1931 г. и се провиквам:

Пуста да опустееш с твоите кризи, ненавистни лапи, които ядоха цяла година оръфаните ни български цървули!

Поглеждам миличко, нежно, разбира се и малко лукаво към 1932 Нова година и пожелавам:

Да оставим времето да си върви спокойно, без да го виним в нещо.

Да се не караме.

Да се вразумим и заживеем братски, без завист, без злоба и мъст.

Да връзваме петака в три възли и пет пъти да правим сметка преди да харчим. С други думи - да станем габровци.

Да се не бунтуваме за нищо и по чуждо внушение.

Да си гледаме повече жените и децата, а не политиката и механата.

Да не се пудрим и червим, да не си скубем веждите, защото пак сме си същите, щом не търсим огледало на душата и делата ни.

Да не злословим един към друг и да не се радваме на нещастие и смърт на съседи и близките ни по кръв, народност и вяра.

Да шепнем поне веднъж в деня: Бог ще пази България, ако и аз съм готов да я пазя най-напред от злите мои помисли и нечисти домогвания за лично доволство.

Честити да бъдем през 1932 г.

Вестник "Отечество", декември 1931 г.

“Погледнете, молим, сурвакниците, па ако ви стиска, речете ми честита Нова година!“ (Карикатура от в. “Щурец“, 1933 г., автор Райко Алексиев)

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

По силата на една приятна условна самоизмама, която продължава от векове, ние сме убедени, че настъпването на новата година може да ни отърси от много стари несгоди, от недостатъци, които ни обезсилват, от неприятности, които ни преследват.

Новогодишна пощенска картичка от началото на ХХ век

На небосклона ние виждаме зората на надеждата, на нравственото и веществено подобрение на отделната личност, на общество и на държава. Като че ли всичко ще се извърши без нас, без усилия от наша страна.

Като че ли ние ще станем по-разумни, по-добри и по-силни, защото новата година ще съживи у нас всички дремещи качества към доброто, честното и хубавото. Толкова е мощен навикът, че трудно можем да се отървем от това мило опиянение.

Новогодишна пощенска картичка от началото на ХХ век

Още

Пред Коледа: Празник на душата, празник на човещината

Пред Коледа: Празник на душата, празник на човещината

Всъщност, денят на новата година трябва да бъде ден на въпроси към самите нас. Ние трябва да отговорим какво сторихме добро и полезно за държава, народ и общество през изтеклото време. Каква стъпка напред сме направили при упражнение на качествата, които Господ ни е дал. Ония, които държат перото, дали честно са писали. Ония, които управляват, дали са се чувствували годни за високата отговорност. Ония, които възпитават или обучават, дали са посяли в душите на поколението семе, което ще даде здрав и хубав плод. Дали всички ония, които по силата на длъжността или на общественото си положение заемат високо място, са дали ободрителен пример.

Новогодишна пощенска картичка от началото на ХХ век

Жалко, че пред вратите на Новата година не стои някой строг съдия, с пламенен бич в ръка, който настоятелно да поиска от желаещите да прекрачат прага отговор на подобни съдбоносни въпроси, отнасящи се до изпълнение на дълга, до работливостта, до почтеността и до предаността към ближния. И затова, почти винаги, ние преминаваме в новата жизнена ограда, като си оставаме същите. А това не трябва да бъде.

Автор: "Сеяч" - псевдоним на Борис Вазов - юрист, общественик, политик, дипломат, публицист и журналист. Най-малкият от братята Вазови.
Вестник "Мир", декември 1935 г.

Коментирай 8

Календар

Препоръчваме ви

Пред Коледа: Празник на душата, празник на човещината

Нека забравим за малко страданията и сълзите

Той не е първият български генерал, който свършва дните си изоставен и забравен

На 23 ноември се навършват 88 години от смъртта на генерал Янко Драганов – участник в пет войни и преминал през всички стъпала на военната йерархия

Първият полет над България трае само пет минути

Мястото е полето в местността "Лагера" край София, където днес е едноименният квартал

В Деня на народните будители: Откриват паметника на Патриарх Евтимий в София

Като върховен глава на българската независима църква в продължение на около 18 години (1375–1393 г.), патриарх Евтимий е имал рядкото щастие да види идеите на своето подвижничество напълно осъществени, както и трагичната участ да преживее разгрома на българския народ и да умре отвлечен в неизвестност

На Димитровден се спазаряват новите слугини

Не само господарите подбирали обаче. Слугините също имали претенции, особено в годините на войните, когато мъжете били на фронта, жените трябвало да стоят на село да работят на полето и в града имало недостиг на работна ръка

С пушки при нозе: Преди 105 години влизаме в Първата световна война

По величието на саможертвата и трагизма на резултатите си, участието ни в Първата световна война няма аналог в нашата нова история