Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх

125 години от първото организирано изкачване на Черни връх

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето.

В края на месец август 1895 г., във вестник "Знаме" е публикувана интересна покана - за първото официално масово изкачване на Черни връх на Витоша. Неин автор е писателят и любител на родната природа Алеко Константинов. Една от целите на този излет е да се основе Клуб на българските туристи.

На разходка до Черни връх, края на XIX в.

В деня, в който се навършват 125 години от този паметен акт, поставил основите на Българския туристически съюз, Ви представяме пълния текст на поканата, мотивите, накарали Щастливеца да я отправи и възторженият му разказ за изкачването на върха.

Покана

"Умоляват се софийските любители на българската природа да заповядат в неделя, на 27 август, на Черния връх на Витоша, гдето точно в 12 часа през деня ще се открие заседание за съставянето на един клуб на българските туристи. Поканата се отнася до всички любители, навършили 20-годишна възраст.

От няколко любители пешеходци."

- Глупости! - ще кажат някои наши велемудри държавници и политикани, привикнали да се движат само в сферата на висшата политика и да вършат само велики дела.

- Луди хора! - ще кажат разкисналите и преждевременно сбабените вечни посетители на кафенетата и академиите.

- Блазе им! - ще рекат с въздишка тия, на които природен недостатък, болест или нещастен случай е подкосил нозете или е разклатено общото състояние на здравето им.

- Браво! - ще извикат всички жизнерадостни сили на българската столица, всички тия, които са умели да се ползуват най-добре от свободното си време и са търсили душевен покой и чисто наслаждение в дивата прелест и поражающето величие на нашата чудна природа.

Не помня, Вазов ли или друг някой е написал: "Господа, изучете България, за да я обикнете."

Туристи на Черни връх, 1928 г.

Още

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

Е, вярвайте Бога, няма по-света истина от изразената в тия думи. Изучете България! Но богатствата и хубостите на България не се изучават по географическите карти, нито с разходки на фаетон по гладките шосета, нито от прозорците на железничните вагони. Тия пътища са опитомени, те са вече изучени и по тях се движи вече от Запад към Изток цивилизацията с всичките ѝ прелести и мерзости. Не тук, не, а в девствените лесове, в едва пристъпните скали, в дооблачните върхове, около вечните снегове, при горните езера, до островърхите тронове на дивите кози, при жилищата на сърните и елените, около кристалните потоци със сребриста пъстърва, в царството на орлите и многократните екове - там, там е хубавата, дивната, омайната майка България. Там замират страстите и тревогите, там се успокоява душата и едно нямо съзерцание пълни с блаженство сърцето ти. От върховете на Мусала, на Попова шапка, на Еленин връх, на Черни връх иска ти се да имаш един гръмотевичен глас, па да викнеш:

"Братя, напуснете навреме вашата жажда за злато, вашата жажда за власт, вашето суетно стремление за първенство, вашето ядовито перо, напуснете меките постелки, излезте из димните кафенета, из прашните улици, напуснете за няколко дни града и дойдете тука, на тази височина от 2500 метра, изпитайте поне за кратко време едно истинско чисто наслаждение и вий ще се преобразите, вий ще станете по-добри, по-здрави, по-уравновесени, по-жизнерадостни."

Туристи на връх Мусала, 20-те години на ХХ век

Още

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

С радост посрещаме инициативата на няколко любители на българската природа за основаването на един туристически клуб. Ползата от такъв клуб е очевидна: членовете му, сгрупирани в дружество, ще възбуждат и поддържат взаимно любов към обиколки на живописните местности из България; ще се запознават със страната; ще се правят описания на разходките и местностите; между членовете, без съмнение, ще има лица научно подготвени, за да могат да изследват флората, фауната, минералните богатства, етнографията, геологията, географията; ще се държат сказки за български или иностранни интересни пътувания, за да се възбужда съревнование и надпреварвание между членовете; клубът може да дава сведения и да бъде полезен на тия, които желаят да посетят някои места, за да добият право и те да станат членове.

Клубът, като се усили, може да има свой орган, в който ще се описват пътуванията и изследванията на членовете му и ще се пропагандира отварянето на клонове или отделни такива клубове и из другите градове на България. Клубът ще може да препоръчва на правителството някои мерки за улеснение на пътуванията и предупреждение на заблудяванията из непроходими и непристъпни места. Ще се устройват конкурси и общи разходки и прочее.

Членове на Българско туристическо дружество “Пирин“, клон Разлог, 1925 г.

Още

Минало несвършено: 140 години нашата полиция ни пази

Минало несвършено: 140 години нашата полиция ни пази

Малко оригинална наистина, но е прекрасна идеята на инициаторите да свикат заседанието на Черни връх на Витоша. Който не може да се покачи поне на Черния връх, той не заслужава да бъде член на клуба. Този клуб ще има за образец Алпийските клубове. За такива опитни пешеходи като г-дата Ив. Вазов, Ив. Грозев, д-р Моллов, д-р Мирков, д-р Данев, Ем. Иванов, д-р Ив. Шишманов, д-р Кръстев, д-р Ив. Георгов, д-р Георгиев, д-р Червениванов, Вл. Селджобалиев и за всичките почти членове на Ловчийското дружество ще бъде една играчка да се изкачат на Витоша и на тия почтени господа преди всичко прилича да се явят като основателни членове на този клуб, който ще принесе голяма полза и удоволствие не само за членовете му, но и на цялото общество.

Витоша, хижа “Фонфон”, 1928 г.

Един практически съвет за тия, които не са още посещавали Черния връх и желаят да се явят в неделя, при откриване на заседанието. Който за пръв път се качи на Витоша, трябва непременно да има водач. Водачи винаги се намират по празнични дни във всичките села в полите на Витоша. Плаща им се от 2-3 лева. Може да се възлиза с кон от селата Владая и Княжево. Тези два пътя са най-леките, но е дълго разстоянието до Черния връх. За кон се плаща от 4-8 лева. За пешеходите най-късият път е през с. Драгалевци, а най-удобният - през с. Железница, само че това село е доста далеч от София.

Още

Минало несвършено: Магията на Париж в черно и бяло

Минало несвършено: Магията на Париж в черно и бяло

Последният път води без заобиколки прямо на Черния връх и тук не е нужен никакъв водач. Във всякой случай, с кон или пеши, трябва още от събота вечер да се отиде в селото, от което ще се възлиза. Най-приятно е възлизанието, ако се почне поне два часа преди изгрявание на слънцето, за да може изгревът да ви свари на известна височина, гдето е сравнително по-прохладно и следователно по-леко за ход. Няма съмнение, че е още по-приятно да видиш от самия връх как изгрява слънцето, но това удоволствие могат да си доставят само опитните туристи.

Провизия трябва да се вземе от града. Облеклото трябва да бъде леко, но е необходим запас от дебела дреха, а още по-добре шал (плед), който може да служи и за постилка, и за завивка, според нуждата. Опитни водачи: за през Владая търсете Димитър Маринов, през Княжево - Коста Комитата, през Драгалевци - Ангелко Билеринът, през Бистрица - Ангелко и прочее.

Група от млади планинари на Златните мостове, Витоша, 30-те години на ХХ век

Тия господа, които се намерят в неделя, по 12 часа, на Черния връх, при откриване на заседанието, ще бъдат основателни членове.

Колко е желателно да не се отнесат небрежно и високомерно българските туристи към тази покана. А пък столичните вестници се умоляват да бъдат тъй добри и напечатат поканата.

София, 22 август 1895 г.
Алеко Константинов

Публикувано във в. "Знаме", 23 август 1895 г.

Строежът на хижа “Алеко” на Витоша, 1932 г.  

Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх

При онази Мамоновска епидемия за съставяне на всевъзможни акционерни дружества, която беше се разбушувала из нашата столица и грозеше да обхване всичките слоеве на обществото, при онази гешефтарска страст за купувание и спекулирание с разни акции, която беше заразила и млади и стари, и бе обърнала жадните погледи на всички към банките и банкерските кантори - трябваше да се намери някой да се провикне:

"Ей, българино, стой бе, къде си се лутнал, не о хлеб едином жив будет человек...", и като ги отбие поне временно от пътя на Златния телец, да охлади що-годе страстта, която бе погълнала мислите и желанията на множеството.

Още

За родните курорти в минало несвършено време: Алчни сме, ненаситни сме!

За родните курорти в минало несвършено време: Алчни сме, ненаситни сме!

Българският народ проживява сега един интересен психологически момент, предизвикан от безсъвестното и крайно обидното за националната ни чест поведение, което държа средноевропейската преса по повод станалите напоследък у нас събития.

Кръвните обиди, нанесени на народа ни, удариха истински патриотическата му струна и го накараха да се стресне и да почне да се сплотява, вън от партийните интереси, на обща национална почва, като за отпор, за противовес на външното влияние, на външната експлоатация. Ето с какво се обяснява внезапно изникналата епидемия за сдружавание.

Поглед от Витоша към София, над Бояна, 1935 г.

Още

Минало несвършено: "Оти на софийския герб има изографисано женско?"

Минало несвършено: "Оти на софийския герб има изографисано женско?"

Но нека се не лъжем, че националното чувство у нас е кой знай колко укрепнало. Гъркът обича своята Гърция, защото всяка педя място в неговото отечество му напомня за славни исторически събития, на които свидетели са и до днес съществующи паметници на висока култура. Швейцарецът обожава своята Швейцария, защото всякой кът от неговото живописно отечество привлича посетители и му принася средства за съществувание.

Ний - защо да си правим илюзия - не можем да се похвалим като гърците със славна история, нямаме и паметници, които да дават храна на националната ни гордост; защото, да заграбиш една изящно изваяна колона от някой гръцки храм, да я дотътриш до Търново, да я забучиш с главата надолу и при това накриво, да заровиш хубавите орнаменти, да издращиш надписите и вместо тях с букви, подобни на йероглифи, да напишеш: "цар всем българом и гръком", едва ли с такъв подвиг ще докажеш високата си културност. Но ако нямаме славна история като гръцката, ний имаме чудна природа като швейцарската.

Славното минало никак не топли сега бедния гръцки народ, а пък живописната природа топли, храни и облича швейцарците.

Строежът на метеорологичната наблюдателница на Черни връх в 1935 г.

Още

Местният вот преди и сега: Всички сеят, без да месят!

Местният вот преди и сега: Всички сеят, без да месят!

Ний не умеем да ценим и не сме привързани страстно кам нашата хубава природа. Защо? - Защото не я знаем, защото живописната природа не се изучава нито в кафенетата, нито в кръчмите. В кръчмите и кафенетата, сред удушливия дим, под влиянието на наркотическите и спиртливи питиета и озлобените газети, ще постоянствуваш да въздишаш бабешки, да скверниш хубава България със стереотипните фрази:

"А бе българска работа", "Българи-диваци, не ги ли знаеш", "Българѝя-дивотия"... А пък то, нито България, нито българите изобщо са диви, а сме диви и простаци ний, които знаем само да хулим, за да се покажем, че уж много сме видели и много знаем...

Туристи на Витоша, в близост до хижа “Фонфон”, 30-те години на ХХ век

Още

Гласове от миналото: Само със спомена за нашите мъртви будители ли ще се задоволим?

Гласове от миналото: Само със спомена за нашите мъртви будители ли ще се задоволим?

Ето горе-долу какви размишления наведоха пишущия тия редове на мисъл да напише оригиналната покана за Черни връх, която се появи миналата седмица в подлистник на в."Знаме". Идеята за подобна покана изникна в един тесен кръг от любители на българската природа.

Ефектът, който произведе поканата, надмина стократно всякакви очаквания. Сега, след като бях честит да видя цял панаир на самия връхчец на Витоша, мога смело да допълня цитираната чужда фраза "Господа, изучете България, за да я обикнете" и да прибавя:

"Господа, изучете всестранно българския народ и вий ще го обикнете; в него се крие потенциална сила, намерете здрав импулс и я превърнете в жива сила."

Тази мисъл е изказана от мене много по-рано, когато рисувах някои отрицателни черти на българите, плод на изкълчен патриотизъм, но тогава съм изказал почти инстинктивно, а сега съм честит, че тази мисъл се потвърдява. В поканата имаше и следующата фраза:

"Няма съмнение, че е още по-приятно да видиш от самия връх как изгрява слънцето, но това удоволствие могат да си доставят само опитните туристи."

Витоша, хижа “Бор”, 40-те години на ХХ век

Още

Минало несвършено: Наставления и съвети за семейно щастие отпреди столетие

Минало несвършено: Наставления и съвети за семейно щастие отпреди столетие

Знаете ли какъв беше резултатът? - Около четиристотин души през Драгалевци, през Беглер чифлик, през Бистрица, през Княжево плъзнаха през нощта срещу неделя по гърдите на Витоша и при изгряванието на слънцето триста души бяха при Черния връх! Е, право да си кажа, туй благородно надпреварвание ме порази! Картината, която представляваше Витоша в събота през нощта, беше до такава степен величествена, щото се отказвам даже опит да направя за описванието ѝ.

Онзи въодушевен, фанатически устрем към небесата, чрез хиляди препятствия, онова стремително катерение по храсталаци, по камънаци, на десетки наелектризирани групи, развятото нарочно приготвено знаме, звуковете на една военна тръба всред пламналите тук-там огньове, онази фантастическа картина, осветена феерически от пълната луна... Господин Вазов, вий бяхте очевидец - опишете тази поражающа със своето величие картина.

За съжаление, за голямо съжаление времето на разсъмване се развали: вятърът и студът разгониха твърде рано сбраните на Черния връх туристи, но при всичко това всякой очевидец, догде е жив, ще помни Панаира на Черния връх.

Скиори на Витоша, 1968 г.

Началото е неимоверно бляскаво. Сега остава да се уредим. Нека всички основателни членове (всички, които бяха в неделя на върха) и всички граждани, които желаят да се запишат за действителни членове, да заповядат на 2 септември в 6 часа вечерта в салона при фабриката на братя Прошекови и там:

1) ще се прочете списъкът на записващите се и ще се допълни с незаписващите се основателни членове;

2) ще се открие подписка на действителни членове;

3) ще се избере временен Комитет за изработване проект за Устав и за облеклото на българските туристи;

4) ще се предложи, според сезона, една нова разходка за желающите. (Умоляват се столичните вестници да напечатат безплатно тази покана).

Алеко Константинов

Още

Минало несвършено: Мъгли и мръсен въздух мъчат софиянци и преди 80 години

Минало несвършено: Мъгли и мръсен въздух мъчат софиянци и преди 80 години

Не се ли интересувате да знаете като какви са тия 300 души, които на 27 август бяха на Черни връх? Ето: 110 чиновници, 25 студенти, 15 учители, 20 ученици, 10 словослагатели, 10 търговци, 6 адвокати, 6 кундурджии, 4 печатари, 3 офицери, 3 запасни офицери, 4 типографи, 4 книговезци, 4 професори, 3 аптекари, 3 лекари, 2 кафеджии, 2 кръчмари, 2 прошенописци, 2 механици, 2 дърводелци, по един: литератор, стенограф, гостилничар, войник, книжар, предприемач, скулптор, пенсионер, архитект, отговорен редактор, златар, терзия, художник, бояджия, словолитник, 2 бивши министри, 3 селяни, 4 жени и множество без означени занятия.

Освен това има поне 50 души, които не успяха да се запишат. От 250 души записани около 150 са от Северна България, 50 от Южна и 30 от Македония. Останалите са от Добруджа, Бесарабия, Турция, Сърбия и няколко иностранци. Любопитен факт: при всичко, че някои погрешно се записаха като софиянци, пак от София имаше само около 28 души, когато от Свищов например имаше 25 души.

София, 29 август 1895 г.
Алеко Константинов

Публикувано във в. "Знаме", 31 август 1895 г.

Снимки: "Изгубената България"

Още

Минало несвършено: Между мъките има и веселие

Минало несвършено: Между мъките има и веселие

Още

Минало несвършено: Осми декември не е ден на Дионисий

Минало несвършено: Осми декември не е ден на Дионисий

Още

Вече 119 години трамваен звън оглася софийските улици

Вече 119 години трамваен звън оглася софийските улици

Още

4 януари 1878 г.: Последният ден от 450 години тъги и неволи в София

4 януари 1878 г.: Последният ден от 450 години тъги и неволи в София

Още

Власт и мъст в минало несвършено време

Власт и мъст в минало несвършено време

Още

Минало несвършено: Къси роклички и тънки чорапчета в студовете

Минало несвършено: Къси роклички и тънки чорапчета в студовете

Още

Пиянство и любов: Мисли и недомислия

Пиянство и любов: Мисли и недомислия

Още

Лотарията преди и сега: Честита България, че я огря такова светло слънце!

Лотарията преди и сега: Честита България, че я огря такова светло слънце!

Коментирай 1

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

На разходка до Черни връх, края на XIX в.

Туристи на Черни връх, 1928 г.

Туристи на връх Мусала, 20-те години на ХХ век

Членове на Българско туристическо дружество “Пирин“, клон Разлог, 1925 г.

Витоша, хижа “Фонфон”, 1928 г.

Група от млади планинари на Златните мостове, Витоша, 30-те години на ХХ век

Строежът на хижа “Алеко” на Витоша, 1932 г.

Поглед от Витоша към София, над Бояна, 1935 г.

Строежът на метеорологичната наблюдателница на Черни връх в 1935 г.

Туристи на Витоша, в близост до хижа “Фонфон”, 30-те години на ХХ век

Витоша, хижа “Бор”, 40-те години на ХХ век

Скиори на Витоша, 1968 г.

Алеко Константинов

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Календар

Препоръчваме ви

Александър Малинов: Оставка ли, или независима България?

112 години независима Трета българска държава

Улпия Сардика, Сердика, Триадица, Средец - откъде произхождат наименованията на днешна София

Петото, последно и днешно название на столицата София има голяма история, разказва д-р Никола Радев

Първият учебен ден - пчели или пеперуди? (галерия)

Нека всички, които почват новата година, да повторят заедно с Данте: Младежо, изгони от себе си мързела и твоята съдба ще бъде такава, каквато си я направиш

Ах, морето! Мисли и недомислия отпреди 130 лета (галерия)

Екзотични наставления за къпане от (не)далечното минало