МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
Друсайте, друсайте, като изпусна паницата, ще има да ви текат лигите в опозиция...
Крайни хора сме ние! Щенията, борбите, чувствата и крайностите в политическия ни живот не са от днес и от вчера, а се коренят дълбоко в народопсихологията на българина
Редактор : / 18307 Прочита 2 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
Щенията, борбите, чувствата и крайностите в политическия ни живот не са от днес и от вчера, а се коренят дълбоко в народопсихологията на българина. Затова ви предлагаме текст от вестник "Отечество" от далечната 1931 г., онагледен с не по-малко красноречиви карикатури.
- Карикатура на Райко Алексиев, в. “Щурец“, юни 1933 г.
Крайни хора сме ние! Под натиска на чувствата си, можем да направим най-големия подвиг, но... и най-голямата глупост! Има ли нужда да привеждаме примери от близка и далечна история, от близки и далечни борби в политическия ни живот?
Ежедневието ни дори е пълно с такива примери. Ето, назрява въпросът за амнистия. Под натиска на подсъзнателни пориви, загубваме всяко самообладание, всяко спокойствие, всякакъв държавнически разум. И само искаме, или само не даваме... Едни искат на всяка цена неограничена и пълна амнистия - и за най-закоравели разбойници, и за предатели, и за наивно пострадали... Други не дават и дума да се спомене за амнистия.
Ето, назрява въпросът за икономии в държавното управление. Едни искат - и биха го направили, ако имаха власт, без да мислят, - съкращения на персонала с 50 % и на заплати и пенсии с още 50 %. Нали трябва да се действа решително? Други не дават и дума да става за подобни икономии. Да се направят икономии, но другаде и от другите!...
Крайни хора сме ние! Или, или! Вдигне ли се знаме, последваме го веднага, без мисъл, без спор, необикновен порив и увлечение. Но... до първата пречка. Тогава започваме да го прехвърляме от ръце в ръце. И додето не го почерним, не мирясваме. Без да помислим за края, без да имаме търпение да го видим побито над осъществената заветна мечта.
С крайностите си сами всяваме смут, сами вършим жестокости, сами си пречим да стигнем на спасителния бряг. С крайностите си сами изтласкваме даровитите хора от върховете на управлението и около нас. Натикваме ги в пропасти или ги свличаме до нас, или ги отстраняваме далече от нас. После се оплакваме, че вървим зле, че няма кой да ни оправи...
Най-важно и най-съществено е онези, които се издигат да бъдат наши, а не да бъдат способни за поста, който заемат. А колцина не мислят, че ако биха имали власт и сила, за 24 часа и с няколко камшика, биха оправили и стопанска, и финансова, и наша и световна криза? Малко са тези скромни хора и те стоят у дома си, неспособни да се удържат между крещящото до прегракване мнозинство на крайните...
Прочее, много са крайните хора у нас и прекалено крайни са. Те мислят, че единствено те са призвани да спасят положението и си присвояват правото да се оприличават на великите хора, които в дадени тежки моменти действали крайно решително. А всъщност, никаква прилика няма между необузданите по природа крайни и уравновесените и с ясен поглед в настоящето и в бъдещето велики хора. Крайните са крайни, а не велики...
Те сами обаче, не могат нито да се обуздаят, нито да се опомнят. Трябва спокойните, уравновесените, търпеливите, да имат повече вяра в себе си, да бъдат повече ценени от всички, които мислят за бъдещето на страната, за да добият възможност да изпъкнат, да овладеят крайните.
В епохи на кризи, особено в епохи на морални кризи, като тази, която преживяваме сега, са най-необходими търпението и хладнокръвието.
Подписано В. Ю.,
В. "Отечество", ноември 1931 г.
Снимки: "Изгубената България"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}