МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
Политически плаж - не се знае кому ще заздрави организма, кому ще олющи кожата
Човек може да не разбира от друго, но от политика всеки
Редактор : / 10868 Прочита 0 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
За трети път през тази година сме призовани да гласуваме за парламент. Извънредните избори за 47-о Народно събрание съвпадат с редовните президентски избори. И за двете най-важни институции в държавата са необходими хора достойни, подготвени и отдадени на каузата, наречена България.
През май 1927 г., по повод тогавашните избори за 22-о Обикновено Народно събрание, във вестник "Мир" излиза статия със заглавие "Достойнство".
"У нас никога не е имало толкова много кандидати за народни представители, колкото се явиха сега за предстоящата камара. Тоя наплив създаде голяма грижа на партийните бюра. Те употребиха големи усилия за да отбият апетитите на едни и да задоволят тия на други. Това създаде голямо недоволство у отхвърлените кандидати и у техните политически приятели.
Има едно главно обстоятелство, което отваря и подхранва апетитите у партизаните на всички политически партии за място в камарата, като народни представители. То е убеждението, човек може да не разбира от нещо друго, но от политика всеки може да разбира и всеки може да бъде политически деец. Покойният Стамболийски казваше, че и последният говедар може да върши политика по-добра от старите и опитни политически дейци.
"Наставления за изборите", 1923 г.
Това убеждение, че всеки може да политиканствува, старият наш писател г-н Стоян Михайловски беше илюстрирал с такъв пример: ако опънем едно въже от единия тротоар на улицата до другия, за да спираме минаващите и ако попитаме всеки един от тях разбира ли някакъв занаят, напр. кондурджийство, дърводелство, хлебарство, адвокатство и пр., мнозина, които не са от тия професии, ще кажат най-добросъвестно, че разбират от политика и че могат да бъдат политикани.
И понеже много политически бездарници, нешколувани партизани, късогледи и крайни политически идеалисти политиканствуват и вършат практическа политика, затова нашите обществени и държавни работи не вървят както трябва. Особено такива политикани намериха място в нашия обществен и държавен живот след войната. И това ни накара да минем през много горчивини и страдания.
А българското общество отдавна се насити до втръсване от гръмки, но кухи фрази на вманиачени политикани, от големи обещания на неопитни водачи, от жестове на словесни и безсилни реформатори, от дълги и безсъдържателни речи на словоохотници. То жадува за опитни и честни обществени и държавни ръководители. Има нужда от достойни водители. Очаква делови хора. Иска хора на мястото си.
Народният представител е обществен и народен служител. За да бъде достоен, той трябва да е подготвен за обществена и народна дейност. Той трябва да познава нуждите на ония, които са го изпратили в камарата.
Трябва да има способността да съобразява и предвижда, да разграничава преходното от постоянното, единичното от общото, изключението от правилото, страничното от главното. Неговият умствен поглед трябва да бъде дълбок и всеобхватен.
Той трябва да познава общата история на човечеството и да е добър познавач на историята на своя народ. Той трябва да има систематични знания по политическа икономия и по финансова наука. Трябва да знае теорията и да познава практиката. Особено трябва да познава днешното стопанско положение на своята страна.
Трябва да знае къде и какви са източниците на българското национално богатство, за да има вярна представа за насоките на стопанското развитие. Той трябва да има ясна представа за днешните стопански, културни и политически задачи, за да подбира най-подходящите средства за тяхното разрешаване.
Народният представител трябва да е познавач на съвременното общество. Той трябва да е добър социолог, без да е необходимо да бъде специалист.
У него трябва да има силно развито социално чувство. Да е със силно развит нравствен характер. Да е способен да живее за другите, да работи за другите, да жертвува за другите.
Той трябва да е убеден, че е призван за обществото, и да вярва, че обществото не е предназначено за него.
Народният представител трябва да има опитност. Само с теории и с книжни знания творчество не се върши. Той трябва да има благородството и скромността да признава силата, заслугите и опитността на по-старите, да търси поука от тях, и да прибягва до тях за съвети.
Ако народният представител няма всички тия качества, той трябва да има стремеж да ги придобие. Той трябва да съзнава тяхната необходимост. И да има още способствеността да работи над себе си.
С такива народни представители камарата не се обръща на словоборня. Тя става наковалня. Тя изпълнява своето предназначение да кове закони, да кове оръдия за разораване, разработване и разхубавяване на българската физическа, политическа, обществена и духовна земя.
Работническите представители няма да викат против капитала, защото ще знаят, че неговото унищожение води към унищожението на народ и държава, след като се унищожи най-напред самото работничество от безработица и мизерия.
Никой народен представител не ще си служи с революционни жестове, защото те нито са носили, нито ще донесат добро, особено на победена и омаломощена България.
Изобщо, камарата ще бъде очистена от много недъзи на миналото, които се създадоха от невежи и недостойни народни представители, от представители, които не бяха за мястото си.
Много от кандидатите за народни представители във всички политически партии няма да бъдат в избирателните листи. Много от тия в листите не ще бъдат в камарата, като народни представители. Много от тях не бива да съжаляват и да недоволствуват. Не бива да съжаляват и да недоволствуват и техните политически и неполитически приятели. Не бива да съжалява и обществото.
Защото по-добре е да бъдеш достоен гражданин, достоен земледелец, достоен търговец, еснаф, адвокат и пр., отколкото недостоен народен представител.
По-голямо достойнство е човек да бъде нейде мъничко колело от машината на прогреса и народното добруване, отколкото да бъде спирачка."
Т. Николов,
в. "Мир", май 1927 г.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Снимки: "Изгубената България"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}