МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
В Парламента: Ако и след толкова ашладисване не даде по-добър плод, язък за тревогите!
"Макар и думата "свещенодействие" да се е изхабила от много употреба и злоупотреба, няма израз по-сполучлив, за да окачествим дейността на народните представители и да подчертаем грамадната им отговорност пред Бога, пред народа, пред историята и пред собствената им съвест", казва Атанас Буров
Редактор : / 7152 Прочита 1 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
Какви трябва да бъдат представителите на народа в Парламента - думи, написани от Атанас Буров по повод откриването на XXIV Обикновено Народно събрание, след четиригодишно прекъсване вследствие на Деветнадесетомайския преврат от 1934 г., след който са забранени всички политически партии и Парламентът престава да функционира.
Пред исторически отговорности
Утре се открива затвореното от толкова години Народно събрание.
Без да влизам в този момент в преценка на състава на Събранието и на условията, при които стана изборът на народните представители, нека признаем с радост факта, че с отварянето на Народното събрание, свободният народ на свободна България добива свое представителство с права и функции, каквито му определя основният закон на страната.
Площад “Народно събрание“, 1938 г.
Първият и съществен дълг на народните представители ще бъде да действуват като предани синове на народа си, като честни служители на държавата, като съвестни изпълнители на мандата си.
Веднъж влезли в Народното събрание и положили предписаната от Конституцията клетва, те трябва да се издигнат над лични страсти, временни настроения, поети ангажименти, за да имат предвид единствено "благото на народа и на Царя", както както повелява основният закон.
Под техен надзор и с тяхно участие ще се извършва управлението на държавата, т.е. оная съвкупност от действия, която засяга всестранно моралните и материалните блага на целокупния български народ и в голяма степен предрешава бъднините му.
Макар и думата "свещенодействие" да се е изхабила от много употреба и злоупотреба, няма израз по-сполучлив, за да окачествим дейността на народните представители и да подчертаем грамадната им отговорност пред Бога, пред народа, пред историята и пред собствената им съвест.
От тази дейност ще зависи да се закрепи вярата на народа в държавните учреждения, да се засили връзката между народ и държава, да се уталожат страстите, като се убедят народните маси, че техните разбирания и интереси са пряко и разумно застъпени от народните представители.
Тези благотворни резултати ще се постигнат обаче, само при две условия: ако народните представители проявят в работата си вещина, добросъвестност и родолюбие, и имат винаги предвид, че това, което е общо за един народ, е безкрайно по-важно от онова, което го разделя; и второ - ако на народа се даде възможност да следи ден по ден чрез пълни отчети разискванията и решенията на Народното събрание. Така ще се извърши решителна стъпка към омиротворяване и приобщаване на народа към държавното управление.
Атанас Буров,
в. "Мир", май 1938 г.
Откриване на XIV Обикновено Народно събрание, юни 1908 г.
Как протича церемонията по откриване на XXV Обикновено Народно събрание, разказва в свой репортаж от събитието вестник "Мир" през февруари 1940 г.
Откриването на ХХV Обикновено Народно събрание - 24 февруари 1940 г.
Н.В. Цар Борис III произнася Тронното си слово пред ХХIII ОНС, 20 август 1931 г.
То стана по установения церемониал. Много пъти е виждано от мнозина. И все пак имаше много люде - знатни и незнатни, и горе, и долу, гледащи с любопитство и търпеливо. Откриването на редовната сесия на обикновеното народно събрание се следеше с извънреден интерес от всички - може би, най-вече от големия брой представители на народа.
Сюжетът на картината е познат: пресечните на "Цар Освободител" улици вардени от стража; по тротоарите на красивия булевард от Двореца до паметника - очакващи граждани; на площада пред Събранието - рота войници и народ; около всички врати - народ, конни полицаи и неизбежните тук сръдни и недоразумения.
Още половин час остава до откриването, но всички народни представители са по своите места: първото заседание предвещава редовност! Галериите препълнени, официалните ложи постепенно се пълнят, ложите на журналистите претъпкани, публика има и в заседателната зала. Из коридорите - служащи в специална униформа упътват гостите.
Водят се най-оживени разговори: депутати, облечени в разнородни официални дрехи, настроени празнично, до един усмихнати, са насядали обърнати един към друг, често стават, за да обградят някой занимателен разказвач.
В предверието също има оживление: в една редица десет господа министри - в облеклото досущ еднакви - високо разговарят. Скоро към тях се присъединяват царските свити.
Откъм булеварда поздравителни възгласи. В предверието очакващите протоколно се раздвижват.
Офицерският шпалир по външното стълбище замръзва. Влиза усмихнатата българска Царица, придружена от Княз Кирил.
Тук има ръкостискания и поклони, но вътре в залата за момент разговорите спряха, "депутатите" по банките станаха на крака и оглушителни ръкопляскания и стотици очи поздравляваха покланящата се Нейно Величество.
Откъм "Цар Освободител" - усилващо и движещо се "Ура!". Музиката свири "за среща". Царят на българите във военна униформа, отговарящ на замръзналите по местата козируващи, влиза в Събранието.
Централните врати на залата се разтварят и господа министрите в колона по един влизат. Последен е първият министър:
- Господа народни представители! Негово Величество Царят!
Всички - от Царицата до най-неизвестния присъствуващ, са на крака. 159 души викат "Ура!", което съпровожда царствената походка на Борис III, изправящ се пред своя трон.
Започва четенето на Тронното слово.
Въпреки забраната, дори и галериите прекъсваха с ръкопляскания някои места от Царското слово.
Събранието е открито. С "Ура!" Царят е изпратен.
Започва водосветът. Ръсенето е също част от него. Но по едно време народните представители много се смяха...
А после положиха клетва и се струпаха около масата на стенографите, за да подписват клетвените листове.
Церемониите са приключени. Оповавайки се на Конституцията, г-н министър-председателят покани всички външни лица да напуснат залата. Най-старият народен представител застава на председателското място, избира си двама секретари и работата започва. Стенографите усърдно пишат.
Започва проверка. Отговорите са:
- Аз!... Тук!...
Един само отсъствува.
По-нататък: избор на председател на Народното събрание. Раздават се бюлетинки. Отдих - междучасие.
След 5 минути звънецът отново събира. Броителят-проверител обръща кутията към народните представители, за да видят, че е празна. И започва пускането на бюлетините.
Председателят е на мястото. Той говори за конституция, добросъвестност, което предизвиква общи ръкопляскания.
Избор на подпредседатели. Пак отдих.
Кулоарите са оживени. Чувствува се, че ще има нещо интересно. Мнозинството в предварителното си заседание бе определило двама, но знаеше се, че има и трети...
В читалнята г-н Никола Мушанов е привлякъл група журналисти:
- Виж каква стана - и тримата от бюрото май ще бъдат Николовци. Няма какво - добре ще е. Ще има хармония...
Единият Никола наистина си осигури избора. И застана отдясно на председателя. Но наложи се втори избор. Интересът е повишен.
Никола Мушанов е пак всред журналисти. Усмихнат той забеляза:
- Пешев ще бъде. Тъй ми се вижда барометъра...
Бившият министър-председател е един от много малкото с бели коси в XXV-то Народно събрание.
Събранието се вдигна за сряда 15 ч.
В-к "Мир", февруари 1940 г.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Снимки: "Изгубената България"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}